РЕШЕНИЕ
№ 673
гр. Сливен, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230102135 по описа за 2021 година
В исковата молба се твърди, че М. СТ. С. е собственик на поземлен имот с идентификатор
67338.442.81 в местност „Хисарлъка“ в гр.Сливен, заедно с построените в него сгради №1-
еднофамилна, вилна, със застроена площ 50кв.м.; №2- със застроена площ 5кв.м. и №3-
гараж на един етаж, с площ 27кв.м.
Твърди се още, че след придобиването на имота- по силата на нот.акт № 92, дело
680/2018г. и нот.акт № 91, дело 679/2018г., за известно време той отсъствал от страната, а
след завръщането си в началото на 2021г. се снабдил със скица и данъчна оценка за него и
установил, че в него попада и сграда с идентификатор 67338.442.81.4 на един етаж, с площ
16кв.м. и предназначение- хангар, депо, гараж. Ищецът не знае кога точно е построена тя, но
е убеден, че е изградена от баща му Стефан С., както и че със сигурност е била налична в
поземления имот към момента, в който той- М.С., е придобил собствеността върху него.
Ползвана била обаче, докато С. бил в чужбина, без неговото съгласие, от ответника Г. Ст.
К.. Поради това С. отправил към последния няколко покани да се изнесе от сградата или пък
да му заплаща наем за нея, но никое от двете не било сторено. При това положение
предявява иск съда с решението си да приеме за установено по отношение на К., че той-
М.С., е собственик на сграда №4, както и ответника да бъде осъден да му предаде
владението върху нея. Позовава се на приращението като придобивен способ за правото на
собственост върху сградата с № 4- счита, че е нейн собственик като собственик на
поземления имот, в който се намира. Основава се и на наследственото правоприемство,
настъпило в резултат на смъртта на баща му.
Ищецът претендира направените от него разноски по делото.
1
На ответникът бе връчен препис от исковата молба и в срок той депозира писмен
отговор, като оспорва иска. Счита, че ищеца не е собственик на сграда №4, защото част от
него е построена върху земя, публична общинска собственост, отредена за улица,
съставляваща имот с идентификатор 67338.442.40. Освен това, ответника преминавал през
тази сграда, за да влезе в своя поземлен имот, но това преминаване не го превръщало във
владелец на тази вещ, което пък водело до извод, че в случая не са налице и втората и
третата предпоставка по чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/, наличието на които е
необходимо за уважаването му.
В проведените съдебни заседания присъстваха както ищеца, така и ответника.
Двамата и бяха представлявани от пълномощници-адвокати, чрез които по същество
поддържат иска и обстоятелствата на които е основан, съответно- съображенията си за
неоснователност и обстоятелствата, на които са изградени те.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са
установени следните факти:
С договор, извършен в нот.акт № 78, том ІV, дело 1386 на нотариус при Сливенски
районен съд, през 1993г. С.М. С. е придобил недвижим полски имот с площ 0.600 ара в
м.“Мацулка“ в землището на гр.Сливен, образуващ имот с пл. № 782 в ІІІ ч., в район за
здравни и курортни нужди.
Видно от удостоверението изх.№ 9400-14378, издадено на 16.07.2018г. от община
Сливен, Ст.С. е починал на 04.07.2018г. От документът се установява още, че е оставил за
наследници сина си М. СТ. С. /ищеца по делото/ и дъщеря си С.С.Ч.
Видно от нот.акт №92, том V, дело № 680/2018г. на нотариус с рег.№ 123 Н.С., на
28.08.2018г., в производство по чл.537 и сл. от ГПК и въз основа на представени документи,
М. СТ. С. е признат за собственик- по наследство, на ¼ ид.част от поземлен имот с
идентификатор 67338.442.81 с площ 602кв.м., намиращ се в м.“Хисарлъка“, гр.Сливен,
както и на също толкова идеални части от построените в него сгради №1- вилна, с площ
50кв.м.; № 2 с площ 5 кв.м. и №3 – гараж, с площ 27кв.м.
На същия ден, с предходния по ред и номер нот.акт, М.С. е придобил чрез договор за
продажба, останалите ¾ ид.части от поземления имот и сградите.
Видно от представените с исковата молба данъчна оценка № **********/
15.03.2021г., издадена от община Сливен и скица № 15-253987/ 11.03.21г. на СГКК- Сливен,
освен тези три сгради в поземления имот съществува още една- с №4, която е с площ 16кв.м.
От данните по скицата е видно, че тя е разположена в източна посока, непосредствено след
сграда №3; явно е долепена до нея.
Видно е и че след сграда №4 и поземления имот № 67338.442.81, следва имот №40,
който представлява път, след който, отново в източния посока, е разположен поземлен имот
2
с идентификатор 67338.401.244. Така също, видно е, че поземления имот на ответника
67338.442.39 е разположен непосредствено след поземления имот № 67338.442.81 и граничи
с него /от юг и от запад/.
В тези два документа, както и в извадката от кадастралния регистър, като собственик
на сгр.№4 е посочен М.С..
Видно от документът, представляващ листи № 54 и 55 от материалите по настоящото
дело, както и от разписките- листи №№ 56 и 57, на 08.09.2021г. Г.К. е подал, като
собственик на поземлен имот с идентификатор 67338.442.39, сигнал до община Сливен и
Районна прокуратура Сливен за извършено според него незаконно строителство, изразяващо
се в построяването на гараж, който има идентификатор 67338.442.81.4 и се намира на
улицата с идентификатор 67338.442.40, която е публична общинска собственост, като по
този начин е възпрепятстван нормалния достъп до собствения му поземлен имот. Авторът на
документа не посочва в него кой е извършил строежа.
Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите Г.С.В. и
М.Х.М.. От показанията им съда приема, че спорната по делото сграда е гараж, разположен
в поземлен имот, за който те самите знаят, че е на ищеца. Убедени са в последното, защото
преди това поземления имот и сградите в него са били собственост на бащата на М.С.. От
показанията им се установи, че гаража е разположен в източната част на поземления имот,
както и че навлиза в улица-път. Също, че гаража се намира на имотната граница на
поземлените имоти на ищеца и ответника.
Двамата свидетели бяха единодушни; по тази причина съда не може да не им даде
вяра и поради това приема за установен и друг значим за делото факт, който за първи път бе
съобщен по делото именно с тези показания- че не само М.С. има спор с ответника за този
гараж, който се ползва от Г.К., а спор с последния във връзка със същия гараж е имал
приживе и бащата на ищеца. При показанията и на двамата свидетели съда приема още, че
ищеца неколкократно, а преди това и баща му, са искали от ответника да напусне гаража
или пък да заплаща наем за него.
Свидетелките показания съда кредитира, защото не само не се установи, а дори и
няма сянка на съмнение, че са дадени поради заинтересованост от изхода на делото. Те и не
се опровергават от останалия събран доказателствен материал, а и не са оспорени от
страните. Така също, както вече се спомена, свидетелите установяват сходна фактическа
обстановка /с единственото изключение, че според първия свидетел между двата поземлени
имоти- на ищеца и ответника, няма ограда, а само насип, който служи за граница, докато
втория свидетел заяви, че между двата имота има изградена ограда/.
За изясняване на обстоятелствата по делото бе назначена техническа експертиза. От
заключението на вещото лице по нея съда приема, че процесната сграда № 4 се намира в
3
имота на ищеца, който имот е с идентификатор 67338.442.81.На това място трябва да се
отбележи, че явно вещото лице е допуснало техническа грешка при изписване
местонахождението на процесния гараж. В заключението си вещото лице е записало, че е в
северозападния ъгъл на имота на ищеца, а видно от скицата на поземления имот с
идентификатор 67338.442.81, както и от свидетелските показания, сгр.№4 се намира по-
скоро в източната му част./. От заключението съда приема също, че в непосредствена
близост има друг гараж, както и че страните по делото са съобщили на място на вещото
лице, че спорния по делото от двата е гаража, представляващ сграда с идентификатор
67338.442.81.4. Всъщност, точно това обясни в съдебно заседание и М.С., а ответника не
само го отрече, а и го потвърди.
Двата гаража са ясно видими на скицата на поземления имот, представена с исковата
молба.
От отговорите на вещото лице на поставени му в съдебно заседание, след изслушване
на заключението, въпроси съда приема, че сгр.№ 4 попада в имот 67338.442.81 по
кадастралната карта на Сливен, а по предхождащия я кадастрален план- в имот № 81. Също,
че както земята, така и гаража- сграда №4, изцяло попадат в имота 67338.442.81, а гаража не
попада в имот № 40- общински път. По думите на вещото лице, там, в тази част, в която се
намира сгр. №4 в имот №81, пътя е стеснен. Съдът приема и че ответника има достъп до
имота си по този път /№40/, а той не е възпрепятстван от гаража-сграда №4, тъй като между
външния габарит на гаража и съседния имот, мястото, което е улицата- имот №40,
представлява свободно разстояние от около един метър. При посещението си на място
вещото лице е направило оглед и на самия гараж, отвътре, като същия му е бил отворен от
ответника, а гаража е бил празен.
Съдът кредитира заключението, тъй като е обективно и компетентно изготвено, при
това след посещение и оглед на имотите на ищеца и на ответника, осъществен от експерта
на място. Т.е., той има впечатления и е изградил мнението си не само въз основа на
документи, а и от добити лични впечатления.
От изявлението на ответника, направено след изслушване на вещото лице в
съдебното заседание съда приема, че процесната сграда №4 е била ползвана именно от него.
Също, че „лицето“ на сградата представлява входа на гаража, през който ответника е
вкарвал вътре автомобила си, а на стената, представляваща дъното на гаража, той си
направил врата, през която преминавал в двора си и която заключвал след себе си именно
откъм двора.
Съдът обаче не може да кредитира изявлението на ответника в частта му, в която той
заяви, че е напуснал гаража миналата година- защото това е изгоден за него факт, а такива
факти- изгодни за страната, не могат да й служат за доказателство за факта, за който са
дадени.
4
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявен е ревандикационния иск с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността /ЗС/- основен способ за съдебна защита на правото на собственост- иска на
невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. При него ищеца следва да докаже,
че е собственик; че ответника владее имота, като прави това без правно основание. Според
съда иска е основателен, тъй като бяха доказани обстоятелствата, на които е основан:
Първата от коментираните предпоставки в случая е налице, защото ищеца ангажира
доказателства, че е собственик на процесната сграда. Така е, защото тя- гараж с площ
16кв.м., попада в поземлен имот с идентификатор 67338.442.81, в който има още три други
сгради, една от които също гараж. Собствеността върху поземления имот и сгради №№1,2 и
3 М.С. е придобил по наследство- една част- ¼ ид.част, е преминала в патримониума му
след смъртта през 2018г. на баща му С.М. С.. Впрочем, не е спорно по делото
обстоятелството, че собственик до момента на смъртта си на поземления имот / а и на тези
сгради/ е бил именно бащата на ищеца. Това се установява и от нарочен документ-
диспозитивния, по силата на който Ст.С. е придобил през 1993г. недвижим полски имот с
площ 0.600 ара в м.“Мацулка“ в землището на гр.Сливен, образуващ имот с пл. № 782.
Останалите ¾ ид.части от тях е придобил чрез сделката, извършена на 28.08.2018г. в
нот.акт №91, том V, дело № 679/2018г. на нотариус с рег.№ 123 Н.С..
Сграда № 4 не фигурира в никой от двата нот.акта от 2018-та година. Твърдението на
С. в исковата молба е, че той самия не е знаел, че при придобиването на имота-поземления,
в него има и четвърта сграда, а това узнал много по-късно, когато за имота си се снабдил със
скица и данъчна оценка. Това е една не много стройна негова теза, тъй като в допълнително
писмено изявление той твърди, че не знае кога е сторена тази сграда, но със сигурност знае,
че е строена от баща му.
Така или иначе, тя се намира в поземления имот с идентификатор 67338.442.81. Този
извод за съда е безспорен, макар едно от възраженията /и всъщност основното/ на ответника
да е, че сградата попада ако не изцяло, то с една своя част в поземления имот №40, който
всъщност е общински път. Това обаче не се установи от доказателствата по делото, а дори и
е опровергано от заключението на вещото лице и отговорите му в съдебно заседание на
поставени от страните по делото въпроси. Както се изрази експерта, чието
мнение/заключение съда кредитира, защото няма основание да се съмнява в обективността и
компетентността на специалиста, сгр. №4 изцяло попада в поземлен имот 67338.442.81, а
поради наличието на последния, респ. и на сградата №4 в него, там, след сгр.№4, пътя се
стеснява.
Разбира се, възможно е вероятно и да възникне и въпроса, поставен от ответника в
писмения му отговор и поддържан от него в съдебно заседание, дали пък този строеж не е
незаконен. Както съда вече имаше възможност да отбележи в отговор на това
позоваване/настояване на К., дали една сграда е строена въз основа на надлежно издадено
разрешение за строеж или не, е без значение за делото, защото това обстоятелство не може
да се отрази върху правото на собственост върху сградата /както е вярно и обратното-
5
гражданския съд може да уважи иск с пр.осн.чл.109 от ЗС и да разпореди един строеж да
бъде премахнат, дори и сградата да е построена въз основа на надлежно издадени от
администрацията книжа/. Без значение за настоящото дело е също и дали и трето лице има
претенции към сгр.№4. Така е, защото решението по делото има действие само между
страните по него; само в отношенията между тях. Няма пречка всяко едно друго/трето лице,
различно от ищеца и ответника, което счита, че то всъщност е собственик, след това да
заяви съдебно претенциите си с иск с пр.осн.чл.108 от ЗС.
При това положение според съда ищеца може да се позове на приращението; то също
е изрично уреден от законодателя придобивен способ- чл.92 от Закона за собствеността.
Като собственик на земята, ищеца е собственик и на построените върху нея сгради.
Всъщност, по силата на приращението собственик на сгр.№ 4 в поземления имот
67338.442.81 е бил още неговия баща, тъй като поне от свидетелките показания се установи,
че той- С.М. С., също е имал спорове, водил е разговори с Г.К. за този гараж, като е искал от
К. да го освободи или да му заплаща наем за ползването.
Според съда бе установено и че ответника владее процесната сграда №4 или поне я е
владял към момента на образуване на делото. Тази си фактическа власт той е установил най-
късно преди м.юли 2018-та година, когато бащата на ищеца все още е бил жив, щом двамата
са имали спорове за нея. Нещо повече, по думите на ответника- в съдебно заседание, той е
ползвал сградата именно за гараж, като лицето на гаража представлява неговия вход, а в
стената, представляваща дъното на гаража, ответника си направил вратичка, през която да
преминава след като паркира автомобила си в гаража, от гаража в двора си, след което
заключвал вратата откъм двора.
При това положение не съвсем изискано представлява поведението на К. с
подаването на сигнал до община Сливен, за незаконно извършен строеж- именно сградата с
идентификатор 67338.442.81.4- защото докато е ползвал в продължение на няколко години
тази сграда, този гараж, той не е съзирал нищо незаконно в съществуването му, в наличието
му или поне не е подал сигнала си докато сам е ползвал гаража. Сторил е това едва когато
М.С. е предявил настоящия иск /месец след това/.
На това място съда отново ще коментира, че не може да кредитира изявлението на К.,
че е освободил/напуснал гаража преди около година, като доказателство за този факт- тъй
като факта е изгоден именно за самия него. Така също, той не конкретизира точно момента,
в който е напуснал сградата. И още- в писмения си отговор ответника заявява, че е ползвал
този гараж, за да преминава към собствени я си поземлен имот, но това преминаване не го
правело владелец на сградата. Съдът не може да се съгласи с тази теза. Така е, защото К. е
бил установил фактическа власт върху гаража, защото си направил допълнителна врата в
дъното на гаража; паркирал си е автомобила; заключвал е гаража, а това са си фактически
действия на установена над вещта власт, която при това изключва властта на ищеца- прави
невъзможно неговото ползване.
6
Следва дасе отбележи също, че ответника не ангажира доказателства, че ползва сгр.
№4 на правно основание, а това бе в негова тежест.
Т.е., установени са по делото всички предпоставки за уважаването на иск с
пр.осн.чл.108 от ЗС.
Този изход на делото предопределя и разрешението на въпроса за разноските. На
осн.чл.78 ал.1 от ГПК ищеца има право на такива, в пълен размер, докато ответника няма
право на разноски- по аргумент за противното от ал.3 на чл.78 ГПК. Сторените от С.
разноски са за: заплатена държ.такса за образуване на делото- 91.20лв.; депозит за вещо
лице- 200лв. и адвокатско възнаграждение- 600лв. Ответникът направи възражение за
прекомерност на последното, но то не е основателно- тъй като е в минималния размер,
предвиден в наредба № 1 от 09.07.2004г.- чл.7 ал.5.
При горните аргументи, Сливенски районен съд
РЕШИ:
На осн.чл.108 от ЗС ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. СТ. С. с
ЕГН: ********** и съдебен адресат адв.К. от АК Сливен и Г. Ст. К. с ЕГН **********,
представляван по делото по пълномощие от адв.Ф.Г. от АК Сливен, че първия от тях /С./, е
собственик на следния недвижим имот: едноетажна сграда- гараж, със застроена площ 16
кв.м., с идентификатор 67338.442.81.4, намираща се в поземлен имот с площ 602кмв.м. и с
идентификатор 67338.442.81 в землището на гр.Сливен, м.“Хисарлъка“, при съседи на
поземления имот: имоти с идентификатори 67338.442.80, 67338.442.78, 67338.442.41,
67338.442.40, 67338.442.39 и 67338.303.1005.
ОСЪЖДА Г. Ст. К. с ЕГН ********** да предаде на М. СТ. С. с ЕГН: **********
владението върху този имот, представляващ едноетажна сграда- гараж, със застроена площ
16 кв.м., с идентификатор 67338.442.81.4, намираща се в поземлен имот с площ 602кмв.м. и
с идентификатор 67338.442.81 в землището на гр.Сливен, м.“Хисарлъка“, при съседи на
поземления имот: имоти с идентификатори 67338.442.80, 67338.442.78, 67338.442.41,
67338.442.40, 67338.442.39 и 67338.303.1005.
ОСЪЖДА Г. Ст. К. с ЕГН ********** да заплати на осн.чл.78 ал.1 от ГПК на М. СТ. С. с
ЕГН: **********, направените от последния разноски по делото, в пълен размер- 891.20лв.
/осемстотин деветдесет и един лева и двадесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред
Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде
7
в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8