№ _________
гр. Варна,
21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Варна, двадесет и втори състав, в публичното заседание на
двадесет и първи септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия:
ЯНКА ГАНЧЕВА
при
секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното
от съдията
Ганчева адм. дело № 1385 на Административен съд – Варна по описа
за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156, ал.1, вр.чл.144, ал.1, вр.чл.107, ал.3 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, във връзка с чл.4, ал.1 от
Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано
е по жалбата на Р.М.П. ***, чрез адв. Б., против Акт за установяване на
задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2196/28.02.2018г.,
издаден от инспектор в дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, мълчаливо
потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, в
частта, с който са установени задължения
за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за
2013 г., 2014 г. 2015 г., 2016 г. и 2017 г. за имот с идентификатор ************
и жилищна сграда с идентификатор ************.1, имот с идентификатор ************
и жилищна сграда с идентификатор ************.1, имот с идентификатор ************
и жилищна сграда с идентификатор ************.1, имот с идентификатор ************
и жилищна сграда с идентификатор ************.1, имот с идентификатор ************ и жилищна
сграда с идентификатор ************.1, имот с идентификатор ************, имот
с идентификатор ************, имот с идентификатор ************* и жилищна
сграда със застроена площ от 28 кв.м.,
имот с идентификатор ************ и жилищна сграда с идентификатор ************.*.
Моли да се постанови решение, с което да се обяви за нищожен акта за
установяване на задължение в оспорените му части. Сочи, че в края на 2017 г. П.
е предприела действия за снабдяване с констативни нотариални актове по обстоятелствена
проверка за няколко имота, находящи се в гр. *****, район „*****“, местност „*****“.
Поради напредналата си възраст жалбоподателката е упълномощила внука си да
извърша от нейно име действия свързани със снабдяване с нотариалните актове.
Оказало се, че имотите, които П. е обработвала и стопанисвала не са идентични с
тези, които били декларирани с декларации по чл. 14 от ЗМДТ от 21.12.2017 г.
поради което, същата подала молба да бъдат закрити откритите въз основа на
декларациите партиди и съответно задълженията по тях. Дирекцията отказала.
Излагат се доводи, че основание за начисляване на данък недвижимите имоти и
такса битови отпадъци е наличието в
патримониума на данъчно задълженото лице на вещно право върху недвижим имот.
При липса на титул за собственост, липсва основание за облагане с данък и
такса. П. е подала процесните декларации единствено с цел започване на
процедура за снабдяване с констативни нотариални актове след извършване на
обстоятелствена проверка, но такава не била извършена и не били издадени
констативни актове, евентуалното
облагане с данък недвижими имоти и такса битови отпадъци е следвало да започне
след издаването на констативните нотариални актове, а не за пет години назад
във времето, само на основание подадени декларации, без приложен документ за
собственост или друго вещно право. По изложените доводи моли акта да се
прогласи за нищожен поради липса на фактическо основание за издаването му. В
с.з. процесуалния представител на жалбоподателката поддържа жалбата, счита, че П.
не е собственик на имотите, предмет на акта за установяване на задължения,
същата е подала декларации в общинската администрация, но облагането по тях
следва да започне при представяне на документ за собственост, вписан в Служба
по вписванията.
Ответната страна – директора на
Дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, представлявана от юрк. Х., оспорва
жалбата. В депозирано писмено становище от 12.07.2021 г. сочи, че
придобИ.ето на собствеността върху недвижими имоти се декларира пред общинската
администрация по местонахождението на имота, с декларация по чл. 14 от ЗВДТ.
Общинската администрация не разполага с компетентност да изследва
действителността на придобивното основание и наличието на правна връзка между
обекта на облагане и задължения субект се установява от нея въз основа на
данните от подадената декларация. Оспорения акт е издаден от компетентен орган,
в изискуемата форма. Органът по приходите установява размера на дължимия данък въз основа на
подадена от задълженото лице декларация, задължението подлежи на внасяне в
предвидения в закона срок. Когато задължението не е платено в срок и не е
извършена ревизия, органът по приходите може да издаде служебно акт за установяването
му. Такъв е и настоящия случай. Налице са попълнени декларации по чл. 14 ЗМДТ,
депозирани от пълномощник на П.. Възраженията на жалбоподателката, че номерата
на недвижимите имоти в подадените декларации са погрешно посочени е направено с
цел да я освободят от заплащане на задължения. Обективираното в акта
волеизявление не влиза в явно противоречие с прави норми и поради това
издаването му не е свързано с наличието на тежко и сериозно нарушаване на
материалноправни разпоредби, за да води до нищожност. В с.з. юрк. Х. поддържа, че не са налице
основания за прогласяване нищожността на оспорения акт. Моли да се отхвърли
жалбата и да се присъдят сторените по делото разноски.
След преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:
По делото е приложено нотариално заверено пълномощно рег. № 7931 от
07.12.2017г., с което жалбоподателката П.
е упълномощила внука си А. З. С. да я представлява пред Община Варна, Областна
администрация - Варна, нотариуси и всякакви други физически и юридически
лица, институции и длъжностни лица, във връзка с извършване на всички и
всякакви процедури и издаване на всички и всякакви актове и документи, които са
необходими за извършване на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК,
включително да подписва, подава и получава всички необходими и изискуеми от
закона документи за снабдяването ѝ с констативен нотариален акт досежно
следните имоти:
1.имот с идентификатор ************ и жилищна сграда с идентификатор ************.*,
2.имот с идентификатор ************ и жилищна сграда с идентификатор ************.*,
3.имот с идентификатор ************ и жилищна сграда с идентификатор ************.*,
4. имот с идентификатор ************ и жилищна сграда с идентификатор ************.*,
5.имот с идентификатор ************ и жилищна сграда с идентификатор ************.*,
6.имот с идентификатор ************,
7.имот с идентификатор ************,
8.имот с идентификатор ************* и жилищна сграда със застроена площ от
28 кв.м.,
9.имот с идентификатор ************ и жилищна сграда с идентификатор ************.*.
Всички горепосочени имоти се намират в гр. *****, район "*****",
местност "*****".
Със същото пълномощно на С. изрично
са дадени пълномощия от името на упълномощителя П. да подава всякакви данъчни
декларации по ЗМДТ относно посочените имоти, да подава заявления и да получава
удостоверения за данъчна оценка на същите и др. във връзка с признаване правото
на собственост върху посочените 9 имота. Указано е, че пълномощното следва да
се тълкува изцяло в полза на упълномощения.
Въз основа на пълномощното
на 21.12.2017г. упълномощеният е подал в Община Варна 9 бр. декларации по чл.14
от ЗМДТ, с които е декларирал изчерпателно изброените по-горе имоти. Заверени
копия от декларациите са представени от ответника ведно с административната
преписка. В т.4 от декларациите „начин на придобиване“ деклараторът е посочил,
че същите са придобити по давност от
2008г. Към декларациите са приложени извадки от кадастралния регистър на
недвижимите имоти, в колона 10 на които е посочено, че собственикът на горепосочените
имоти
е неидинтифициран.
По делото е представена декларация за недвижим имот с вх. №
**********/21.12.2017 г. за имот с
партиден номер № *****, с адрес гр. *****,
район "*****", местност "*****" № ** ет.*, представляващ
земя с идентификатор ************, с площ от 349 кв.м. и сграда с идентификатор
************.*, построена 1979 г, с конструкция МЗ - масивни монолитни и РЗП
общо от 73 кв.м.
Депозирана е декларация за недвижим
имот с вх. № **********/21.12.2017 г. за
имот с партиден номер № ****, с адрес
гр. *****, район "*****", местност "*****" № * ет.*,
представляващ земя с идентификатор ************, с площ от 1829 кв.м. и сграда
с идентификатор ************.*, построена 1979 г., с конструкция МЗ - масивни
монолитни и РЗП общо от 52 кв.м.
Депозирана е декларация за недвижим
имот с вх. № **********/21.12.2017 г. за
имот с партиден номер № *****, с адрес
гр. *****, район "*****", местност "*****" № ** ет.**,
представляващ земя с идентификатор ************, с площ от 265 кв.м. и сграда с
идентификатор ************.*, построена 1979 г, с конструкция МЗ - масивни
монолитни и РЗП общо от 96 кв.м.
Депозирана е декларация за недвижим
имот с вх. № **********/21.12.2017 г. за
имот с партиден номер № ****, с адрес
гр. *****, район "*****", местност "*****" № * ет.**,
представляващ земя с идентификатор ************, с площ от 236 кв.м. и сграда с
идентификатор ************.*, построена 1980 г, с конструкция МЗ - масивни
монолитни и РЗП общо от 101 кв.м.
Депозирана е декларация за недвижим
имот с вх. № **********/21.12.2017 г. за
имот с партиден номер № ****, с адрес
гр. *****, район "*****", местност "*****" № ** ет.*,
представляващ земя с идентификатор ************, с площ от 748 кв.м. и сграда с
идентификатор ************.*, с
конструкция МЗ - масивни монолитни и РЗП общо от 86 кв.м.
Депозирана е декларация за недвижим
имот с вх. № **********/21.12.2017 г. за
имот с партиден номер № *****, с адрес
гр. *****, район "*****", местност "*****" № **,
представляващ земя с идентификатор ************, с площ от 513 кв.м.
Депозирана е декларация за недвижим
имот с вх. № **********/21.12.2017 г. за
имот с партиден номер № ****, с адрес
гр. *****, район "*****", местност "*****" № ***,
представляващ земя с идентификатор ************, с площ от 684 кв.м.
Депозирана е декларация за недвижим
имот с вх. № **********/21.12.2017 г. за
имот с партиден номер № ***, с адрес гр.
*****, район "*****", местност "*****" № ** ет.*,
представляващ земя с идентификатор *************, с площ от 1108 кв.м. и сграда
с идентификатор **************, построена 1979 г, с конструкция МЗ - масивни
монолитни и РЗП общо от 28 кв.м.
Депозирана е декларация за недвижим
имот с вх. № **********/21.12.2017 г. за
имот с партиден номер № ***, с адрес гр.
*****, район "*****", местност "*****" № * ет.*,
представляващ земя с идентификатор ************, с площ от 1159 кв.м. и сграда
с идентификатор ************.* построена 1979 г, с конструкция МЗ - масивни
монолитни и РЗП общо от 35 кв.м.
На 28.02.2018г. е издаден
процесният АУЗ № МД-АУ-2196/28.02.2018
г.,
с който на жалбоподателката са установени публични
задължения в общ размер от 11 214.01 лв. включващи задължения за
данък поо Закона за върху недвижимите имоти /ДНИ/ и лихви,
както и такса „Битови отпадъци“ /ТБО/ и
лихви.
Актът е изпратен на задълженото лице по пощата
и е получен лично от П. на 12.05.2018
г.
Две години след влизане в сила на АУЗ, на 16.07.2020 г. е депозирана молба
от П. до Директора на Дирекция "Местни данъци" при Община Варна, в
която е посочила, че декларираните 9 имота предмет на процесния АУЗ са
неправилно посочени - сгрешени, поради което подадените декларации по чл. 14 от ЗМДТ не отговарят на действителната фактическа обстановка. Изготвено е писмо от
13.08.2020 г. от Директора на дирекция "Местни данъци", с което П. е
уведомена, че са налице издадени актове за установяване на задължения, които са
влезли в сила.
По
допустимостта на жалбата:
По жалба от Р. П. от 19.11.2020
срещу АУЗ № МД-АУ-2196/28.02.2018г., в
Административен съд – Варна е образувано адм. дело № 2543/2020г. Същото е било прекратено от съда с
Определение № 477/25.02.2021г. поради недопустимост на жалбата, след като е
установено, че не е спазен редът за оспорване на акта - същият не е оспорен по
административен ред, което е абсолютна положителна предпоставка за допустимост
на жалбата пред съд. Със същото определение съдът е изпратил делото като
преписка на компетентния орган – Директора на дирекция „Местни данъци“ при
Община Варна за произнасяне по съществото на повдигнатия правен спор.
Преписката е постъпила в деловодството на органа на 22.03.2021г., от което
следва, че установеният в чл.155, ал.1 от ДОПК 60 дневен срок за произнасяне на
органа е изтекъл на 21.05.2021г. Произнасяне на органа липсва в посочения
60-дневен срок. Относно този извод на съда между страните липсва спор. Предвид
тези установявания правилно в жалбата е посочено, че е налице мълчаливо
потвърждаване на процесния АУЗД – аргумент по чл. 156, ал. 4 от ДОПК. Срокът за
оспорване на мълчаливо потвърдени актове от рода на процесния е уреден в чл.
156, ал. 5 от ДОПК и е 30 – дневен от изтичането на срока за произнасяне на
решаващия орган. Следователно подадената на 25.05.2021г. жалба до съда срещу
въпросния АУЗ се явява подадена в срок. Съдът съобрази, че екземпляр от
процесния АУЗ е изпратен на Р.П. по пощата и е получен лично от нея на
12.05.2018 г., видно от приложеното към преписката известие за доставяне, но
доколкото същият се оспорва единствено с доводи за нищожност, то на основание
§2 от ДР на ДОПК вр. чл.4, ал.1 от ЗМДТ, приложима е разпоредбата на чл.149,
ал.5 от АПК, съгласно която административните актове могат да се оспорят с
искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.
С оглед изложеното по-горе, жалбата е редовна и допустима като отговаряща
на изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК и като подадена от лице с правен
интерес, доколкото с процесния АУЗ са установени задължения по ЗМДТ, с което се
засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподател.
По
основателността на жалбата:
Процесния акт за установяване на задължения по декларация се оспорва с доводи за
нищожност.
Нищожността е положение на абсолютна недействителност на определен акт. Тя
е състояние на пълна липса на правно действие на един акт, който привидно е
издаден като административен акт, нищожния акт не е породил и никога не може да
породи очакваните правни последици. Обявяването нищожността на акт няма
конститутивно значение, защото нищо не изменя, не преустановява, а само
констатира пълна незаконосъобразност. Основания за обявяване на нищожност на
административен акт от съда е налице когато е налице толкова, тежко, основно
нарушение на изискванията за законност, поради което акта, въпреки да притежава
външни белези на административен акт, въобще не поражда правни последици.
Такива основания са липса на компетентност, неспазване на установената форма,
нищожност има и при нарушаване на административно производствените правила, при
което въобще липсва
административноправен субект на акта или липсва волеизявление, нищожност е
налице и когато акта е лишен от нормативна основа въобще, не е издаден нито въз
основа на закон, нито въз основа на нормативен акт или такъв, който е основан
на друг нищожен акт.
Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти е вид
местен данък, постъпващ в общинския бюджет. На основание чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ,
с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните
граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти
извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.
8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се
изисква по реда на специален закон. Данъчно задължени лица, съгласно чл. 11,
ал. 1 от ЗМДТ, са собствениците на облагаемите с данък недвижими имоти като
според предвиденото в ал. 3 изключение, когато върху имота е учредено вещно
право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Придобиването на
собствеността върху недвижимите имоти, респективно на ограниченото вещно право
на ползване върху тях, се декларира пред общинската администрация по
местонахождението на имота с декларация по чл. 14 от ЗМДТ. Тъй като общинската
администрация не разполага с компетентност да изследва действителността на
придобивното основание, наличието на правна връзка между обекта на облагане и
задължения субект се установява от нея въз основа на данните от подадената
декларация. Отделно от това нормата на чл. 6, ал. 1 б. "а" от ЗМДТ
определя таксата за битови отпадъци като вид местна такса, която се събира от
общините.
По смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 от ДОПК задълженията за данък върху
недвижимите имоти и за такса битови отпадъци представляват публични общински
вземания, поради което на основание чл. 166, ал. 1 от ДОПК установяването им е
подчинено на реда и се извършва от органа, определен в съответния закон /за тях
това е ЗМДТ/. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК като според ал. 3 на същия член в производствата
по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на
органи по приходите. Чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ регламентира като правомощие на кмета
на общината да определи със заповед служителите по ал. 3. Относно местните
такси, каквато е и таксата за битови отпадъци, чл. 9б от ЗМДТ регламентира, че
тяхното установяване, обезпечаване и събиране се извършва по реда на чл. 4, ал.
1 – 5, т. е. по приложимия за местните данъци ред.
От документите по административната преписка се установява, че оспореният в
настоящото производство АУЗ № МД-АУ-5072/11.07.2019г. е издаден от лицето Г. Н.
П., заемащо длъжност инспектор "Контролно-ревизионна дейност" в
Дирекция "Местни данъци" при община Варна.
На основание чл.44, ал.1, т.2 от
ЗМСМА, вр. чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ същата е определена от Кмета на община Варна
с приложената по делото Заповед № 1756/13.06.2017г. (т. 1.4.10.) за орган по
приходите към общинската администрация, който разполага с правомощия да
установява, събира и контролира дейността по ЗМДТ на територията на общината.
Съгласно Заповед № К-032/9.06.2017 г. на осн. чл. 39 ал.2 от ЗМСМА Кметът
на община Варна е наредил на 13.06.2017 г. функциите на кмет да се изпълняват
от заместник кмета на общината – Х. И., с всички произтичащи от това права и
задължения.
Заповед № 1756 от 13.06.2017г. не е издадена от кмета на Община Варна,
който единствено е оправомощен съгласно правилото на чл.4 ал.4 от ЗМДТ да
определи длъжностните лица от състава на общината, които ще изпълняват
функциите на органи по приходите, а от заместник кметът на Община Варна, въз
основа на Заповед № К-032 от 9.06.2017г., т.е. в хипотезата на заместване.
Съгласно чл. 39, ал.2 от ЗМСМА кметът на общината, съответно кметът на
района, определя със заповед заместник-кмет, който го замества при отсъствието
му от общината, съответно от района. При заместването функциите на титуляра се
изпълняват от лице, натоварено да ги осъществява, като това заместване може да
се изпълнява само в случай, когато е налице хипотезата на чл. 39, ал.2 от ЗМСМА, т. е. отсъствие на титуляра. В цитираната Заповед № К-032/2017г. на
кмета на Община Варна няма описание на юридическите факти, въз основа на които
кметът е разпоредил неговото заместване за един работен ден. Обстоятелствената
част на заповедта съдържа единствено информация за правното основание за
нейното издаване - чл.39, ал.2 от ЗМСМА. Подобен подход при осъществяване на
административната дейност е в противоречие с предписанието на чл. 59, ал. 1, т.
4 от АПК във вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д.
№ ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, „Заместването се извършва в случаите, когато
лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В
тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения
период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като
върши това от името на замествания орган.“
Трайната съдебна практика приема, че за да е изпълнен фактическия състав на
„заместването“ следва да са налице кумулативно следните предпоставки: 1.
Изрична писмена заповед, издадена от съответния компетентен според спецификата
на случая административен орган, с която да е определено лицето, което ще
изпълнява функциите на отсъстващия титуляр на длъжността, 2. Доказателства за
отсъствие/обективна невъзможност за изпълнение на възложените функции,
съобразно и посоченото Тълкувателно решение, на титуляря на длъжността.
Съществуването на първия елемент се установи по несъмнен начин. По
отношение на втората предпоставка доказателства за наличието й не бяха
представени по делото, например - заповед за отпуск, командировъчна заповед,
болничен лист или др. Нещо повече от посочената заповед, дори не може да се
извлече причината за обективната невъзможност на кмета на Община Варна да
изпълнява функциите си на дата 13.06.2017г.
В хода на съдебния процес ответникът с цел доказване на компетентност на автора на оспорения акт е
представи и заповеди № 1172/26.04.2017 г., издадена от Зам. кмета на Община Варна, с която са определени длъжности лица от
общинската администрация като органи по приходите на
основание чл. 4, ал.3 и 4 от ЗМДТ.
Заповедта е издадена съгласно Заповед за заместване № К-018/25.04.2017
г., но по делото не са ангажирани доказателства, че на 26.04.2017 г. Кметът на
община Варна е отсъствал и е бил обективна невъзможност да изпълнява
функциите. Представена е и заповед №
0793/14.03.2016 г. издадена от Зам. кмета на Община Варна, с която са
определени длъжности лица от общинската администрация като органи по
приходите на основание чл. 4, ал.3 и 4 от ЗМДТ. Заповедта е издадена съгласно Заповед за
заместване № 0709/12.03.2016 г., но по делото не са ангажирани доказателства,
че на 26.04.2017 г. Кметът на община Варна е отсъствал и е бил обективна
невъзможност да изпълнява функциите.
Въпреки това оспореният акт не е
нищожен акт поради съществуването на заповед № № 2612/22.06.2015 г. на
ответника, с която на основание чл. 4 от ЗМДТ е определил кръга от длъжностни лица, които да
изпълняват функциите на органи по
приходите. Тази заповед също е издадена от Зам.кмета на Община Варна. Приложена
е и заповед №2602/22.06.2015 г. с която Кмета на Община Варна е упълномощил
Зам. кмета П. да изпълнява функциите на кмет, с всички произтичащи от това
права и задължения. Процесуалния представител на ответника сочи, че фактическото
основание за издаване на заповед № 2602/2015 г. е отсъствието на кмета поради
посещението му на гр. София. В подкрепа на това обстоятелство са представени
заповед за командироване на шофьора на Община Варна, от приложеното
командировъчно е видно, че поставената задача е да откара до гр. София кмета на
община Варна. Командировъчната заповед е попълнена, заверена, отделно от това
са представени и доказателства за ползване на паркинг в гр. София, контролен
лист, разходен касов ордер от 25.06.2015 г.
При така представените доказателства, съдът приема, че макар и предходно
представените заповеди за земестване да са нищожни, то тази от 2015 г. е
валидна, налице е надлежно оправомощаване на Г. Н. П. да издава актове за
установяване на задължения за местни
данъци и такси битови отпадъци.
Оспореният акт е издаден в императивно изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК
писмена форма. В съдържанието му са посочени напълно ясно размерът на
задълженията, данъчните периоди и недвижимите имоти, за които те се отнасят,
посочен е адресатът на акта. Поради това настоящият състав на съда намира, че
материализираното в него волеизявление на административния орган е достатъчно
разбираемо, за да е в състояние да породи целените правни последици. Това сочи
и на отсъствието на основание по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК за оспорване
на акта като нищожен.
По делото не се установиха данни за издаване на акта при наличието на
толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, че те
да водят до опорочаване на обективираното в него волеизявление до степен да не
е в състояние да породи целените правни последици. Съгласно чл. 107 от ДОПК,
определящ на основание препращащата норма на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ реда за
установяване на местните данъци, а също и на местните такси съгласно
препращащата към чл. 4 норма на чл. 9б от ЗМДТ, когато органът по приходите
установява размера на дължимия данък въз основа на подадена от задълженото лице
декларация, задължението подлежи на внасяне в предвидения в съответния закон
срок. Съгласно ал. 3 на чл. 107 от ДОПК, когато задължението не е платено в
срок и не е извършена ревизия, органът по приходите може да издаде служебно акт
за установяването му. Именно това е направено в случая, поради което актът не е нищожен на основанието по чл. 146, т. 3
от АПК.
Обстоятелството дали оспорващият е носител на правото на собственост за
имотите, за които с АУЗ са му установени задължения за ДНИ и ТБО не рефлектира
върху действителността на обжалвания акт. Съгласно трайно установената практика
на ВАС, липсата на правна връзка между обекта на данъчно облагане и данъчния
субект, би могла да обоснове незаконосъобразност на АУЗ, с който се начисляват
данъчни задължения, но само до степен на унищожаемост на акта, не и на
нищожност ( Решение № 701 от 21.01.2016 г. по адм. д. № 2399/2015 г., Решение №
6906 от 10.06.2015 г. по адм. д. № 8513/2014 г., Решение № 12506 от 23.11.2015
г. по адм. д. № 14107/2014 г., Решение № 12872 от 01.12.2015 г. по адм. д. №
14487/2014 г., Решение № 8991 от 23.07.2015 г. по адм. д. № 14484/2014 г.,
Решение № 2553 от 05.03.2015 г. по адм. д. № 15795/2014 г. , всички на ВАС.)
Следва да се посочи, че за целите на ЗМДТ и ДОПК правната връзка между обекта
на облагане и субекта се установява въз основа на декларираното от правния
субект, като е налице презумпция за собственост, доколкото данъчната
администрация не извършва проверка за валидността на придобивното основание и
въобще за надлежното наличие на правото на собственост, а следва да се основава
единствено на декларираните от лицата данни. Безспорно липсата на правна връзка
между обекта на облагането и данъчно задълженото лице, съответно между обекта
по отношение на който се определя задължението и задълженото лице могат да
обосноват незаконосъобразност на АУЗ, но само в степен на унищожаемост.
Оспорения акт е издаден при наличието на
нормативна опора за това като не се установява юридическото му съществуване да
е свързано с тотална липса на визираните в хипотезата на приложимата
материално-правна норма предпоставки. Поради това издаването му не е свързано с
наличието на толкова тежко и сериозно нарушаване на материалноправните
разпоредби, което да води до изначална юридическа невъзможност за проявление на
правните му последици.
Предвид гореизложеното, депозираната жалба е неоснователна.
При този изход на спора оспорващата следва да бъде осъдена да заплати на Община ***** сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.М.П.,***, против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107,
ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2196/28.02.2018г.,
издаден от инспектор в дирекция „Местни данъци“ при Община-Варна, мълчаливо
потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, в частта, с който са
установени задължения за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци
/ТБО/ за 2013 г., 2014 г. 2015 г., 2016 г. и 2017 г., в общ размер от 11
214.01 лв. включващи задължения за данък по Закона за върху недвижимите имоти
/ДНИ/ и лихви, както и такса „Битови
отпадъци“ /ТБО/ и лихви,за имот с идентификатор ************ и жилищна
сграда с идентификатор ************.*, имот с идентификатор ************ и
жилищна сграда с идентификатор ************.*, имот с идентификатор ************
и жилищна сграда с идентификатор ************.*, имот с идентификатор ************
и жилищна сграда с идентификатор ************.*, имот с идентификатор ************ и жилищна
сграда с идентификатор ************.*, имот с идентификатор ************, имот
с идентификатор ************, имот с идентификатор ************* и жилищна
сграда със застроена площ от 28 кв.м.,
имот с идентификатор ************ и жилищна сграда с идентификатор ************.*
ОСЪЖДА Р.М.П.,
ЕГН **********,*** да заплати на Община ***** сумата от 100 /сто/ лева разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните по делото.
СЪДИЯ: