Р E Ш Е Н И Е
№ 332
гр.Плевен, 16.06.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета
година, в състав: Председател: Даниела Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина И.а
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 250 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 674 от 11.10.2019 г., постановено по НАХД
№ 1245 по описа за 2019 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 19-0938-001125/19.04.2019 г. на Началник сектор към ОД на МВР
Плевен, Сектор „Пътна полиция“ – гр.Плевен, с което на И.К.С. на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в
размер на 50.00 /петдесет/ лева, за нарушение на 137А, ал.1 от ЗДвП, като на
основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 6 контролни точки.
Срещу решението е подадена касационна жалба от И.К.С.,
чрез адвокат А.А. от САК, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен
и незаконосъобразен. Счита се, че неправилно съдът приема, че издаденият АУАН и респ. НП
отговарят на всички изисквания на закона, тъй като в решението не е обсъдено, че актът не съдържа точен и правилен адрес на
жалбоподателката; невярна е констатацията в акта, че лицето не посочва професия
/ длъжност; не е ясно и уточнено нито в
АУАН, нито в НП каква е посоката на движение, т. е. къде точно е осъществено
твърдяното нарушение; разписката за получаване на АУАН е само с попълнена дата,
но не и подпис от страна
на жалбоподателката. Посочва се, че съдът не е обсъдил факта, че както актосъставителят, така и неговият
колега са се намирали на място, от което няма как да възприемат движението на МПС, а още по-малко
няма как пряко и непосредствено да възприемат дали жалбоподателката е с
поставен колан по време на движението на МПС. Посочва се още, че не е уточнено еднозначно дали и
двамата служители на МВР са възприели точно и непосредствено случващото се, тъй
като в момента на спиране на МПС е приключвала друга проверка. Счита се, че на
практика без мотиви е неприемането на показанията на свидетеля И., който
потвърждава, че жалбоподателката е била с поставен колан и същият е махнат едва
след спиране, само и единствено с
цел да вземе чантата си с документи от
задната седалка на МПС. Счита се, че неправилно съдът тълкува разпоредбите на
ЗДвП, като нелогично, незаконосъобразно и необосновано изглежда заключението,
че свалянето на колана било нарушение - предполагаемо както на чл. 103, така и
на чл. 137а от ЗДвП. Счита се за нелогичен и неправилен и изводът на съда, че
няма житейска логика водачът на МПС да се приготви за проверка - в случая след
спирането коланът да се махне, за да може жалбоподателката да вземе чантата с
документите си от задната седалка. Счита се, че съдът не се мотивира защо
приема едни, а отхвърля други свидетелски показания, както и не е направена
преценка на самата личностна характеристика и поведение на жалбоподателката и
фактът, че до момента тя е без нарушение на ЗДвП, а от естеството й на работа
има преки наблюдения и впечатления какви са последиците от неслагането на
колани. В заключение се моли за отмяна на
решението на районния съд, както и за отмяна на издаденото НП.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът И.К.С. не се явява, представлява
се от адв. А., който поддържа касационната жалба по наведените в нея основания.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР – Плевен не
се представлява. По делото е депозирано писмено становище от процесуален
представител, в което се изразяват съображения за неоснователност на
касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100лева, съобразно представен списък. Прави възражение за присъждане
на разноски на касатора.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на С. за това, че на 03.03.2019г. в
10:40часа в гр.Плевен на ул.“Ген.л-т Атанас Стефанов“ до №28 с посока на
движение гр.Ловеч като водач на л.а. ******* с рег.№******* управлява без
поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила. Нарушението е
квалифицирано по чл.137А ал.1 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, като е
спазен срокът по чл.34 ал.3 от с.з. Посочил е, че при съставяне на акта е
съобразена и процедурата по чл.40 ал.1 от ЗАНН. Посочил е също, че наказващият
орган е спазил процедурата по чл.52 ал.4 от ЗАНН като е издал НП след извършена
проверка по сигнал на наказаното лице. В
тази връзка е направил заключение, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до отмяна на наказателното постановление. По съществото на спора
съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че С. е имала качеството на водач по смисъла на §6 т.25 от ДР
на ЗДвП. Посочил е защо кредитира показанията на актосъставителя и свидетеля по
акта и защо не кредитира тези на св.И.. Счел е за недоказано, че водачът на
л.а. е управлявала същия с поставен обезопасителен колан, но го е разкопчала
при спирането за извършване на проверката, като се е позовал на св.показания на
контролните органи. Направил е заключение, че С. е осъществила състава на
нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП и правилно е санкционирана. Посочил е, че
правилно са отнети и 6 контролни точки за констатираното нарушение на чл.137А
ал.1 от ЗДвП.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно, съответстващо на материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за доказаност на вмененото на С. нарушение по
чл.137А ал.1 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи в тази насока
формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е
необходимо тяхното преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Възраженията в касационната жалба са неоснователни.
Както в АУАН, така и в НП са отразени всички елементи от съставя на вмененото
на С. нарушение, поради което същата е била във възможност да разбере за какво
е санкционирана, поради което не е нарушено правото й на защита. Налице е
единство между акта и НП какво по отношение на обстоятелствената част, така и
по отношение на правната квалификация на нарушението. По безспорен начин е
установено и мястото на извършване на нарушението, а именно в гр.Плевен на
ул.“Ген.л-т Атанас Стефанов“ до №28 с посока на движение гр.Ловеч. На следващо
място не се установява при спирането на С. за проверка, контролните органи да
са приключвали друга такава, както и да е имало спрели автобуси, които да са
възпрепятствали пряката видимост на полицаите спрямо автомобилът, управляван от
касатора в настоящето производство. Това са твърдения само на С., които не се
доказват по делото. Настоящата касационна инстанция намира, че правилно
районният съд е приел за доказано извършването на нарушение по чл.137А ал.1 от ЗДвП от страна на С., като е мотивирал своите изводи със свидетелските
показания на контролните органи, а е поставил под съмнение обективността на
показанията на св.И., като е посочил защо кредитира едните и не възприема
другите. Следва да се посочи на последно място, че никъде в съдебния си акт
районният съд не е направил заключение, че свалянето на колана било
нарушение-предполагаемо както на чл.103, така и на чл.137а от ЗДвП. Ето защо
решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото е основателно искането за
присъждане на разноски в полза на ответника в размер на 100лева, съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 674 от 11.10.2019 г.,
постановено по НАХД № 1245 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА И.К.С. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза
на Областна дирекция на МВР-Плевен разноски в размер на 100лева /сто лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2. /п/