№ 474
гр. Смолян, 27.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ан. Славчева
Членове:Петранка Р. Прахова
Крум Гечев
като разгледа докладваното от Крум Гечев Въззивно частно гражданско дело
№ 20225400500312 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх. № 1777/23.08.2022г. от АГЕНЦИЯ ПО
ЗАЕТОСТТА, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, бул.
„Дондуков" № 3, БУЛСТАТ: *********, представлявана от изпълнителния
директор Смилен Вълов, депозирана чрез процесуалния представител И. Д.а
– старши юрисконсулт в Дирекция „Регионална служба по заетостта" - гр.
Пловдив против Определение № 213/03.08.2022г., постановено по гр.д. №
103/2022г. по описа на Районен съд – гр. Мадан, с което
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и го е
изпратил по подсъдност на Софийски районен съд.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на атакувания първоинстанционен съдебен акт. Сочи се, че
първостепенният съд незаконосъобразно е прекратил производството по
делото, като е приел, че делото следва да бъде изпратено по подсъдност на
Софийски районен съд, като не е дал възможност на Агенция по заетостта
(ищец по делото) да се запознае с всички факти и доказателства, посочени от
ответника относно неподсъдността на делото на Районен съд - гр. Мадан, а
само бланкетно е посочил, че е постъпило възражение от ответника относно
неподсъдност на делото.
Частният жалбоподател намира, че атакуваният първоинстанционен
съдебен акт е неправилен поради това, че същият е немотивиран, тъй като
съдът не е изследвал в цялост дали уговорката между страните по т.4.11. от
Договор № 616-0143-19-66091 от 01.11.2019 г. за професионално обучение на
безработно лице в ДП БГЦПО е валидна.
1
Предвид гореизложеното, частният жалбоподател настоява атакуваното
Определение № 213/03.08.2022г., постановено по гр.д. № 103/2022г. по описа
на Районен съд – гр. Мадан да бъде отменено като незаконосъобразно и
неправилно, а делото да бъде върнато на РС – гр. Мадан за продължаване на
съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на сторените по
настоящото дело разноски.
В законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор на частната жалба от З. Д. К., с адрес: гр. Рудозем, ул.’’Васил Левски”
№ 1, вх. В, ап. 13, депозиран чрез особения представител – адв. Д.К. от АК –
гр. Смолян, със съдебен адрес: гр.Смолян, бул.”България” № 26А.
В отговора на частната жалба се поддържа становище за нейната
неоснователност. Излага се, че страните са уговорили местнокомпетентен съд
по възникнали спорове по изпълнение на договора да бъде съдът, намиращ се
в седалището на възложителя. Съгласно твърденията в исковата молба и
представения договор към нея Възложител е „АГЕНЦИЯ ПО ЗАЕТОСТТА”,
със седалище и адрес на управление в гр. София.
Поддържа се, че тази клауза от договора е допустима, съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2, изр. 1 от ГПК, доколкото се отнася за
имуществен спор, уговорена е в писмен договор между страните и е посочен
компетентния съд – съдът, намиращ се в седалището на Възложителя.
Предвид гореизложеното, ответникът по частната жалба настоява
атакуваното Определение № 213/03.08.2022г., постановено по гр.д. №
103/2022г. по описа на Районен съд – гр. Мадан да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно.
Окръжен съд – гр. Смолян, като взе предвид изложеното в частната
жалба и след като съобрази закона, намери следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е
подадена в законоустановения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК,
срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт. Същата се явява
процесуално допустима и като такава подлежи на разглеждане по същество.
При проверка на основателността й, Окръжен съд – гр. Смолян съобрази
следното:
Предявеният в пред МРС установителен иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 422 ГПК. Ищецът „АГЕНЦИЯ ПО
ЗАЕТОСТТА” e със седалище и адрес на управление в гр. София. Ответникът
по иска е с постоянен адрес в гр. Рудозем, обл. Смолян. С отговора на
исковата молба, особеният представител на ответника – адв. К. е направил
възражение за местна неподсъдност на делото и е поискал изпращане на
делото по подсъдност на Софийски районен съд, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 4.11. от сключения между страните Договор за
професионално обучение на безработно лице в ДП БГЦПО с № 616-0143-19-
66091 от 01.11.2019г.
С атакуваното определение МРС е приел, че предявеният иск е
подсъден на Софийски районен съд и е изпратил делото по подсъдност на
същия, позовавайки се на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК.
2
Определението е законосъобразно и правилно поради следното:
Процесуалните предпоставки, като условия за допустимост на процеса,
обуславят допустимостта на същия, а с това правото и задължението на съда
да разгледа и разреши по същество възникналия между страните правен спор.
Предпоставките се разграничават на абсолютни и относителни, в зависимост
от това дали за тях съдът следи служебно /както е при абсолютните-
подведомственост, процесуална правоспособност, дееспособност и др./, или
се вземат предвид само по възражение на страната /при относителните – чл.
19, чл. 105, чл. 117, ал. 2 ГПК и др./.
За да е действителен сключен от страните договор за подсъдност по чл.
117, ал. 2 ГПК, същият следва да е в писмена форма, да се отнася до
имуществен спор, какъвто е спорът за оценимо в пари право, спорът да бъде
конкретно определен, да е уговорена местна подсъдност и да е посочен
компетентният съд, който да разгледа делото съобразно волеизявлението на
страните. В настоящия случай, въззивният съдебен състав приема, че тези
предпоставки са налице и уговорената в отношеният между страните
пророгационна клауза е действителна.
Подсъдността на установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 415 ГПК, съобразно константната практика на ВКС, се определя по
общите правила на местна подсъдност, но в редица случаи компетентността
на иска с правно основание чл. 422 ГПК не съвпада с компетентността на съда
по заповедното производство.
Едно от възможните отклонения е при наличие на писмена уговорка
между страните по спора, която се съдържа в процесния случай в чл. 4.11 от
Договор за професионално обучение на безработно лице в ДП БГЦПО с №
616-0143-19-66091 от 01.11.2019г. Тази уговорена между страните клауза
предвижда всички спорове по Договора да се разглеждат от съда, намиращ се
в седалището на възложителя. Клаузата е действителна и дерогира общата
местна подсъдност на делото, която би следвало в общия случай да се
определи съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 30б от Закона за насърчаване на заетостта,
средствата по чл. 30а от ЗНЗ /трудови възнаграждения, допълнителни
трудови възнаграждения и др./ се предоставят въз основа на сключен договор
между Агенцията по заетостта, представлявана от нейния изпълнителен
директор или упълномощено от него лице и съответното безработно лице,
работодател, обучаваща организация и др. В настоящия случай, договорът е
сключен от Агенцията по заетостта, чрез Дирекция „Бюро по труда“ – гр.
Смолян /възложител/ и З. Д. К. /обучаем/.
Агенцията по заетостта е изпълнителна агенция към министъра на труда
и социалната политика за реализиране на държавната политика по
насърчаване на заетостта, като изпълнява функции, свързани със защитата на
пазара на труда, професионалното ориентиране, обучението на възрастни и
извършването на посреднически услуги по заетостта. Агенцията е със
седалище и адрес на управление в гр. София, от което следва извод, че
местокомпетентен да разгледа възникналия между страните правен спор е
3
Софийски районен съд.
Неоснователно се явява изложеното в частната жалба възражение, че не
е определен кокретно местокомпетентният съд. Това е така, доколкото
страните изрично и безусловно са се съгласили споровете между тях да се
разглеждат от съда, намиращ се в седалището на възложителя, като
единственият първоинстанционен съд, намиращ се в седалището на
възложителя по договора, който следва да разгледа делото съобразно
правилата за родовата подсъдност/предвид цената на предявения иск/ е
Софийски районен съд.
Ето защо, атакуваното Определение № 213/03.08.2022г., постановено по
гр.д. № 103/2022г. по описа на Районен съд – гр. Мадан, с което
първоинстанционният съд е прекратил производството по делото и го е
изпратил по подсъдност на Софийски районен съд е законосъобразно и
правилно и като такова следва да бъде потвръдено.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. Смолян
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 213/03.08.2022г., постановено по гр.д.
№ 103/2022г. по описа на Районен съд – гр. Мадан като законосъобразно и
правилно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд на Република България в едноседмичен срок от съобщението на
основание чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във вр. с т.9в от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС.
ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯ ПРАХОВА:
Смятам, че клаузата за договорна подсъдност следва да се тълкува
в смисъл, че страните уговарят подсъдност на споровете по изпълнение на
договора по седалището на Бюрото по труда, сключило договора от
01.11.2019 г. с оглед управомощаването според разпоредбата на чл. 30б ал. 1
от ЗНЗ. Поради това делото следва се изпрати на Смолянски районен съд.
СЪДИЯ ПРАХОВА:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5