РЕШЕНИЕ
№ 67, 16.01.2020г.,
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд
VІ граждански състав,
на шестнадесети януари две
хиляди и двадесета година
в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина
Куршумова
Таня
Георгиева
като разгледа докладваното от
съдия Дзивкова
гражданско дело № 82 по описа
за 2020 година
и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.435 от ГПК
Постъпила е частна жалба от С.Н.М.-Т.,
в качеството й на взискател по и.д. № 471/2019, ЧСИ с рег.№ 909 Х. С., с район
на действие ПОС, против постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на
изпълнителното производство на осн. чл.519 от ГПК заради това, че длъжникът
Технически университет **** – филиал **** е държавно учреждение и неговата
собственост е 100% държавна. Излага съображения, че неоснователно съдебният
изпълнител е приложил разпоредбата на чл.519 от ГПК, т.к. длъжникът не е
държавно учреждение. Сочи, че статута на ответника се урежда от ЗВО,
осъществява дейността си въз основа на държавна собственост и ежегодна държавна
субсидия чрез бюджета на МОН. Поддържа, че университетът има и собствени доходи
и самостоятелно решава как да се разходват. Поради това счита, че университетът
не е държавно учреждение и разполага със собствени средства, върху които могат
да се налагат запори и да се провежда изпълнително производство. Моли съда да
отмени отказа на ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия и да го задължи
да продължи изпълнението.
Длъжникът Технически университет-****,
филиал **** не е уведомяван.
След преценка на доказателствата по делото съдът
намира, че подадената жалба е допустима, подадена е в срок, а по същество е
неоснователна:
С Постановление от 19.12.2019г. ЧСИ
Х. С. е прекратил изпълнителното производство по изп.д.№20199090400471 срещу
ТУ-****, филиал **** на осн. чл.519 , ал.1 от ГПК, т.к. е констатирал че
длъжникът представлява държавно учреждение по смисъла на закона.
Действително нормата на чл.519 от ГПК забранява
принудителното изпълнение срещу държавни учреждения, без обаче да дава легална
дефиниция на понятието “държавни учреждения”.
Съгл. чл.11, ал.9 от Закона за публичните финанси е
регламентирано, че разпоредителите с бюджет по бюджетите на държавните висши
училища, чиито бюджети не са част от държавния бюджет, но бюджетните им
взаимоотношения, утвърдени със закона за държавния бюджет за съответната
година, се включват в бюджета на съответния първостепенен разпоредител с
бюджет, са със статут на второстепенен разпоредител с бюджет. Легална дефиниция
на понятието "бюджетни
организации" е дадена в §5 от ПЗР на ЗПФ , като това са всички юридически лица, чиито бюджети се
включват в държавния бюджет, в бюджетите на общините, в бюджетите на социалноосигурителните
фондове, както и всички останали юридически лица, чиито средства, постъпления и
плащания се включват в консолидираната фискална програма по силата на
нормативен акт или по реда на чл. 171. Съгл. чл. 13, ал. 1 ЗВО държавните висши
училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена
държавна собственост и трансфери от държавния бюджет.
По изпълнителното дело е приложена справка от АВп, от
която се установява, че длъжникът ТУ е висше училище със 100% финансиране от
републиканския бюджет и 100% държавна собственост.
С оглед на тези фактически данни и предвид
горепосочената нормативна база, съдът намира, че Технически университет, **** /
в частност и филиала му в гр. ****/ има статут на държавно учреждение, т.к.
определяща е собствеността и основният източник на финансиране, който в случая
е 100% от държавния бюджет. Твърдението на жалбоподателя за други източници на
финансиране от една страна не е подкрепена с никакви доказателства, а от друга
– дори и да бе доказано би било без значение предвид основния източник на
финансиране, който е нормативно определен.
В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика,
обобщена в Р № 1037/ 29.08.2019 г., в.
гр. д. № 1592/2019 г., ВОС, в която, по
сходни съображения, е прието, че редица висши учебни заведения - СУ "Св.
Климент Охридски", ТУ – ***, ПУ "Паисий Хилендарски" и др., са
държавни учреждения.
Така предвид на изложеното съдът намира, че длъжникът
по изпълнителното дело е държавно
учреждение по смисъла на закона, поради което и спрямо него намира приложение
нормата на чл.519 от ГПК. Така Постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство поради забраната по чл519, ал.1 от ГПК се явява
законосъобразно, а подадената против него жалба като неоснователна следва да
бъде отхвърлена.
По изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение жалба вх.№932/13.01.2020г.,
подадена от С.Н.М.-Т., ЕГН **********, в
качеството й на взискател по и.д. № 471/2019, ЧСИ с рег.№ 909, Х. С., с район на действие ПОС, против
Постановление от 19.12.2019г. на
съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на осн.
чл.519 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :