РЕШЕНИЕ
№
гр.София,
...…………… г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Розалина
Ботева
Любомир Игнатов
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора ....................
като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 13 846 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
С решение № 20237412 от 28.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 17 352/2020
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 77 състав Столична община е осъдена да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК ********* на основание чл.410,
ал.1, т.2 КЗ във връзка с чл.49, ал.1 ЗЗД и чл.45 ЗЗД и на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 2 576,37 лева, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение от 2 501,37 лева, 65,00 лева – разходи за репатриране на автомобил
и 10,00 лева – ликвидационни разноски по сключена имуществена застраховка
„Каско“, обективирана в полица № 0306Х0263671/23.12.2016 г., със срок на
застрахователно покритие: 28.12.2016 г. – 27.12.2017 г., за щети на МПС марка
„БМВ Х Реихе“ с рег.№ *******при настъпило застрахователно събитие – ПТП на
10.02.2017 г. в гр.София на бул.“Константин Величков“ в посока от
бул.“Ал.Стамболийски“ към ул.“Позитано“ – попадане в несигнализирана и
необезопасена шахта на пътното платно, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 13.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
716,37 лева – мораторна лихва за периода: 28.07.2017 г. – 12.05.2020 г.
Със
същия съдебен акт Столична община е осъдена да заплати на Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“ АД направените по делото разноски в размер на 484,00
лева – разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така постановеното съдебно решение е
обжалвано от ответника Столична община, гр.София като неправилно. Във въззивната
жалба се поддържа, че разпитаният свидетел не е можал да установи точно мястото
на настъпване на ПТП, като показанията му не кореспондират с документите по
делото, което е достатъчно да се приложи практиката на ВКС – решение №
71/16.08.2017 г. по гр.д.№ 60 343/2016 г. на ІІ ГО, решение № 15/25.07.2014 г.
по т.д.№ 1506/2013 г. на І ТО и др., съгласно която протоколите, които са
съставени само по данни на водача, които не съдържат преки възприятия на
длъжностното лице, което ги е съставя, не следва да се кредитират. Отразено е и
че в хода на делото не е била установена връзка между заявеното в декларацията
място и време на настъпване на ПТП и механизма на настъпване на
застрахователното събитие от друга.
Моли да се отмени атакуваното
решение и да постанови друго, с което да отхвърлят изцяло предявените от ищеца
искове, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на търсеното
обезщетение. Претендира присъждането на разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца – Застрахователно акционерно
дружество „Армеец“ АД, с който жалбата се оспорва като бланкетна и изцяло
неоснователна. Твърди се, че са установени всички относими обстоя-телства за
уважаване на исковите му претенции с представените писмени доказателства,
приетата по делото АТЕ и дадените свидетелски показания, както и че твърдените
противо-речия относно времето и мястото на настъпване на ПТП не обуславят
основание за отмяна на атакуваното решение, за които от друга страна се
поддържа и че са преклудирани.
Моли съда да остави въззивната
жалба без уважение и да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждането на
направените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите
на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба
е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въп-роси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно решение е валидно, но частично процесуално недопустимо в обжалвана част,
както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК
на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата
правилност.
Предметът на делото е спорното материално
субективно право – претендирано или отричано от ищеца, индивидуализирано чрез
основанието и петитума на иска. Когато в нарушение на принципа на
диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил
сезиран, съотв. е бил десезиран или когато е определил предмета на делото въз
основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е
процесуално недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание /в
този смисъл – константната практика на ВКС, в т.ч. решение № 398/23.05.2010 г. по гр.д.№ 738/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение №
249/23.07.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ВКС, І ГО, решение № 133/26.05.2011
г. по гр.д.№ 664/2010 г. на ВКС, III ГО; решение № 307/ 04.10.2011 г. по гр.д.№
1187/2010 г. на ВКС, III ГО, решение № 5/20.02.2012 г. по гр.д.№ 658/2011 г. на
ВКС, ІІІ ГО и мн.други.
В случая с исковата молба на Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“ АД първоинстанционният
съд е бил сезиран от ищеца с осъдителен иск с чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
за периода от 28.07.2017 г. до завеждане на исковата молба. Исковата молба е
подадена на 11.05.2020 г., с оглед на което крайният период на този иск е
10.05.2020 г. вкл. Като е разгледал тази претенция за периода до 12.05.2020 г. вкл. първоинстанционният
съд се е
произнесъл свръх петитум, поради което на основание чл.270, ал.3 ГПК решение № 20237412,
постановено на 28.10.2020 г. по гр.д.№ 17 352/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 77
състав следва да бъде обезсилено по отношение на присъденото
обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД за времето: 11.05.2020 г. – 12.05.2020 г. вкл.
като недопустимо.
В останалата обжалвана част
решението е процесуално допустимо, поради което следва да се обсъдят
релевираните доводи на жалбоподателя относно неговата правилност.
При условията на обективно
съединяване съдът е сезиран с осъдителни искове с искове с правно основание по чл.410, ал.1, т.2 КЗ във връзка с
чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД за сумата 2 576,37 лева, представляваща заплатено
застрахователно обезщетение от 2 501,37 лева, 65,00 лева – разходи за
репатриране на автомобил и 10,00 лева – ликвидационни разноски по щета №
10017030103682 във връзка със сключена имуществена застраховка „Каско“ по
полица № 0306Х0263671/23.12.2016 г., със срок на покритие: 28.12.2016 г. –
27.12.2017 г., за причинени вреди на МПС марка „БМВ Х Реихе“ с ДК № *******при
настъпило застрахователно събитие – ПТП на 10.02.2017 г. в гр.София на
бул.“Константин Величков“ в посока от бул.“Ал.Стамболийски“ към ул.“Позитано“ –
попадане в несигнали-зирана и необезопасена
шахта на пътното платно, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата
716,37 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода:
28.07.2017 г. – 10.05.2020 г. вкл.
Настоящият съдебен състав като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, с които е обоснована
дължимостта на претендираните от ищеца Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД главно
и акцесорно вземания в приетите размери, съотв. от 2 576,37 лева, ведно със законната лихва от исковата молба, и 716,37 лева за времето от 28.07.2017 г. до 10.05.2020 г. вкл., изведени при
правилно установена по делото фактическа обстановка и приложение на
релевантните правни норми, поради което на основание чл.272 ГПК, препраща към
тях. В допълнение към същите намира, че следва да бъдат добавени и следните
съображения:
По силата на цитираната
разпоредба на чл.410 от Кодекса за застраховането КЗ/ от 2015 г. с плащането
на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа при
или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 ЗЗД /т.2/ – до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу възложителя на работата са: наличието на застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и
по застраховка „Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея;
осъществено непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние,
вина, противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и
претърпени от застрахования по имуществената застраховка вреди при или по повод
изпълнението на възложена от ответника работа – изисквания, които в дадената
хипотеза са налице.
Неоснователни са наведените във
въззивната жалба доводи, че не е доказано мястото и времето на настъпване на
ПТП. От приетото в производството пред СРС доказателство – протокол за
пътно-транспортно произшествие с № 1659986 от 10.02.2017 г., съставен от
служител на ОПП – СДВР при посещение на място, неоспорен в процеса се
установява, че на 09.02.2017 г. в гр.София около 23,30 ч. е настъпило пътнотранспортно
произшествие /ПТП/ при следните отразени в протокола обстоятелства: моторно
превозно средство марка „БМВ Х5“ с рег.№ *******се движи по бул.“Константин
Величков“ в посока от бул.“Александър Стамболийски“ към ул.“Позитано“ и на
около 10 м. след кръстовището попада със задна лява част и реализира ПТП в
неподсигурен капак на канализационна шахта. Наличието на необезопасено
препятствие на пътното платно в посоката на движение на МПС е обективирано и в
инкорпорираната в протокола на СДВР схема. В протокола е удостоверено и че при
произшествието на товарен автомобил „БМВ Х5“ с рег.№ *******са причинени видими
щети: задна лява джанта, задна лява гума и ходова част. За причинените видими
вреди на лекия автомобил е представен и снимков материал, неоспорен от
ответника.
Съставянето на протокола и
констатациите по него се потвърждават и от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на свидетеля Д.А.М.водач на товарния автомобил към
момента на събитието. Същият поддържа, че капакът на шахтата е бил счупен,
самият асфалт около него – се е бил отчупил, а рамката е била потънала и
наклонила се на една страна, както и че не е имало знаци за дупки или опасности
на пътното платно. Действително в началото на разпита му свидетелят погрешно е
посочил наименованието на една от улиците на кръстовището, след което се е
осъществил инцидентът, но с оглед изминалия дълъг период от време от момента на
събитието към датата на депозиране на показанията – повече от 3 г. и 8 м., тази
грешна е житейски обяснима. Логично е след такъв продължителен период от време
свидетелят да не е в състояние да възпроизведе в пълнота възприетото от него
относно имена, цифри и дати.
Не могат да бъдат споделени и
аргументите на жалбоподателя, че в показанията на свидетеля има разминаване относно
часа на произшествието и документите по делото. При изслушването му г-н М. е
посочил, че събитието е настъпило в тъмната част на денонощието и че е било
след 19-20 часа, а 23,30 ч. обективно е след 20,00 часа и е в тъмната част на
денонощието.
Необосновани са и релевираните в
жалбата доводи за неустановена връзка между заявеното в декларацията като място
и време на настъпване на ПТП и механизма на настъпване на събитието. Данните,
отразени в декларацията за образуване на щетата, във връзка с визираните от
жалбоподателя обстоятелства напълно съответстват на тези, удостоверени в
протокола за ПТП - № 1659986/2017 г. Наистина в графата за описание на
събитието в декларацията е отразено преминаване през дупки, но в
инкорпорираната в нея схема на ПТП ясно е отразено, че се касае за отворена
шахта.
На база на обективните данни от цитираните
доказателства и представените доказателства за извършения от застрахователя оглед
на превозното средство в изготвеното заключение на допуснатата авто-техническа
експертиза /АТЕ/ от вещото лице инж.Ж.Е., неоспорено в процеса, е приет следния
механизъм на процесното събитие: моторно превозно средство марка „БМВ Х5“ с
рег.№ *******се движи по бул.“Константин Величков“ в посока от бул.“Александър
Стамболийски“ към ул. “Позитано“ и на около 10 м. след кръстовището с
бул.“Ал.Стамболийски“ преминава през неподсигурен капак на канализационна
шахта, вследствие на което настъпва ПТП с материални щети.
От протокола на ПТП, свидетелските
показания, описа на застрахователя, снимковия материал и заключението на АТЕ се
констатира и че вследствие на твърдения инцидент товарен автомобил /т.а./ марка
„БМВ Х реихе“ с рег.№ *******е получил увреждания на задна лява гума, джанта лята
задна лява, носач заден ляв горен напречен, облицовка РVС праг ляв и шенкел
заден ляв. От последното доказателство е видно и че тези щети са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото процесно ПТП; че стойността на разходите, необходими за
възстановяването на увреденото МПС и привеждането му в изправно техническо
състояние, изчислена по средни пазарни цени за нови части, материали и труд към
датата на ПТП, възлиза на 2 697,41 лева с ДДС, както и че обичайните разноски
за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в размер на 15,00 лева.
Във въззивното производство са
събирани нови доказателства, като наличието на останалите правнорелевантни
обстоятелства за предмета на спора не е оспорено в жалбата, предвид което
следва да се приеме, че същите са се осъществели в обективната действителност
съобразно прието в атакуваното решение от първоинстанционния съд.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции относно изхода на
спора по заявените с исковата молба претенции, обжалваното решение като
правилно следва да бъде потвърдено.
Релевираното от въззивника искане за намаляване на размера на дължимото
се главно задължение е неоснователно. В хода на производството не са ангажирани
доказателства относно наличието на предпоставки за приложението на правен
институт, имащ по своята същност такива правни последици.
При този изход на делото на
жалбоподателя не се дължат разноски по производст-вото на основание чл.78, ал.1 ГПК. Такива следва да се присъдят на въззиваемата страна З. „А.“ АД на основание чл.78,
ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК в размер на 25,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш
И:
ОБЕЗСИЛВА решение №
20237412 от 28.10.2020
г., постановено по гр.д.№ 17 352/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 77 състав – в частта, в която Столична община е
осъдена да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК
********* на основание чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна лихва за периода: 11.05.2020
г. – 12.05.2020 г. вкл., като недопустимо.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20237412 от 28.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 17
352/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 77 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Столична
община, с адрес: гр.София, ул.„Московска“ № 33 да ЗАПЛАТИ на Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и
адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК
сумата 25,00 /двадесет и пет/ лева –
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.