Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №    933

 

гр.Сливен,   14 ноември 2014  год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

     Сливенският районен съд,  гражданско отделение - ІІІ – ти  граждански състав    в публично съдебно заседание на трети ноември   две хиляди и  четиринадесета  година  в   състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

     при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 2893/2014  г. на СлРС, за да се произнесе,  съобрази следното:

 

     Предявен е иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство  и намира правното си основание в чл.49, ал.1 от СК и по реда на чл. 318 и сл. от ГПК.

     В исковата си молба ищцата твърди, че с  ответника сключили граждански брак на 4 ноември 1989 г.,  като за нея бракът бил първи, а за ответника втори.  Преди да сключат граждански брак не живели заедно. От брака си имали  родена една дъщеря – Иринка на 22 година. Дъщеря й отишла да работи в Испания и от тогава отношенията им драстично се влошили.

 Ответникът започнал да я бие и малтретира и много често викали полиция. Многократно полицията предупреждавала ответника с протоколи, но нещата не се променяли защото той разбрал, че могат да правят само това.

Ищцата закупила имот в м. Батмиш с идентиф. № 67338.434.252 и започнала да строи къща със собствени средства. Изтеглила заем, за да си осигури живот така, както си го представяла. Когато стигнали до строителството на покрива парите свършили и трябвало да изтегли нов заем. Това наложило и ответника да изтегли заем от 5 хиляди лева по който ищцата била поръчител. Ответника напуснал работа и престанал да плаща заема, като по-късно ищцата го изплатила изцяло.

Търпението й се изчерпало при последния побой, когато  я обезобразил и я изнасилил по най-жесток начин.  За Коледа и Нова година през 2011 г.   ищцата отишла в Испания да види дъщеря си и внучката си и като се върнала ответника я изгонил от къщата и се наложило да заживее на ул. Булаир № 46 А под наем.

     Предвид изложеното  моли съда  да постанови решение с което да прекрати сключеният между тях граждански брак като  не се произнася по въпроса за вината.     Да предостави ползването на семейното жилище,  находящо се в гр. Сливен, м.- Батмиш, вила № 504 на нея. Желае след прекратяване на брака да носи предбрачната си фамилия – Тодорова.  Претендира ответника да й заплаща издръжка.  Претендира направените по делото разноски. 

     В даденият му едномесечен срок по делото не е постъпил отговор от ответника.   

     В с.з. ищцата   лично  и с процесуалния си представител адв. Д.П. ***  поддържа иска да развод като заявява, че между страните е постигнато споразумение, което урежда всички въпроси във връзка с прекратяване на брака им и молят съдът да допусне изменение на иска като същият се счита такъв по чл. 50 от СК – развод по взаимно съгласие.  

            Ответникът лично   в  с.з. също желае прекратяване на брака  и съгласие на ищцата да бъде предоставено семейното жилище в м. Батмиш.

     След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

     Страните са съпрузи и  са сключили граждански брак на 4 ноември 1989  г. в гр. Сливен, който е първи за ищцата и втори за ответника.   От брака си имали  родена една дъщеря – Иринка на 22 година.

            С определение  в с.з. производството премина в производство за развод по взаимно съгласие на осн. чл. 321, ал.5 от ГПК, като страните сключиха споразумение по чл. 51, ал.1 от СК.                 

            Горната фактическа обстановка  съдът прие за безспорно установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, които като безпротиворечиви и неоспорени от страните, кредитира изцяло.

            Установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи

            Молбата е основателна и като такава ще се уважи. Желанието на страните е сериозно и непоколебимо по време на целия процес. Сключеното споразумение отговаря на изискванията на чл. 51, ал.1 от СК.  

            Сключеното споразумение не противоречи на закона и морала, поради което съдът следва да го утвърди .  

     Съгласно постигнатото между страните споразумение окончателната д.т., която съдът определя в размер на 40 лева следва да се заплати от двамата съпрузи по равно в размер на по 20 лева, а разноските да останат за страните, така както са ги направили.                

     Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р        Е        Ш       И  

      ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ сключеният на  4 ноември 1989  г. в гр. Сливен ГРАЖДАНСКИ БРАК  между  Р.Д.Ж. с   ЕГН ********** *** и настоящ адрес: гр. Сливен, ул. Булаир № 46А  чрез  адв. Д.П. ***  и  П.Й.Ж.  с   ЕГН **********   от гр.  Сливен,  м. Батмиш, вила № 504 и адрес за призоваване: ул. Преслав № 11, вилна зона.      

 

     УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение между страните с правно основание чл. 51. ал. 1 от СК:

      

     1. Семейното жилище,  находящо се в гр. Сливен, м. Батмиш, вила № 504 ще се ползва от Р.Д.  Ж. с   ЕГН **********.

 

      

     2. След прекратяване на брака съпругата Р.Д.Ж.  с   ЕГН ********** ще носи предбрачното си фамилно име – ТОДОРОВА.

     3.   Страните  няма да си  дължат  издръжка един на друг.

     4.  Разноските остават за страните така, както са направени.

 

           ОСЪЖДА Р.Д.Ж.  с   ЕГН ********** да заплати   окончателна д.т. в размер на 20.00  лева. 

 

            ОСЪЖДА   П.Й.Ж.  с   ЕГН **********  да заплати окончателна д.т. в размер на 20.00  лева.   

  

             Решението не подлежи на обжалване и влиза в сила от днес.

                   

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: