Р Е Ш Е Н И Е
№ 161 17.06.2020 г. гр. Димитровград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в
публичното заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Гергана Стоянова
Съдебни заседатели:
Членове:
Секретар: Дарина Петрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1351
по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б. против А.В.С., ЕГН **********, с адрес;***,
с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал.1,
вр. с чл. 415, ал.1 ГПК.
Ищецът твърди, че на 9.03.2018
г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 16.01.2015 г.. сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между
..Агенция за събиране на вземания" ООД. ЕИК *********, и „Микро
Кредит" АД. ЕИК *********. по силата на който вземанията на ..Мнкро
Кредит" АД срещу А.В.С., произтичащи от Договор за заем CrediTrade № 601200002044
и Договор за допълнителни услуг и към заем CrediTrade
№ 6012-00002044 и двата от дата 6.10.2017 г. са
прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договора за заем съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица.„Агенция за събиране на вземания“ АД /сега ..Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на ..Агенция за
събиране на вземания“ ООД. ЕИК *********. Агенция за събиране на вземания АД
/понастоящем Агенция за събиране на взменаия ЕАД/, в качеството си на цесионер
е упълномощена от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което има изрично пълномощно от законният представител на
..Микро Кредит“ АД.
Приложение I
от 9.03.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.01.2015 г.. било представено само с данните на длъжника А.В.С.,
тъй като данните на останалите длъжници били защитени съгласно Закона за защита
на личните данни /чл. 2. ал. 2. т. 2. 3, 5. във вр. с чл. 23. ал. I. 2, 3, във
вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/.По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата било
изпратено писмо, съдържащо Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД чрез
„Агенция за събиране на вземания“ АД с Изх №: УПЦ-П-МКР/6012- 00002044 от
13.03.2018 г. за извършената продажба на вземания, изпратено чрез Български
пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес.
Писмото се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена пратка“. На
05.07.2019г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до длъжника, съдържащо
Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" АД с изх. № УГ1Ц-С-МКР/6012-00002044 от 05.07.2019 г. чрез
куриер. Писмото отново се върнало в цялост.
Моли да се приеме, като доказателство към настоящата искова молба -
Уведомително писмо от „Микро Кредит“ АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" изх. №: УПЦ-С-МКР/ 6012-00002044 от 05.07.2019 г. за извършената
цесия, като съдът връчи на ответника същото ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290
и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т.о.,съгласно които ако
към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението да бъде
надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК .Уведомлението по реда на чл.
99, ал. 4 ЗЗД било предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението за
прехвърленото вземане не било от значение за основателността на иска, след като
по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение
не е погасено.
На 06.10.2017
г. между „Микро Кредит“ АД и А.В.С. бил сключен договор за заем CrediTrade № 6012-00002044,
по силата на който дружеството й е предоставило заем в размер на 3300,00 лева.
Условията на „Договора за кредит” се съдържали в отделните полета или клетки,
отпечатани на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и
"договор за заем", като "Общите условия", при които се
отпуска кредитът, са неразделна част както от "Искане за кредит",
така и от "договор за заем". Подписвайки Договора за заем,
заемополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като
се е задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в
договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 7144,56 лева,
представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по
него.Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които е сключен
договора за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверява, че
предварително и безвъзмездно му е предоставен стандартен европейски формуляр с
необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и
Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае
договорът да бъде сключен.Съгласно Общите условията, при които е подписан
договора, Заемополучателят се е задължил да върне заема ведно с договорната
лихва, която е в размер на 3844,56 лева, на 18 равни месечни погасителни
вноски, в размер на 396,92 лева, като първата погасителна вноска е платима на
6.11.2017 г. Така страните са договорили общ размер на плащанията по заема
7144,56 лева.На длъжника е начислена лихва за забава, както следва: по договор
за заем: 320,51 лв. за периода от 7.12.2017 г. (датата на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на
подаване на заявлението в съда.Срокът на договора е изтекъл на 6.04.2019 г. с
последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно
изискуем.Заемополучателят не е заплати/а изцяло дължимия паричен заем към
Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, била в размер на 1150,00 лв.,
с която били погасени, както следва: 73,91 лв. - главница и 1076,09 лв. -
договорна лихва.
Предвид изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възникнал
правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред срещу А.В.С. за следните суми в общ размер на 6315,07 лева, от конто главница по договор за заем -
3226,09 лева, договорна лихва по договор за заем - 2768,47 лева, ведно със
законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и
лихва за забава по договор за заем в размер на 320,51 лева., с оглед на което е входирано Заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника.
Съдът е уважил претенцията по образуваното ч.гр.д. № 814/2019 п, по описа на PC-Димитровград, е издадена
Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в заповедното
производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК, последният не се е явил да получи книжата, което от своя страна обусловило
правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда да признае за установено по отношение на
длъжника А.В.С., ЕГН **********.***, че същата дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД ЕИК ********* следните суми:
-
3226,09 лв. (три хиляди двеста двадесет и шест лева и 09 ст.), представляваща
неизплатена главница по Договор за заем CrediTradc
№ 6012-00002044/06.10.2017 п;
-
2768,47 лв. (две хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и 47 ст.), представляваща
договорна лихва по договор за заем за периода от 6.12.2017 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 6.04.2019 г. (падеж на последна погасителна
вноска);
320,51 лв. (триста и двадесет лева
и 51 ст.),
представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от 7.12.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда;
-
както и законна
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Моли за разноските направени в хода на заповедното
производство, всички разноски направени в хода на настоящото производство,
както и юрнсконсулстско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева
на основание чл. 78 ап. 8 ГПК.
Депозиран е отговор от особения представител на
ответника адв.И.-ХАК, съгласно който се оспорва предявения иск по основание и
размер, и моли да се отхвърли, като неоснователен и недоказани по следните
съображения:Договора за заем е сключен на 06.10.2017 год. за срок от 18 месеца.
Крайният срок на договора е 06.04.2019 г./ падежа на последната погасителна
вноска/. Приложение № 1/09.03.2018 год. , представляващо неразделна част от
Рамков Договор за продажба и прехвърляне на вземания/ цесия/ от 16.01.2015 год.
, с което е прехвърлено вземането от доверителката ми, очевидно е с дата преди
изтичане срока по Договора за наем.В исковата молба изрично е посочено, че
кредита не е обявен за предсрочно изискуем , поради което считам , че не е
изпълнена основна хипотеза от сключения договор за цесия / чл.2.1./, тъй като
вземането е било прехвърлено преди крайния срок на договора за паричен заем и
задължението не е било обявено за предсрочно изискуемо. Нямало е наличие на
ликвидно и изискуемо вземане , което да бъде цедирано и дрговорът не поражда
правно действие спрямо ответника.На следващо място, от Договора за цесия от
16.01.2015г., Анекс №4 от 22.01.2018 и Приложение № 1/09.03.2018 год. към него
се установява, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Съгласно чл.99
ал.З от ЗЗД, предищният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника за
прехвърлянето, като чл.99 ал.4 от ЗЗД постановява, че прехвърлянето на вземане
има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато е съобщено на
последния от предищния кредитор. Така установеното задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, за да произведе то
своето прехвърлително действие спрямо него и третите лица, има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, коет^ не е
носител на вземането. От друга страна, няма пречка цедентът да упълномощи
цесионера да изпрати съобщението до длъжника, което в случая е налице. В случая
обаче с оглед представените по делото доказателства липсват данни за надлежно
уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането и от страна на цесионера.
Действително представени са две уведомления /уведомителниписма с дати
13.03.2018 год. и 05.07.2019 год./ до ответника за извършената цесия - липсват
данни обаче за довеждането им до неговото знание. Не можело да се приеме за
надлежно уведомяване връчването на препис от исковата мрлба и приложенията й,
доколкото в случая такива не са била връчени на ответника и производството
протича при условията на чл.47 ал.6 от ГПК при участието на особен представител,
тъй като се касае за представителство по закон , а не за договорни пълномощия.
В този смисъл следва да’ се приеме, че по делото не са представени безспорни
доказателства, обективиращи изявление по смисъла на ЧЛ.99
ал.З от ЗЗД, надлежно доведено до
знанието на длъжника - отве^тик преди датата на образуване на настоящото
производство. Самата ответница не е получила лично копие от исковата молба и от
приложенията към нея, сред които е и уведомлението за извършената цесия,
изходящо от цедента, които е ’ действал чрез цесионера-. Така не е спазено
изискването на*чл.99, ал.З и ал;4 от ЗЗД и цесията е породила действие в
отношенията между стария и новия кредитор, но не е породила действие в
отношенията между новия кредитор и длъжника. Ответникът не дължи плащане на
задълженията произтичащи от процесния договор за заем в полза на цесионера
ищцовото дружество , поради което моля да отхвърлите предявения иск като
неоснователен и недоказан,
Процесният договор за заем е сключен при
действието на ЗПК, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък.
Съгласно защитата, дадена на потребителя със ЗПК - чл.22 от ЗПК, при незпазване
на императивните изисквания към договора за кредит/заем/, договорът се явява
изцяло недействителен.
Счита, че процесният договор се явява изцяло
недействителен. Размерът на заема е 3300 лева, а при този заем лихвата
определена като договорно възнаграждение не в проценти, а конкретна сума е
3844.56 лева очевидно договорът за заем е сключен при крайно неизгодни условия,
противоречи на добрите нрави, ЗПК и като такава е неравноправна клауза по
смисъла на ЗЗП, което го прави недействителен.Съгласно разпоредбата на чл. 146
ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи са обявени за нищожни. Мол^1 да признаете чл.1 т.2 от договора за паричен заем,
като сключен при крайно неизгодни условия - неравноправна клауза, като бъде
признат за нищожен и непораждащ правни последици по отношение на ответника. В
договора не е определен годишния процент на разходите / ГПР/ по заема, не става
ясно как се формира договорната лихва /това е цената на договора за
заем/съобр?зно изискванията на ЗЗП.Договорената лихва е по-голяма по размер от
заема.В погасителния план е посочена като обща сума месечната вноска, без да е
разбита по пера. Следователно реалната стойност на лихвата и на ГПР не била
определена от кредитора. Тази липса водела до невъзможност на кредитополучателя
да бъде наясно каква точно е цената на неговия кредит и какви са реалните
вноски-какво точно се плаща с тях. Тези пороци водели до извод за
недобросъвестно поведение от кредитора. По силата на ЗПК кредитополучателят би
могъл да се откаже от договора.Поради недобросъвестното поведение на кредитора
са били преклудирани всички възможности на ответника да постъпи добросъвестно,
т.е. да заплаща при тези условия или да се откаже от договора. В този смисъл
счита, че ако се обяви договора за недействителен, предявените искове за
възнаградителна/договорна/ лихва и мораторна такава, както и за разноски,
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.Отделно от това разпоредбата на чл.10
ал.1 от ЗПК, определяла правило, че договорите за кредите следва да бъдат в
шрифт не по-малък от 12. Тези договори които са с по дребен шрифт, както е в
случая, чл.22 от ЗПК определя като недействителни, при които не са спазени
изискванията на чл.10 ал. 1/шрифта по дребен от 12/.Не ставало ясно каква е
събраната еднократна такса при подписването на договора за заем.Тъй като
договора не съдържа яснота е в нарушение на ЗЗП.В ЧЛ.1
Т.4 е записано, че за отпускане на
заема .се дължи такса съобразно „Тарифа“ с която доверителката ми не е
запозната, а такава такса ЗПК изрично гласи, че не се дължи.Моля да обявите т.4
от чл.1 на договора за недействителна поради противоречие с императивна норма
на закона и за Лва, че очевидно е неравноправна и като такава е недействителна
по ЗЗП, което правй нейното формиране и удържане от кредитната сума
неоснователно.Твърди, че няма доказателства по делото за действително заплатена
сума уговорена, като заем от праводателя на ишеца на кредитополучателя и кога.В
исковата молба се сочи и Договор за допълнителни услуги към заем.Не става ясно
какви са услугите, каква им е цената.Това не става ясно и от погасителния план,
каква част от месечната вноска представляват.Не е посочен конкретен размер и
цена на този иск, всъщност той не е предявен, но за яснота на договора следва
да се установи каква част представлява от месечната вноска по погасителния
план.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от
приетите като писмени доказателства документи е, че на 16.1.2015 г. е подписан Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, ведно с Приложение 1 от 9.2.2018г. Договорът е сключен между „Микро кредит“АД и „Агенция за събиране
на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Микро кредит" АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 6012-00002044/6.10.17г., е прехвърлено
в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.
Приложено
е уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземанията до ответника, от
страна на „Микро кредит"" АД, чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-МКР/6012-00002044/13.3.18г., в което се съдържа изявление в
срок от пет дни от получаване на настоящата покана ответникът да погаси
дължимата сума в размер на 6614.35 лв. към 13.3.18г. Второ такова писмо с дата 5.7.19г.
е било изпратено на адреса на ответника със същото съдържание, но вече
указаната дължима сума е различна към дата 5.7.19г.-в размер на 6570.16 лева,
включително начислена лихва за просрочие, без да се уточнява размера на тази
лихва. Липсват обаче доказателства за връчване и на двете уведомителни писма.
От представената обратна разписка към товарителница № 68447392 от „Лео
Експрес“, се установява пратка изпратена от ответницата до ищеца с адрес
на доставка от гр. Димитровград до гр. София.От Известие за доставяне на
първото уведомително писмо/л.23/ се установява, че същото е било върнато, като
непотърсено.
Прието като доказателство по делото е заключение
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Исковете са неоснователни. Възражението
на ответника, чрез процесуалния му представител за ненадлежно уведомяване на
длъжника за извършената цесия е основателно. Липсват доказателства за връчване
на цитираните уведомителни писма. От представената обратна разписка към
товарителница от посочената куриерска фирма, се установява пратка изпратена от
ответника до ищеца с адрес на доставка от гр. Димитровград до гр. София и
същото не представлява доказателство за надлежното връчване на уведомлението от
ищеца до ответника. Прехвърлянето на вземането не е надлежно съобщено на
длъжника.Настоящият състав на съда изцяло възприема разрешенията дадени в
цитираните от ищеца решения на ВКС:Уведомлението за цесията може да се връчи на
длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете
съгласно чл. 235 ал.3 от ГПК като нов факт настъпил в хода на делото. Съобщаването на цесията по начало следва да се извърши
от стария кредитор, но последния може да упълномощи новия кредитор да съобщи
цесията. Съобщаването на цесията от новия кредитор, който действа като
пълномощник на стария кредитор е валидно и поражда правно действие. Освен
изложеното обаче съобщението за цесията следва да се извърши на длъжника, като
съобщението за цесията връчено на особен представител не поражда действие. В
случая длъжника (ответника) не е открит и му е назначен особен представител по
реда на чл. 47 от ГПК. Особения представител обаче има ограничен кръг права за
целите на процеса и той не може да приема материалноправни изявления, каквото е
съобщаването на цесията. Това следва от разпоредбата на чл. 34 ал.3 от ГПК, която
изисква за действие представляващи разпореждане с предмета на делото
представителят да разполага с изрично пълномощно. Вън от съмнение е, че договорът
за цесия представлява разпореждане с едно право и получаването на съобщение за
цесията е част от възникването на това право и също изисква изрично
упълномощаване, за да може това съобщаване да бъде получено. Съгласно чл. 29
ал.5 от ГПК- Особеният представител може да
извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно, само с одобрението
на съда, пред който се води делото.
Т.е. за да бъде съобщена цесията на особен представител са необходими две неща-
изрично съгласие на особения представител да приеме това съобщаване (което ще е
с оглед възможността на особения представител да доведе реално до знанието на
длъжника извършената цесия) и одобрение на съда. Нито един от тези два факта не
е налице. Приложимостта на правилата на чл. 29 от ГПК към процесуалното
представителство по чл. 47 ал.6 от ГПК е приета и с т.6 на Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Изложеното по-горе не означава, че когато длъжникът
се укрива ще бъде освободен от задължение. Означава само, че такова задължение
не може да бъде прехвърлено и ще може да се събира само от първоначалния
кредитор, който „е длъжен“ (чл.99 ал.3 от ЗЗД) да съобщи на длъжника цесията.
Правото на един кредитор да прехвърли вземането си е обусловено от възможността
му да съобщи това прехвърляне на длъжника. В случая вземането не е придобито от
ищеца, тъй като не е изпълнен целия фактически състав, който включва в себе си
и съобщаване на цесията. Ищецът не е придобил правата, които претендира поради
което искът му е неоснователен. В този смисъл е и Решение № 74 от 27.07.2017 г. на Апелативен
съд - Бургас по в.т.д № 154 /2017 г./.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК: „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение.
Предвид
изхода на делото разноските следва да се възложат на ищеца.Ответникът не прави
искане в тази насока, същият се представлява в това производство от особен
представител и съдът не следва да се произнася.
Следва да
бъде оставено без уважение искането на особения представител да му бъде
увеличено възнаграждението му за процесуално представителство на ответника по
делото, доколкото с разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК /изм.2017 г./ е предвидена
възможност възнаграждението да бъде определено и под минимума, но не по-малко
от ½ от него. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
проведени са две съдебни заседания, поради което и съдът намира, че определеното
възнаграждение от 322.88 лева, отговаря на извършените от особения представител
процесуални действия и правната и фактическа сложност на делото.
Мотивиран
така съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
град София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от Д.Б.Б., за установяване на вземане срещу А.В.С., ЕГН **********, с адрес;***, че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК *********
следните суми: 3226,09 лв. (три хиляди двеста двадесет и шест лева и 09 ст.), представляваща
неизплатена главница по Договор за заем CrediTradc
№ 6012-00002044/06.10.2017 г; 2768,47 лв. (две хиляди седемстотин шестдесет и
осем лева и 47 ст.), представляваща договорна лихва по договор за заем за
периода от 6.12.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до
6.04.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска); 320,51 лв. (триста и двадесет лева и 51 ст.), представляваща лихва за забава по договор за заем за периода от
7.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда 8.5.2019г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата
на входиране на заявлението 8.5.19г. до окончателното изплащане на задължението,
за
които вземания е била издадена заповед за изпълнение №468/9.5.19г. по ч.г.д. № 814/2019г. на Димитровградски районен съд и присъждане на ищеца на
направените разноски за производството по заповедното и настоящото дело, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Д.Д.И.-ХАК за увеличаване на определения й депозит за
адвокатско възнаграждение като особен представител, назначен на А.В.С., ЕГН **********, с адрес;***, на основание чл. 47, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Хасковски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия: /п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на 17.06.2020 г.
Секретар: Д.Петрова