Решение по дело №455/2023 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 828
Дата: 3 август 2023 г. (в сила от 1 септември 2023 г.)
Съдия: Тодор Андреев Икономов
Дело: 20237040700455
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

828

Бургас, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ТОДОР ИКОНОМОВ

При секретар ВЯРА СТОЯНОВА като разгледа докладваното от съдия ТОДОР ИКОНОМОВ административно дело № 455 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на М.М.В. с ЕГН **********, А.К.В. с ЕГН **********, З.К.В. с ЕГН **********, и тримата с адрес: ***, чрез адв. Н.Д. и Ц.Р.Е. с ЕГН **********, с адрес: ***, Г.П.С. с ЕГН ********** с адрес: *** и С.И.С. с ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. Р.Д., срещу Заповед № 18-2304/23.02.2023 г., издадена от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Бургас, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ахелой, съгласно скица – проект № 15-110049/01.02.2023 г., за имоти с идентификатори: 00833.501.399, 00833.501.401, 00833.501.402, 00833.501.529 и 00833.501.530

Жалбоподателите считат, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалния закон и в нарушение на административнопроизводствените правила. Изложени са доводи, че е налице спор за материално право на собственост и не са налице основания за извършеното изменение на КК. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателите М.М.В., А.К.В. и З.К.В., редовно призовани, се представляват от адвокат Д., който поддържа оспорването и пледира за уважаване на жалбата, съответно за отмяна на заповедта. Поддържа искането за присъждане на разноски. Представя писмени бележки, в които излага допълнителни доводи за отмяна на оспорения административен акт.

Жалбоподателите Ц.Р.Е., Г.П.С. и С.И.С., редовно призовани, се представляват от адвокат Д., който поддържа оспорването и пледира за уважаване на жалбата, съответно за отмяна на оспорения акт. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Бургас, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка по издаване на оспорената заповед, като излага съображения за неоснователността на подадената жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА А.В.С., редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА Е.Д.Д., редовно призована, се представлява от адвокат Г., която оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представя писмени бележки, в които излага допълнителни доводи за законосъобразността на оспорения административен акт.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало по заявление вх. № 01-38329/20.01.2023 г. (л.67 от делото), подадено от Е.Д.Д. за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Ахелой, състоящо се в промяна на югоизточната и североизточната кадастрални граници на имот с идентификатор 00833.501.401 по съществуващите на място граници - материализирани огради. Към заявлението са приложени Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-337424/20.10.2022 г. (л.68 от делото) ведно с приложенията към него (л.69-71 от делото), проект за промяна на КККР, съдържащ Обяснителна записка (л.73 от делото); Нотариален акт № 70, том VII, дело № 2819 от 19.12.1997 г. на Поморийски районен съд (л.75 от делото); Протокол № 20 от 31.08.2022 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията при Община Поморие (л.76 от делото), проект за частично изменение на ПУП – ПР на УПИ XXIII, кв.18 по плана на гр. Ахелой (л.79 от делото), извадка от ЗРП на гр.Ахелой, одобрен със заповед № 897/1971г. и кадастрален план, одобрен със заповед № 565/1997г., в частта на УПИ XXIII (л.77 от делото), комбинирана скица (л.78 от делото), данни от геодезически измервания (л.80-81 от делото), скица-проект за изменение на КККР (л.82 от делото), трасировъчен план (л.83 от делото) и кадастрален регистър на недвижимите имоти (л.84 от делото).

С уведомление изх. № 24-3736/01.02.2023 г. (л. 64 от делото) на основание чл. 26 от АПК, началникът на СГКК уведомил заинтересованите лица М.М.В., А.В.С., Костадин А.В., Ц.Р.Е., Г.П.С. и С.И.С., че във връзка с подадено заявление започва производство по изменение на КККР на гр. Ахелой за имоти с идентификатори 00833.501.399, 00833.501.401, 00833.501.402, 00833.501.529, 00833.501.530 и за сграда с идентификатор 00833.501.399.7. Посочено е, че изменението се състои в промяна на югоизточната и североизточната кадастрални граници на имот с идентификатор 00833.501.401 по съществуващите на място имотни граници, като границите на съседните имоти се променят по съществуващото на място положение. Към уведомлението е приложена и скица – проект № 15-110049/01.02.2023 г. на СГКК – Бургас (л.65 от делото). Предоставен е седемдневен срок за представяне на писмени искания и възражения, както и документи, доказващи претенции на права – в случай на несъгласие с исканото изменение.

