Р Е Ш Е Н И
Е
№_______
гр. Варна, ____.12.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
при участието на секретаря КАПКА
МИКОВА,
като разгледа докладваното от съдията
т.дело №99 по описа за 2017г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове /уточнени с молба вх.№4129/13.02.2017г./ от Ю.П.Й., чрез адв.А. срещу ЗК «ЛЕВ
ИНС» АД, гр.София, за заплащане на сумата от 53 000лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания
от получените травматични увреждания: мозъчно сътресение /20 000лв./; травма на
дясната предмишница, съчетана с изгаряне 1-2 степен /5000лв./; разкъсноконтузни
и прорезни рани на лявата мишница /3000лв./; постравматично стресово
разстройство /25000лв./, довели до общо разстройство на здравето, вследствие на
ПТП настъпило на 15.08.2014г., причинено от М.А. П., ЕГН **********, както и на
сумата от 13 098,87лв., представляваща законната лихва върху главницата,
считано от датата на деликта 15.08.2014г. до 18.01.2017г.
Ищцата
излага в исковата си молба, че на 15.08.2014г. в гр.Варна, около 5:50ч.
сутринта пътувала към работа с управлявания от нея л.а. «Хонда
Джаз» с рег.№В 9677 ХК, по булевард «Цар Освободител» в посока изхода на града. Твърди, че шофирайки
на път с предимство навлизайки в зоната на кръстовището с бул.«Република», със
скорост на движение от 50 км/час, е била блъсната от л.а. «Фолксваген Пасат» с
ДК В 3932 НК, управляван от водача М.П.. Последният се е движил на път без
предимство, в зоната на това кръстовище, със скорост 76-75 км/ч. Твърди, че
л.а. «Хонда Джаз» с ширината на предната си част е
ударил автомобила на ищцата - «Фолксваген Пасат» в дясната му средна част, като
за л.а. «Хонда Джаз» ударът е бил челен.
Твърди,
че вследствие на произшествието и след извършения й преглед е установено, че е
получила следните травматични увреждания: мозъчно сътресение; разкъсно контузни рани и порезни рани в областта на лявата мишница,
изгаряне в областта на дясната предмишница, които са довели до останали белези
- на лявата мишница в средната и долна трети –пръснати белези с предимно ивицеста и линейна форма и различна дължина, розов цвят и
гладки очертания; по предната повърхност на дясната предмишница, в долна
трета-участък с розовокафеникав цвят, диаметър около
6 см, леко надигнат над околната тъкан, съответстващ на изгаряне първа-втора
степен; контузия на главата; постравматично стресово разстройство.
Така
описаните травми са причинили на ищцата множество здравословни проблеми и
разстройство на здравето, свързано с влошено психично състояние, тъй като дълго
време е била под тежък емоционален стрес. Изпитвала е постоянен страх, не е
могла да се адаптира, била е напрегната и тревожна. Впоследствие й е поставена
диагноза «Постравматично стресово разстройство» и
въпреки приложеното й лечение с психотропни препарати, лечението се явило
недостатъчно. Във връзка с лечението на психотравмата се наложило да проведе
санаториално лечение, но въпреки това все още не се чувства спокойна. Шофира
със страх, изпада в паника при пресичане, изпитва безпокойство и продължава
всеки път да изживява случилото се.
Към момента на произшествието по отношение на причинилото
описаната вреда МПС «Фолксваген Пасат» с ДК В 3932 НК е имало действащ договор
за застраховка по риска «Гражданска отговорност», обективиран в полица 22114000980846
от 31.03.2014г, валидна за периода от 31.03.2014г. до 31.03.2015г. в ЗК „ЛЕВ ИНС”, гр. София.
Оспорва
твърденията на ответника за съпричиняване, тъй като управляваният от нея
автомобил е бил така устроен, че при управлението му без предпазен колан, не се
задейства системата на еърбега, която при настъпване
на произшествието е сработила. Липсва основание за направеното оспорване
претенцията за лихви, тъй като същите се дължат по силата на изричната правна
норма и не са погасени по давност, на основание чл.111, б.»в», предл.2 от ЗЗД.
