П Р О Т О К О Л
31.01.2019 година гр. Хасково
Хасковски
районен съд Х-ти Наказателен състав
На тридесет
и първи януари две хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ
Съдебни
заседатели:
Секретар:
Кристина Стоева
Прокурор:
Мирослав Кръстев
Сложи за
разглеждане докладваното от Председателя
НОХД № 1660 по описа за 2018 година.
На
именното повикване в 13,00 часа се явиха:
*******************************************
След
съвещание съдът намира следното, в рамките на произнасянето по въпросите по чл.248,
ал.1, съответно ал.2 от НПК, предмет на обсъждане и анализ в разпоредително заседание,
каквото по своя характер е настоящото:
В случая, както уместно бе посочено
от страните, делото е подсъдно на РС-Хасково, съобразно правилата за определяне
на родовата подсъдност, с оглед дадената правна квалификация за всяко от деянията,
описани в обвинителния акт, а с оглед твърденията за мястото на тяхното осъществяване,
делото е подсъдно на РС-Хасково, и съобразно правилата за определяне на местната
подсъдност. Както бе заявено и при предходното разглеждане на делото в
разпоредително заседание, не са налице основания за прекратяване на
наказателното производство или за неговото спиране, сред визираните в чл.250,
съответно чл.251 от НПК, като особена аргументация по този въпрос не се налага,
доколкото в това второ по ред разпоредително заседание не се и излагат конкретни
съображения в тази насока, за да се даде отговор на същите и то по-различен от този
даден по НОХД №974/2018г. по описа на РС-Хасково. Основният въпрос, който стои
пред съда за разрешение, е този свързан с констатираното по така цитираното
дело допуснато съществено процесуално нарушение, окачествено като такова,
съобразно въведения от законодателя критерии, свързан с накърняване правото на
защита на страни в процеса - конкретно в досъдебна фаза на обвиняемите и подсъдими
в съдебна фаза. В тази връзка съдът в настоящия си състав е изложил конкретни съображения
дали основание констатирани пропуски, както при привличане на единия измежду
подсъдимите в качеството на обвиняем в досъдебното производство, така и при
изготвяне на акта на държавното обвинение по чл.246 от НПК били обект на проверка
в рамките на осъществения инстанционен контрол от състав на Окръжен съд-Хасково
по ВЧНД №623/2018г. по описа на ОС-Хасково, а по съществото си те са били споделени.
Въпросът е дали, след връщане на делото на прокурора за отстраняване на тези процесуални
нарушения, същите са били изпълнени съобразно указанията в рамките на правомощията
на съда, разписани по чл.248, ал.1, т.3 от НПК. В тази връзка, така както Окръжен
съд – Хасково е намерил за уместно да отбележи, че несъответствията в акта на държавното
обвинение по чл.246 от НПК са видими дори и от буквалния прочит на съдържанието
на същия, така и настоящият съдебен състав ще си позволи да изложи, че неизпълнението
на тези указания е видно също така, дори от буквалния прочит на внесения повторно
обвинителен акт, станал основание за образуване на НОХД №1660/2018г. по описа
на РС – Хасково. И независимо от тази констатация, сама по себе си достатъчна
да доведе до същия правен резултат, като при предходното внасяне и разглеждане
в разпоредително заседание на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, на обвинителния
акт по НОХД №974/2018г. по описа на РС-Хасково, за пълнота е необходимо да бъде
отбелязано следното: Първият измежду привлечените към наказателна отговорност с
повдигане на съответно наказателно обвинение и внасяне на обвинителен акт измежду
подсъдимите, С. М. В. е обвинен в това, че на 26.05.2017г. в гр. Хасково в
качеството му на настойник на поставената под пълно запрещение Т.М. В. с ЕГН **********
*** съзнателно бил ощетил чуждо нейно имущество, поверено му да го управлява и пази,
като извършил разпоредителни сделки с имоти на В., а именно: Апартамент № **,
находящ се в гр.***; Апартамент № **, находящ се в гр.***; Гараж № * с
идентификатор №77195.717.6.1, находящ се в гр.*** и Поземлен с идентификатор №77195.708.409,
находящ се в гр.*** с трайно предназначение на територията – урбанизирана с
начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10м/, като от деянията са
последвали значителни щети на обща стойност 114 500 лв., квалифицирано
като престъпление по чл.217, ал.4, вр. ал.1 от НК. И тук, както и при предходното
разглеждане на делото, съдът ще предложи съответен правен анализ на цитираната
разпоредба, доколкото не е в правомощията му да се произнася по същество по каквито
и да е въпроси, предмет на обсъждане при произнасянето относно отговорността.
Този анализ ще бъде представен с малко по-различни от предишния път съображения,
но по своя смисъл е изцяло идентичен, а целта е да се заяви ясно на страните и конкретно
на органите на досъдебното производство, и в частност на прокурора, че престъпленията
по чл.217, ал.1 и чл.217, ал.2 от НК не са едни и същи. Най-малко от гледна точка
разликите като във възможната форма на изпълнителното деяние, така и от гледна
точка специалното качество на субекта на престъпление. Без да се изпада в
излишно теоретизиране прочитът на двете разпоредби сочи на извода, че тази по ал.2,
макар и да предвижда по-широко възможно поле на изпълнителното деяние, доколкото
се предвижда съзнателно действие против законни интереси на представлявания,
което само по себе си включва както възможността те да бъдат увредени като се
причини щета, така и възможността да бъдат увредени, като се пропусне полза, в
сравнение с предвиденото по ал.1, където се предвижда единствено ощетяване, то
този текст на ал.2 е специален спрямо текста на ал.1, с оглед специалното качество
на субекта, който би могъл да извърши това престъпление, а именно: представител
или пълномощник, без значение дали се отнася до юридическо или физическо лице.
От друга страна текстът на ал.1 предвижда ощетяване на имущество, поверено да
се пази или управлява, а в диспозитива на повдигнатото обвинение, при словесното
описание се визират разпоредителни сделки, което следва от самия им характер, тоест
има се предвид действия по разпореждане. Такава форма на изпълнителното деяние
е възможна по ал.2 на чл. 217 от НК, или казано в обобщение прокурорът със словесното
описание на повдигнатото обвинение е въвел обективни признаци от състава на престъпление,
които не съответстват на дадената правна квалификация, а това всякога, според утвърденото,
включително и по тълкувателен път практика относно реквизитите, които следва да
отговаря обвинителния акт, съставлява съществено процесуално нарушение. Така
както когато липсва посочване на обективен факт от състава на престъпление, който
да обосновава съответна правна квалификация, такова е и нарушението и когато е посочен
факт, обосноваващ друга ,различна правна квалификация от визираната от прокурора.
Или в случая, посочвайки и в обстоятелствената част, и в диспозитива на повдигнатото
обвинение, че подсъдимият С. М.В. е действал със специално качество на настойник,
което и теорията и практиката изискват да приеме, че означава представител по
закон на физическо лице, е описал деяние, квалифицирано по ал.1 на чл. 217 НК
без да съобрази казаното по-горе, че текстът на ал.2 на чл.217 от НК е специален
спрямо този на ал.1 в основния състав на двете деяния, пък било то и формата на
изпълнително деяние да е по-широка като възможна от тази по ал. 1.
Това процесуално нарушение е
допуснато още на етапа привличане на лицето С. М. В., в качеството на обвиняем
на досъдебното производство, а не е реализирана като пропуск за пръв път едва с
изготвяне на обвинителния акт, поради което и действията по отстраняване на
това нарушение следва да бъдат започнати именно на този етап в досъдебна фаза
от наказателното производство.
Съвсем отделен е въпросът за
щетите - дали те покриват критерия за значителност, който обаче има предимно
характер на факт, стоящ за разрешение от съда по същество, макар и с определен
процесуален оттенък, а именно свързан с характера на деянието, доколкото законодателят
е предвидил тези по чл.217, ал.1 и ал.2 от НК да се преследват по частен ред в
определени случаи.
На следващо място, още по-видимо
дори от буквалния прочит на текста на внесения повторно обвинителен акт е, че
по отношение на дадените от съда указания за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения, характеризирани като съществени, във връзка с описание в обстоятелствената
част на съставомерната деятелност, за която В.Т.С. е привлечена към наказателна
отговорност, от гледна точка изискванията по чл.26, ал.1 от НК, а именно: всяко
от деянията, включени в състава на продължаваното престъпление, да бъде описано
в обстоятелствената част от към всички характеризиращи го признаци от обективна
страна, а именно: дата, място и начин на извършване, пък било то и някои от тях
да съвпадат чисто темпорално, не са предприето действия по тяхното отстраняване.
Въпросът с изразните средства, за да избегнем излишна тавтология относно датата
на извършване на деянието, е въпрос на преценка на прокуратурата, но във всички
случаи тяхната употреба трябва да е ясна и категорична, така че да удовлетвори това
изискване, неизменно поддържано в съдебната практика, а именно: всяко от деянията,
включени в състава на продължаваното престъпление да бъде описано. Нещо, което
не е изпълнено по съответния начин, а единствените действия предприети от
прокурора, в тази връзка в изпълнение на указанията на съда, са в правно-заключителната
част на обвинителния акт и са в насока да охарактеризира аргументите си за
даване на квалификация на престъплението по чл.311, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Указанията на съда, за да е ясно,
са били насочени не към правно аргументиране на тезата на прокурора, а към изисквания
за съдържанието на обвинителния акт- да бъдат описани фактите в обстоятелствената
част по начин, по който да гарантира правото на защита на привлеченото към отговорност
лице по необходимия начин, установени в теорията и в практиката, посочен по-горе.
Нещо, което не е сторено и поради това нарушението е и съществено, тъй като защитата
на подсъдимия е не срещу правните доводи, а срещу фактите. Такива в посочения
аспект липсват. Описвайки деянието по начина, по който е сторил и при първоначалното,
и при последващо внасяне на обвинителния акт по чл.311, вр. чл.26, ал.1 от НК,
обосновават и тезата на съда за пропуски изразяващи се по-скоро в неизпълнение
на указанията и по отношение на това обвинение, налагащо категорично връщането
на делото отново за съобразяване на тези указания, имащи пряка връзка както с гарантиране
правото на защита, така и с формиране пределите на изследване процеса в съдебна
фаза, заемаща централно положение в наказателния процес.
С оглед тези съображения съдът
намира, че ще следва делото, след прекратяване на съдебното производство,
отново да бъде върнато на прокурора, поради допуснати съществени процесуални нарушения,
неотстранени при повторното внасяне на обвинителния акт, с дадените разяснения
относно виждането на съда в какво се изразяват те, а поради тези доводи не се
налага обсъждането на останалите по ред въпроси, визирани в разпоредбата на чл.248,
ал.1 и ал.2 от НПК. Това ще бъде възможно едва след отстраняване на допуснатите
процесуални нарушения от категорията на съществените или при даване, при евентуален
инстанционен контрол, на друго разрешение относно този въпрос от въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И: № 25
ПРЕКРАТЯВА
съдебното производство по НОХД № 1660/2018г. по описа на РС-Хасково.
ВРЪЩА делото
на РП-Хасково за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в
досъдебна фаза, съобразно дадените от съда указания в днешно съдебно заседание.
Определението на съда подлежи на
обжалване и протест пред Окръжен съд – Хасково в 7-дневен срок от днес по реда
на Глава 22 от НПК.
Заседанието
приключи в 13,40 часа.
Протоколът се
изготви на 31.01.2019г.
Председател:
/п/ не се чете
Секретар: /п/ не се чете
Вярно с
оригинала!!!
Секретар:К.С.