О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 633/14.3.2019г.
№ 14.03.2019 г. град Ямбол
Ямболският районен
съд
16-ти граждански състав
на четиринадесети
март
две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание
в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.
Георгиев
като разгледа
докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 1003 по описа на ЯРС за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 389, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от Г.Д.Ч.
против „АПК Бета България “ ООД, с която се претендира постановяване на решение,
с което бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищеца не му
дължи сумите, предмет на изп.дело № 217/2019 г. по
описа на ЧСИ Ирина Христова при ЯОС, вкл. разноските по изпълнението.
В исковата
молба се твърди, че на 23.01.2008 г. е издаден изпълнителен лист по гр.дело №
75/2008 г. по описа на ЯРС срещу ищеца, с който същият бил осъден да заплати на
„Ти Би Ай Кредит“ ЕАД сумата от 441,75
лв. по запис на заповед от 21.09.2007 г.,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 21.01.2008 г. до окончателното изплащане на сумата,както и
сумата от 30,91 лв.-разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист и по
молба на взискателя било образувано изп.д. № 497/2008 г. по описа на ЧСИ Ирина
Христова при ЯОС,като същото е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК,като
но основание чл.433,ал.3 ГПК са вдигнати служебно наложените възбрани и запори.
По молба на взискателя-цесионер „АПК Бета България “
ООД било образувано ново изп.дело № 217/2019 г. по
описа на ЧСИ Ирина Христова при ЯОС въз основа на същия изпълнителен лист .
Ищеца твърди, че последното изпълнително действие във връзка с изпълнителния
лист било извършено на 07.02.2011 г.,видно от предоставено уведомление от ЧСИ по
по-рано образувано изп.д. № 497/2008 г. по описа на ЧСИ Ирина Христова. От този
момент до сега взискателят не бил предприел никакви действия, насочени към
изпълнение, поради което и на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК ищеца счита, че
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона още на 07.02.2013
г., като от датата на извършване на последното изпълнително действие до датата
на завеждане на исковата молба, давността по чл. 116 от ЗЗД за вземането не
била прекъсвана или спирана и била изтекла. Ето защо ищцата счита, че
вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и предявява
установителен иск по чл. 439 от ГПК срещу цесионера.
С исковата
молба ищцата е поискала да се допусне обезпечение на предявения от нея иск,
чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението” по изп.дело № 217/2019 г. по описа на ЧСИ Ирина Христова при
ЯОС до приключване на делото с влязло в сила съдебно решение.
Ямболският районен съд, като взе
предвид исковата молба, приложените към нея писмени доказателства, възраженията
на ответника и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Молбата за налагане на обезпечение е
допустима, като подадена пред надлежния родово компетентен съд.
За да се допусне обезпечение на
предявен иск, следва да се установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: искът да е допустим и вероятно основателен, да е налице обезпечителна
нужда и исканата обезпечителна мярка да е адекватна на обезпечителната нужда.
В случая е предявен иск, който с оглед на отправения
към съда петитум ЯРС квалифицира като такъв по чл. 439 от ГПК, а именно – като
иск за установяване недължимост не само на сумата по изпълнителния лист, но и
на разноските по вече образуваното изпълнително дело. Предвид фактическите твърдения,
релевирани от ищеца, съдът намира, че предявеният иск
е допустим и не е лишен от правен интерес, доколкото, изхождайки от твърденията
в исковата молба, е подаден от надлежно процесуално легитимирана страна и е
насочен срещу надлежния ответник-взискател по изпълнителното производство. От
твърдението, че взискателят не е предприел повече от две години действия по
изпълнение и същото е прекратено по силата на закона, и че започналата да тече
след това нова погасителна давност е изтекла, както и предвид етапа, на който
се намира производството, и факта, че тежестта на доказване е на ответника,
който следва да установи, че вземането не е погасено по давност /тъй като е
предприел своевременно действия, с които е прекъснал давността/, следва да се
приеме, че искът е вероятно основателен. В случая е налице и обезпечителна
нужда, доколкото с продължаването на изпълнителните действия срещу физическото
лице евентуално биха неоснователно се накърнили неговите права. Ето защо,
следва да бъде допуснато исканото обезпечение на предявения от длъжника против
взискателя иск по чл. 439 от ГПК, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране
на изпълнението” по изп.дело № 217/2019 г. по описа
на ЧСИ Ирина Христова при ЯОС до приключване на спора с влязъл в сила съдебен
акт.
Мотивиран от горното и на осн. чл.389,
ал.1 от ГПК, Ямболският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на предявения
от Г.Д.Ч. против „АПС БЕГА БЪЛГАРИЯ“
ООД иск за приемане за установено по отношение на ответника, че ищеца не му
дължи сумите, предмет на изп.дело № 217/2019 г. по
описа на ЧСИ Ирина Христова при ЯОС, вкл. разноските по изпълнението, ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА „СПИРАНЕ НА
ИЗПЪЛНЕНИЕТО” по изп.дело №
20198780400217 по описа на ЧСИ Ирина Христова при ЯОС, до приключването на
гр.д. № 1003/2019 г. по описа на ЯРС с влязъл в сила съдебен акт.
Да се издаде на ищеца обезпечителна заповед.
Определението подлежи на обжалване
от ответника с частна жалба пред Ямболския окръжен съд в едноседмичен срок от деня, в който му е връчено съобщението за наложената
обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..............................