№ 166388
гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20241110166572 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 352728/05.11.2024г. за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от „А.С.В.” ЕООД срещу Т. И. Й. са следните суми: сумата от
600 лв., представляваща сумите 545,08 лева (петстотин четиридесет и пет лева и 08
стотинки), представляваща главница по Договор за заем MicroCredit № *** , ведно със
законна лихва за период от 05.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 48,14 лева
(четиридесет и осем лева и 14 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
16.01.2024 г. до 16.06.2024 г., сумата 71,75 лева (седемдесет и един лева и 75 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 17.01.2024 г. до 05.11.2024 г., 530,70лева
(петстотин и тридесет лева и 70 стотинки), представляваща сума за допълнителни услуги по
договор за допълнителни услуги за период от 16.01.2024 г. до 16.06.2024 г., както и държавна
такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева (петдесет лева).
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение,
освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Настоящият съдебен състав приема, че твърдяната за уговорена такса „допълнителни
услуги” по договор за допълнителни услуги е разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото
оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на
понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
1
според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България /основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че
лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет допълнително
услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит
обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с
които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Следва да се добави и обстоятелството, че възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази
цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно.
В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за
което се събират такси н/илн комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит." В случая в Договора за потребителски кредит не са
посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В
сключеният между страните Договор за допълнителни услуги са изброени вида на услугите,
които може да ползва потребителят, но доколкото нито в самия договор,нито в договора за
допълнителни услуги е предвидена клауза, то не би могло да се приеме, че е изпълнено
изискването на чл.10а. ал.4 ог ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се
събират такси или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния
договор за потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4
от ЗПК в процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на
изброените по-горе услуги ,както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните Договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
2
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 530,70лв.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни
правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за
потребителският кредиг/ЗПК/.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974
от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените съображения съдът намира, че
заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претендираните допълнителни услуги.
Предвид нищожността на вземането за допълнителни услуги, не се дължи и лихва за
забава върху него, каквато претенция е предявил заявителят.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от А.С.В.“ ЕАД срещу Т. И. Й. в частта, в която се
иска издаване на заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 530,71 лв.,
представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода
от 16.01.2024 г. до 16.06.2024 г., ведно със законна лихва от 29.03.2021 г. до изплащане на
вземането.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3