№ 288
гр. Пазарджик, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мирослава Савова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20245220200646 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. Т. Т., с ЕГН **********, с адрес гр.
Пазарджик, ул. ********* против Електронен фиш Серия К № 9017859
издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който на основание чл.189 ал.4 във вр. с
чл.182 ал.4 във вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до допуснато
нарушение на материалния закон, тъй като автомобилът не бил управляван от
жалбоподателката, а от друго лице, поради което се иска отмяна на ЕФ като
незаконосъобразен, и нарушения на процесуалния и материалния закон,
водещи до незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. Не се
претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована се явява, като
поддържа жалбата, ангажира доказателства и прави с искане за отмяна на ЕФ,
тъй като не е управлявала тя автомобила. Не се претендират разноски.
За въззиваемата страна- териториалната структура на МВР- ОД на МВР-
Пазарджик, редовно призована чрез директора, не се явява представител. По
делото е представено писмено становище по същество от надлежно
упълномощен процесуален представител, в което са изложени доводи за
законосъобразност на издадения ЕФ, поради което се иска неговото
потвърждаване. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
1
възнаграждение и възражение за прекомерност на евентуално претендирано
адвокатско възнаграждение от ответната страна.
Районният съд провери основателността на жалбата и взе предвид
изложеното в същата и становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение, като обсъди събраните по делото писмени
доказателства и веществени доказателствени средства при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с ЕФ за това, че на 15.04.2024 г., в
17:18 часа, в обл. Пазарджик, на път ІІ-37, км 122+256 в посока към АМ
„Тракия“, при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч,
е управлявала лек автомобил „*******, като се е движила с 92 км/ч. Скоростта
била установена и фиксирана с автоматизирано техническо средство (АТТС)-
мобилна радарна система ARH САМ S1 с № 120cd11. Системата отчела
движение със скорост именно от 92 км/час, т.е. превишение на скоростта от 32
км/час, но от това превишение са били извадени 3 км/ч, каквато е възможната
технически допустима грешка на техническото средство при засичане на
движение със скорост под 100 км/ч, което е в полза на жалбоподателката. Така
се формирало превишението на скоростта от 29 км/ч. Нарушението било
извършено от жалбоподателката в условията на повторност в едногодишния
срок от влизане в сила на 07.03.2024 г. ЕФ Серия К № 8696935. По този начин
бил нарушен чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на така констатираното бил издаден атакуваният ЕФ.
Последният е връчен на санкционираното лице чрез ССЕВ 18.04.2024 г., което
се установява и от приложената към преписката справка от АИС АНД (л.8) и
от Справка за нарушител/водач, раздел Фишове т.3 (л.16). След връчване на
ЕФ, санкционираното лице подало декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП (л.11), в
която декларирало, че друго лице е управлявало автомобила на процесната
дата, както и декларация за предоставяне на информация във връзка с
разпоредбите на чл.188 от ЗДвП с допълнителна молба-заявление (л.19-20), в
която също било декларирано, че автомобилът се управлява от друго лице.
Така декларираните обстоятелства не били възприети за освобождаващи от
отговорност санкционираното лице, с мотива, че към декларацията по чл.189
ал.5 от ЗДвП не било приложено копие на СУМПС на лицето сочено като
водач на МПС., за което била уведомена жалбоподателката с писмо от
07.05.2024 г. (л.13). Поради тази причина още преди да бъде уведомено
писмено за отказа да се анулира издадения фиш, на 30.04.2024 г.
санкционираното лице депозирало настоящата жалба против издадения ЕФ.
Поради това и съдът я намира за процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд по местоизвършване на
нарушението.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства и веществени доказателствени
2
средства- фотоси от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
Разгледана по същество, жалбата против атакувания ЕФ е
ОСНОВАТЕЛНА.
Първо следва да се каже, че съдът констатира, че при издаването на ЕФ
не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото
на защита на санкционираното лице, като същият е издаден в съответствие с
изискванията на закона за форма и съдържание и в рамките на материалната и
териториална компетентност на своя издател. Съдържанието на ЕФ
съответства на изискванията на чл. 189 ал.4 изр.2-ро от ЗДвП, разписваща
задължителните реквизити, които следва да бъдат вписани в него и
съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. Или
иначе казано атакуваният ЕФ съдържа данни за териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, посоката на движение, вид, марка, модел
и регистрационен номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, в това
число е посочено ограничението на скоростта и по какъв начин е въведено,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. В ЕФ е посочено и констатираното превишение на
скоростта, като разминаването между скоростта, която се сочи като измерена
по данните от снимките от АТСС и възприетата като установена в ЕФ се
отдава на редуцирането й, предвид възможността за допустима техническа
грешка от минус 3 км/час, която е отчетена в полза на нарушителя. Посочени
са нарушените разпоредби на ЗДвП- чл.21 ал.2 и ал.1 от ЗДвП, съответстващи
на словесното описание на нарушението. Описан е и в достатъчно ясна степен
с необходимите съставомерни обстоятелства квалифициращия признак
повторност. Посочена е и санкционната норма, която напълно съответства на
вмененото нарушение.
На второ място следва да се посочи също, че не е спорно извършеното
нарушение, което се доказва от снимките от АТСС, приложени към ЕФ, както
и от Протокол за използване на АТСС (л.7) и снимка на разположение на
техническото средство, приложена към ЕФ по преписката.
Безспорно установен е и фактът, че използваното АТСС е одобрен тип
средство за измерване и е било технически изправно към датата на
нарушението (Виж Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
издадено от Български институт по метрология и Протокол от проверка на
л.14.15 от делото).
Не е спорно и обстоятелството относно собствеността върху процесното
МПС, с което е извършено доказаното нарушение. От справка за собственост
и регистрация на МПС (л.6) се установява, че жалбоподателката е собственик
на МПС, което обстоятелство тя не е оспорва нито пред администрацията,
нито пред съда.
По същество съдът намира, че в хода на административнонаказателното
3
производство е допуснато нарушение на материалния закон, като неправилно
е била санкционирана жалбоподателката в качеството и на собственик на
МПС, в каквато насока са и нейните възражения.
Установи се по несъмнен и безспорен начин по делото, че твърденията
изложени от жалбоподателката в жалбата, а именно че автомобилът към
датата на нарушението, а и известен период преди това, както и към
настоящия момент се полза от бившия й съпруг Д. А.. Станя ясно, че по време
на брака на тъжителката със св. А. процесното МПС, с което е извършено
нарушението, е било придобито по време на брака им, като е било
регистрирано на името на жалбоподателката ( Виж справката за собственост и
регистрация). Установи се по делото от представените още в хода на АНП
препис от съдебно ршение по гр.д. № 2612/23 г. на ПзРС (л.4-5), че бракът
между жалбоподателката и св. А. е бил прекратен с влязло в сила на
21.10.2023 г. съдебно решение по цитираното дело. Съпрузите си поделили с
одобреното споразумение за прекратяване на брака движимо и недвижимо
имущество, но предмет на същото не бил процесния лек автомобил-
„********* Той останал неподелен, в съсобственост между бившите съпрузи.
От показанията на св. А. се установи обаче, че бившите съпрузи се разбрали
след развода този автомобил да се ползва и управлява от А.. От неговите
показания стана ясно, че пътят, на участъка от който е било засечено от АТСС
и констатирано нарушението, е път по който св. А. се движи ежедневно в
двете посоки, тъй като живее в с. Сбор, от където пътува за работа и където се
прибира.
Всичко изложено, установено от цитираните доказателства обосновава
верността на твърденията на жалбоподателката. Тези обстоятелства са били
заявени от нея още пред Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик, веднага след
връчване на ЕФ като е подала Декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, в която
надлежно заявила, че в деня и часа на нарушението МПС, с което то е
извършено, е било управлявано от бившия й съпруг Д. Н. А.. Освен тази
декларация, тя подала и молба-заявление, като попълнила и декларация във
вр. с разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, в които заявила отново посоченото
обстоятелство относно водача на МПС в деня и часа на нарушението. Към
нито една от тези декларации Т. не приложила копия на СУПМС на цитирания
в декларациите водач на МПС, така както разписва разпоредбата на чл.189
ал.5 от ЗДвП. Именно неизпълнението на това изискване, дало основание на
началник на Сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик да откаже да уважи
искането за анулиране на ЕФ, издаден против жалбоподателката и да издаде
нов против бившия й съпруг.
Вярно е, че цитираната разпоредба предвижда възможност на лицето,
против което е съставен фиша да иска анулиране с подаване на декларация, с
която под страх от наказателна отговорност, да заяви водача на МПС, с което е
извършено нарушението, като обаче следва да представи и СУМПС на същия.
От показанията на св. А. се изясни, че след раздялата му с жалбоподателката
те се разбрали неподеленият съсобствен автомобил „*********да остане да се
4
полза от него. Св. А. заявява категорично, че само той управлява този
автомобил след разтрогването на брака му с жалбоподателката и че се движи
по въпросния път и участък, където е засечено нарушението и че на
конкретната дата- 15.04.2024 г. той е управлявал МПС. Поясни също така, че
жалбоподателката го е търсила след като ЕФ й е бил връчен, за да поиска
копие от неговото СУМПС за прилагане към декларацията, но той отказал,
тъй като не вярвал, че по описания ред би могло да се връчи ЕФ, а не на хартия
срещу разписка.
В процедурата по чл. 189, ал.5 от ЗДвП законодателят е изхождал от
въведената с изречение второ на чл. 188 от ЗДвП оборимата презумпция, че
автомобилът се управлява от неговия собственик, поради което, ако не посочи
на кого е предоставил управлението, той понася отговорността за
извършеното с него нарушение. В случая има надлежно посочване - в
предвидената форма - с декларация, за неверността на която се носи
отговорност по чл. 313 от НК . При това заявеното в декларацията, че св. Д. А.
е управлявал МПС е установено безспорно в хода на съдебното дирене. Затова
и предвид установени обективни причини, препятстващи собственика да се
снабди със СУ МПС на този водач, следва именно последният да отговаря за
извършено на 15.04.2024 г. в 17:18 часа нарушение, свързано с нарушения
относно скоростта на управление на път ІІ-37 км 122+256.
Всичко гореизложено обосновава решение за отмяна на атакувания ЕФ,
с който неоснователно е ангажирана отговорността на собственика, а не на
водача, на МПС, с което е извършено нарушението.
Предвид изхода на делото- отмяна на ЕФ, неоснователна се явява
претенцията на процесуалния представител на ОДМВР- Пазарджик за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Тъй като с оглед обстоятелството, че допуснатият до разпит живее извън
района на гр. Пазарджик, от жалбоподателката е внесен депозит от 10,00 лева
с оглед покриване на евентуални разходи за пътни на този свидетел. Такива
обаче не са претендирани от него, поради което ще следва внесения депозит да
бъде върнат на вносителя, след предоставяне на искане в тази насока в
изрична писмена молба, в която да се посочи и банковата сметка, по която
следва да се възстанови сумата, като за тази възможност ще следва да се
уведоми жалбоподателя.
По изложените съображения Районен съд Пазарджик в настоящия
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на
основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с ал.3 т.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 9017859 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на Л. Т. Т., с ЕГН **********, с адрес гр.
5
Пазарджик, ул. ********* на основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.4 във
вр. с ал.2 т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева, като законосъобразен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния
представител на ОДМВР- Пазарджик за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6