и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Постъпила е касационна жалба от Сезер Феим Хабиб от с.Върбен, общ.Кирково, обл.Кърджали против решение № 340/02.06.2005 г. по н.а.х.д. № 367/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. В жалбата си касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Излага съображения, че първоинстанционния съд не е взел всички мерки за разкриване на обективната истина, тъй като разпитал като свидетели само актосъставителя и свидетеля по акта, които потвърдили, че в колата на касатора с него са пътували и други лица, а оставил без уважение искането му да бъдат призовани и разпитани като свидетели посочените от него лица. По този начин съдът допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като останали непроверени по съответния ред доводите му. Счита, че съдът е бил длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение и обстоятелствата, при които същото е извършено. Моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде отменено обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. В съдебно заседание, чрез упълномощения си процесуален представител поддържа жалбата така, както е предявена, като уточнява искането си – след отмяна на решението на първоинстанционния съд, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Не сочи нови доказателства. Ответника по жалбата, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, като не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е основателна, като счита, че първоинстанционния съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е допуснал до разпит поисканите от касатора свидетели. Окръжния съд ,като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в установения във закона срок, поради което е допустима. Релевираните от касатора касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.II-ро и III-то от ГПК, във вр. с чл.11 и чл. 39 от ЗВАС, т.е. неправилност на обжалваното решение, поради съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Жалбата е основателна. С решение № 340/02.06.2005 год., постановено по н.а.х.дело № 367/2005 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление № 361/22.02.2005 год. на Началника на РПУ – Кърджали, с което на Сезер Феим Хабиб от с.Върбев, общ.Кирково, обл.Кърджали, с ЕГН **********, за нарушение по чл.174 ал.3 и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, на основание чл.174 ал.3 и чл. 183 ал.1 т.1 от ЗДвП са наложени административни наказания “глоба” в размер на 250 лв.; както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8 месеца и “глоба” в размер на 10 лв. За да постанови решението си, районният съд е приел от фактическа страна,че на 14.02.2005 год. около 03.50 часа автопатрул на КАТ – ПП – Кърджали решили да спрат за проверка лек автомобил “Мерцедес”, който спрял пред ресторант “Сигма, а полицейският автомобил спрял непосредствено зад него. Полицаите поискали документите на слезлия от шофьорската врата водач – жалбодателя, при което той им дал личната си карта и им заявил, че не е управлявал автомобила. Тъй като на полицаите направило впечатление, че същият е в нетрезво състояние, поискали да извършат проверка за алкохол, но жалбодателят отказал и си тръгнал. След малко се върнал, но отказал да подпише съставеният му акт за установяване на административно нарушение; както и да приеме издаденият талон за медицинско изследване. Съдът е приел, че при така установената фактическа обстановка касатора е осъществил виновно деянията, визирани в разпоредбите на чл. 100 ал.1 т.1 и чл. 174 ал.3 от ЗДвП. Фактическата обстановка и правните изводи съдът е приел и направил въз основа на събраните в производството доказателства – АУАН, показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, като твърденията и позицията на жалбодателя – че не е управлявал автомобила, е счел за изолирана от доказателствата по делото, поради което е ги е кредитирал. При тези данни съдът намира, че обжалваното решение на Кърджалийският районен съд е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело да неговата неправилност. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че при проведеното първо и единствено открито съдебно заседание по делото, след разпита на актосъставителя и свидетеля по акта касатора е направил искане за събиране на гласни доказателства в подкрепа на твърденията му, че не той е управлявал автомобила – за допускане до разпит и призоваване на посочени от него свидетели, за които е твърдял, че са били в автомобила в момента на спирането му за проверка от органите на полицията. Данни за наличието и на други лица в автомобила, управлението след употреба на алкохол на който е вменено като нарушение на касатора, впрочем, са се съдържали и в показанията на св.Пеев – свидетел по акта. Въпреки това, обаче, съдът е оставил искането на жалбодателя без уважение, мотивирайки отказа си за събиране на други доказателства с това, че по делото били събрани достатъчно доказателства, разкриващи обективната истина; както и че исканите свидетели не били доведени в съдебно заседание, като отлагането на делото би довело до обременяване на процеса. Съображенията на първоинстанционния съд за постановяване на този отказ за попълване на делото с доказателства, не могат да бъдат споделени. Това е така, тъй като съдът не е следвало да предрешава въпроса дали събраните доказателства са достатъчни за разкриване на обективната истина, без да събере и оцени посочените и от жалбодателя такива, още повече при наличието на обективни данни за присъствието и на други лица – очевидци, освен актосъставителя и свидетеля по акта, при извършване на твърдяното нарушение, които биха били източник на факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване. Недопустимо е и даването на по-голяма тежест на бързината при разглеждане и решаване на делото, пред разкриването на обективната истина и правилното решаване на делото. По този начин съдът не изпълнил вмененото му от закона задължение да провери чрез всички допустими от закона доказателствени средства фактите и обстоятелствата, обуславящи административнонаказателната отговорност на жалбодателя, както и доводите и оплакванията му. Съдът съществено е ограничил и нарушил правото на защита на жалбодателя, лишавайки го от възможността да посочи доказателства в своя защита и в подкрепа на твърденията си, имайки предвид, че районният съд е първа и единствена инстанция по фактите в административнонаказателното производство, като събирането на гласни доказателства в настоящата инстанция е недопустимо, респ. невъзможно е отстраняването на посоченият порок в производството пред касационната инстанция. Същевременно, именно порочните действия на съда във връзка със събиране и проверка на доказателства по делото, са му дали основание да направи извода, че защитната позиция на жалбодателя е останала изолирана от доказателствата по делото, поради което и не я е кредитирал. Или, следва да се направи извода, че при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение първоинстанционият съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до неправилност на решението. С оглед изложеното съдът намира, че възведеното от касатора касационно основание - неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, е налице, поради което и на основание чл. 40 ал.2, във вр. с ал.1 от ЗВАС, следва решението на Кърджалийския районен съд да бъде отменено изцяло и делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав, без настоящата инстанция да се произнася по съществото на спора, вкл. и не следва да обсъжда и да се произнася по възведеното касационно основание – неправилност на решението, поради необоснованост. Водим от изложеното , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло Решение № 340/02.06.2005 год. по н.а.х. дело № 367/2005 год. по описа на Кърджалийския районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |