Р Е Ш
Е Н И Е
№
..........
гр.В., 15.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти състав, в публично съдебно
заседание, проведено на петнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието на
секретаря Светлана Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2925 по описа за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от Р.Р.Т., В.Ж.Й.,
П.М.П. и Н.Н.Й. срещу Е.Й.Е. и Я.Щ.Я., активно и
пасивно субективно съединяване иск с правно основание чл. 108 ЗС, вр. чл. 54, ал. 4 ЗКИР за осъждане на ответниците
да предадат на ищците владението върху реална част с площ от 156 кв.м., заснета
в кадастралната карта като част от имот с идентификатор 10135.2564.93,
заключена между имотните граници с имот с идентификатор 10135.2564.144
/съобразно допуснатото в о.с.з. на 15.10.2018г. изменение на иска/.
В исковата молба и уточняващите такива, ищците твърдят,
че са собственици на имот с идентификатор 10135.2564.144, при права ¼ ид.ч. за П.М.П., ½ ид.ч.
за В.Ж.Й. и Н.Н.Й. и ¼ ид.ч.
за Р.Р.Т. и И. Й. Т.. Твърди се, че правото на
собственост върху горния имот е придобито от В. и Н.Й. въз основа на договор за
дарение, обективиран в нотариален акт № 26/1996г., а
от П.М.П. въз основа на договор за продажба, обективиран
в нотариален акт № 119/2004г. и последващо извършена
доброволна делба № 157/03.08.2015г. От своя страна Р.Т. е придобил права върху
горната идеална част от имота въз основа на договор за покупко-продажба,
оформен в нотариален акт № 75/2015г. Твърди се, че ответниците
са собственици на съседен имот с идентификатор 10135.2564.93. Последните се
излага през м. август 2017г. да са премахнали съществуващата между двата имота
ограда и са установили владение върху част от собствения на ищците имот с площ
от около 28кв.м., разположена по цялата дължина на границата между двата имота,
непосредствено до изградената в имот с идентификатор 10135.2564.144 сграда. Ответниците се излага да са се заявили като собственици на
горната реална част, като са твърдели, че със заповед № 18-160/09.01.2017г. на
началника на СГКК-В. е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. В., одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. С това
изменение на кадастралната карта се излага, че границата между двата имота е
променена, като е изместена към имота на ищците, по който начин изменението не
отразява правилно правото на собственост на последните, както и имотните им
граници съобразно дворищно регулационния план. Поради горното и сезират съда с
искане след като се установяви горната грешка в
кадастралната карта, да бъдат осъждани на ответниците
да предадат на ищците владението върху процесната
реална част.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Е.Й.Е. и Я.Щ.Я. депозират отговор на исковата
молба, в който изразяват становище за неоснователност на иска. Твърдят, че въз
основа на договор за покупко-продабжа от
07.08.1970г., оформен в нотариален акт № 189/1970г., Щ. Я.Щ. е придобил
собствеността върху УПИ ІІІ-1630, в кв. 9 по регуалоционния
план на м. „Вилна зона”, одобрен със заповед № 1035/19.09.1961г., за който по
действаща кадастрална карта е отреден имот с идентификатор 10135.2564.93. Към
датата на придобиване на имота Щ. е бил в брак с Л.М.Щ.. След смъртта на Щ.,
права върху имота са придобили неговите наследници преживяла съпруга Лида Щерева – 4/6 ид.ч. и по 1/6 ид.ч. неговите деца Я.Я. и Катя
Щерева. Лида Щерева и Катя Щерева са се разпоредили
със своита права върху имота, прехвърляйки ги на Е.Е.. Твърдят, че границата между двата имота е била
материализирана с ограда, изградена по регулационната граница по плана от
1961г. През 2017г. на ответниците е издадено
разрешение за строеж за изграждане на плътна ограда. Съгласно последното
оградата е следвало да бъде изградена отново по регулационната граница между
собствения на ответниците УПИ ІІІ-1630 и този на
ищците - УПИ ХХХІV-3021. По кадастралната карта, одобрена със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г., се твърди, че регулационната граница не е отразена
правилно, поради което и е било предприето изменението й през 2017г. В
условията на евентуалност твърдят, че са придобили спорната реална част въз
основа давностно владение, присъединявайки и това на
своите праводатели, осъществявали фактическа власт
върху спорната част от 1970г. от съпрузите Щереви до смъртта на Щ. Щ., а след
това до 1996 год. от Лида Щерева и Катя Щерева. Молят
за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.
След съвкупна преценка
на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 ГПК по делото е прието за безспорно между страните, че Р.Р.Т., В.Ж.Й., П.М.П. и Н.Н.Й. се
легитимират като собственици на имот с идентификатор 10135.2564.144, а ответниците Е.Й.Е. и Я.Щ.Я. на имот с 10135.2564.93, както
и че към момента фактическа власт върху спорната реална част се осъществява от ответниците.
С договор за
покупко-продажба от 28.08.1990г., оформен в нотариален акт № 74, том ХVІ, дело
№ 4638/1990г., С.Г. К. е придобил собствеността върху ½ ид.ч. от празно вилно място, находящо
се във вилна зона в землището на гр. В., представляващо парцел пл. № ІV-1631,
кв. 9, по плана на Вилна зона, цялото от 1115 кв.м., при граници: път,
наследниците на Я. Щ., П. С. и С.П.Ч. /л. 9/.
От своя страна С.Г. К. е
дарил на Н.Н.Й. и съпругата му В.Ж.Й. ½ ид.ч. от придобитите от него ½ ид.ч.
от имота, ведно с изградената в него ½ ид.ч.
от вилна сграда, като договорът е оформен в нотариален акт № 29, том ХVІІІ,
дело № 4806/1996г. /л. 10-11/.
С договор за покупко-продажба
от 09.07.2004г., оформен в нотариален акт № 119, том ІІ, рег. № 7354, дело №
313/2014г., С.Г. К. е продал на П.М.П. втори етаж от вилна сграда и гаран, както и 1/8 ид.ч. от
горното вилно място, представляващо парцел ІV-1631, кв. 9 по плана на вилна
зона-В. /л. 14-15/.
Видно от приложения на
л. 220 от делото нотариален акт № 44, том ІІІ, рег. № 5589, дело № 444 от
2004г., че В. П. К. е придобил собствеността върху 557.5 кв.м. ид.ч. от парцел № ІV-1631, целият с площ от 1115 кв.м., въз
основа на договор за замяна от 23.11.2004г., сключен с А.Н.Т. и Ж.А.Т..
С договор за доброволна
делба от 02.08.2010г. П.М.П., Н.Н. Й., В.Ж.Й., С.Г. К.
и В. П. К., като съсобственици на имот с идентификатор 10135.2564.96, са се
съгласили, че първите четирима получават в дял имот с идентификатор
10135.2564.1444 с площ от 512 кв.м., парцел ХХХІV-3021, а В. П. К. получава в
собственост имот с идентификатор 10135.2564.1445 с площ от 512 кв.м., парцел
ХХХV-3021 /л. 16-18/.
Последващо, с договор за покупко-продажба от 02.04.2015г., С.Г. К.
е продал на Р.Р.Т. и И. Й. Т., самостоятелен обект в
сграда, както и ¼ ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 10135.2564.1444 по КККР на гр. В., одобрена със заповед №
РД-18-92 от 14.10.2008г. /л.19-20/.
Представени от ответниците са и нотариални актове, от които се установява,
че с договор за покупко-продажба от 07.08.1970г. е продала на Щ. Я.Щ. вилата
си, находяща се в гр. В., заедно с дворното място,
съставляващо парцел ІІІ-1630, кв. 9 по плана на вилна зона на гр. В., с площ от
740 кв.м. /л. 86/.
Щ. Я.Щ. е починал на
16.11.1995г., като видно от приложеното на л. 92 от делото удостоверение за
наследници, е оставил за наследници по закон Л.М.Щ. – съпруга, Я.Щ.Я. – син и К.Щ.Щ. – дъщеря.
С договор за дарение от
29.08.1996г., обективиран в нотариален акт № 64, том
ХХХ, дело № 8002/1996г., Л.М.Щ. и К.Щ.Щ. са дарили
собствените си 5/6 ид.м. от горното дворно място с
площ от 740 кв.м., съставляващо парцел ІІІ-1630, кв. 9 по плана на вилна зона
на гр. В., на Е.Й.Е..
С нотариален акт № 137,
том І, рег. № 2245, дело № 114/2017г., , поправен с нотариален акт №
146/2017г., Я.Я. и Е.Е. са
признати за собствени на имот с идентификатор 10135.2564.93 по КККР на гр. В.,
одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, изменена със
заповед № 18-160/09.01.2017г. на началника на СГКК В., с площ от 896 кв.м., при
права 1/6 на Я. и 5/6 за Е. /л. 89/. Приобщена към доказателствения
материал по делото е и преписката по издаване на нотариален акт № 137/2017г. на
нотариус И. М. /л. 125-142/.
Към доказателствения
материал по делото е приложена преписката по издаване на заповед №
18-160/09.01.2017г. на началника на СГКК В., с което е одобрено изменение в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В., одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК и представляващо отразяване в граници на
УПИ ІІІ-1630, кв. 9, състоящо се в промяна в границите на съществуващите обекти
в КККР, в това число в границата на имот с идентификатор 10135.2564.1444.
Административното
производство по изменение на кадастралната карта е инициирано от ответинка Я. Щ.Я. със заявление от 21.10.2016г. В
обяснителната записка към проекта за изменение е посочено, че е налице
несъответствие на отразяването на имота в кадастралната карта и регулационния
план, съобразно влезлия в сила ПУП-ПРЗ за УПИ ХХХІV-3021 и ХХХV-3021, одобрен
със заповед № Г-255/27.06.2007г.
Преписката по издаване
на заповед № Г-255/27.06.2007г. на зам.кмета на Община В. също е приобщена към
доказателствата по делото /л. 210-268/ и от същата се установява следното:
Административното
производство е инициирано по заявление вх. № АУ-13-В-57 от 23.10.2006г. от В. П.
К. и С.Г. К., с което е отправено искане за разрешаване изработване на проект
за ПУП, съгласно чл. 124, ал. 3 ЗУТ /л. 219/.
Представени са и
предварителни договори от 13.06.2005г. сключени със собствениците на имоти
ІІ-1630 и І-1630а за закупуване от страна на В. К. на реално обособени части от
парцелите и последващо сключени анекси /л.221-228 и
л. 232-233/.
С решение по т. 18 от заседание
на Експертен съвет по устройство на територията при Община В. по протокол № 45/14-15.11.2006г.,
горното заявление е уважено, като на основание чл. 134, ал. 2, т. 6, вр. чл. 135, ал. 3 ЗУТ е дадено положително становище за
изработване на ПУП-ПРЗ за УПИ ІV-1631, кв. 9, по плана на Вилна зона, одобрен
със заповед № 1035/19.09.1961г. /л. 234-236/.
С предписание на главния
архитект на Община В. е допуснато изработването на ПУП-ПРЗ за УПИ ІV-1631, кв.
9, по плана на Вилна зона, одобрен със заповед № 1035/19.09.1961г. при спазване
на действащата нормативна уредба за устройство на територията /л. 237/.
Заявителите В. К. и С. К.,
както и заинтересованите страни, включително Я.Я., са
уведомени за изработения ПЕП-ПРЗ за УПИ ХХХІV-3021 и УПИ ХХХV-3021 и улична
регулация, като същите са посочили, че нямат възражения.
На заседание на
Експертен съвет по устройство на територията при Община В. по протокол №
20/29-30.05.2007г., е взето решение за издаване на заповед по реда на чл. 128,
ал. 3 ЗУТ – т. 11, след констатиране, че в законоустановения
срок не са постъпили възражения по обявения ПУП-ПРЗ и улична регулация
/л.248-251/.
Въз основа на горното
със заповед № Г-255/27.06.2007г. на зам.кмета на Община В. е одобрен
ПУП-ПРЗ/план за регулация и застрояване на УПИ ХХХІV-3021 и УПИ ХХХV-3021, кв.
9 и улична регулация от о.т. 522 до о.т. 533 по плана на ВЗ „Траката“, така както е показани с черен, червен, син, зелен
и кафяв цвят на ситуацията /л. 215/.
Срещу заповед №
Г-255/27.06.2007г. е депозирана жалба от П.М.П. и Даниела Цветанова Петкова,
въз основа на която е образувано адм.д. № 617/2009г.
по описа на Административен съд – В., като с протоколно определение от
10.11.2009г. производството по делото е прекратено, поради оттегляне на жалбата
/л. 212-214, л. 259-261/. Определението е влязло в законна сила на 09.12.2009г.
С констативен протокол
от 27.10.2010г., е прието, че Заповед № Г-255/27.06.2007г. е влязла в сила
считано от 27.10.2010г.
В рамките по преписката
е приобщено и сключено между ищците П.М.П., Н.Н.Й., В.Ж.Й.
и С.Г. К. и В. П. К. споразумение от 02.11.2009г., с което същите са постигнали
съгласие за сключване на договор за доброволна делба на съсобствения
им имот съобразно невлязло в сила решение по гр.д. № 5327/2005г. по описа на
ВРС, заповед № Г-255/27.06.2007г. и скица на имота /л. 262-264/.
Съобразно приетото по
делото заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, първият план за
процесната територия е кадастралния план от 1936г. и
регулационния такъв от 1937г. на м. Старите лозя, гр. В.. Следващият план,
който е одобрен е кадастрален план от 1956г. на м. Крайбрежието, според който
имотната граница между двата процесни имота достига
до сградата в имота на ответниците, нанесена в
североизточната част на същия. През 1961г. е изработен регулационен план на
Вилна зона, гр. В., одобрен със заповед № 1035/19.09.1961г., по който дворищната
регулация между спорните имоти е била проектирана да тангира
до отразената в имота на ответниците сградата, като я
застъпва с 0.70 кв.м. Следващият изработен план е кадастрален план от 1987г. на
м. „Траката“, като заснетата кадастрална граница
между спорните имоти е на разстояние от съществуващата сграда в имота на ответниците. През 2007г., експертът сочи, че е изработен
ПУП-ПРЗ за УПИ ХХХІV-3021 и УПИ ХХХV-3021, в кв. 9, одобрен със заповед №
Г-255/27.06.2007г., като основа за изработването на който е послужил действащия
кадастрален план от 1987г. Изменението, което е отразено с цитираната заповед
касае не само разделянето на двата УПИ ІV-1631 по плана на Вилна зона, гр. В.,
на два урегулирани имота, но и изместването на вътрешно регулационните граници
между спорните парцели, като същата минава по кадастралната граница по
кадастралния план от 1987г. Видно от комбинираните скици № 1 и 2 от
заключението, че имотната граница на имота на ищците е изместена и в източната
й част, като същата навлиза в съседния на УПИ ХХХІV-3021 и УПИ ХХХV-3021 такъв.
Отразената площ на УПИ ХХХІV-3021 е 519 кв.м.
При одобряване на кадастралната
карта, станало със заповед № РД-18-92/14.10.2008г., имотът на ответника е
отразен с идентификатор 10135.2564.93 с площ от 908 кв.м., а съседния нему с
идентификатор 10135.2564.96 с площ от 1025кв.м.
Със заповед №
КД-14-03-3209/02.12.2011г. на началника на СГКК, кадастралната карта е била
изменена, като това изменение е следвало да отрази разделянето на УПИ ІV-1631
на два урегулирани поземлени имоти - УПИ ХХХІV-3021 и УПИ ХХХV-3021, но
границата между процесните имоти не е нанесена така,
както е одобрен ПУП-ПРЗ. Експертът сочи реално в кадастралната карта да е
отразено само междинната, вътрешно регулационната граница на двата формирани
урегулирани поземлени имота.
Със заповед №
18-160/09.01.2017г. е направено изменение на ПИ 10135.2564.93, с който същият е
нанесен с граници по действащите улични и вътрешно регулационни граници,
съответно по заповед № 1035/1961г. /по отношение не уличните регулационни
линии/ и по заповед № Г-255/2007г. /по отношение на регулационните граници към
имот 10135.2564.1444/.
Вещото лице излага, че
доколкото съществуващата между двата имота ограда е премахната, на място не
може да се установи наличието на имотна граница.
За доказване на
въведеното от ответника в условията на евентуалност основание за придобиване на
спорната реална част въз основа на придобивна
давност, респ. за опровергаване на тези твърдения, по делото страните са
ангажирали гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Г. В. П. и Л.В.С. –
водени от ответната страна и С.Н.К. и С.Г. К. – водени от ищците.
Водените от ответниците свидетели П. и С.излагат, че знаят за имота на
страните в Траката, в който е техен наследствен от
дядо на Я.. Приживе там са живели родителите на Я. и самия той. Излагат, че
източната част на имота е имало ограда, между която и къщта
на ответниците е имело
разстояние. Тази ограда е съществувало до 2017г., когато Я. я е съборил.
Свидетелят К. излага, че
през 2011г., във връзка с извършвана поправка в кадастралната карта, касаеща съществуващи обекти в имота на ищците, е бил в
договорни отношения с тях, като същевременно е измервал границите на имота, за
да бъде установена неговата фактическа площ. Установил, че на място, по
западната граница на имота на ищците е имало ограда – мрежа с колове, която
била положена по кадастралната линия. Материализирана ограда е имало само в
частта от сграда 2 в имота на ответниците, отразена в
скицата на л. 26 от делото, до улицата. Между оградата и къщата на ищците било
тясно, но разстоянието било малко и между оградата и сградите на ответниците.
Свидетелят С.Г. К.
излага, че е бил собственик на имота от 1991г. до преди 4-5 години, когато
продал последния етаж от изградената в съдия сграда. Излага, че до старата
постройка в имота на ответниците е имало мрежа. Сочи,
че никой не е живял в съседния имот, който бил собственост на бащата на
ответника Я. Я.. Именно той излага да му е подписал да строи на границата на
имота. От своя страна свидетелят също му подписал да строи. Излага, че между
изградената от свидетеля сграда до съседния имот е имало около един метър,
което е било необходимо за достъп до вътрешния имот.
Наред с горните гласни
доказателства, за опровергаване твърденията на ответниците,
че осъщестяват фактическа власт върху имота, ищците
представят и писмо от район „Приморски“ – Община В. от 28.11.2018г., адресирано
до ищеца Р.Т., в което е посочено, че във връзка с получен сигнал е извършена
проверка на имот с идентификатор 10135.2564.93, като на собствениците е
направено предписание, с указан срок да почистят, преведат и поддържат в добър
естетичен вид имота, както и да обезопасят строежа, като възстановят оградата,
с цел предотвратяване на нежелани инциденти /л. 174/.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
За основателното
провеждане на предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, в тежест на ищците
е да установят, че са придобили правото на собственост върху процесната реална част на твърдяното в исковата молба придобивно основание, както и че ответниците
упражняват фактическа власт върху същата. В тежест на ответниците
е да установят, че упражняваната от тях фактическа власт върху имота е на годно
правно основание.
В настоящия случай между
страните не е налице спор относно придобивното
основание на всяка от тях по отношение на съседните им имоти. Спорния по делото
въпроси е къде е местоположението и къде следва да бъде отразена границата
между съсобствените им имоти, а оттам и дали Е.Й.Е. и
Я.Щ.Я. са заели без основание част от имота на ищците, като последните твърдят
да е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно отразяване
правото им на собственост, както и имотните граници на имота им, съобразно
дворищно регулационния план.
Задължителни разяснения
по въпросите, свързани с исковата за собственост на реална част от поземлен
имот, когато тази част се твърди неправилно да е заснета в кадастралния план
или в кадастралната карта, бяха дадени с тълкувателно решение № 8/23.02.2016г.
по т.д. № 8/2014г. на ОСГК на ВКС. В мотивите на тълкувателния акт е посочено,
че ищците винаги имат правен интерес да ревандикират
частта от собствения си имот, която се владее без основание от ответника,
независимо от това дали тази част е заснета неправилно в кадастралната карта
или не като част от съседен имот.
Разяснено е също, че
одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно
действие. От тях не произтичат промени във вещноправния
статут на имотите. За
отразените данни за имотите в кадастралната
карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но
неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане,
изменение или погасяване на правото.
С оглед горното и за да
бъде разрешен спорът за собственост между страните, изразяващ се в спор за
местоположението на границата, следва да бъде преценено правното действие на
приетите и установени за местността регулационни планове, които подлежат на
съобразяване при нанасянето на имотите по силата на чл. 41 ЗКИР.
В процесния
случай, се от заключението на вещото лице се установи, че през 1956г. за
местността е изработен кадастрален план, като със заповед от 1961г. към него е
одобрен регулационен план, с който процесните имоти
са урегулирани в парцел ІІІ-1630 и ІV-1631, като дворищната регулация между тях
е била проектирана да тангира до сградата, обозначена
„ПС“, в имота на ответниците, застъпвайки я с 0.70
кв.м. Последващо е одобрено изработването на ПУП-ПРЗ
за УПИ ІV-1631, кв. 9, по плана на Вилна зона, одобрен със заповед №
1035/19.09.1961г., като със заповед № Г-255/2007г. на зам.кмета на Община В. е
одобрен изработения такъв, като наред с обособяването на два урегулирани
поземлени имот – УПИ ХХХІV-3021 и ХХХV-3020, са изменени и вътрешните
регулационни граници на същите, включително и тази с имот УПИ ІІІ-1630,
собственост на ответниците. Така изменената граница е
нанесена и в кадастралната карта с последното й изменение, станало със заповед
№ 18-160/09.01.2017г. на началника на СГКК – В..
С депозираната в о.с.з.
на 11.03.2019г. молба, ищците са оспорили Заповед № Г-255/2017г., твърдейки
същата да е нищожна и материално незаконосъобразна, при липсата на спазване
изискването за наличие на съгласие между собствениците, изразено в сключен
предварителен договор за прехвърляне право на собственост с нотариално заверени
подписи.
Съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове
независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се
произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен
когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била
участник в административното производство по издаването и обжалването му.
С оглед горната
нормативна уредба, съдът намира, че не е компетентен да се произнесе инцидентно
по материалната законосъобразност на издадената заповед, доколкото ищците В.Ж.Й.,
Н.Н.Й. и П.М.П. са били страни в административното
производство по оспорването й. Последното следва да се приеме, че се отнася и
за ищеца Р.Р.Т., който е частен правоприемник на С.Г.
К. и като такъв не би могъл да има повече права от праводателя
си. Въпреки последното, съдът е длъжен да извърши косвен съдебен контрол за
валидност на административния акт, независимо от това дали страната, на който
той се противопоставя е участвала в административното производство по
издаването му, стига този акт да не е бил предмет на съдебен контрол. А такъв
по арг. от чл. 302 ГПК е само влязло в сила решение
на административния съд, каквото по делото няма данни да е постановено.
Административният акт е
недействителен, когато страда от някакъв порок. Тъй като в АПК не съществуват
конкретни определени основания за нищожност на административните актове, в
практиката е възприет критерият, че такива са петте основания за
незаконосъобразност, които са изброени в чл. 146 АПК, но само тогава, когато
нарушението е особено съществено, т.е. порокът да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо основанието на административния акт в правната
действителност.
Видно от събраните по
делото доказателства, заповедта е издадена след приемане на проект за изменение
план за регулация и застрояване, изготвен по съгласие на собствениците на УПИ
ІV-1631, за обособяването на два отделно урегулирани имота, поради което и не
може да се приеме, че актът е лишен изцяло от законово основание, а оттук и
нищожен, само защото липса на съгласие на съдените за изменение и на вътрешните
регулационни граници. Касае се за материална незаконосъобразност на акта, по
отношение на която както съдът вече посочи не е компетентен да осъществява
косвен съдебен контрол.
Независимо обаче от
горното, одобрените по ЗУТ планове, нямат пряко отчуждително
действие, освен в хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗУТ и по волята на собствениците
в хипотезата на чл. 15, ал. 3-6 и чл. 17, ал. 3-5 ЗУТ. Въведеното с чл. 17, ал.
1 ЗУТ правило е, че урегулирането на поземлените имоти става съобразно имотните
им граници, без да се извършва разместване на правото на собственост.
В случая, както вече се
установи, имотите на страните са били урегулирани с одобрения със заповед от
1961г. регулационен план на местността, поради което и при липса на данни
планът да не е приложен, изменението на вътрешно регулационните граници може да
стане само по общо съгласие на собствениците. Ето защо и независимо, че с одобрения
ПУП ПРЗ с горната заповед е налице изменение на вътрешната регулационна
граница, вещноправният ефект, т.е. промяна в
принадлежността на правото на собственост върху съответната реална част от
урегулиран имот, ще настъпи едва със сключването на окончателен договор.
Твърдения за сключен такъв договор между страните липсва, а и доказателства в
този смисъл не са ангажирани. Ето защо и ответниците
не биха могли да се легитимират като собственици на спорната реална част,
заснета като част от имота им с идентификатор 10135.2564.93.
С оглед горния извод,
съдът дължи произнасяне по въведеното от ответниците оригинерно основание за придобиване на спорната реална
част, а именно: давностно владение, присъединявайки и
това на своите праводатели, осъществявали фактическа
власт върху спорната част от 1970г. от съпрузите Щ. до смъртта на Щ. Щ., а след
това от Л. Щ.и К. – до извършената от последните разпоредителна сделка.
Във фактическия
състав на придобивната давност като способ за
придобиване правото на собственост, се включват два елемента: владение /т.е. фактическо упражняване на съдържанието на
вещното право/ и определен срок от време /през който се упражнява фактическото
съдържание на вещното право/, а разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС предвижда
правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. За да е налице първият
признак на владението, необходимо е фактическата власт да е установена трайно,
по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него действия
върху вещта.
От показанията на водените от ответниците
свидетели се установи, че оградата от източната част на имота на Я. и Е. е
отстояла от изградената в същия постройка, на което сочи и заснемането при
изготвяне на кадастралната карта от 1987г., в която е отразена материализирана
ограда между имотите. Поради липса на доказателства оградата да е местена преди
заснемането в кадастралната карта от 1987г., а и след това, за съда не е налице
основание да не приеме, че праводателят на ответниците е установил фактическа власт върху
спорната реална част с придобиване на имота през 1970г., като е упражнявал
такава до смъртта си, а след това неговите правоприемници, включително и ответниците по делото до 2017г.
Горните изводи на съда
за осъществявана фактическа
власт върху спорната реална част в периода от 07.08.1970г., налагат
изследване нормативната уредба с оглед преценката на това дали обектът на владелчески действия е могъл да бъде придобит по давност,
респ. наличие на законова забрана за това.
Към 07.08.1970г. е
действал ЗПИНМ /отм./, който в нормата на чл. 40 установява забрана на
придобиване на реални части от парцели чрез двустранни правни сделки или
едностранни такива, чрез съдебна делба или по давност, в случаите, когато тези
части не отговарят на изискванията за обособяване на самостоятелен парцел. В
ал. 2, изр. 2 на цитираната норма е установено изключение в хипотезата, при
която реалната част от парцел се включва в съседен парцел. Именно такъв е и
настоящия случай, при което следва да се приеме, че давността е започнала да
тече от 07.08.1970г., като течението на срока е спрял с влизане в сила на ЗТСУ
/отм./ - 01.06.1973г., доколкото последният закон с нормата на чл. 59 /до
изменението му с ДВ, бр. 34 от 25.04.2000г./ забранява придобиването по давност
на реално определена част от дворищнорегулационни
парцели, без оглед на техните размери. Доколкото към влизане в сила на ЗТСУ давностният срок не е изтекъл, неприложима е и фикцията на
чл. 181, ал. 3 ЗТСУ /отм./, според която владението върху реална част се счита
за владение върху съответната идеална част и има за последица придобиване по
давност на идеална част, равняваща на квотата на реално владяната в целия имот.
Владението след
изменението на ЗТСУ с ДВ, бр. 34 от 25.04.2000г., също не може да бъде
зачетено, тъй като според ал. 1 на чл. 59 от посочения закон, реалната част
следва да отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице,
определени с правилника, за да може да бъде предмет на правна сделка или оригинерен способ за придобиване на собственост, на които
изискванията спорната реална част не отговаря. Горното правило не би могло да
отпадне и при изключението по ал. 2 на чл. 59 ЗТСУ – в случаите, когато частта
от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 28
ЗТСУ /отм./, доколкото процесните имоти са
урегулирани. Идентично на горното нормативна уредба е и разрешението по
действащия ЗУТ – чл. 200 и доколкото не се касае до първоначално урегулиране на
територията, то и ответниците биха могли да се
ползват от придобвната давност като способ за
придобиване на права само при спазване на изискванията на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, а
както вече беше посочено по-горе взаимно съгласие между страните за промяна в
границата между имотите им, обективирано в
изискуемата от закона форма, няма.
Следователно, независимо
от периода на осъществяване на фактическа власт, ответниците
не биха могли да придобия спорната реална част по давност, с оглед установената
с нормата на чл. 59 ЗТСУ /отм./ и чл. 200 ЗУТ забрана, а изтеклият от 07.08.1970г.
до 01.06.1973г. е по-малък от предвидения в чл. 79 ЗС десетгодишен давностен срок.
С оглед горното и
предявеният ревендикационен иск като основателен
следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора,
отправеното своевременно искане и представените доказателства, Е.Е. и Я.Я. следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищците сторените по делото разноски в общ размер на 450 лева, от
които 50 лева заплатена държавна такса, 400 лева – депозит за вещо лице, а на
ищеца Р.Т. и сумата от 1000 лева, заплатено от същия адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на Е.Й.Е., ЕГН **********,*** и Я.Щ.Я.,***,
че Р.Р.Т., ЕГН **********, В.Ж.Й., ЕГН **********, П.М.П.,
ЕГН ********** и Н.Н.Й., ЕГН **********, всички с
адрес: ***, са собственици на реална част, заключена в т. А, Б, В и Г на приложената на л. 195 от делото комбинирана
скица, която приподписана от съда представлява
неразделна част от настоящото решение, от
недвижим имот с идентификатор 10135.2564.93 по
КККР на гр. В., одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008г., изменена със
заповед № 18-160/09.01.2017г. на началника на СГКК-В., находящ се в гр. В. м. Т. ул. ***, № **, при граници на реалната
част: имоти с идентификатори 10135.2564.93, 10135.2564.28, 10135.2564.1444 и
10135.2564.94, като собствеността върху същата ищците са придобили, както
следва: Р.Р.Т.
въз основа на договор за покупко-продажба, оформен в нотариален акт № 75, том
І, рег. № 815, дело № 74/2015г. на нотариус В. Д., рег. № 115; В.Ж.Й., Н.Н.Й. и П.М.П. – въз основа на договор за доброволна делба №
146, том 2, рег. № 6943/02.08.2010г. на нотариус Орлин Стефанов, рег. № 196, като ОСЪЖДА Е.Й.Е., ЕГН ********** и Я.Щ.Я.,
ЕГН ********** да предадат владението
върху посочената реална част от имот с идентификатор 10135.2564.93 на Р.Р.Т., ЕГН **********,
В.Ж.Й., ЕГН **********, П.М.П., ЕГН ********** и Н.Н.Й.,
ЕГН **********, на основание чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА Е.Й.Е.,
ЕГН **********,*** и Я.Щ.Я.,*** да
заплатят на Р.Р.Т., ЕГН **********,
В.Ж.Й., ЕГН **********, П.М.П., ЕГН ********** и Н.Н.Й.,
ЕГН **********, всички с адрес: ***, сумата от 450.00 лева /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Й.Е.,
ЕГН **********,*** и Я.Щ.Я.,*** да
заплатят на Р.Р.Т., ЕГН **********,***,
сумата от 1000.00 лева /хиляда лева/, представляваща сторени
по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: