Определение по дело №3638/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 5510
Дата: 20 май 2022 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Деян Стоянов Вътов
Дело: 20225330103638
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5510
гр. Пловдив, 20.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20225330103638 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на П. П. М. против А. П. М.
за възстановяване на запазената й част от наследството на П. А. М., накърнена с посочените
в исковата молба дарения на недвижими имоти.
След указания на съда, както и снабдяване с данъчни оценки на дарените имоти,
ищцата сочи, че цената на предявения иск възлиза на сумата на **** лева.
Настоящият съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по така
предявения иск е ОС-Пловдив, по следните съображения:
Установява се, че данъчна оценка на имотите, предмет на извършените дарения
възлиза общо на **** лева, от които с оглед обстоятелството, че наследодателят е оставил
четири деца, припадащата се запазена част на ищцата би била в размер на*** лева,
изчислена по правилото на 29, ал. 1 ЗН, ако се вземат предвид данъчните оценки на имотите
като ориентир, макар същите да не са меродавни при определяне на масата по чл. 31 ЗН.
Искът по чл. 30 ЗН е конститутивен, облигационен иск, който е оценяем. Това е така,
тъй като правото на възстановяване на запазената част от наследството е имуществено
право, което е прехвърлимо и може да се наследява. Поначало въпросът накърнена ли е и с
колко запазената част от наследството, както и как следва да бъде попълнена тя, се решава с
крайния съдебен акт – съдебното решение. Едва тогава се определя точният паричен
еквивалент на правото по чл. 30 ЗН, в хипотезата на накърнена запазена част с дарение или
завет. Същевременно обаче, по аргумент от чл. 70, ал.1 ГПК, цената на иска се посочва от
ищеца и може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото
заседание за разглеждане на делото. Тоест, цената на иска по чл. 30 ЗН следва да се
определи на един по-ранен етап. Ето защо, настоящият съдебен състав е на мнение, че при
проверка на редовността на исковата молба, респ. определяне цената на иска и дължимата
държавна такса, съдът следва да изходи от данъчните на имотите, които фигурират в
наследството, тези, които се твърди, че са разпоредени по дарение и да се съобразни
размерът на запазената част от наследство като дроба величина – чл. 29 ЗН, като оттам се
направи извод каква е приблизителната паричната оценка на правото по чл. 30 ЗН.
В случая се твърди, че в наследството няма имущество, т.е. масата по чл. 31 ЗН би се
формира единствено от даренията, чиято данъчна оценка е в размер на **** лева. Запазената
1
част на всички наследници би била *** лева, а на ищцата **** лева, която сума е цената на
иска, тъй като запазената част е накърнена с дарения на недвижими имоти.
Аргументи в насока това, че искът по чл. 30 ЗН е оценяем, когато, се твърди, че
запазената част е накърнена с дарение, т.е. когато ще се образува маса по чл. 31 ЗН, могат да
се изведат и от разясненията на т.1А на ТР 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, с които се прие, че
исковете с правна квалификация чл.42 от Закона за наследството са оценяеми, като съгласно
чл.69, ал.1, т.4 ГПК цената им се формира от стойността на завещаното имущество. Когато
завещателното разпореждане има за предмет вещни права върху конкретен имот, цената на
иска се определя от размерите по чл.69, ал.1, т.2 ГПК. След като искът по чл. 42 ЗН е
оценяем, то и искът по чл. 30 ЗН би следвало да бъде такъв, доколкото при неговото
уважаване запазената част се възстановява или в натура – с имот, или в пари, което са все
имуществени и оценими права. Искът по чл. 30 ЗН не е вещен иск, поради което родовата
подсъдност на делото се определя по правилото на чл. 104, т. 4 ГПК, като в случая
компетентен да се произнесе по правния спор е ОС-Пловдив.
Така мотивиран, РС-Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРТЯВА производството по гр. д № 3638/2022 г. и ИЗПРАЩА делото по
компетентност на ОС-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца пред ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
2