Р Е Ш Е Н И Е
№ 76
гр. Габрово, 26.03.2014 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд гражданско отделение, в открито
заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и четиринадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ТОПАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
секретаря В.К.
и с участието на прокурора....изслуша докладваното от председателя В.Топалова гр.д.№ 65 по описа за 2005 г. и за
да се произнесе взе в предвид следното:
Предявени са обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищците
са съсобственици на недвижим имот намиращ се в град Габрово, ул. Ванче Михайлов
№**, представляващ дворище с пл. № 2403 от кв. 290а, с площ от 3540 кв. Метра,
с построен в него бетонов възел със застроена площ 540 кв. Метра и вместимост
700 куб. Метра; дворище пл. № 1949 от кв. 242 с площ 7440 кв. Метра с построени
в него сгради – производствена сграда със застроена площ 2340 кв метра на три
етажа, бивша административна сграда със застроена площ от 113 кв. метра на три
етажа, бивша кухня – столова със застроена площ 165 кв. Метра; дворище с пл. №
2393 кв. 290 с площ от 595 кв. метра незастроени. Собствеността върху тези
имоти била възстановена на ищците по силата на ЗВСОНИ. Въпреки това, описаните
имоти се ползвали от дружеството на ответника, нееднократно били водени
разговори с представляващите дружеството и след приватизацията на дружеството и
с представляващите „Габро” АД. Въпреки това, ответниците продължавали да
ползват имота, с което лишавали ищците от правото да го ползват и да получават
доходи от него. За освобождаване на имота нееднократно са водени разговори и
кореспонденция. До ответното дружество била изпратена нотариална покана с рег.
№ 12840 от 27.10.1997 година. С оглед разрешаване на спорни въпроси по повод
ползването на имота от дружеството на ответника било изпратено препоръчано
писмо с обратна разписка от 20.10.1999 година, в отговор на което изпълнителния
директор на ответника е изпратил до съсобствениците на имота писмо изх. № 39 от
18.02.2000 година с което за пореден път въпросът за ползването на имота не се
решавал, а само се отлагал. Поради това е изпратена отново нотариална покана до
„Картал” АД, връчена на 09.06.2004 година. Иска се да бъде постановено решение,
с което да бъде осъден „Картал” АД да заплати на ищците сумата 96 554 лева,
представляваща част от дължимо обезщетение за лишаването им от правото да
ползват съсобствения на ищците имот за периода от 01.04.2000 до 31.03.2001
година, както и сумата 8 000 лева представляваща дължимо обезщетение за
забава и направените разноски. С допълнителна молба е представено разпределение
на исковата претенция по всеки от субективно съединените искове съобразно
притежаваната наследствена част на всеки от ищците, които са както следва: за
ищеца Я. А.Б., притежаващ 43.878 идеални части, претендираната главница е
42 365.96 лева и лихва 3 510.24 лева; Ш.Б.Б. – 9.8 идеални части,
главница 9 462.29 лева и лихва 784 лева; М.Б.А. – 8.183 идеални части,
главница 7 901 лева, лихва 654.64 лева; Л.Б.М. – 8.183 идеални части, главница
7 901 лева, лихва 654.64 лева; С.Д.Б. – 7.44 идеални части, главница
7 183 лева, лихва 595.20 лева; Ц.Б.С. – 7.604 идеални части, главница
7 341 лева, лихва 608.32 лева; П.Б.С. - 7.604 идеални части, главница
7 341 лева, лихва 608.32 лева; Н.П.К. – 1.25 идеални части, главница 1206
лева, лихва 100 лева; Т.П.П. и П.П.П. – всеки по 0.457 идеални части, главница по
441.25 лева, лихва по 36.56 лева; Х.В.К. – 0.052 идеални части, главница 50.20 лева, лихва 4.16 лева; Р.И.И.
и К.И.П. – всеки по 0.26 идеални части, главница по 25.10 лева и лихва по 0.20
лева, В.И.Г. и Д.И. Х. – всеки по 2.5 идеални части, главница по 1 738.85
лева и лихва по 200 лева.
В хода на делото е направено уточнение, че
мораторната лихва се претендира, считано от 01.04.2004 година. В хода на делото
ищците, чрез процесуалните си представители, са направили увеличение и
изменение на първоначално предявените претенции.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска по
основание и размер и моли същият да бъде отхвърлен. Прави възражение за
прихващане с извършвани от него ремонтни работи по поддръжката на имота, както
и изразходвани средства от него за охрана.
Съдът, след като прецени доводите на страните и
доказателствата по делото, приема за установено следното:
От приложените по делото доказателства се установява, а това
не е спорно и между страните, че ищците на лично основание и като наследници на
бивши акционери притежават идеални части от национализираното предприятие Памучен
текстил „Принц Кирил” – Габрово, чиято собственост е възстановена по реда на
ЗВСОНИ. По силата на реституцията ищците притежават недвижими имоти в град
Габрово, представляващи дворище пл. № 2403 от кв. 290А по плана на град Габрово
от 3640 кв. метра с построен в него бетонов резервоар с площ 240 кв. метра,
дворище пл. № 1949 в кв. 242 по плана на град Габрово с площ от 7 440 кв. метра
с построени в него производствена сграда 2340 кв. метра бивша административна
сграда 113 кв. метра и бивша столова 165 кв. метра, както и дворище пл. № 2398
от кв. 290 – незастроено, с площ 595 кв. метра. По делото е изслушано заключение
на вещо лице инж. Р. /л.207/, според
което, реституирания имот на ищците общо е с площ 10 440 кв. метра. От тях
незастроени 7 732 кв. метра и застроена площ на реституираните сгради
2 708 кв. метра. В реституирания имот са построени сгради от ответното
дружество с обща площ 3 571 кв. метра, като остава незастроена площ от 4
081 кв. метра. С решение от 25.11.2011 г. на ГОС по гр. дело № 66/2008 година,
на ответниците е призната собствеността върху 1 720 кв. метра от ПИ
14 218.515.122, който е бил реституиран на ищците. Поради изложеното
претенцията на ищците следва да бъде определена в рамките на ползването на площ
от 5 069 кв. метра незастроена земя и земята под сградите на ищците, които се
ползват от ответника, след приспадане на 1 720 кв. метра, признати на
ответника с цитираното по-горе решение на ГОС. По отношение на реституираните
сгради с обща площ 2 708 кв.м., съгласно заключението на в. лице Р. от
17.06.2006 г. светлата площ е 6061 кв.м. В заключението си вещото лице Р. сочи,
че производствената сграда „Изкуствен кожух” се състои от цех А и цех Б, като
първият е разположен в сграда, частично реституирана на ищците, а цех Б е
изцяло построен от ответника. В допълнителното си заключение вещото лице Р. е
дала разпределението така, че са изключени помещенията, попадащи в надстроената
и пристроената от ответника част. Ответното дружество възразява, че през
процесния период не е ползвало имота, собственост на ищците и не е пречило на
същите да имат достъп до тях. В тази насока се представят приемо – предавателен
протокол № 3 от 01.09.1998 година за извършено предаване и приемане на
владението на имота на ищците. Въпреки представения подписан от двете страни протокол,
доказателствата по делото сочат, че ответникът е продължил да ползва имота през
претендирания период. В тази насока са показанията на свидетеля П. А., според
който, в партерния етаж на производствената сграда през периода 2000 – 2001
година е имало дърводелска работилница, извършвано е производство и машините са
се намирали в сградата. Бетоновият резервоар също се е ползвал, макар и с
по-малко количество вода. Свидетелят З.Н. също установява, че през периода 2000
– 2004 година, сградите на реституираните собственици се ползвали, като в тях
били разположени машини и до напускането му през 2004 година помещенията не
били освободени. Бившата кухня била техническа работилница до началото на 2003
година. Показанията на цитираните свидетели са в съответствие с тези на
свидетелката З., която през 2003 година от името на Я.Б. посетила завода и
установила, че реституираните помещения били заети с машини и части от
производството на дружеството.
От изложеното съдът приема, че за процесния период ответното
дружество е ползвало реституираните имоти и ако не се е извършвало производство
в тях, същите са били заети с машини и материали на ответника, което е пречело
на ищците да ползват същите. Ползвайки имота ответното дружество е лишило
собствениците от възможността същите да бъдат отдадени под наем, поради което
са налице предпоставките на член 59 от ЗЗД. В хода на делото ищците Я.А.Б., Ц.Б.С.,
Т.П.П., Х.В.К. и К.И.П. са починали. Същите са заличени и като страни са конституирани
техните наследници: Р.А.Б. и М.Б.Й. – наследници на Я.А.Б.; Р.П., Р.П., П.П. и С.П.
- наследници на Т.П.П.; В.Х.К. - наследник на Х.К.; П.П.П. - наследник на К.К.
По делото са допуснати няколко съдебно – икономически
експертизи, като съдът взема предвид последната изготвена и най-актуална
експертиза от вещите лица В.А., Ю.С. и И.К., приета в съдебно заседание на
27.02.2014 година. Съдът приема тази експертиза като компетентна и мотивирана.
Тя установява размера на дължимото обезщетение за всеки от ищците поотделно за
процесния период, Вещите лица са изготвили заключението си, като са взели
предвид данните от изготвената техническа експертиза, местонахождението на
имота, средните наемни цени за подобен вид имоти за процесния период.
Съдът счита предявеният иск за обезщетение на ищците от
български произход за основателен и доказан до размер на сумите, изчислени от
вещите лица, като в останалата част исковете следва да бъдат отхвърлени. В хода
на делото ищецът Я.А.Б. е починал и като негови наследници са конституирани
неговите син и дъщеря Р.А.Б. и М.Б.Й. С исковата молба процесуалният
представител на ищците е заявил, че Я.А.Б. притежава 43.878 идеални части от
реституирания имот. По делото обаче, не са представени доказателства за
посочения в исковата молба размер от съсобствеността да е притежание на Б.
Видно от представените по делото удостоверения за смърт и наследници и
завещания, съпоставяни с представената рекапитулация на бившите собственици на
национализираното предприятие „Принц Кирил”, Я.Б. черпи правата си от своята
съпруга З.П. В рекапитулацията са посочени като акционери М.П. и З.П.,
притежаващи по 1.042 % от капитала, а А.П., също включен в рекапитулацията
притежава 4.946 %. След смъртта си през1984 година единствен негов наследник е М.П.,
а след нейната смърт наследник по закон е нейната дъщеря З.Б. /П./. От своя
страна З.П. завещава на съпруга си Я.Б. притежаваните от нея права, имоти и
пари. Я.Б. получава и 10 % от собствеността, притежавана от акционера М.П. по
силата на завещание. При тези данни Я.Б. притежава общо /без тези по завещание/
7.03 %, а не както е посочено в исковата молба 43.878 %. По делото не са
представени доказателства, от които да се установи, Я.Б. да е притежавал
посочения в исковата молба процент идеални части от съсобствения имот. Няма
доказателства и за посочения процент идеални части на ищците М.А. и Л.М.
Съобразно представените доказателства за наследници и завещания те двете
притежават по 3.65 % /без десетте процента /0.77/, придобити по завещание от М.П./.
Неправилно е посочено, че и Ш.Б.Б. притежава 9.8 идеални части. Същият е
получил 70 % от притежаваното от М.П. по завещание, което възлиза на 5.41
идеални части, а не така, както е посочено в исковата молба 9.8 идеални части.
Ответникът е направил възражение, позовавайки се на
разпоредбата на член 29, ал. 1 от ЗС, според която, не се допуска придобиване
право на собственост върху земя от чужди граждани, освен, когато се наследява
по закон. Според ответника, ищците М.Й. и Р.Б. не са легитимирани съгласно
разпоредбата на член 29, ал. 1 от ЗС, като собственици на земя, предмет на
настоящия спор, а ищците М.А. и Л.М. са частично легитимирани, тъй като М.Й. и Р.Б.
са придобили имота по завещание, а М.А. и Л.М. - частично по завещание. По
делото е приложено писмено завещание на Я. Б., според което той завещава на съпругата
си З.Б. цялото си имущество, а след смъртта и, всички негови имоти, имущества и
права, завещава на децата си, които са негови наследници - Р.А.Б. и М.Б.Й. По
делото, въпреки многобройните възможности, които бяха предоставени на ищците,
не бе представено надлежно удостоверение за наследници на Я.Б., но от
завещанието става ясно, че Р.А.Б. и М.Б.Й. са син и дъщеря на Я.Б., поради
което, те са негови наследници освен по завещание и по закон. По делото не се
спори, че Р.Б. и М.Й. са израелски граждани. Релевантното в случая е, че те са
придобили част от реституирания имота в качеството им на наследници по закон,
т.е. придобивното им основание е наследственото им правоприемство по закон
освен и по завещание. Разпоредбата на член 29 ЗЗД, към датата на придобиването
в ал. 1 предвижда забрана за придобиване от чужденци на право на собственост,
това обаче не е нужно когато имотът е придобит чрез наследяване по закон,
какъвто се установи, че е разглежданият случай. По отношение на ищците М.А. и Л.М.
разпоредбата на член 29, ал. 1 ЗС следва да намери приложение, тъй като част от
правата си те придобиват само по завещанието на М. П., всяка една от тях по 10
%, поради което тази част от наследството те не са могли да придобият в съответствие
с разпоредбата на член 29 ЗН, тъй като не са наследници по закон на М.П.,
поради което посочените по-горе техни части от собствеността на имота са
намалени с частта, която са придобили по силата на завещаното им от М. П. По
отношение на Ш.Б.Б., който единствено придобива част от реституирания имот по
силата на завещание, оставено от М. П. – 70 % от цялото му имущество или 5.41
%, също следва да намери приложение разпоредбата на член 29 ЗС, тъй като не се
спори, че Ш.Б.Б. е чужд гражданин и не придобива имота чрез наследяване по
закон, а чрез наследяване по завещание.
В хода на делото процесуалният представител на ответника е
направил възражение за прихващане със стойността на извършените в имота
подобрения и направените разходи за охрана както следва:
1. Извършени СМР, ремонт на хидроизолация на обща стойност
18 692.40 лева;
2. Възстановяване на електрозахранването до трафопост
„Изкуствен кожух - 6 582.12 лева;
3. Изразходване средства за издръжка и охрана на целия обект
- 29 294.89 лева;
4. Допълнителни ремонтни работи – боядисване на фасада,
текущо поддържане - 9 782 лева.
За установяване на претендираните СМР и други разходи по
поддръжката на имота съдът е допуснал съдебно – техническа експертиза,
изготвена от вещото лице В. Р..
По отношение на първата претенция за ремонт на хидроизолация
вещото лице е заявило, че не е извършила оглед на покрива и не е възможно да
отговори къде точно е извършен ремонта – в сектора в който ищците имат
съсобственост или на другия сектор, който е собственост само на ответника.
Площта на целия покрив е 3 543 кв. метра, а отразеното във фактурите като
материал за ремонт е за 1 690 кв. метра. От страна на ответника не бяха
ангажирани други доказателства за да се установи извършен ли е ремонт и ако е
извършван, в коя точно част на покривната конструкция и на кой сектор.
Отразеното само във фактурите, като разход за материал, не е достатъчно за да
се установи къде е извършена подмяна на хидроизолацията и дали това е сградата, собственост на ищците.
Претенцията за електрозахранване на трафопост в размер на
6 582.12 лева съдът намира също за недоказана. Вещото лице се е позовало
само на приложените три броя фактури, но не е установено дали този материал,
описан във фактурите, е вложен точно в този трафопост. Свидетелят А. е заявил,
че е извършвана подмяна на кабел, но кога точно е станало това не се установи.
Не се установи по категоричен начин посочената сума във фактурите да е
изразходвана за имота на ищците.
По претенцията за заплащане на 20 294.87 лева
изразходвани средства за охрана: Представена е справка, изготвена от ответника
за тези разходи. Тази справка, изходяща от страната по делото, не може да служи
като доказателство за направените разходи. Не се установи през годините каква
точно сума е заплащана по договори с охранителни фирми, тъй като такива не се
представиха, кои точно обекти са охранявани и дали между тях са били имоти,
собственост на ищците.
Поради изложеното, съдът намира всички възражения за
неоснователни и недоказани, поради което не следва да бъдат уважавани.
В хода на делото, поради настъпила смърт на част от ищците
процесуалните им представители са направили уточнение по процентното им участие
в собствеността на имота и претенциите за главница и лихва, както следва: П.Б.С.
– 15.208 %, претендирана главница 14 684 и лихва 7 978 лева; Н.П.К. –
1.25 %, главница 1 206.92 лева и лихва 656.56, наследници на починалия Т.П.:
Р.П. 0.2285 %, главница 220.62 лева и лихва 12 лева; Р.П. и С.П. – по 0.07161 %
и съответно главница 73.54 и лихва 4 лева; П.П. – 0.0762, главница 7 355 лихва
4 лева; П.П.П. 0.457%, главница 442.15 лева, лихва 240 лева; В.Х.К. – наследник
на починалите Х. и Р. К. – 0.052 %, главница 50.20 лева, лихва 27.30 лева; Р.И.И.
0.026 %, главница 25.10 лева, лихва 13.65 лева; П.П.П. – наследник на К.П. –
0.026 %, главница 25.10 лева, лихва 13.65 лева; В.И.Г. и Д.И.Х., всяка по 2.5
%, като главница по 2 413.85 лева и лихва по 1 313.25 лева.
Уточнение е направено и за ищците от израелски произход
досежно новонастъпилия факт на смъртта на Я.А.Б. и встъпване в процеса на
неговите наследници Р.А.Б. и М.Б.Й.
Допуснати са няколко съдебно – икономически експертизи,
последната от които в съдебно заседание от 23.01.2014 година. Вещите лица,
изхождайки от квадратурата на реституираните имоти, установена от писмените
доказателства и заключението на вещото лице Р., са дали че общия размер на
обезщетението за претендирания период от 01.03.2000 до 28.02.2001 година е в
размер на 93 248.40 лева. Изчислен е и размерът на мораторната лихва общо
в размер 59 941.89 лева. Разпределено е обезщетението и мораторната лихва
на всеки един от ищците, съобразно процентното им участие така, както е заявено
от тях. В съответствие със заключението на вещите лица е допуснато увеличение
на предявените искове по чл.86 ЗЗД на лицата от български произход, с
изключение на В.Х.К., който не е представляван от адвокат Х., както и по
отношение на Р.А.Б. и М.Б.Й.
Съдът възприема като обосновано и компетентно заключението
на вещите лица относно размера на обезщетението и стойността на мораторната
лихва, прието в съдебно заседание на
27.02.2014 година. Вещите лица са обяснили, че при изготвяне на заключението са
взели предвид установените наемни цени за 1 кв. метър полезна площ по видове
активи за процесния период и няма основание да се приеме, че стойността с оглед
характера на имотите е завишена, както твърди ответника. По изложените
съображения съдът намира, че исковете на лицата от български произход следва да
бъдат уважени до размер така, както е посочено в заключението на вещите лица,
прието в съдебно заседание на 27.02.2014 година. По отношение на дължимото
обезщетение за ползването на имота на ищците от еврейски произход, на
наследниците на Я. Б. – Р.А.Б. и М.Б.Й. се следва обезщетение в размер общо на 7.03
% или за всеки по 3.515 % или съотнесено съобразно определеният размер общ на обезщетението
по 3 277.68 лв.
По отношение на ищеца Ш.Б.Б. по наследство от М. П. той
притежава 5.41 %, но тъй като, както бе посочено по-горе, по отношение на него
действа разпоредбата на член 29 от ЗС, като чужд гражданин, същият не е могъл
да придобие тази част от имота, тъй като наследява по завещание, а единственото
изключение, предвидено в член 29 ЗС относно чужденци е, когато те наследяват
като наследници по закон.
М.А. и Л.М., както вече се посочи, притежават по 3.65 % от
собствеността или по 3 403.57 лв.
Тази им част е определена като от нея е извадено 0.77 %, придобито по завещание
от М. П., с оглед разпоредбата на член 29 ЗС.
С.Б. има като наследник по закон 7.44 % или 6 937.68 лева;
По претенцията за мораторна лихва:
Съдът я намира за неоснователна.
По делото е представена нотариална покана без дата до Съвета
на директорите на „Картал” АД от наследниците и бившите акционери на АД „Принц
Кирил”, с която ответникът е поканен да заплати обезщетение за ползването на
имота до 31.03.1999 година, както и по 2 506 деноминирани лева на месец,
считано от 01.04.1999 година до опразване на имота и предаване владението,
представляващо обезщетение за лишаване от правото на ползване. Поканата съдържа
и искане в едномесечен срок, считане от датата на получаване, да бъде опразнен
имотът от налични машини и оборудване и да се предаде владението. Представена е
и разписка – известие, в която обаче не е записано каква точно пратка е
получена, поради което не може да се приеме, че нотариалната покана е връчена с
приложената по делото обратна разписка. С писмо изх. № 39 / 18.02.2000 година
Съвета на директорите на ответното дружество отговаря на акционерите във връзка
с отправена покана за освобождаване на реституиран имот в чертите на
дружеството. Съдът не може да приеме с категоричност, че това е отговор точно
на поканата, с която се иска заплащане на ежемесечно обезщетение до
освобождаване на имота. В това писмо – отговор се съдържат само данни относно
искането за освобождаване на реституирания имот, а не се взема становище
относно искането за заплащане на обезщетение. Поради изложеното съдът намира,
че искът за заплащане на мораторна лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. По делото не се представиха категорични доказателства ответникът да
е бил поканен да заплаща обезщетение. Няма категорични данни ищците да са
канили ответника да заплати претендираните суми като обезщетение, поради което
не може да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава на паричното си
задължение за претендирания период. Приложената нотариална покана, връчена през
2004 г. макар и да включва и процесния период е за други съвсем различни от
процесните суми.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение от
ответника, че производството по делото по отношение на Ш.Б.Б., М. Б. А., Л.М. и
С.Б. следва да бъде прекратено, тъй като те са упълномощили първия ищец Я.Б.,
който е упълномощил адвокат В. В хода на
процеса Я. Б. е починал, поради което даденото пълномощно от другите ищци било
невалидно. Към момента на предявяване на исковете посочените по-горе ищци са
упълномощили Я.Б. за предявяването на иска, който от своя страна е
преупълномощил адвокат В. Исковете са предявени надлежно приживе на Я.Б. В
действителност с последващата му смърт отпадат и дадените от него пълномощия,
но в хода на процеса след смъртта на Я.Б. адвокат В. не е действал като
пълномощник на описаните лица, а само като процесуален представител на Р.А.Б. и
М.Б.Й. По отношение на другите ищци той е бил посочен още в началото на процеса
като адрес за призоваване /съдебен адресат/ и получавайки съобщенията за ищците
той се е задължил същите да бъдат уведомени с цел редовното им призоваване.
Неоснователно е и възражението на ответника, че по делото не ставало ясно от
къде черпят правата си починалата ищца Ц.Б.С. и П.Б.С. В приложеното гр. дело №
1286 от 2000 година на ГОС се съдържа удостоверение за наследници на П.П.С.,
които са Ц.Б.С. и внук П.Б.С., а от своя страна П.П.С. е наследник на бившия
акционер П.И.С., чието удостоверение за наследници, е приложено по делото.
Съобразно уважената част на исковете на ищцете се дължат
разноски в размер на 1217 лв., а съобразно отхвърлената част на исковете на
ответника се дължат разноски в размер на 2 971 лв. от общо направените. По
компенсация ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените
разноски в размер 1 754 лв.
На основание изложеното
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА „КАРТАЛ” АД със седалище и адрес на управление гр.
Габрово, ул. Ванче Михайлов” №** да заплати обезщетение за ползване на недвижим
имот, собственост на ищците, представляващ дворище пл. № 5169 кв.208 по
действащия план на гр. Габрово, а по кадастралната карта на града ПИ с номер
122 и 123, включващ сгради общо 6 061 кв.м., бетонов резервоар 540 кв.м. и
незастроена площ от 5 069 кв.м. за периода 01.03.2000 година – 28.02.2001
година на следните лица и за следните суми:
Р.А.Б. и М.Б.Й. чрез пълномощника им адвокат Н.В. от САК,
съдебен адрес град София *** в размер на по 3277.68 лв. за всеки от тях /три
хиляди двеста седемдесет и седем лв. 68 ст./, заедно със законната лихва,
считано от 16.03.2005 до окончателното изплащане
М.Б.А. и Л.Б.М. със съдебен адрес адвокат Н.В. от САК,
съдебен адрес град София *** в размер на 3 403.57 лв. за всята от тях /три
хиляди четиристотин и три лв. и 57 ст./, заедно със законната лихва, считано от
16.03.2005 до окончателното изплащане
С.Д.Б. със съдебен адрес адвокат Н.В. от САК, съдебен адрес
град София *** в размер на 6 937.68 лева /шест хиляди деветстотин тридесет
и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, заедно със законната лихва, считано
от 16.03.2005 до окончателното изплащане.
П.Б.С. чрез адвокат Т.Х. АК – Габрово в размер на
14 181.22 лева /четиринадесет хиляди сто осемдесет и един лев и двадесет и
две стотинки/ заедно със законната лихва, считано от 16.03.2005 до
окончателното изплащане.
Н. П. К. чрез адвокат Т.Х. *** в размер на 1 165.61
лева /хиляда сто шестдесет и пет лв. и 61 ст./, заедно със законната лихва,
считано от 16.03.2005 до окончателното изплащане.
Р.Т.П.-С.*** в размер на 213.07 лева /двеста и тринадесет
лв. и 7 ст./, заедно със законната лихва, считано от 16.03.2005 до
окончателното изплащане.
Р.П.П. *** в размер на 70.96 лева /седемдесет лв. и 96 ст./
заедно със законната лихва, считано от 16.03.2005 до окончателното изплащане.
П.П.П., непълнолетен, действащ със съгласието на майка си П.Л.Т.
с адрес гр. С.,*** в размер на 71.06
лева /седемдесет и един лв. и 6 ст./, заедно със законната лихва, считано от
16.03.2005 до окончателното изплащане.
С.П.П., действаща чрез законния си представител П.Л.Т. с
адрес гр. С.,*** в размер на 70.96 лева /седемдесет лв. и 96 ст./, заедно със
законната лихва, считано от 16.03.2005 до окончателното изплащане.
П.П.П. чрез адвокат Т.Х.
*** в размер на 426.15 лева /четиристотин двадесет и шест лв. и 15 ст./, заедно
със законната лихва, считано от 16.03.2005 до окончателното изплащане.
В.Х.К. *** в размер 48.49 лева /четиридесет и осем лв. и 49
ст./, заедно със законната лихва, считано от 16.03.2005 до окончателното
изплащане
Р.И.И. чрез адвокат Т.Х. *** в размер 24.24 лева /двадесет и
четири лв. и 24 ст./, заедно със законната лихва, считано от 16.03.2005 до
окончателното изплащане.
П.П.П. *** в размер 24.24 лева /двадесет и четири лв. и 24
ст./, заедно със законната лихва, считано от 16.03.2005 до окончателното
изплащане.
В.И.Г. и Д.И.Х. чрез адвокат Т.Х. *** в размер на всяка една
по 2 331.21 лева /две хиляди триста тридесет и един лв. и 21 ст./, заедно
със законната лихва, считано от 16.03.2005 до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове до размер на пълната претендирана сума по исковата молба,
както и ОТХВЪРЛЯ предявените искове за заплащане на мораторна лихва на
основание член 86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ш.Б.Б. против „Картал” АД гр. Габрово за заплащане
на обезщетение за ползване на имота за периода 1.03.2000 г. до 28.02.2001 г. в
размер на 9 744.57 лв. /девет хиляди седемстотин четиридесет и четири лв.
и 57 ст./, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Р.А.Б., М.Б.Й., Ш.Б.Б.М.А.Л.М. С.Д.Б., съд.а дред
адв. Н.В.,***, П.Б.С.,Н. П. К.,П.П.П. ,Р.И.И., В.И.Г. и Д.И.Х., всички чрез
адвокат Т.Х. *** да заплатят на „КАРТАЛ” АД гр. Габрово, адрес на управление
ул. Ванче Михайлов №**, сумата 1 754 лв. /хиляда седемстотин петдесет и четири
лв., направени разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. В. Търново
в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: