ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3
гр. Монтана, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на пети януари през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20221600500275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248,ал. 1 от ГПК .
По делото е постановено на 21.11.2022г. решение , с което жалбата на А. Т. и Ц. Й.
срещу решението на РС Лом от 28.04.2022г. по гр.дело № 1486/2020г. е оставена без
уважение, като е потвърдено обжалваното решение и жалбоподателите са осъдени да
заплатят на основание чл. 38,ал.2 ЗА на адв. Р. Б. сумата 600 лева адвокатско
възнаграждение.
С молба , подадена на 06.12.2022г., в срока за обжалване въззивното решение ,
адвокат Б. е поискал от съда да изменени решението си в частта за разноските с искане за
присъждане допълнително 2400 лева адвокатско възнаграждение, предвид наличието на
сключени пет броя договори за правна защита и съдействие с всеки от въззиваемите при
условията на безплатна правна помощ, като по всеки от тях се дължи отделно
възнаграждение. Изложени са доводи, че жалбоподателите не са направили възражение по
чл. 78,ал.5 ГПК и съдът не е имал основание да преценява обема на извършените от адвокат
Б. процесуални действия.
Препис от молбата е връчен на насрещните страни чрез пълномощника им адвокат
А. на 13.12.2022г. , като становище по молбата не е подадено.
Съдът намира молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските за допустима за разглеждане по реда на чл. 248,ал. 1 от ГПК като подадена в
срока за обжалване на решението.
Искането за изменението на решението в частта за разноските съдът приема за
неоснователно.
За да определи по реда на чл. 38,ал.2 ЗА дължимото на адвокат Б. адвокатско
възнаграждение съдът е съобразил, че процесуалното представителство на адвокат Б. е
1
осъществено в защита на един интерес, подаден е един писмен отговор на въззивната жалба,
като не са извършвани отделни процесуални действия за всеки от въззиваемите, поради
което и , независимо от отделните договори, се дължи едно възнаграждение в размер на 600
лева , което е присъдено за плащане на адвокат Р. Б. с оглед изхода на спора.
Разпоредбата на чл. 38,ал. 2 ЗА изхожда от принципа на чл. 36,ал.1 ЗА, че адвокатът
има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.
36,ал. 3 ЗА, , се определя от съда по императивната разпоредба на чл. 38,ал. 2 ЗА в рамките
на предвидения в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения размер. При
оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди
положения труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна
същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК. В хипотезата по чл.
38,ал.2 ЗА липсва уговорен и реално заплатен адвокатски хонорар от всеки един от
представляваните като предпоставка за неговото заплащане съгл. т. 1 от Тълк. решение №
6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.
Възнаграждението по чл. 38,ал.2 ЗА се определя от съда при съобразяване
извършените от страна на пълномощника процесуални действия в защита интересите на
представляваните страни, а не от сключените между тях договори за правна защита и
съдействие, поради което и при безплатното процесуално представителство от един адвокат
на повече от едно лице, при сходни интереси, не се дължи определяне на възнаграждение за
всеки един от представляваните. От значение е вида на осъществената квалифицирана
правна помощ на изброените в чл. 38,ал.1 ЗА лица при осигуряване на възнаграждение на
пълномощника съобразно изхода на делото и за съответния вид работа, като съдът е взел
предвид извършените от адвокат Б. процесуални действия в защита на представляваните
страни, изразяващи се в подаване на един писмен отговор и явяване в проведеното съдебно
заседание. В тази насока е и произнасянето на ВКС с определение № 599 от 20.10.2017 г. по
ч. т. д. № 2487/2017 г., II т. о., ТК.
Предвид гореизложеното съдът приема, че не са налице основания за изменение
решението в частта за разноските, поради което молбата по чл. 248,ал. 1 от ГПК е
неоснователна .
При тези мотиви, Окръжен съд- Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от адвокат Р. Б., като процесуален
представител на въззиваемите страни Г. Й. Д., А. Д. П., М. Д. П. , П. Д. П. и Л. З. Й. молба
по реда чл. 248,ал. 1 от ГПК за изменение на постановеното по в.гр.д. № 275/2022г. решение
№ 296 от 21.11.2022г. в частта за разноските .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване на основание чл. 274,ал. 2 във връзка с
чл. 248,ал. 3 от ГПК с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
страните .
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3