№ 2728
гр. София, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:****
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20231110131062 по
описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ЗАД „****“ АД да заплати на „****“ АД сумата от
24 868.19 лева, представляваща непогасена част от регресно суброгационно вземане за
платено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Авто***“ за
вреди по товарен автомобил „***“ с рег. № РВ *** ХС вследствие на ПТП от 19.07.2022г.,
настъпило в с. ***, отговорен за което е водачът на товарен автомобил „*** Т“ с рег. № СВ
*** РА с прикрепено към него ремарке „***“ с рег. № СВ **** ЕА, чиято деликтна
отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата на
сключен със ЗАД „****“ АД договор за задължителна застраховка „***“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда- 07.06.2023г., до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 1010.25 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 09.01.2023г. до
05.06.2023г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „***“ на МПС- на 19.07.2022г. на паркинг в с. *** настъпил пътен инцидент
между товарен автомобил „***“ с рег. № РВ *** ХС и товарен автомобил „*** Т“ с рег. №
СВ *** РА, чийто водач, извършвайки маневра по паркиране на заден ход, ударил
паркирания към този момент и застрахован при ищеца автомобил „***“. В резултат на
последния били причинени увреждания на обща стойност 32 097.34 лева, която сума ищецът
изплатил с платежни нареждания от 15.11.2022г. и от 03.01.2023г. в полза на правоимащото
лице. Ответникът като застраховател на гражданската отговорност на водача на товарен
автомобил „*** Т“ бил поканен да възстанови на ищеца заплатената от последния сума,
както и разходите, сторени за определяне на обезщетението, в размер на 15.00 лева, от които
ответникът заплатил извънсъдебно сумата от общо 7244.15 лева. С оглед на това в
настоящия процес ищецът претендира остатъка от регресното си вземане, законна лихва,
обезщетение за забава, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
1
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че с изплатената от него преди
процеса сума е погасил изцяло задължението си за удовлетворяване на регресното вземане
на ищеца. Оспорва в тази връзка всички обезщетени от последния увреждания по товарен
автомобил „***“ да се намират в причинна връзка с процесния пътен инцидент, като
подчертава, че съгласно наличните доказателства в случая уврежданията са били единствено
в предната част на автомобила, където е и зоната на удара. Счита, освен това, че
количествата и стойността на вложените при ремонта труд и материали са завишени
съобразно средните пазарни цени към датата на ПТП. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „***“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС с предмет това МПС; 2/ реализиране на застрахователно
събитие- ПТП, в срока на действие на застрахователното покритие в резултат от виновното
и противоправно поведение на водача на МПС, чиято *** е застрахована при ответното
дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на
вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка
между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка „***“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните факти с правно значение: че към датата на ПТП между
ищеца и собственика на увредения автомобил е имало сключен договор за застраховка „***“
с предмет този автомобил, че гражданската (деликтната) отговорност на водача на товарен
автомобил „*** Т“ е била обезпечена по силата на сключен с ответника договор за
задължителна застраховка „***“ на автомобилистите, че ищецът е сторил ликвидационни
разноски и е заплатил в полза на правоимащото лице по застраховката застрахователно
обезщетение в общ размер на 32 112.34 лева, както и че за удовлетворяване на регресното
вземане на ищеца ответникът му е възстановил чрез прихващане на насрещни задължения и
чрез плащане сумата от 7244.15 лева.
Тези правнорелевантни обстоятелства се установяват безпротиворечиво и от надлежно
приобщените и неоспорени от страните писмени доказателства- застрахователна полица за
застраховка „***“, справка от електронния регистър, воден от Информационния център на
Гаранционния фонд, за наличие на застраховка „***“ на автомобилистите на товарен
автомобил „*** Т“, двустранен констативен протокол за ПТП, декларация от водача на
товарен автомобил „***“ за настъпило застрахователно събитие, депозирана пред ищеца,
неоспорени извлечения от банкова сметка, установяващи извършени от ищеца в полза на
„Лио транс“ ООД- лизингополучател на увредената вещ и оправомощен да получи
застрахователното обезщетение съобразно нормата на чл. 394, ал. 2, т. 1 КЗ, плащания в общ
размер на 32 097.37 лева, разменена между страните писмена кореспонденция по повод
процесната щета, съдържаща изразена от името на ответника воля за погасяване на
одобрената от него сума в размер на 7244.15 лева чрез прихващане на насрещни задължения.
Наред с това, макар с отговора на исковата молба ответникът да е заявил, че оспорва
механизма на ПТП, доколкото в отговора по чл. 131 ГПК, а и в хода на производството не са
изложени каквито и да е фактически твърдения и доводи, касаещи поведението на когото и
да е от водачите на МПС, участващи в ПТП, като не е оспорена и доказателствената
2
стойност на представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства, установяващи
механизма на ПТП, следва да се приеме, че същият се е осъществил така, както е описан в
двустранния констативен протокол за ПТП и в подадената до застрахователя по застраховка
„***“ на сочения за увреден товарен автомобил декларация за настъпило застрахователно
събитие, а именно: че товарен автомобил „*** Т“ с прикачено към него ремарке с разтворени
към момента на ПТП задни врати, движейки се на заден ход в рамките на паркинг в с. ***, е
ударил паркирания зад него товарен автомобил „***“. Правдоподобността от техническа
гледна точка на така възпроизведения в писмените доказателства механизъм на ПТП се
потвърждава от заключението на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено
по реда на чл. 202 ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо
пълни, точни и обосновани отговори на възложените задачи. Ето защо, следва да се приеме,
че водачът на МПС „*** Т“ не е съобразил поведението си с правно дължимото, в частност с
нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, съгласно които преди да започне движение назад,
водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, като по време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности, и с това е станал причина за настъпване на процесния сблъсък.
Спорният по делото въпрос се свежда до размера на претендираното регресно вземане,
в частност до действителната стойност на вредите по товарен автомобил „***“, които се
намират в пряка причинно- следствена връзка с ПТП.
Съгласно доказателствените (фактическите) изводи в неоспо***то и в тази му част
заключение на съдебно- автотехническата експертиза част от уврежданията, констатирани от
ищеца при огледите на застрахования при него автомобил след настъпване на ПТП, не се
намират в причинно- следствена връзка с установения по делото механизъм на ПТП, като е
изяснил, че въз основа на наличния снимков материал и данните в двустранния констативен
протокол за ПТП може да се направи извод, че уврежданията в долната част, челното стъкло,
двете странични части и задната част на МПС не могат да настъпят при процесния пътен
инцидент, доколкото по делото няма данни вследствие на удара автомобилът да се е
изместил назад и да се е ударил в друг автомобил или препятствие, намиращо се зад него. В
писменото си заключение експертът е посочил и конкретните автодетайли в сочените от него
като незасегнати при ПТП части от автомобила, които са били обезщетени от ищеца, без да
са в причинна връзка с разглежданото ПТП, като е изяснил, че тези авточасти не се намират
в зоната на удара. А в таблицата, съдържаща се в отговора на третата задача, вещото лице е
изброило кои автодетайли следва да се считат увредени в резултат от процесния сблъсък,
респ. кои не се намират в причинно- следствена връзка с последния, като изводите на
експерта по тези въпроси следва да бъдат възприети от съда, доколкото след като
обосновано от техническа гледна точка е да се приеме, че конкретните увреждания са
резултат от разглеждания пътен инцидент, правно обосновано е отговорността за
обезвредата на същите да бъде възложена на делинквента, респ. на застрахователя,
обезпечил тази отговорност.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години и е бил отремонтиран в официален сервиз на марката /официален
фирмен сервиз/ дължимата застрахователна сума е тази, по която е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз и изплатени във връзка с ремонта фактури. При липса на което и да е от посочените
две условия, т. е. ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от три години
или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката, дължимата
застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, т. е. изхожда се от
възстановителната стойност на имуществото. В този смисъл са както установената практика
3
на въззивната инстанция- Решение № 5712 от 26.07.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 2867/2019
г., Решение № 442 от 18.01.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 1053/2018 г., ІІ-Д с-в, Решение №
469 от 22.01.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 11675/2017 г., IV-Г с-в, Решение № 3145 от
18.04.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 11658/2015 г. IV-Г с-в, Решение № 1308 от 12.02.2016 г. на
СГС по в. гр. д. № 9781/2015 г. ІІ-г с-в и др., така и нормите на чл. 17 и чл. 19 от Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006г. за задължителното застраховане по отношение на
задължението на застрахователя по застраховка „***“, съгласно които стойността по
издадената и изплатена фактура е от значение за размера на обезщетението в случаите, в
които тази фактура е издадена от официален вносител и се касае за МПС със срок на
експлоатация до три години.
В случая съгласно данните по делото, в частност в приложеното свидетелство за
регистрация на МПС, част II, се касае за автомобил с дата на първоначална регистрация
26.11.2020г., т. е. за МПС, което е в експлоатация по- малко от три години към датата на
ПТП- 19.07.2022г. Същевременно, между страните не е спорно отремонтирането на
увреденото имущество съобразно отразеното в приложената по делото фактура №
**********/14.11.2022г. да е извършено от оторизиран сервиз за марката, последното от
които обстоятелства се установява и от данните, съдържащи се на интернет страницата на
търговеца, поради което следва да се приеме, че в случая са осъществени разяснените по-
горе предпоставки за обезщетяване на собственика, респ. ползвателя на увреденото
имущество, като за действителна стойност на вредата се приеме тази по издадената от
официалния фирмен сервиз фактура.
Така, при отчитане на конкретните увреждания по МПС, които се намират в причинна
връзка с ПТП, посочени изрично в таблицата в отговора на трета задача в заключението на
съдебно- автотехническата експертиза, както и на цените на авточастите и труда по
представената фактура, следва да се приеме, че размерът на застрахователното обезщетение
за възстановяване на увреденото имущество в състоянието отпреди инцидента възлиза на
сумата от 10 495.63 лева. Действително, тази сума е изцяло съответна на определената от
експерта по средни пазарни цени към датата на ПТП, но това е така, доколкото прави
впечатление, че при изчисляване на тази стойност вещото лице е възприело изцяло цените
на автодетайлите и труда по приетата като писмено доказателство фактура.
С оглед на това и при липсата на спор между страните относно действителното
извършване и размера на разходите за определяне на застрахователното обезщетение,
регресното вземане на ищеца възлиза на сумата от общо 10 510.63 лева, от която извън
процеса ответникът е погасил чрез прихващане на насрещни задължения и плащане сумата
от 7244.15 лева, поради което предявеният иск с правно основание чл. 411 КЗ следва да бъде
уважен за сумата от 3266.48 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 24 868.19
лева следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
главен дълг, допуснато неточно в темпорално отношение изпълнение на главното парично
задължение, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването
на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка „***” на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в 30-дневен
срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на
застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „***” на лицето, което виновно е
причинило вредата на застрахованото имущество, е предявил претенцията си срещу този
застраховател, като е приложил преписката с доказателствата, с които разполага. В случая, с
неоспо*** писмо от 09.12.2022г., получено от ответника на същата дата, последният е
поканен да заплати процесната сума. След изтичане на 08.01.2023г. на срока за плащане, без
в него да е извършено цялостно плащане/погасяване на извънсъдебно предявената сума,
4
считано от 09.01.2023г. ответникът е изпаднал в забава, продължила до края на исковия
период- 05.06.2023г., доколкото не се установява, а не се и твърди да е извършено плащане в
хода на процеса. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор, размерът на законната мораторна лихва върху установения като дължим на
ищеца остатък от регресното му вземане за сочения от него период, чийто начален момент е
именно денят на настъпването на забавата, възлиза на сумата от 153.36 лева, до която искът
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер- отхвърлен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват и на двете
страни.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от
претенциите в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 204.80 лева,
представляваща част от сторените разходи за държавни такси, от заплатения депозит за
възнаграждение на вещото лице, както и от юрисконсултското възнаграждение, определено
от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ в мнинимален размер с оглед липсата на
фактическа и/или правна сложност на спора.
На основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 173.57 лева, представляваща част от заплатения от него депозит за
възнаграждение на вещото лице и от следващото му се юрисконсултско възнаграждение,
определено по изяснените вече начин и съображения, която част е съответна на
отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД ЗАД „****“
АД, ЕИК ****, да заплати на „****“ АД, ЕИК ***, сумата от 3266.48 лева, представляваща
непогасена част от регресно суброгационно вземане за платено от ищеца застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Авто***“ за вреди по товарен автомобил „***“ с
рег. № РВ *** ХС вследствие на ПТП от 19.07.2022г., настъпило в с. ***, отговорен за което
е водачът на товарен автомобил „*** Т“ с рег. № СВ *** РА с прикрепено към него ремарке
„***“ с рег. № СВ **** ЕА, чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на
автомобила била застрахована по силата на сключен със ЗАД „****“ АД договор за
задължителна застраховка „***“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 07.06.2023г., до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 153.36 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 09.01.2023г. до 05.06.2023г., а на основание нормата на чл. 78, ал. 1
ГПК- сумата от 204.80 лева, представляваща разноски за настоящото производство, като
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликите над
присъдените суми до пълните предявени размери съответно от 24 868.19 лева и от 1010.25
лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „****“ АД, ЕИК ***, да заплати на ЗАД
„****“ АД, ЕИК ****, сумата от 173.57 лева, представляваща разноски за настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6