№ 1264
гр. Варна, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Виляна Н. Михалева Гражданско дело №
20243110114906 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК. Образувано е по
предявени от „*****" ЕООД, ЕИК ****, срещу К. И. Г., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 , ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 9,
ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните,
че К. И. Г. дължи на „*****" ЕООД следните суми: сума в размер на 1500 лв.,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски ****
№*****/14.09.2020 г., сключен между „***** - ****“ АД и К. И. Г., вземанията
по който са прехвърлени на „*****“ ЕООД с договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.08.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението; сума в размер на 648,28 лв., представляваща възнаградителна
лихва, начислена за периода от 14.09.2020 г. до 14.05.2022 г., сума в размер на
1257,62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за
периода от 14.05.2022 г. до 05.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. №****/2024 г. по описа на РС – Варна.
В исковата молба ищецът „*****" ЕООД, излага, чрез юрк. ****, че на
14.09.2020 г. бил сключен Договор за потребителски **** №*****, с който
„*****" АД предоставил заем на К. И. Г. в размер на 1500 лв., която се
съгласила да върне сумата на 20 вноски по 225,25 лв. в срок до 14.05.2022 г.
Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 36% и годишен процент
на разходите в размер на 42,58%. Страните се съгласили, че при забавяне на
плащането на погасителна вноска заемополучателят ще дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. Договорът бил сключен по електронен път по силата на
ЗПФУР, като от отправяне на предложението до сключване на договора
1
страните използвали средства за комуникация от разстояние. Потребителят не
бил изпълнил в срок задълженията си по договора. С Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г. „*****" АД прехвърлило
своите вземания по договора от 14.09.2020 г. на ищеца. Г. била уведомена за
цесията на посочения от нея настоящ адрес, както и с уведомление, изпратено
от цесионера на посочения от потребителя имейл адрес. Излага, че по
депозирано от него заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК било образувано ч. гр. д. №****/2024 г. по описа на РС – Варна.
Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът подал възражение по чл.
414 ГПК. По изложените съображения отправя искане за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника К. И. Г., с
който, чрез адв. Н., оспорва предявените искове като неоснователни. Счита
исковата молба за нередовна. Оспорва исковете по основание и размер.
Релевира възражения за недействителност на договора и на отделни негови
клаузи, като излага подробни доводи в тази връзка. Оспорва претендираната
главница да е усвоена. Оспорва размера, реда и начина на формиране на
договорната лихва, като сочи, че същата била начислена върху усвоена и
неизплатена част от главницата. Договорната лихва била начислена въз основа
на нищожна клауза в договора за ****, която накърнявала добрите нрави,
защото размерът на възнаградителната лихва надвишавал трикратния размер
на законната лихва. Счита претендираната законна лихва за неправилно
изчислена. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото по вътрешно
убеждение и въз основа на приложимия закон и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предявените обективно и кумулативно съединени установителни искове
намират правното си основание в разпоредбата на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 , ал.
1, т. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, и чл. 422 ГПК, вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. №****/2024 г. по описа на РС
- Варна, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника
за сумите, предмет на установителния иск, като в срока по чл. 414 ГПК е
постъпило възражение от длъжника, и искът е предявен в срока по чл. 415, ал.
4 ГПК, предвид дадените от съда указания на заявителя в този смисъл.
За успешното провеждане на иска ищецът следва да установи наличие
на действително облигационно правоотношение между „*****" АД и К. И. Г.;
изправността на „*****" АД по възникналото правоотношение по
предоставяне на заемната сума от 1500 лв.; че са изпълнени задълженията за
предоставяне на информация на потребителя съгласно чл. 8-11 ЗПФУР; че са
спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 ЗПФУР; че е получено съгласието на
потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор; основанието за начисляване на договорна лихва и размер
на същата; изпадане на длъжника в забава; валидността на сключения договор
за цесия; надлежното уведомяване на ответника за цесията; размера на всяко
от претендираните вземания.
2
По делото е представен Договор за потребителски ****, предоставен от
разстояние №*****/13.09.2020 г., ведно с приложимите Общи условия на
договора за потребителски ****, предоставен от разстояние, уреждащи
отношенията между „***** - ****“ АД и потребителите, както и погасителен
план към договора за ****, за който се твърди, че е сключен между „***** -
****“ АД в качеството на ****одател и К. И. Г. в качеството на
****ополучател по електронен път по реда на Закон за предоставяне на
финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по силата на който „*****“ АД е
предоставило на К. И. Г. **** в размер на 1500 лв., а Г. се е задължила да
върне предоставения ****ен ресурс в срок от 20 месеца. Страните са
уговорили договорна лихва в размер на 36% на годишна база, ГПР в размер на
42,58% и обща сума за плащане в размер на 2148,29 лв.
В чл. 5 от договора е уговорено, че ****орът предоставя на потребителя
сумата по ****а в деня на сключва на договора по избран от последния в
заявлението за **** начин измежду: банков превод по посочена от
потребителя банкова сметка или на каса на EasyPay.
В чл. 7, ал. 1 от договора е посочено, че в случай че страните са
договорили обезпечение, потребителят следва в срок до три дни от сключване
на договора да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в
сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и сл. ЗЗД с и в полза на
****ора, или да предостави банкова гаранция.
Според чл. 17, ал. 1 от договора в случай че потребителят не изпълни
задължението си, посочено в чл. 7, същият дължи на ****ора неустойка в
размер на 0,9% от стойността на усвоената по ****а сума за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение. Според ал. 2 на същата
клауза, страните се съгласяват в случай на настъпване на дължимостта на
наустойката потребителят да заплаща периодично начислената неустойка
заедно с всяка погасителна вноска.
Във връзка със сключване на договора по реда на ЗПФУР към
доказателствената съвкупност е приобщено по делото заявление за ****,
съдържащо данни за самоличността и контактите на К. И. Г. и за заявения
****. В него е отбелязано, че Г. желае да получи сумата чрез офис на EasyPay,
както и че е съгласна и приема ОУ към договора. В бележка е посочено:
рефинанс. Сума за нар. 288,57 лв.
Представена е и история на изратените SMS съобщения към клиент с
тел. номер **********, както и информация относно дата, час на постъпване
на заявката и IP адрес, от който е изпратена, и на потвърждаването й от
клиента.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече. В чл. 8-11 ЗПФУР се предвижда каква
информация следва да бъде предоставена на потребителя преди да бъде
обвързан от договора, като информацията следва да се предостави на хартиен
или друг траен носител. Доколкото се касае за такъв договор, доставчикът
следва да установи спазването на предвидената в чл. 18 ЗПФУР процедура,
която предвижда задължение за доставчика да установи, че е изпълнил
задължението си да предостави информация на потребителя, спазил е
3
сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 ЗПФУР, а така също, че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за
неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор.
По делото липсват доказателства, които да установяват провеждането на
предвидената в чл. 6 ЗПФУР процедура и по-конкретно отправянето на
предложението до сключването на договора страните и използване
изключително на средства за комуникация от разстояние - едно или повече, и
спазването на изискванията на чл. 18 ЗПФУР от страна на доставчика.
Наведените с исковата молба твърдения за сключване на договора по
електронен път не са подкрепени с доказателства – в рамките и на
заповедното, и на исковото производство са представени екземпляри от
договора за **** в обикновена писмена форма и без положени подписи. Не се
установява, че ответникът е кандидатствал за **** чрез онлайн платформа, че
той действително е подал заявление до „*****“ АД за отпускане на ****,
какви са евентуалните заявени параметри на ****а, съответно приети и
подписани ли са договорът и ОУ от длъжника и породил ли е договорът
действие. Не е установено, че потребителят е дал съгласие за сключване на
процесния договор за потребителски ****, като доказването на това
обстоятелство е в тежест на доставчика, поради което и при липса на такова
доказване, не може да се направи категоричен извод за наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение по процесния договор за ****.
Наред с това от представения Стандартен европейски формуляр,
съдържащ необходимата преддоговорна информация, не може да се направи
извод, че същият действително е предоставен на длъжника и последният се е
запознал със съдържанието му и е подал заявлението при посочените
параметри, както и че доставчикът е спазил задължението си по чл. 10 ЗПФУР
за предоставяне на информацията на хартиен или друг траен носител.
Дори противно на коментираната доказателствена съвкупност съдът да
приеме, че между ответника и праводателя на ищеца валидно е възникнало
****но правоотношение, то по делото е налице и друго основание за
отхвърляне на исковете, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства не може да бъде направен
категоричен извод за изпълнение на задължението на „***** - ****“ АД,
предвидено в чл. 33, ал. 1 от ОУ и чл. 1 от процесния договор, за предоставяне
на ****ополучателя на ****а в размер от 1500 лв., както и за усвояване на
сумата от последния по някои от предвидените в чл. 5 от договора начини, а
именно чрез банков превод по посочена от потребителя банкова сметка или на
каса на EasyPay.
От представената разписка за извършено плащане от 14.09.2020 г.,
според която е нареден превод към К. И. Г. чрез ePay.bg за сумата от 288,57
лв., не се установява нито че ответникът е получил по посочена от него
банкова сметка сумата или че тя му е предадена в брой на каса на EasyPay,
какъвто е договореният начин за усвояване на ****а, нито предаване на
уговорената заемна сума от 1500 лв., доколкото сумата, посочена в разписката
не съвпада с нея. Извод за противното не следва от отбелязаното в разписката
като основание за изплащане на сумата в полза на ответника, а именно:
паричен превод към EasyPay: **** ***** РЕФИНАНСИРАНЕ НА ДОГОВОР
******, тъй като от ищцовата страна не са наведени твърдения за постигнато
между страните с договора за **** съгласие някаква част от заемната сума или
4
цялата да служи за рефинансиране на други задължения на потребителя, какъв
е размерът на тази сума и уговорена ли е остатъчна сума за нареждане по
сметка на заемополучателя или за получаване на каса.
Не са събрани доказателсва, от които да се установява изпълнение на
задължението на ****ора да предостави заемната сума на ****ополучателя,
респ. възникване на задължение за ответника за заплащане на търсената сума,
представляваща главница по договора за ****, както и търсената сума за
договорна лихва.
Следователно по делото не установен кумулативно необходим
юридически факт от фактическия състав на заемното правоотношение, а
именно: действителното предаване на сумата на заемателя. В този случай
правоотношението се счита за невъзникнало, респ. предявените искове за
главница и възнаградителна лихва, произтичащи от договора за заем, се
явяват недоказани.
При липса на главно задължение, недължима се явява и претендираната
от ищеца сума за лихва за забава.
При недоказване на фактическия състав на договора за паричен заем, не
може да бъде прието, че ищецът е придобил от ****ора „***** ****“ АД
вземането по договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
22.03.2024 г.
По изложените съображения исковите претенции с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 415 , ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК, вр. чл.
99 ЗЗД, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се
дължат сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Представен е договор за правна
защита и съдействие, видно от който адв. Н. е предоставил правно съдействие
и защита на ищцата в производството при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, вида и обема на
извършените от пълномощника – депозиране на възражение по чл. 414 ГПК,
предявените вземания и тяхната цена, и действащата към момента на
уговаряването между страните редакция чл. 6, ал. 1, т. 5 от Наредба
№1/09.07.2014 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съдът намира, че
справедливото възнаграждение, което следва да се определи, възлиза на 200
лв.
Представен е списък по чл. 80 ГПК за направени разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство. Представен е договор за правна
защита и съдействие, видно от който адв. Н.в е предоставил правно
съдействие и защита на ищцата в производството при условията на чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, вида
и обема на извършените от пълномощника, който не се е явил в о. с. з.,
процесуални действия по защитата на страната, предявните искове и тяхната
цена, и действащата към момента на уговаряването между страните редакция
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2014 г. за възнаграждения за адвокатска
работа, съдът намира, че справедливото възнаграждение, което следва да се
определи, възлиза на 330 лв.
5
В тежест на ответното дружество следва да бъде възложена сума в общ
размер на 530 лв., които се дължат на адв. Н..
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „*****" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. *****, срещу К. И. Г., ЕГН **********, адрес: гр.
*****, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415 , ал. 1, т. 1 ГПК, вр.
чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД, и чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че К. И. Г. дължи на „*****" ЕООД следните суми: сума в размер на
1500 лв., представляваща неплатена главница по Договор за потребителски
**** №*****/14.09.2020 г., сключен между „*****“ АД и К. И. Г., вземанията
по който са прехвърлени на „*****“ ЕООД с договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.08.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението; сума в размер на 648,28 лв., представляваща възнаградителна
лихва, начислена за периода от 14.09.2020 г. до 14.05.2022 г., сума в размер на
1257,62 лв., представляваща лихва за забава върху главницата, начислена за
периода от 14.05.2022 г. до 05.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. №****/2024 г. по описа на РС – Варна.
ОСЪЖДА „*****" ЕООД, ЕИК ****, да заплати на адв. П. Н., с л.
№*****, ВАК, сума в размер на 530 лв. (петстотин и тридесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена в полза на К. И.
Г. безплатна адвокатска помощ в заповедното и в първоинстанционното
производство, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 1 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6