№ 4387
гр. Варна, 09.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Галина Чавдарова
Радостин Г. Петров
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502834 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 във вр. чл.413, ал.2 и чл.410,
ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София,
срещу разпореждане №21110/25.10.21г., постановено по ч.гр.д. №12436 по
описа за 2021 година на ВРС, с което е отхвърлено подадено заявление на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Р. Т. ХР..
В частната жалба се твърди, че разпореждането е неправилно.
Счита, че за да е редовно заявлението, то е достатъчно да са посочени
съществените юрид.факти, от които то произтича и които позволяват
индивидуализацията му. Тъй като в заявлението и уточн.молби били
посочени юрид.факти на които се основавали вземанията, техния размер и
период на дължимост, както и обстоятелствата за настъпване на
изискуемостта, то липсвали пречки за издаване на заповедта. Моли да бъде
отменено разпореждането и да се постанови издаването на заповед за
изпълнение за претендираното вземане.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна,
чрез надлежния й пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в
законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално
1
допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №12436/2021г. на Районен съд Варна е
образувано по заявление на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ЕАД
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист
срещу длъжника Р. Т. ХР., за сумата от 840,81лв- главница по договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, за които е открит акаунт
№4693492, за които са издадени описани в заявлението фактури.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение районният съд е
приел, че заявителят не е конкретизирал вземанията по основание, размер и
период , въпреки дадените указания.
За да прецени основателността на подаденото заявление съдът се
ръководи както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК
, така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2
ГПК. Съгласно чл.410, ал.2 ГПК заявлението трябва да отговаря на
изискванията на чл.127, ал.1 ГПК. В този смисъл същото следва да съдържа
пълна и ясна индивидуализация на вземането, което се претендира, както и
изложение на фактите, от които то се извежда, която да даде възможност на
длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или не.
В настоящия случай въззивният съд намира, че вземането по
заявлението не е индивидуализирано по изискуемия начин. Претенциите в
заповедното производство следва да бъдат конкретизирани по начина, по
който се извършва индивидуализация на претендираното вземане и в
исковото производство, тъй като при подадено възражение от длъжника
срещу заповедта за изпълнение, вземането подлежи на установяване в исково
производство и е необходимо да има идентичност между двата предмета,
която се преценява въз основа на заявлението и исковата молба.
Въпреки дадените от заповедния съд указания, заявителят не е
посочил ясно основанието на задължението, което се претендира. С подадени
уточн.молби жалбоподателят е описал два договора и допълн.споразумения
към тях, както и е уточнил, че претенцията включва стойността на
използваната услуга, но липсва уточнение относно размера на отделните
вземания по всеки един от посочените договора, включени за общо плащане в
2
сметка с акаунт №4693492. Такова уточнение е необходимо, тъй като всеки от
процесните договори, представлява самостоятелна облигационна връзка,
следователно налице са различни основания за ползваните услуги, които имат
своя индивидуална цена. Фактът, че абонатът е заявил заплащане на всички
услуги в една обща сметка не може да замести нуждата от индивидуализация
на вземането, чрез посочване на конкретното основание, от което произтича,
и съответния му размер, още повече когато са сключени множество договори.
Надлежната индивидуализация на вземането по основание и размер, освен че
обуславя редовността на заявлението, съставлява и гаранция за защита
правата на длъжника, който следва да има възможност да прецени за каква
услуга, по кой договор и за кой период на неговото действие дължи
претендираната сума. Ако ответникът не е наясно, кои са фактите, които
пораждат вземането по заповедта за изпълнение, в т.ч. и размера на
претенцията към него, то той бива поставен в невъзможност за преценка, и
съответно възражението му би било несъответно на действителното
положение.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд намира,
че подаденото заявление следва да бъде отхвърлено. Като е достигнал до
същия краен извод, районният съд е постановил законосъобразен акт, който
следва да бъде потвърден.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №21110/25.10.21г., постановено
по ч.гр.д. №12436 по описа за 2021 година на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3