На 07.02.2023 г. жалбоподателите Г.П. Славов и С.И.С.,*** възражение рег. № 02-172/07.02.2023 г., с което изразили несъгласие с изготвената скица – проект и исканото изменение (л.56 от делото).

На 10.02.2023 г. жалбоподателите М.М.В., А.К.В. и З.К.В. също подали до началника на СГКК - Бургас възражение рег.№ 02-191/10.02.2023 г. (л.52 от делото), с което е изразено несъгласие с исканото изменение на КККР, като е поискано границите на ПИ с идентификатор 00833.501.529 да останат по действащия кадастрален план. Към възражението е приложен Нотариален акт № 29, тим II, рег. № 1521, дело № 204 от 27.1.2013 г. (л.53 от делото) и договор за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти от 27.11.2013 г. (л.54 от делото).

На 10.02.2023 г. Димитър Едрев, като пълномощник на Ц.Р.Е., също подал възражение рег. № 02-195/10.02.2023 г. (л.48 от делото), с което е изразено несъгласие срещу промяна в границите на ПИ с идентификатор 00833.501.402 по съществуващата граница. Приложен са Нотариален акт № 100, том I, дело № 201 от 05.05.1976 г. (л.51 от делото), скица (л.50 от делото) и пълномощно (л.49 от делото).

С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 18-2304/23.02.2023г., издадена от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Бургас, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ахелой, съгласно скица – проект № 15-110049/01.02.2023г., за имоти с идентификатори: 00833.501.399, 00833.501.401, 00833.501.402, 00833.501.529 и 00833.501.530.

От фактическа страна обжалваният административен акт е обоснован с подадено от собственика на поземлен имот с идентификатор 00833.501.401 заявление с приложен към него проект за изменение на КККР, изготвен от лицензиран геодезист. Посочено е, съгласно притежавания от заявителката Е.Д. документ за собственост, същата е собственик на дворно място от 960 кв.м., съставляващо УПИ XXIII, кв.18 по плана на гр. Ахелой, с площ 960 кв.м, който е отразен в КККР като имот с идентификатор 00833.501.401, с площ 927 кв.м., като след изменението имотът ще стане с площ 933 кв.м., при показаната в скица — проект № 15-110049/01.02.2023 г. на СГКК — Бургас, промяна на югоизточната и североизточната кадастрални граници. Прието е, че след изменението, границите ще съответстват на границите на място – съществуващи огради, установени от правоспособно лице, чрез извършени на място геодезически измервания. Подадените от заинтересованите лица възражения АО е счел за неоснователни, тъй като югоизточната и североизточната кадастрални граници на ПИ 00833.501.401, отразени в КККР, не съответстват на съществуващите на място граници.

Заповедта била връчена с уведомление изх. № 24-6536/23.02.2023 г. (л.42 от делото), получено от жалбоподателите М.М.В., А.К.В., Ц.Р.Е., Г.П.С. и С.И.С., на 02.03.2023г. (л.35-37, л.39-41 от делото) и получено на 13.03.2023 г. от З.К.В. (л. 34 от делото). М.М.В., А.К.В. и З.К.В.,***3.03.2023 г. (л.2 от делото), във връзка с което е образувано настоящото производство.

Г.П.С., С.И.С. и Ц.Р.Е., оспорили процесната заповед пред АдмС – Бургас с жалба вх. № 2744/16.03.2023 г., във връзка с което било образувано адм.д. № 474 по описа на Административен съд – Бургас за 2023 г. С определение № 814/03.04.2023 г., постановено по посоченото дело, производството е съединено с настоящото производство по адм.д. № 455 по описа Административен съд – Бургас за 2023 г., с оглед на което двете жалби подлежат на разглеждане в настоящото производство.

Към административната преписка са приложено и скица № 15-304265/20.03.2023г. на ПИ 00833.501.529, скица № 15-304268/20.03.2023г. на ПИ 00833.501.530, скица № 15-304249/20.03.2023г. на ПИ 00833.501.399, скица № 15-304255/20.03.2023г. на ПИ 00833.501.401, скица № 15-304261/20.03.2023г. на ПИ 00833.501.402, скица № 15-304276/20.03.2023г. на ПИ 00833.501.399.7 (л.21-31 от делото), заповед № 18-716/19.01.2023 г. на началника на СГКК – Бургас (л.32 от делото) и заповед № 18-718/19.01.2023г. на началника на СГКК – Бургас (л.33 от делото).

За изясняване на обстоятелства от значение по делото е допусната, съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице процедурата по изменение на КККР за процесиите имоти е предизвикана от процедура за частично изменение на действащата регулация заради разминаване в границите на УПИ за кв. 18 - всички дворищно-регулационни линии са изместени на юг, както и разлики в площта по документи на заявителя с тези, получени от оцифряване на регулацията по трасировъчен карнет за кв. 18 и действащата КК. Според експерта, границата между УПИ по ЧИ на ПУП-ПР и съответстващите ПИ по КК са непроменени с границите на място и получени от геодезическата снимка, а разликите с действащата КК варират между 4см и 27см (при допуски на координатите, определени чрез геодезически измервания - S <= 30cm и S <= 20cm или от графичен план или карта - S <= 60cm и S <= 40cm), като S е грешка по положение, а S е грешка за разстоянието между две точки. Вещото лице е посочило, че получената разлика в площите по документи на заявителката по нотариален акт и КК е ЗЗм2 при допуск до mPдоп. = 2SP = 19м2, определена по наредбата, където Р е площта на имота по НА 960м2 (927м2 по КК). В съдебно заседание вещото лице уточнява, че само за площта на основния имот № 401, разликата по документи в площта е 960 кв. м. от графиката на регулацията е 951 кв.м., а от графиката по КК е 927 кв.м., като в двата случая разликата в площта не е в допустимия минимум от 19 кв.м., получен по формулата за изчисляване на разликата в площите. Според експерта, документите на всички заинтересовани страни са по регулация. Посочва, че разликите от геодезическо измерване и графиката на КК са много малки – в порядъка на 4-5 кв. м., което също е в рамките на допуска. Счита, че АО следва да прецени дали ще използва измерването, което е направено с геодезическата снимка, или оцифряването, което е направено по плана. Посочва, че видно от приложение № 5 към СТЕ, където с дебелите черти са показани точките, които се измерени, когато е създавана КК, т.е. няма измерване по границите, като в този случай се попада в хипотезата графична част, където разликата може да бъде от 40 до 60 см. Посочва, че на място, и на практика не се променя нито една граница с проектите. Оградите се запазват такива каквито са на място.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Бургас прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно приложимата разпоредба на чл. 51, ал. 1 ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние, като се изменят при установяване на: 1. изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри; 2. непълноти или грешки.

Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри по ал. 1 се извършват от службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. В съответствие с разпоредбата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти при отстраняване на непълнота или грешка се одобряват със заповед на началника на службата по геодезия, картография и кадастър по местонахождение на имота. Заповедта се придружава от скица-проект.

В съответствие с чл. 54, ал. 4, вр., ал. 2 от ЗКИР, компетентен орган по издаването на заповед за изменение на КККР в хипотезата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е Началника на СГКК по местонахождението на имота.

Оспореният административен акт е издаден от началника на СГКК - Бургас, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗКИР, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден.

При провеждане на административното производство, ответният орган е спазил процедурните правила, разписани в чл. 54 от ЗКИР и от съда не се констатира в хода му да са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила, засягащи същността на волеизявлението на административния орган и водещи до отмяна на акта. Заинтересованите лица са уведомени по реда на чл. 26 от АПК, съответно на тях им е предоставена предвидената от законодателя възможност да участват в производството, като се запознаят с направеното искане, приложените и събрани доказателства, да изразят становище, да предявяват искания и възражения.

С оглед изложеното обжалваният отказ се преценява като валиден административен акт, постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

Оспорваната заповед обаче противоречи на материалния закон.

Основание за издаването на заповедта на началника на СГКК Бургас е разпоредбата на чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, сочеща, че кадастралната карта и кадастралните регистри се поддържат в актуално състояние като се изменят при установяване на непълноти или грешки.

Съгласно § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, непълноти и грешки са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. За да е налице непълнота или грешка по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, е необходимо данните за недвижимите имоти в КККР да не отговарят на действителното им състояние към момента на одобряването им.

От събраните по делото доказателства се установява, че с изменението на кадастралната карта относно процесния имот се засягат ПИ с идентификатори 00833.501.399, 00833.501.401, 00833.501.402, 00833.501.529, 00833.501.530 и сграда с идентификатор 00833.501.399.7. С допуснатото изменение площта на имотите се променя, като имотът на Е.Д.Д. се увеличава с 6 кв.м., а имотите на жалбоподателите се намаляват, както следва: ПИ с идентификатор 00833.501.402 с 2 кв.м.; ПИ с идентификатор 00833.501.399 с 1 кв.м.; ПИ с идентификатор 00833.501.529 с 2 кв.м.; ПИ с идентификатор 00833.501.530 с 1 кв.м. Съдът намира, че в случая е следвало административният орган да установи противоставимите данни за собственост и да приеме, че между заявителят Е.Д. и собствениците на засегнатите имоти е налице спор за материално право.

В случая след като със заявлението се иска изменение на КР и е внесен проект за изменение и на КК по отношение на граници на имотите след влизане в сила на КК, досежно площ и граници, за които са вписани и други лица и квадратура, различни от заявителя, е налице спор за материално право.

Легално определение на понятието „спор за материално право“ се съдържа в нормата на § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г., съгласно което „спор за материално право“ по смисъла на чл.70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.

В подкрепа на този извод е изричното възражение от страна на Ц.Р.Е., М.М.В., А.К.В., З.К.В., Г.П. Славов и С.И.С. в административното производство. Според чл. 20, ал. 3 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, споровете за местоположението на границите на поземлените имоти се решават по съдебен ред. А съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, при установяването от административния орган на наличен спор за материално право /спор за собственост/, каквото в случая е констатираното застъпване на площта и границите със съседни имоти, чиито вписани в КР собственици са възразили, следва да се изготви комбинирана скица с отразяване на спорните части от имотите, а претендираната непълнота и грешка да се отстрани в кадастралната карта и кадастралните регистри на недвижимите имоти въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред, т. е. след приключване на отделно исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях /в този смисъл е Решение № 14947/06.12.2017 г. по адм. дело № 5571/2017 г. на ВАС, Решение № 7316/16.06.2021 по адм. дело № 2325/2021г./.

Константната съдебна практика на ВАС приема, че двете предпоставки – фигуриране в кадастралните регистри като носители на права и изрично изразено несъгласие с промяната, са достатъчни да се приеме, че е повдигнат спор за материално право, относно частта от имота, отговаряща на площта, чието намаляване според отразяването в картата е последица от промененото местоположение на границата му. Съществуването на спора е отрицателно материалноправна предпоставка за волеизявление по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка в кадастъра до разрешаването му по съдебен ред – по аргумент от чл. 54, ал. 2, изр. 1 ЗКИР. Проверката на източниците, удостоверяващи вещните права на заинтересованите страни, е извън компетентността на административния орган и на съда в това производство, тъй като спорът за права може да бъде решен само от общия съд. Основание да се одобри промяната в КККР би възникнало или с влизането в сила на съдебно решение по спора за вещно право – чл. 53а, т. 1 ЗКИР, или при постигане на съгласие между заинтересованите собственици – чл. 52, ал. 1, т. 3 ЗКИР /Решение № 12328 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12301/2018 г./.

Целта на предвидената в ЗКИР процедура е да се установят реално съществуващите граници на имота и обстоятелството, че по отношение на тях е налице съгласие на всички засегнати лица. Липсата на такова съгласие, какъвто е настоящият случай, предвид направените възражения срещу изменението от настоящите жалбоподатели, може да бъде преодоляна само с влязло в сила съдебно решение за установяване на правата на засегнатите лица, но не и чрез други способи,непредвидени в правната норма. В хода на административното производство са събрани достатъчно писмени доказателства, които сочат, че е налице спор между страните за границите на засегнатите имоти.

При наличния спор за материално право, не са били налице предпоставките на посоченото в заповедта основание за изменение на КККР поради непълноти и грешки. В този случай административният орган, при условията на обвързана компетентност е следвало съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР да не издава заповед за изменение на КККР, преди приключване на спора по съдебен ред. Този спор се явява преюдициален спрямо административното производство за отстраняване на грешки в кадастралната карта и кадастралния план, поради което следва да се изчака разрешаването му по съдебен ред. При липса на такова съдебно решение, заповедта за изменение на КККР е преждевременно издадена, което обуславя нейната незаконосъобразност.

С оспорения акт всъщност е създадено ново правно положение – от имоти с идентификатори 00833.501.399, 00833.501.402, 00833.501.529, 00833.501.530 са отнети части и са придадени към друг имот с идентификатор – 00833.501.401, който е вписан с новата по-голяма площ. В резултат последицата е отнемане на части от частни имоти без спазването на предвидените по закон процедури.

По изложените съображения, съдът намира за основателна подадената жалба срещу Заповед № 18-2304/23.02.2023г., издадена от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Бургас, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ахелой, съгласно скица – проект № 15-110049/01.02.2023г., за имоти с идентификатори: 00833.501.399, 00833.501.401, 00833.501.402, 00833.501.529 и 00833.501.530. Същата е незаконосъобразна, като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби на закона и следва да бъде отменена. Делото следва да бъде върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне по подаденото от Е.Д.Д. заявление, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в настоящото решение.

В съответствие с изхода на оспорването и искането на процесуалните представители на жалбоподателите, на същите следва да се присъдят направените разноски съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Основателно е обаче възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на договорените адвокатски възнаграждения в полза на процесуалните представители на жалбоподателите. Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, в частност за дела по Закона за устройство на територията и Закона за кадастъра и имотния регистър, минималното възнаграждението е 1250 лв.. Видно от представените по делото договори, процесуалният представител на жалбоподателите М.В., А.В. и З.В. е сключил с тях два договора – един с М.В. за сумата от 1 000лв. и един с А.В. и З.В., също за сумата от 1 000 лв., представляващи заплащане за предоставяне на адвокатски услуги, а именно изготвяне на жалба срещу Заповед № 18-2304/23.02.2023 г. Сходни данни се установяват и по отношение на договорите на останалите жалбоподатели - Ц.Р.Е., Г.П.С. и С.И.С., като процесуалният им представител е сключил с всеки от тях отделен договор за сумата от 650 лв., представляващи заплащане за предоставяне на адвокатски услуги, а именно - изготвяне на жалба и процесуално представително.

Същевременно обаче съдът отчита факта, че и в двата случая, за тримата жалбоподатели е изготвена една обща жалба, с еднакви доводи и основания за оспорване. На следващо място, производството е преминало в две заседания, в които жалбоподателите се представляват едновременно и на еднакви основания от процесуалния си представител. Като се вземе предвид и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира, че следва да присъди възнаграждение за един адвокат в размер на 1 250 лева.

По изложените съображения и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателите М.М.В., А.К.В. и З.К.В., следва да се присъдят направените от тях разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 1 560 лева, от които 1 250 лева - платено адвокатско възнаграждение, 280 лева - депозит за съдебно-техническа експертиза и 30 лева - държавна такса за образуване на делото.

На жалбоподателите Ц.Р.Е., Г.П.С. и С.И.С. също следва да се присъдят направените от тях разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 1 560 лева, от които 1 250 лева - платено адвокатско възнаграждение, 280 лева - депозит за съдебно-техническа експертиза и 30 лева - държавна такса за образуване на делото.

Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- гр. Бургас, XXV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 18-2304/23.02.2023г., издадена от началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Бургас, с която на основание чл. 54, ал. 4 във вр. с чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Ахелой, съгласно скица – проект № 15-110049/01.02.2023г., за имоти с идентификатори: 00833.501.399, 00833.501.401, 00833.501.402, 00833.501.529 и 00833.501.530.

ВРЪЩА преписката на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър - Бургас за ново произнасяне по подаденото от Е.Д.Д. заявление вх. № 01-38329/20.01.2023 г. при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър – Бургас да заплати на М.М.В. с ЕГН **********, А.К.В. с ЕГН **********, З.К.В. с ЕГН **********, и тримата с адрес: ***, направените по делото съдебноделоводни разноски в размер на 1 560 лева (хиляда петстотин и шестдесет лева).

ОСЪЖДА Службата по геодезия, картография и кадастър – Бургас да заплати на Ц.Р.Е. с ЕГН **********, с адрес: ***, Г.П.С. с ЕГН ********** с адрес: *** и С.И.С. с ЕГН ********** с адрес: ***, направените по делото съдебноделоводни разноски в размер на 1 560 лева (хиляда петстотин и шестдесет лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия: