Решение по дело №208/2021 на Административен съд - Кюстендил

      Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 5

                                           гр.Кюстендил, 10.01.2022год.

                                             В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември  през две хиляди  двадесет и първа година в състав:

                                                

                                                  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ:  ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

 

при  участието на  секретаря  Светла Кърлова, като  разгледа  докладваното  от  съдията  адм.  дело № 208 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

М.Д.Л. ***,  чрез пълномощника си адв. Ц.Х. ***,  оспорва  Заповед № 21-0332-000027  от  22.05.2021г., издадена от началник група в Районно управление – Рила при ОД на МВР – Кюстендил за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Релевирани са основанията  за незаконосъобразност  на  оспорения акт по чл.146, т.1, т.3 и т.4  от АПК. Оспорва се наличието на материална и времева компетентност на издателя на процесната заповед, а процесуалните нарушения са свързват с липса  на  мотиви.  Нарушението на материалния закон се обосновава с доводи за недоказаност на  нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като  контролният орган при ответника не е преминал обучение  за работа с техническо средство за установяване употребата на алкохол. Допълнително се сочи противоречие между фактическите основания за прилагане на ПАМ и правната норма на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Прави се искане за отмяна на издадената заповед.

В съдебно заседание и в представени писмени бележки, пълномощникът на оспорващия адв. Х. поддържа изложените в жалбата доводи и искания, като претендира присъждане на деловодни разноски по приложен списък.

            Ответникът  - началник група в Районно управление – Рила при ОД на МВР – Кюстендил, в писмо с УРИ 332-000-1496/05.07.2021г., изразява становище за неоснователност на жалбата, като счита оспорената заповед за законосъобразен административен акт. Предявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на оспорващия.

            Административният съд, като прецени доказателствата  по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:         

            С оспорената заповед  № 21-0332-000027  от  22.05.2021г., издадена от  началник група в РУ – Рила при ОДМВР – Кюстендил,  на  жалбоподателя   М.Д.Л. е наложена  принудителна  административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността”, но не повече от 18 месеца.  Мярката е приложена чрез  отнемане на СУМПС № ********* и контролен талон № 6536817.

Заповедта е мотивирана с изложение на следните обстоятелства: на 22.05.2021г.,  около 08,18 часа, в Община Кочериново, по път 4 - 10601, км. 0+600 в посока                 с. Д.,  жалбоподателят  Л.  управлява  МПС – товарен  автомобил „ Ивеко 3510“  с рег. № КН9593ВА с концентрация на алкохол в кръвта 0,78 промила, установена с техническо средство  „Алкотест дрегер 7410“, фабр. № ARСN-0388, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, в нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Извън горното в заповедта е посочено, че в 08,19 часа на водача е издаден  талон за медицинско изследване № 094529.

Оспореният административен акт е издаден на посоченото в него законово основание и въз основа на съставен Акт № GA411195/22.05.2021г. за установяване на административно нарушение, респ. при изложените в същия фактически обстоятелства, които са възпроизведени в заповедта.  

Издадената заповед  е връчена  на  адресата  на 03.06.2021г., а жалбата е изпратена с куриер на 17.06.20021г.

Административният орган  е приложил цитирания в заповедта АУАН №  GA411195/22.05.2021г., съставен срещу М.Д.Л., за това, че на  22.05.2021г.,  около 08,18 часа, в Община Кочериново, по път 4 - 10601, км. 0+600 в посока с. Д.,  управлява  МПС – товарен  автомобил „ Ивеко 3510“  с рег. № КН9593ВА с концентрация на алкохол в кръвта 0,78 промила, установена с техническо средство  „Алкотест дрегер 7410“, фабр. № ARСN-0388, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух.  Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, т.е. на забраната за  управление на ППС- МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.  

Към административната преписка са приложени: талон за медицинско изследване № 094529, връчен на водача на процесната дата в 08,45ч. с указания за явяване във ФСМП – гр. Рила до 60 минути; Протокол за химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол № 205 от 27.05.2021г., видно от който в изследваната проба на М.Д.Л.  се доказва наличие на етилов алкохол в концентрация 0,87 промила;  НП  № 21-0332-000325/11.06.2021г., издадено от началник група в РУ – Рила  при  ОДМВР – Кюстендил, с което на М.Д.Л.  за процесното нарушение, на осн. чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП  са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000,00лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.   

Във връзка с компетентността на издателя на оспорената заповед, органът е представил следните писмени доказателствени средства: заповед  № 8121з-48/16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи, с която на осн. чл.165 от ЗДвП, определя да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР, а именно: ГД „Охранителна полиция“, ГД „ Гранична полиция“ и  ОД на МВР, като се предвижда ръководителите на посочените служби за контрол по ЗДвП или оправомощени от тях длъжностни лица да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП, вкл. по чл.171, т.1 от ЗДвП;  заповед № 277з-1046/30.06.2017г. на директора на ОД на МВР – Кюстендил, с която  в т.1 е  оправомощил  длъжностни лица от ОД на МВР – Кюстендил, вкл. началниците на сектор/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОДМВР – Кюстендил,  да издават  заповеди за прилагане на ПАМ, сред които и ПАМ по чл.171, т.1 б. „б“  от ЗДвП; Акт за встъпване в длъжност  от 15.04.2015г., видно от който издателят на процесната заповед - ст. инсп. Й.В.Т. заема длъжността „началник група „Охранителна полиция“ към РУ – Рила при ОДМВР – Кюстендил и типова длъжностна характеристика за изпълняваната длъжност, ведно с протокол за запознаване на лицето от 03.02.2016г.

От приложен месечен график, утвърден от началника на РУ – Рила на 26.04.2021г. и писмо УРИ 332-000-3002/09.12.2021г. на началника на РУ – Рила се установява, че издателят на оспорената заповед ст. инсп. Й.В.Те държавен служител с ненормиран работен ден и че на 22.05.2021г. /събота/ не е бил на работа.

По делото са приети доказателства относно годността на техническото средство за измерване – анализатор на алкохол в дъха, а именно Писмо рег. № 3286р-17966 от 14.04.2021г., издадено от Лаборатория за проверка на СИ, видно от което процесната СИ – Дрегер 7410, фабр. № ARСN-0388 е преминал проверка на 25.03.2021г. със срок на валидност от 6 месеца. Органът е представил копие от Протокол рег. № 332р-5793 от 01.08.2018г. за проведено обучение за установяване употребата на алкохол с доказателствен анализатор Дрегер 7110 /поправено на ръка на 7410/ на служители от РУ – Рила, сред които мл. автоконтрольор Д. Р. А., който е съставил АУАН и талона за медицинско изследване във връзка с процесното деяние. При извършена констатация с оригинала на цитирания протокол, съдът е установил идентичност в съдържанието, вкл. поправката на номерацията на СИ / вж. протокола от с.з. на 14.12.2021г./.

Оспорващият е представил копие от договор за обществена поръчка УРИ 5785ИПД-21/05.04.2018г., сключен между МВР и „Дрегер Сейфти България“ ЕООД за следгаранционно поддържане на анализатори за алкохол, тип „Дрегер Alcotest 7110 Evidential“, в р.І, чл.1, ал.3 от който е предвидено, че изпълнителят следва да извърши обучение на служителите от МВР за работа с анализатора като за обучението се издава сертификат.

            Преценката на събраните доказателствени средства, обосновава следните правни изводи:

            Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в преклузивния срок по  чл.149, ал.1 АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП  от името на адресата на наложената ПАМ, чийто права и интереси се засягат пряко от  оспорения административен акт.  Същата е редовна, като  изпълнява  изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е валиден административен акт, издаден при спазване на установената форма и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби  и с целта на специалния закон.

Съдът намира за неоснователни наведените от оспорващия оплаквания за нищожност на процесната заповед поради липса на компетентност на органа.  Компетентността  в  административноправен  смисъл обхваща кръга от въпроси, с които административният орган  е  оправомощен да се занимава, както и правомощията, с които органът разполага за решаването на тези въпроси. Тя може да произтича от изрична нормативна разпоредба, да следва от функциите и задачите, които са му възложени с нормативен акт или да е делегирана от по-горестоящ орган.  Компетентността бива материална, териториална и по време. Съгласно утвърдената съдебна практика всяка некомпетентност води до нищожност.

Видно е, че жалбоподателят  поддържа  доводи за липса на материална  и времева компетентност на издателя на оспорената заповед. Същите  не се подкрепят от събраните доказателства. Предмет на съдебен контрол за валидност е заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1 се прилагат с мотивирана  заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Както се посочи, със Заповед № 8121з-48 от 16.01.2015 г., на осн. чл.165, ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил службите за контрол по ЗДвП, сред които са Областните дирекции на МВР - структура, осъществяваща контрол по ЗДвП, като е оправомощил ръководителите на ОДМВР или оправомощени от тях лица да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП съобразно тяхната компетентност. От друга страна,  предоставеното от законодателя право на ръководителите на службите за контрол  да делегират своите правомощия по издаване на заповеди за прилагане на ПАМ, е извършено със Заповед № 277з-1046/30.06.2017г. на  директора на ОД на МВР – Кюстендил. Със същата са оправомощени  длъжностни лица от ОДМВР – Кюстендил, вкл. началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в Районните управления на ОДМВР - Кюстендил да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Процесната заповед е издадена от ст. инсп. Йордан Венчов Тасев, който видно от представения по делото Акт за встъпване от 15.04.2015г.,  заема  длъжност  началник група „Охранителна полиция“ в РУ – Рила при ОДМВР – Кюстендил. От горното следват изводи за наличие на материална компетентност на органа,  на  когото надлежно са делегирани  правомощията по чл. 172, ал.1 от ЗДвП за прилагане на ПАМ.

Съдът намира за неоснователно и твърдението на оспорващия за липса на времева компетентност на издателя на оспорената заповед. Същото се обосновава с факта, че датата 22.05.2021г. когато е издадена заповедта, е събота, почивен ден.  Приложимите законови разпоредби, цитирани по-горе, не въвеждат времеви рамки за упражняване на правомощието на административния орган за прилагане на ПАМ, а и няма нормативно установена пречка за издаване на обжалвания акт в рамките на предоставената  компетентност и през неработен ден.  Тази компетентност не отпада, съответно не възниква, с приключване на работното време или с неговото начало, още повече, че в случая с издаването на заповед за прилагане на ПАМ се уреждат неотложно и веднага важни обществени отношения, касаещи безопасността на движението по пътищата / вж. в този см. Решение № 1715 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10196/2018 г., VIII о./.

С оглед на горното, съдът счита, че оспореният акт е издаден при наличие на материална, териториална и времева компетентност на административния орган. За пълнота на мотивите и във връзка с представената от жалбоподателя съдебна практика, следва да се посочи, че същата е формирана при различни факти, относими към компетентността на издателя на заповедта за прилагане на ПАМ. Видно е, че съдебните състави са констатирали липса на времева компетентност на органа като са анализирали съдържанието на заповедите на ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, с които е делегирана компетентност за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на различни категории  длъжностни лица от структурите на ОДМВР, в зависимост от това, дали правомощията се упражняват в работно време или в извънработно време, в празнични и почивни дни. Безспорно е, че приложимата за казуса  Заповед № 277з-1046/30.06.2017г. на  директора на ОД на МВР – Кюстендил не предвижда разграничение на компетентността в горния смисъл.

От формална страна, следва да се констатира, че в оспорената заповед са изложени фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна  мярка. Органът е издал атакувания индивидуален административен  акт на осн.чл.171, ал.1, б.”б” от ЗДвП  и съобразно обстоятелствата отразени в съставения АУАН, като ги е възпроизвел в изложените мотиви. Конкретно и ясно е описано нарушението на правилата за движение по пътищата по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, както и субекта на извършеното нарушение - водача на ППС - товарен автомобил  със съответната марка и регистрационен номер.  Следват изводи за надлежно мотивиране на заповедта с посочване  на  фактическото  основание, прието  като  материалноправна  предпоставка за налагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а  обратните доводи на оспорващия са неоснователни.

При издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените  правила по чл. 146, т. 3 от АПК. Жалбоподателят не релевира оплаквания в този смисъл.

Оспореният административен акт е постановен в съответствие със закона. Съдът, въз основа на събраните доказателства, установи че са налице материалноправните предпоставки за издаване на обжалваната заповед, т.е.  осъществен е фактическия състав за прилагане на принудителната административна мярка, визиран в разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. Съобразно предвижданията на цитираната правна норма в относимата й част, временно отнемане на свидетелството за управление на МПС се налага на водач, който управлява  МПС  с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Срокът на мярката при тази хипотеза  е до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18 месеца.  

При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на принудителната административна мярка, е установено по надлежния ред нарушение от посочения вид. Безспорно е в случая, че последното е констатирано със съставения АУАН, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, поради което на оспорващия принадлежи доказателствената тежест за установяването на фактическа обстановка, различна от визираната в акта.  В случая такива доказателства не са събрани в съдебното производство. Тезата си за недоказаност на деянието, съставляващо основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, жалбоподателят обосновава с твърдения за опорочена процедура по установяването му. Сочи се  ненадлежно използване на процесното техническо средство -  Алкотест  Дрегер 7410, доколкото длъжностното лице при РУ – Рила, извършило проверката за установяване на алкохолна концентрация, не е преминало изискуемото се обучение. Горното се мотивира с коригираните данни относно вида на техническото средство – от 7110 на 7410,  в представения от органа Протокол рег. № 332р-5793/01.08.2018г.  за проведено обучение на мл. автоконтрольор Д. Р. А..

Съдът счита наведените  доводи за неоснователни. Доказателствената сила на посочения документ със зачерквания, преценена с оглед на всички обстоятелства по делото в съответствие с правилото на чл.178, ал.2 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, не опровергава фактите, съставляващи основание за прилагане на процесната ПАМ.  Жалбоподателят не е доказал наличие на  нормативно или договорно изискване за провеждане на обучение на полицейските служители за работа с  Алкотест  Дрегер 7410, доколкото представения по делото договор касае друг вид техническо средство.  Извън горното, по делото е безспорно, че  в случая  е  използвано СИ, което е преминало проверка  за техническа годност, а  доказателства за неправилно използване на същото не се сочат и не са представени. Водачът не е депозирал възражения за опорочена  процедура при съставяне и предявяване на АУАН, който се ползва с презумптивна доказателствена сила.  Релевантният факт  за наличие на алкохол в кръвта на водача на процесния автомобил над 0,5 на хиляда, установена чрез измерването му в издишания въздух, се потвърждава и от проведеното химическо изследване.

С оглед на горното, данните в събраните доказателствени средства  обосновават изводи за безспорна установеност на нарушението по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.  По категоричен начин се установяват относимите обстоятелства, а именно  управлението на ППС от жалбоподателя и употребата на алкохол над допустимата концентрация, установена чрез способ, изрично предвиден от законодателя.  Доказано е  фактическото основание за издаване на заповедта и законосъобразно спрямо оспорващия  е наложена принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.  Не е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.

Оспореният административен акт е съответен и на целта на закона за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Предвид изложеното, издадената заповед се явява законосъобразен административен акт, а оспорването като неоснователно - подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода по делото, на оспорващия не се следват деловодни разноски.

            Водим от горното и на осн.чл.172, ал.2 от АПК вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП, съдът

                                                           

                                                              Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ  оспорването с  жалбата  на М.Д.Л., ЕГН **********,***,  против  Заповед        № 21-0332-000027  от  22.05.2021г., издадена  от  началник  група в Районно управление – Рила при ОД на МВР – Кюстендил за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

Решението  не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                      АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ: