№ 481
гр. гр. Добрич, 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на девети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско
дело № 20223200500313 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на чл. 274 ал.1 т.1 от
ГПК въз основа на частна жалба рег.№ 1036/07.04.2022 год., подадена от
“КАМАШ“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.К.
срещу определение № 102/23.03.2022 год. по гр.д.№20213240100111 по
описа на Районен съд К.,с което е било прекратено като недопустимо
производството по делото на основанието по чл. 299 ал.2 от ГПК-сила на
пресъдено нещо по предходно воденото между страните дело. Страната
възразява срещу изводите на съда за идентичност на делото с предходно
водено между същите страни и настоява за отмяната му.
При данни,че постановеното неизгодно за въззивника определение му е
връчено на дата 31.03.2022 год., частна жалба рег.№ 1036/07.04.2022 год. е
подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
Жалбата е основателна въз основа на фактически констатации и правни
изводи ,както следва:
Производството по делото е образувано по предявен от „КАМАШ” АД
с ЕИК *********, срещу Г. Д. Т., иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, с искане
ответникът да бъде осъден да му заплати 3 250,00 лева, представляваща
неоснователно получена сума в периода 2017-2018 год., с която ответникът се
е обогатил за сметка на ищеца. Претендира се и законна лихва считано от
1
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението. В исковата молба се излага, че ответникът е бил в
трудовоправни отношения с ищцовото дружество, прекратени със заповед №
3/17.05.2017 год., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Поради наличието на изпълнителни дела и запориране на сметките
на дружеството е било невъзможно извършването на преводи по банков път,
поради което част от дължимите суми съгласно заповед № 3/17.05.2017 год. в
общ размер от 3 250 лв. били изплатени на работника в периода 2017 год.-
2018 год. , както следва: 2 200,00 лв. в брой, срещу подписан от него
разходен касов ордер, а на ръка, без подписване на разписка суми в общ
размер на 1 050,00 лв. По молба на ответника в РС К. било образувано гр.д. №
234/2020 год. с предявен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 от КТ,уважен с
влязло в сила решение в размера от 3 389.28 лв. С оглед на
горното,дружеството счита ,че работника неоснователно е получил сумата
от 3 250 лв.,с която се е обогатил за сметка на дружеството,поради което
настоява за осъждането му по реда на чл. 59 от ЗЗД за връщането й.
Не е спорно между страните, а и от представената заповед №
3/17.05.2017 год. изд. от „Камаш” АД гр. К., се установява, че на 17.05.2017
год. е прекратено трудовото правоотношение между ищеца и ответника Г. Д.
Т., на осн. чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ - поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Със заповедта е разпоредено на осн. чл. 222, ал.
3 от КТ на работника да се изплати обезщетение равняващо се на брутното му
трудово възнаграждение за срок от шест месеца. Установява се от
представените решение № 260003/07.01.2021 год. и допълнително решение №
260015/12.02.2021 год. ,постановени по гр.д. № 234/2020 год. по описа на
КРС, че след развило се производство по чл. 222, ал. 3 от КТ, „КАМАШ” АД
с ЕИК ***, представлявано от В.И.П. е осъдено да заплати на Г. Д. Т. с ЕГН
**********, сумата от 3389,28 лв. представляваща неплатено обезщетение
при придобиване право на пенсия, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване на задължението.Няма данни решението да е
обжалвано, а от твърденията на двете страни се установява, че същото е
влязло в сила.
Обективните предели на силата на пресъдено нещо са от значение за
отвода за пресъдено нещо,който предполага обективно тъждество на
2
предмета на разрешения с пресъдено нещо спор и предмета на второто
дело,по което се поставя този въпрос.Тъждеството трябва да се отнася както
до основанието,така и до петитума на исковете по приключилото и новото
дело,поради което то е изключено ,ако не е налице и за двата елемента на
спорния предмет по тях.В случая липсва такова тъждество и производството
не подлежи на прекратяване.Приложима е обаче разпоредбата на чл. 297 от
ГПК,като при преценката си относно основателността на иска по чл. 59 от
ЗЗД,съдът следва да зачете решението по спора по чл. 222, ал. 3 от КТ.
По изложените съображения,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 102/23.03.2022 год. ,с което поради недопустимост
на производството е било прекратено гр.д.№20213240100111 по описа на
Районен съд К. и ВРЪЩА
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3