В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените
искове. Твърди, че от доказателствата по делото се установява, че ищцата не е
имала принос и вина за настъпване на произшествието, което е изцяло по вина на М.П.,
признат за виновен по образуваното наказателно производство. Установена е и
причинната връзка между деянието и получените увреждания. По същество моли
предявените искове да бъдат уважени в пълен размер, както и да й бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответникът
ЗК „ЛЕВ ИНС”, гр. София, с писмени отговори и в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител, оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва механизма на настъпване на ПТП, както и твърдението, че същото е
резултат от виновното и противоправно деяние на М.П.. Твърди, че пострадалата
ищца е допринесла за вредоносния резултат, тъй като е управлявала автомобила си
със скорост над допустимата за градски условия и е била без предпазен колан към
момента на удара.
Оспорва
наличието на пряка причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и
вредоносния резултат – травмите получени от ищцата. Оспорва твърденията за
претърпените от последната болки и страдания, както и интензитета на същите,
доколкото се касае за леки телесни повреди и те в своята съвкупност не са
опасни за живота и здравето.
Твърди,
че претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и е в
противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Оспорва изцяло претенцията за
присъждане на лихви от деня на събитието до предявяването на исковата молба.
По
същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, а в
условие на евентуалност да бъде намален размерът на обезщетенията. Претендира и
присъждане на направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение. В
депозирания по делото писмен отговор прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Съдът, като съобрази становищата
на страните, събраните по делото доказателства и приложимите към спора правни
норми, за да се произнесе по същество на предявения иск, взе предвид следното:
Предявените искове са с
правно основание чл.226 КЗ /отм./, приложим на основание пар.22
от ПЗР на КЗ /ДВ, бр.
102/29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016г./ и
чл.86 ЗЗД.
За да
бъде осъществен сложния фактически състав на непозволеното увреждане, следва да
бъдат налице няколко кумулативно съществуващи предпоставки: деяние (действие
или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата, както и вина на деликвента, независимо от нейната форма -
умисъл или небрежност. Отговорността на застрахователя по чл.226 от КЗ /отм./ е
за обезвреда на вредите, настъпили в резултат на виновни противоправни действия
на лице, обхванато от действието на застраховка „Гражданска отговорност”. За
нейното установяване е необходимо да се докаже, че е налице противоправност на
действията или бездействията на застраховано лице по застраховка „Гражданска
отговорност”, в резултат на която е настъпил вредоносния резултат. Фактическия
състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД въвежда презумпция за вина в
случаите на доказана противоправност и причинна - следствена зависимост между деянието
на деликвента и вредоносния резултат.
Съобразно
разпоредбата на чл.226 от КЗ /отм./ увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Между
страните липсва спор относно факта на настъпване на пътно транспортното
произшествие на 15.08.2014г., както и наличие на застрахователно правоотношение
по полица гражданска отговорност №22114000980846 от 31.03.2014г., валидна за
периода от 31.03.2014г. до 31.03.2015г. за МПС «Фолкфаген
Пасат» с ДК №В 3932 НК, в ЗК „ЛЕВ ИНС”,
гр.София /л.10/.
Предвид изложеното,
настоящият състав намира, че ответникът
ЗК „ЛЕВ ИНС”, гр.София е надлежно легитимиран да отговаря по предявения
спрямо него иск.
Доколкото
престъплението,
установено с влязлата в сила присъда по НАХД №20/2016г. на ВРС срещу виновния
водач – М.П., не включва в състава си причинените на ищцата Ю.Й. вреди, съдът е
указал на страните, че разпоредбата на чл.300 от ГПК е неприложима в процесния
случай, макар твърдените вреди да произтичат от същото събитие.
Предвид изложеното и на основание
чл.154, ал.1 ГПК ищецът дължи доказване на твърдените от него факти и
посочените по-горе предпоставки за уважаване на предявените искове.
В тежест на ответника по главния иск
ЗК „ЛЕВ ИНС”, гр. София е да установи наличието на съпричиняване за вредоносния
резултат, както и погасяването на задълженията.
За установяване на
механизма на настъпване на произшествието, настъпилите вследствие на същото
вреди, както и причинната връзка между ПТП и вредоносния резултат, по делото са
допуснати комплексна съдебно медицинска и автотехническа и съдебно -
психиатрична експертизи.
От заключението по
комплексната съдебно – медицинска и автотехническа експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено, както и от обясненията на вещите лица – Д.Г. и Й.М., дадени в проведеното на 11.10.2017г. съдебно
заседание, се установява, че на 15.08.2014г., около 05,50 часа в гр.Варна, на
кръстовището на бул.”Цар Освободител” и бул.”Република” е настъпило ПТП, като
при управление на л.а.”Фолксваген Пасат” с рег.№В 3932 НК, водачът М.А. П. е
нарушил правилата за движение по пътищата, следствие на което движейки се по
път без предимство е навлязъл в кръстовището без да спре и се е блъснал
движещият се по път с предимство л.а”Хонда Джаз”, с
рег. №В 9677 НХ, който също е навлязъл в кръстовището без да спира. И двата
автомобила не са употребявали аварийна спирачка.
Произшествието не е
запазено. Скоростта на движение на л.а. „Фолксваген” преди и по време на ПТП е
била 86 км/ч, а на л.а.”Хонда” – 79 км/ч. Опасната
зона при определената скорост на първия автомобил е била 74.26м, на втория е
била 65.3м, а спрямо пътния участък опасната зона е 33.2м. При това
разположение своевременна реакция спрямо видимостта преди кръстовището и при
движение с разрешената скорост на движение /50 км/ч/, ПТП–то е било
предотвратимо посредством аварийно спиране от страна и на двамата водачи.
Последните са могли да забележат движещото се превозно средство на другия
водач, както следва: л.а „Хонда” – около 40м. преди
точката на удара, л.а „Фолксваген” – 50м. преди точката на удара. В конкретния
случай водачите са имали техническа възможност да оценят обстановката и да
реагират аварийно, както по отношение на избраната скорост на движение, така и
при разрешената в района на ПТП.
От обясненията на в.л.М.
се установява, че доколкото по делото не е установено наличието на спирачни
следи преди настъпване на удара, скоростта на движение на автомобилите при
сблъсъка е била равна на тази по време на движението им. Последната е
определена на основата на деформациите по автомобилите, тъй като няма спирачни
следи и е настъпила промяна в положението на превозните средства след
произшествието /същите са били преместени/.
Заключението в
автотехническата му част е оспорено от ищцата и по делото е допусната повторна
съдебно–автотехническа експертиза. От същата, приета като обективна,
компетентно дадена и не оспорена от страните се установява, че ПТП настъпва в
момента, когато л.а.”Хонда” движейки се по дясната
лента на бул.”Цар Освободител” навлиза в кръстовището и се удря челно в
движещия се от ляво на дясно спрямо него в кръстовището л.а”Фолксваген”. Самият
удар е осъществен в предната част на л.а”Хонда” с
дясната и странична част на л.а.”Фолксваген”.
За определяне скоростта
на движение на двата автомобила вещото е използвало енергийният метод „Делта–Ве”, при който се използват деформациите по
автомобилите при известни маси и направления на движения. Най-точен резултат е
получен при скорост на движение на л.а. ”Хонда” от 53
км/ч, а за л.а „Фолксваген” от 73 км/ч., която е изчислена на база на
компютърна симулация изготвена от вещото лице. За определянето й са заложени
всички известни данни, които влизат в метода на изчисление на скоростта и
формулите използвани от вещите лица в досъдебното производство.
Вещото лице посочва още,
че съществува възможност за задействане на еърбега на
л.а”Хонда” и без поставен предпазен колан и тя се
определя от силата на удара и от мястото, където тя е приложена спрямо
автомобила.
При така установения
механизъм на произшествието и посочените скорости на движение на двата
автомобила може да се приеме, че забавяне в движението на който и да е от тях с
време от порядъка на 0.3 секунди би осигурило безпроблемно разминаването им,
т.е. забелязването на единия от водачите на приближаващата опасност би
предотвратило ПТП. Жълтата мигаща светлина на светофара предупреждава
участниците в движението за предстоящото им преминаване през пътен участък,
изискващ особено внимание и предполага повишаване на концентрацията за
възприятие на околния трафик. Освен действието на светофарната уредба, водачът
на л.а.”Фолксваген” е имал от страна на своя подход и поставен знак „Стоп”,
който го е задължил да спре на стоп–линията преди да предприеме пресичане на
кръстовището. Ако е имало предприето спиране от водача на л.а „Фолксваген” на
знака „Стоп”, при последващо предприето движение същият не би могъл да развие
скоростта посочена в експертизата, тъй като разстоянието е прекалено малко.
Всеки един от водачите е
могъл да забележи другия движещ се в кръстовището автомобил, както следва:
л.а.”Хонда” за 1.7 сек, а л.а”Фолксваген” за 2.2 сек.
Съдът, след съвкупен
анализ на събраните по делото доказателства, намира, че механизмът на
настъпване на произшествието е този описан в заключението на вещото лице по
допуснатата повторна автотехническа експертиза, като вина за произшествието има
водача на л.а.”Фолксваген”, който се е движил с несъобразена скорост, над
разрешената за този пътен участък и не е спрял на знака „Стоп” преди
навлизането му в кръстовището, а скоростта на движение на автомобила на ищцата
е била 53 км/ч. Кредитирането на заключението по тази експертиза е на основа
направената от вещото лице компютърна симулация, която в процесния случай
определя максимално точно скоростта на движение на всеки един от участвалите в
произшествието автомобили. Изчисленията направени по първоначалната експертиза
са по–неточни и зависят от заложените от вещото лице коефициенти.
По делото е установен и
факта на причиняването на вредите.
Спорен е въпросът за
наличието на съпричиняване от страна на пострадалата Ю.П.Й..
Съдът намира, че
релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи
конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с
проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение
вредоносен резултат, т.е. само това, чието конкретно проявление се явява пряка
и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Предвид изложеното и с
оглед обсъдените доказателства – движението на ищцата по път с предимство, със
съобразена скорост за конкретния пътен участък, в който е настъпило
произшествието, както и обясненията на вещите лица, че получените травми могат
да настъпят и при поставен предпазен колан, съдът намира, че по делото не е
безспорно установено наличието на съпричиняване от страна на пострадалото лице
– Ю.Й..
Механизмът на настъпване
на произшествието се установява и от показанията на разпитаните по делото
свидетели – Стилян А. Й.и П.Й.Н., които съдът кредитира при условията на чл.172
от ГПК, предвид обстоятелството, че първият свидетел е съпруг, а вторият баща
на ищцата. Свидетелите посочват, че към момента на пристигането им на място на
произшествието, колата на ищцата е била на средата на платното, цялата смачкана
в предната част и отворена въздушна възглавница. Другата кола е била на 40-50
метра извън кръстовището от лявата страна срещу движението. И двамата свидетели
посочват, че при разговора им с другия водач като причина за произшествието той
е посочвал единствено „Не я видях”.
Обстоятелствата за
силата и интензитета на удара се установяват и от заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно и не оспорено
от страните, от което се установява, че управляваният от ищцата лек автомобил
към момента на произшествието е заведен като тотална щета към застрахователя „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД.
В заключението е посочено още, че към настоящия момент не е предявена претенция
за заплащане регресен иск и съответно няма извършено
плащане по заведената в дружеството щета.
По
отношение на размера на дължимото от страна на ответника обезщетение за
причинените на ищцата неимуществени вреди:
Според заключението по
комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, в медицинската му
част, ищцата Ю.П.Й. е получила следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение, порезни рани и ожулвания в областта на лявата мишница, изгаряне
първа – втора степен по предната повърхност на дясната предмишница в долна
трета, контузия на дясна предмишница, постравматично стресово разстройство.
Всички описани
увреждания са в причинно следствена връзка с произшествието. Получаването им
няма отношение към обстоятелството дали пострадалата е била с предпазен колан
или не, т.е същите биха се получили и в двете хипотези на настъпване на
произшествието. Носенето на предпазен колан не изключва възможността за
получаване на такива травматични увреждания, както по локализация, така и по
количествен израз.
Установява се още, че
оздравителния процес по отношение на мозъчното сътресение, порезните рани и
контузии е завършил без дефицит. Пресистират
оплаквания от страна на централната нервна система, които се изразяват в
главоболие, безсъние, страхови изживявания при
попадане в обстановка подобна или аналогична на претърпяното ПТП.
От
заключението по допуснатата съдебно - психиатрична експертиза, прието като
обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, както и от
обясненията на вещото лице дадени в проведеното на 11.10.2017г. открито съдебно
заседание, се установява, че преди преживения инцидент на 18.08.2014г.
ищцата Ю.Й. не е страдала от психични
разстройства. Била е здрава, хармонична личност с отлична социална адаптация и
постъпателно развитие, съответно на стресовите периоди, през които е
преминавала, била е реализирана и удовлетворена от постигнатото, способна да се
радва на живота, на семейството и професионалните си успехи. В резултат на
преживяното произшествие у нея се е отключило психично разстройство -
постравматично стресово разстройство по Международната класификация на
болестите - 10 ревизия, което е с намаляваща и прогресираща симптоматика
/флуктуиращ ход/. Лечението му е симптоматично - може да завърши с оздравяване,
но и да приеме хроничен ход с продължителност от много години, като премине в
трайна промяна на личността.
Влошеното
състояние на ищцата, след произшествието, се изразява в настъпило нарушение на
нощния сън, придружен от кошмарни съновидения и изживяване на травмата -
оживяване на сцени, които наподобяват преживяванията от катастрофата. Била е
емоционално лабилна, тревожна и стенична. Не можела
да се храни, поради което е отслабнала със седем килограма. Споделяла е
сомато-вегетативна симптоматика - сърцебиене, тежест в епигастриума,
пресъхване на устата и главоболие. Била е с намалена концентрация и с намалена
волева активност.
Към
настоящия момент у ищцата все още се регистрират следните симптоми: емоционално
лабилна, тревожна, на моменти стенична; споделя тежка
психотравма, към която е фиксирана, с епизоди на повтарящо се изживяване на
травмата; соматовегетативни оплаквания – главоболие, сърцебиене, тежест в епигаструма, пресъхване на устата и се регистрира обилно
изпотяване при спомена за ПТП; нарушения в съня; с понижена концентрация на
внимание; с понижена волева активност, които оказват влияние в ежедневието на
ищцата.
Вещото
лице посочва, че е провеждано лечение с Деанксит, Ривотрил и Екситил в продължение
на няколко месеца, но самият психиатър е отчел „недостатъчен ефект”. Въпреки
проведеното лечение Ю.Й. продължава да страда от постравматично стресово
разстройство, което налага психиатрично медикаментозно лечение и психотерапия.
Обстоятелството, че след травмата ищцата Ю.Й.
е преживяла силен емоционален и психически стрес, както и тежък възстановителен
период се установява и от показанията на разпитаните по делото свидетели – Х.Н.С.
и Т.И.П., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни.
От
същите се установява още, че преди инцидента ищцата е била енергична и дейна в
ежедневните си дейности, активна, уверена и отстояваща мнението си, добър
шофьор. След инцидента, през 2014г., състоянието й се е влошило значително.
Имала е наранявания по лявата ръка в областта над лакътя – от шофьорското
стъкло са се забили стъкла в тялото й. Имала е охлузвания по дясната ръка и по
долната челюст на лицето, както и изгаряния по лявата ръка. Имала е и проблеми
с дишането, като задух от удара в гърдите. Имала е силно главоболие, което
продължава и към настоящия момент. Лечението й е продължило дълго, тъй като
част от стъклата не са могли да бъдат извадени и са излизали по естествен път,
малко по малко. Дълго време не е позволявала на никой от близките й да я
прегръща, заради болките, които е изпитвала при допира на ръката й.
Непосредствено след инцидента е развила страхова невроза да шофира, която не е
преодоляна и към настоящия момент. В продължение на четири – пет месеца е
пътувала до работата си заедно със свидетелката П., която я е вземала от дома
й, с личния си автомобил и я е връщала там, като са се движили по обиколни
маршрути, предвид страха на Ю.Й. да преминава през кръстовището, на което е
възникнало произшествието. Спряла е да шофира продължително време и все още го
прави изключително рядко – преотстъпва колата на друг или пътува с други
автомобили. Проблемите в ежедневието й възникват когато съпругът й е на път,
тъй като няма кой да кара децата й на училище и другите им занимания.
След
инцидента се е променило и психическото й състояние – спряла е да се храни,
отслабнала е, не е можела да спи, сънувала е кошмари и постоянно се е връщала
към инцидента. Станала е нервна, раздразнителна, разстройвала се е и плачела
при всякакви поводи. Станала е нетърпима към шумове. Общува по-малко, не
отстоява мнението си, неуверена е. Провеждала е лечение с лекарства, както и е
ходила в Нареченски бани, но още не може да преодолее стреса от катастрофата.
Ограничила е и социалните си контакти.
При определяне на
размера на обезщетението, съобразно указанията дадени с ПП 4/68г по
приложението на чл. 52 ЗЗД, съдът съобразява установените конкретни обективно
съществуващи обстоятелства: степента на уврежданията, представляващи леки
телесни повреди, болезнеността на същите и продължителното премахване на
попадналите в тялото на ищцата стъкла, главоболието от полученото сътресение на
мозъка, което се проявява периодично и към настоящия момент. Следва да бъде
отчетено и развитото посттравматично разстройство, което все още не е отшумяло
и е свързано със значително влошаване на качеството на живот на пострадалата –
развития страх да управлява автомобил, честото връщане към преживяното,
кошмарните сънища и емоционалната й нестабилност свързана със затвореност,
промяна в начина на общуване.
С оглед на изложеното
съдът намира, че вследствие на произшествието на пострадалата са причинени
болки и страдания с по-силен от обичайното интензитет, поради което и съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, дължимото за същите обезщетение следва да се
определи в размера достатъчен за компенсацията им, а именно 25 000 лв. При определяне
размера на обезщетението съдът съобрази младата възраст на пострадалата,
физическия дискомфорт от получените травматични увреждания, който е били
източник на много негативни емоции, както и продължаващото, въпреки
провежданото лечение, психично разстройство.
Съдът намира, че с така
определеното обезщетение е постигнат справедливият баланс между претърпени
вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата от обезвреда,
респ. спазен е принципът за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без обезщетението
да представлява средство за повишаване на стандарта на живот на пострадалия.
За горницата до пълния претендиран
размер от 53 000лв. претенцията следва да се отхвърли.
Предвид уважаване на
иска за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
основателен се явява и акцесорния иск за мораторна лихва, считано от датата на
деликта до предявяване на иска, който следва да бъде уважен в размер на
6178,70лв., съответен на присъдената главница, на осн.чл.84,
ал.3 ЗЗД вр.чл.223 КЗ, отм. /в какъвто смисъл е и
постоянната практика на ВКС, изразена в решение № 45/15.04.09г. по т.д. №
525/08 г. на ВКС-ТК, решение №72/30.04.09г. по т.д. №475/08г. на ВКС-ТК и
решение №594/17.10.06г. по т.д. №192/06г. на ВКС-ТК; решение №6/28.01.2011г. по
т.д.№705/2009г., ІІ т.о. на ВКС/. За разликата над 6178,70лв. до пълния размер
на претенцията от 13 098,87лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Водим от горното съдът намира
предявените искове от Ю.П.Й. срещу ЗК «ЛЕВ ИНС» АД, гр.София за заплащане на
сумата от 25000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат на претърпените телесни повреди – мозъчно
сътресение; травма на дясната предмишница,съчетана с изгаряне 1-2 степен; разкъсноконтузни
и прорезни рани на лявата мишница; постравматично стресово разстройство,
вследствие на ПТП настъпило на 15.08.2014г., причинено от М.А. П., ЕГН **********,
както и на сумата от 6178,70лв., представляваща законната лихва върху главницата,
считано от датата на деликта 15.08.2014г. до 18.01.2017г., на основание чл.226
от КЗ /отм/ и чл.86 от ЗЗД, за основателни и счита,
че като такива същите следва да бъдат уважени.
Искът за разликата над 25 000лв. до
претендираните 53 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на претърпените телесни
повреди - мозъчно сътресение; травма на дясната предмишница, съчетана с
изгаряне 1-2 степен; разкъсноконтузни и прорезни рани на лявата мишница;
постравматично стресово разстройство, вследствие на ПТП настъпило на
15.08.2014г., причинено от М.А. П., ЕГН **********, както и за разликата над
6178,70лв. до претендираните 13 098,87лв., представляваща законната лихва
върху главницата, считано от датата на деликта 15.08.2014г. до 18.01.2017г., на
основание чл.226 от КЗ /отм/ и чл.86 от ЗЗД, следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
направеното искане в полза на Ю.П.Й. следва да бъде присъдена сумата от
2780,16лв., представляваща направените в настоящото производство съдебно –
деловодни разноски, съразмерно уважената част от исковете.
Съдът намира, че направеното от
ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско
възнаграждение, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК е основателно, тъй като делото не
се характеризира с фактическа е правна сложност и заплатеното възнаграждение
съвпада с минималния размер, определен в Наредба №1/2004г.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и
направеното искане ищцата Ю.П.Й. следва да бъде осъдена да заплати на ЗК «ЛЕВ
ИНС» АД, гр. София сумата от 184,91лв., представляваща направените по делото
разноски за комплексна автотехническа и медицинска експертиза, съразмерно
отхвърлената част от исковете.
Въз
основа на изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗК «ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул.»Черни Връх» №51Д,
да заплати на Ю.П.Й., ЕГН ********** от гр.Варна, кв.”Младост”, бл.139, вх.6,
ет.7, ап.136, сумата от 25 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на претърпените
телесни повреди – мозъчно сътресение; травма на дясната предмишница,съчетана с
изгаряне 1-2 степен; разкъсноконтузни и прорезни рани на лявата мишница;
постравматично стресово разстройство, вследствие на ПТП настъпило на
15.08.2014г., виновно причинено от М.А. П., ЕГН **********, като водач на
л.а.”Фолксваген Пасат” с рег.№В 3932 НК, застрахован по риска «Гражданска
отговорност» в ЗК «ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК *********, както и на сумата от 6
178,70лв., представляваща законната лихва върху главницата, считано от датата
на деликта 15.08.2014г. до 18.01.2017г., на основание чл.226 от КЗ /отм/ и чл.86 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ю.П.Й., ЕГН **********
от гр.Варна, кв.”Младост”, бл.139, вх.6, ет.7, ап.136, срещу ЗК «ЛЕВ ИНС» АД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец,
бул.»Черни Връх» №51Д, искове за заплащане на разликата над 25 000лв. до
претендираните 53 000лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на претърпените телесни
повреди - мозъчно сътресение; травма на дясната предмишница, съчетана с
изгаряне 1-2 степен; разкъсноконтузни и прорезни рани на лявата мишница;
постравматично стресово разстройство, вследствие на ПТП настъпило на
15.08.2014г., виновно причинено от М.А. П., ЕГН **********, като водач на
л.а.”Фолксваген Пасат” с рег.№В 3932 НК, застрахован по риска «Гражданска
отговорност» в ЗК «ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК *********, както и за разликата над
6 178,70лв. до претендираните 13 098,87 лв., представляваща законната
лихва върху главницата, считано от датата на деликта 15.08.2014г. до
18.01.2017г., на основание чл.226 от КЗ /отм/ и чл.86
от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗК «ЛЕВ ИНС» АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул.»Черни Връх» №51Д,
да заплати на Ю.П.Й., ЕГН ********** от гр.Варна, кв.”Младост”, бл.139, вх.6,
ет.7, ап.136, сумата от 2780,16лв., представляваща направените съдебно
деловодни разноски, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Ю.П.Й., ЕГН ********** от
гр.Варна, кв.”Младост”, бл.139, вх.6, ет.7, ап.136, да заплати на ЗК «ЛЕВ ИНС»
АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец,
бул.»Черни Връх» №51Д сумата от 184,91лв., представляваща направените по делото
разноски за допуснатата комплексна съдебно – автотехническа и медицинска
експертиза, съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: