№ 184
гр. Пазарджик, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20225220200183 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на ИВ. Г. К. от гр. С. срещу наказателно постановление
№ 21-1006-002646 от 06.10.2021 г. на Началник група „КПДГПА“ към ОД на
МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200
лв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на процесуалните правила.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява. В писмено становище се поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. Не взема становище по спора.
Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата и събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
1
Жалбоподателят е наказан за това, че на ... г., около ... часа на АМ „Т.“,
км. ...+... с „посока на движение гр. С.“ е управлявал лек автомобил „М. ...“ с
рег. № ..., като: „по път с еднопосочно движение, като се движи в лява лента
за движение, при избиране скоростта на движение не изпълнява
задължението си да се съобрази атмосферните условия, а именно дъжд и
мокра настилка, отклонява се в ляво, напуска пътното платно и блъска
предпазна мантинела около 20 метра, като спира своето движение в лява
лента за движение. Настъпило ПТП с материални щети“. На място
пристигнал автопатрул към ОД на МВР Пазарджик, в чийто състав бил и
свидетелят Г.Ч. - на длъжност мл. автоконтрольор при ОД на МВР
Пазарджик. Последният изслушал обясненията на водача и като приел, че
жалбоподателят е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП, свидетелят Г.Ч. му съставил
АУАН, в който жалбоподателя отбелязал, че има възражения – „Силен дъжд
и аквапланинг“. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и
процесното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява въз основа на всички
събрани по делото доказателства – гласни, съдържащи се в разпита на
актосъставителя Г.Ч. и писмените такива. Съдът кредитира изцяло
показанията на свидетеля. Те са ясни и категорични.
При тези данни от правна страна съдът намира, че жалбата е
основателна.
На първо място в хода на проведеното административнонаказателно
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, затрудняващо
защитата на наказаното лице. Налице е нарушение на разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.5 ЗАНН. ЗАНН определя общите правила за административните
нарушения и наказания, реда за установяване на административните
нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и
осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на
гражданите и организациите. За целта същият съдържа императивни норми
относно съдържанието на АУАН и НП. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в НП
следва да бъдат посочени датата и мястото на нарушението, както и
обстоятелства по неговото извършване. На първо място е посочено, че
2
жалбоподателят се е движил на АМ „Т.“, км. ...+... с „посока на движение гр.
С.“, но не е посочено към или от гр. С.. Съдът може само да гадае. На
следващо място не е посочено с каква скорост се е движил жалбоподателя, за
да се извърши евентуално преценка дали същата е била несъобразена с
атмосферните условия. Самият актосъставител Чобалингов заяви в съдебно
заседание, че полицейските служители въобще не са изследвали на място
въпроса с каква скорост се е движил жалбоподателя, а е приел направо, че е
несъобразена, защото като резултат е настъпило ПТП, а настилката била
мокра от дъжда. В тази връзка въобще липсва подробно описание и какви
точно са били атмосферните условия и какво точно е било състоянието на
настилката в следствие на тях. Посочено е в АУАН и НП само – „дъжд и
мокра настилка“. Има обаче съществена разлика по отношение на това дали
се касае за слаб дъжд или буря, съответно дали само настилката е влажна или
залята с вода, поради което са налице и условия евентуално за аквапланинг.
Последният пък например изобщо няма как да възникне при ниска скорост на
движение. Жалбоподателят обаче, както във възражението си в АУАН, така и
в подадено писмено след това, твърди, че се е получило именно това, но АНО
е игнорирал тези негови твърдения и е издал НП само въз основа на
съставения АУАН, без никакви други доказателства, а самият АУАН е
съставен по предположение на актосъставителя. На следващо място в НП е
посочено, че е настъпило ПТП с материални щети, но последните по никакъв
начин не са индивидуализирани – дали са налице щети по мантинелата, дали
са само по автомобила на жалбоподателя или и по двете. Тези обстоятелства
са посочени в съставения протокол за ПТП, но това не санира същественото
процесуално нарушение, свързано с липсата им в АУАН и НП. На последно
място в издаденото НП АНО не е обсъдил въобще възраженията на
жалбоподателя, изложени както в АУАН, така и писмените, подадени след
това в срок, като липсват каквито и да е мотиви в тази насока, най-малкото
посочването, че ги счита за неоснователни. Така посочените съществени
процесуални нарушения са сами по себе си достатъчно основание за отмяна
на атакуваното НП, в каквато насока е трайната и безпротиворечива съдебна
практика.
На следващо място също така НП е незаконосъобразно, защото по
същество нарушението остана и недоказано, като от АНО, върху който лежи
доказателствената тежест, не ангажира никакви доказателства за редица
3
съставомерни обстоятелства по нарушението. Актосъставителят и
впоследствие АНО са посочили, че причина за настъпването на ПТП е
движение с несъобразена скорост. Самият актосъставител посочи общо взето
в съдебно заседание, че описаните обстоятелства в АУАН са на база
изложеното от водача, че се движил в лява лента (което се оспорва от
жалбоподателя и остана недоказано от АНО) и е настъпило ПТП, а
настилката била мокра. Очевидно е, че в случая не са налице каквито и да е
било доказателства не само за скоростта на движението и дали то е било с
несъобразена скорост, но дори и за неговата посока. При липса на подобни
доказателства е видно, че актосъставителят и АНО свободно боравят с
предположенията и ангажират отговорността на жалбоподателя само на база
тях – като се почне оттам, че е именно той е водачът, мине се през тяхната
преценка, че се движи с несъобразена скорост, без да е ясно каква точно е
била скоростта и да се ангажират доказателства за атмосферните условия и се
стигне до там, че предполагат, че водачът се е движил в лява лента. Каква е
била реално скоростта на движение, за да бъде извършена преценка дали е
несъобразена спрямо така посочената атмосферна обстановка, която също не
беше изяснена в достатъчна степен, дали последната се явява предвидимо
препятствие или не, са все въпроси, които не са намерили отговор по делото,
поради липса на доказателства за тях, ангажирани от АНО. Твърдяната в
случая „несъобразена скорост“ служи само за параван на полицейските
служители, които са отчели някаква свършена работа, без реално да изследват
причините за настъпилото ПТП. Така например във възражението в самия
АУАН, в подаденото писмено след това, както и в жалбата се повдигна
въпросът за аквапланинг. Това поставя съвсем резонния въпрос дали именно
това не е причина за настъпилото ПТП. Но полицейските служители не са
изследвали въобще тези съставомерни обстоятелства, видно от заявеното от
актосъставителя в съдебно заседание. Така, ако се впуснем в теориите на
вероятностите, може да стигнем да всякакви изводи за причините за
настъпилото ПТП, различни от твърдяната несъобразена скорост, но това не
означава в никакъв случай, че ще сме стигнали до обективната истина. По
начина, по който полицейските служители са извършили проверката на
настъпилото ПТП, то спокойно е можело да стигнат до извод, че
несъобразена се явява и скорост от 1 км/час.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
4
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно
поради съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно
приложение на материалния закон и недоказаност.
По делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на
жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № 21-
1006-002646 от 06.10.2021 г. на Началник група „КПДГПА“ към ОД на МВР
Пазарджик, с което на ИВ. Г. К. от гр. С. е наложена глоба в размер на 200 лв.
на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5