Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Пирдоп,
19.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на
двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА
ПАРАЛЕЕВА
при секретаря Петя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Паралеева гр.д. № 341 по
описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Делото
е образувано по искова молба, подадена от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК: ********* чрез пълномощника юрк. Г.К.
против И.Г.А., с която се иска от съда да осъди ответника да заплати на „Кредитреформ
България“
ЕООД сумата
от 350.00 лв. – неплатена главница по договор за кредит №**********/25.02.2015г. между „4финанс“ ЕООД и И.Г.А., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на дължимата сума.
Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че на 25.02.2015г. „4 финанс“ ЕООД, опериращо на
пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“, е сключило с
ответника И.Г.А., в качеството на кредитополучател, Договор за кредит
№********** при условията на чл.6 ЗПФУР. Сочи се, че сключеният договор е
оформен съгласно разпоредбите на ЗЕДЕУУ, а процедурата по сключване на договора
е подробно описана в Общите условия на „4 финанс“ ЕООД и е в съответствие със ЗПФУР и
приложимото законодателство. Сочи се, че кредитополучателят е подал заявка за
отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на интернет
страницата на кредитодателя – www.vivus.bg. След
подаване на заявката проект на договора за кредит се предоставил на
кредитополучателя на интернет страницата, като последният трябвало да го
подпише, което се извършвало чрез бутона „Подпиши“, след натискането на който
бутон се считало, че се подписват всяка страница от договора и приложимите Общи
условия. С подписването на договора за кредит кредитополучателят потвърждавал,
че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката на Стандартния
европейски формуляр, че желае да сключи договора и се съгласява сумата по
кредита да се преведе на посочената във формуляра за заявка банкова сметка ***.
В процесния случай, договорът за кредит между страните бил сключен на
25.02.2015г. и се явявал първи по ред между тях. В заявката си И.А. заявил
желание да му бъде отпусната сума в размер на 350 лв., а кредитът бил отпуснат
за период от 30 дни, с падежна дата 27.03.2015г. Сумата била отпусната от
кредитодателя на името на кредитополучателя в „Изипей“ АД на същия ден –
25.02.2015г. Към датата на падежа ответникът следвало да плати сума в размер на
350 лв., представляваща главницата по отпуснатия кредит, но към тази дата
кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. От
28.03.2015г. „4 финанс“
ЕООД започнал да начислява наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на
основния лихвен процент, определен от БНБ. Сочи се, че са изпратени три броя
напомнителни писма до ответника на адреса му, посочен в Договора за кредит,
съдържащи информация за просрочения кредит. Писмата се таксували по 10 лв. за
всяко, съгласно т.13.5 от ОУ към Договора за кредит. Въпреки отправените покани
ответникът не погасил вземанията. Твърди се в исковата молба, че на
01.02.2018г. „4финанс“ ООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ
България“ ЕООД, в качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания
№BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлил на
цесионера вземанията по Договор за кредит №********** в общ размер 890.58 лв.,
от които: главница -
350 лв., наказателна лихва – 510.58 лв., такси за събиране – 30 лв. По силата
на сключения договор за цесия, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява
длъжниците от името на цедента за прехвърлянето на задълженията, като
изпратеното до адреса на длъжника уведомление е върнато, поради което към
исковата молба се прилага уведомлението. Предвид изложеното, ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД счита, че има ликвидно и изискуемо вземане, от което претендира главницата
в размер на 350 лв.
В срока по чл. 131 ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника И.А.
- адв. С.Е., назначена с определение на РС-Пирдоп от 29.08.2019г. Адв.Е. счита
иска за допустим, но неоснователен. Оспорва се твърдението на ищеца, че между
„4финанс“ ЕООД и И.Г.А. е сключен договор за кредит №**********, тъй като договорът за кредит и Общите условия към него
не били подписани от ответника, не са потвърдени от него и той не е дал
съгласието си за сключване на процесния договор в съответствие с изискването на
чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР във вр. чл.18, ал.2 ЗПФУР, поради което между страните
не съществувало валидно възникнало облигационно правоотношение, а договорът за
кредит е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, тъй като липсва съгласие на
ответника за сключването му. Оспорва се още твърдението на ищеца, че ответникът е
получил заемната сума. Уведомлението за цесия не било надлежно съобщено на
ответника, с оглед на което не било породило ефекта, посочен в чл.99, ал.4 ЗЗД,
като същото не би могло да се счита за редовно връчено и с връчване на исковата
молба, тъй като в случая то не е получено от ответника или упълномощено лице, а
от особен представител, назначен от съда. Наред с изложеното, на ответника не
била предоставена и преддоговорна информация съгласно чл.5, ал.1 ЗПК и
кредиторът не бил спазил сроковете за правото на отказ на потребителя от
сключване на договора. С оглед на изложеното, адв.Е. моли съда да отхвърли
изцяло като неоснователен предявения
иск.
В
съдебните заседания по разглеждане на делото, ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД не изпраща представител. Депозирана е
писмена молба от юрк. Г.К. – процесуален представител на ищеца, в която
подробно е взето отношение по възраженията и доводите за неоснователност на исковата
претенция, наведени от особения представител на ответника. Счита се, че с
приемането на проекта за договор за кредит посредством натискане на бутона
„Подпиши“ е сключен договор за кредит в електронна форма по смисъла на чл.3,
т.35 от Регламент (ЕС) №910.2014г. на ЕП и Съвета от
23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар, а съгласно чл.3, ал.2 ЗЕДЕУУ
писмената форма се смята за спазена със съставянето на електронен дoкумент, съдържащ електронно изявление. С
представянето на договора и приложимите ОУ на кредитополучателя на подсигурен pdf формат било спазено изискването на чл.10, ал.1
ЗПФУР, доколкото предоставянето на условията на договора на pdf формат представлявало „траен носител“ по смисъла на
параграф 1, т.3 от ДР на ЗПФУР. С предоставянето на договор и ОУ били спазен и
чл.18, ал.1, т.1 във вр. чл.8 ЗПФУР. Твърди се, че в достатъчна степен
приложените към исковата молба електронни документи съдържат индивидуализиращи
белези и данни, установяващи по категоричен начин кой е техният автор, какво е
тяхното съдържание и каква е била целта да бъдат отправени, за да се приеме за
доказано сключването на процесния договор за кредит. Възпроизвеждането на
електронния документ на хартиен носител се сочи, че не променя характеристиките
му и съгласно чл.184, ал.1 изр.1 ГПК той се представя по делото именно по такъв
начин – като препис, заверен от страните. Сочи се, че за да завърши
регистрацията кредитополучателят следва да приеме преддоговорната информация и
Общите условия /ОУ/, а изпълнението на договорните клаузи е гарантирано чрез
електронната форма за кандидатстване и сключване на договори от разстояние
„Вивус“, където всяко от посочените задължения на кредитодателя за предоставяне
на преддоговорна информация е заложено като алгоритъм на системата. Доколкото
кредитът е генериран след спазване на процедурата и приемане на Общите условия
и представяне на преддоговорна информация, за доказано следвало да се счете
спазването на преддоговорните задължения на кредитодателя. Сочи се, че с
предоставянето на личните данни на кредитополучателя на интернет страницата на
кредитодателя „4финанс“ и изпращането на съгласие/потвърждение потребителят е
изявил своята воля за сключване на договора и е приел и ОУ. Отделно от
изложеното се сочи, че договорът за кредит представлява разновидност на
договора за заем за потребление, който договор е реален и е породил действие с
предаване на заемната сума, преведена в настоящия случай на кредитополучателя в
„Изипей“ АД. Сочи се още, че уведомяването на длъжника за прехвърляне на
вземането не е част от фактическия състав на договора за цесия, нито
предпоставка за действителността му. Твърденията, че И.А. не е уведомен за
цесията, били напълно неоснователни и се цитира съдебна практика, според която
уведомяването с исковата молба поражда действие. В случая се презюмирало
уведомлението да е получено от ответника и тъй като той сам се е поставил в
невъзможност да бъде уведомен лично за извършеното прехвърляне, особеният
представител не би могъл да противопоставя възражения за ненадлежно
уведомяване.
Ответникът И.Г.А. в съдебните заседания по делото се представлява
от адв. С.Е., назначена за негов особен представител с определение на РС-Пирдоп
от 29.08.2019г. Адв. Е. оспорва иска и в хода по същество на делото моли същият да бъде
отхвърлен като изцяло неоснователен и недоказан, като се вземат предвид всички
възражения, направени с отговора на исковата молба. Адв.Е. счита, че от страна
на ищцовото дружество не се доказало надлежно съобщаване на ответника и
прехвърляне на вземането по силата на сключения договор за цесия, поради което
същата не е породила действието си. Отделно от това адв.Е. заявява, че е
оспорила по съдържание всички представени с исковата молба доказателства,
включително разписката, удостоверяваща получаване на сумата от кредита, който
документ не е подписан от ответника. В този смисъл, не било установено
получаването на сумата по отпуснатия кредит. От заключението на вещото лице се
установявало, че евентуално представените документи за преглед са договорът и
ОУ към него, но не и стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна
информация, поради което следвало да се приеме, че кредиторът не е предоставил
преддоговорната информация съгласно чл.5, ал.1 от Закона за потребителските
кредити.
Съдът, след
като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното
от фактическа страна:
По делото е
представен договора за кредит № **********/25.02.2015г. и Общите условия
към него, свалени от системата на кредитодателя, който не носи подписа на
потребителя. Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на електронен
документ, последният, ведно с Общите условия към него, е представен по делото
на хартиен носител на основание чл.184, ал.1 ГПК.
От
ангажираната разпечатка на хартиен носител на процесния договор
за кредит се установява, че страни по него са „4 финанс“ ЕООД и И.Г.А..
Предмет на договора е предоставянето на сумата от 350.00
лв. за срок от 30 дни, с датата на получаване 25.02.2015
г. и дата на връщане - 27.03.2015
г., при ГПР и лихвен процент 0%, като сумата
следва да се изплати чрез „Изипей“. Посочени са постоянен и текущ адрес на клиента, както и телефонен номер и
електронна поща за връзка. В договора е записано, че кредитополучателят
декларира, че е получил Общите условия на договора за кредит, съгласява се с
тях и ги приема като обвързващи, приложими и представляващи неразделна част от
този Договор за кредит, както и че договорът се сключва в два еднообразни
екземпляра и се подписва електронно, в съответствие с процедурата, предвидена в
ОУ на договора за кредит.
Според
ангажираните по делото Общи условия за получаването на кредита
кредитополучателят се регистрира на страницата на кредитора www.vivus.bg,
като създава личен профил и
приема Общите условия. Кредит се отпуска въз основа на искане по образец в
страницата на кредитора. Там, на началната страница, фигурира и бланката на
Стандартния европейски формуляр за предварителна договорна информация и е
достъпен след като кредитополучателят избере конкретна сума и срок за връщане
на кредита.
След регистрацията на началната страница се предоставя проект за договор, като
след прочитането и съгласие с него кредитополучателят следва да го подпише
електронно, натискайки бутона „Подпиши“. Натискайки бутона кредитополучателят
подписва всяка от страниците на договора и потвърждава, че приема Общите
условия и стандартния европейски формуляр, като се съгласява сумата да му бъде
преведена преди изтичането на 14-дневния срок за отказ от договора по описаната банкова сметка ***. Отговор на искане за предоставяне на кредит
кредитора предоставя в 7-дневен срок от получаването му. Според Общите
условия договорът се счита сключен и влиза в сила от
датата на потвърждаването му по електронна поща и извършването на паричен
превод, който кредитополучателят е приел предварително на началната страница.
След сключване на договора кредиторът
превежда незабавно сумата по сметка на кредитополучателя, а срокът
на договора започва да тече от датата на
превода. Кредитополучателят има право да се откаже от договора, без да е нужно
да обосновава причините за това, в 14-дневен срок от
сключване на договора. Кредитополучателят трябва да
възстанови отпуснатия му кредит до датата на погасяване, посочена в специалните
условия, като има право да удължи срока за връщане на кредита със 7, 14 или 30
календарни дни, като правото на удължаване се счита упражнено след заплащането
на такса. При забава в заплащането на сума по кредита кредитополучателят дължи
надбавка за наказателна лихва. Сключеният
договор за кредит се съхранява на PDF
формат в базата данни на кредитора минимум пет години след прекратяването му.
По делото е
изслушано заключението на вещото лице по допуснатата и приета без възражение на
страните съдебно-техническа експертиза. Вещото лице, направило справка в интернет платформата за предоставяне на
кредити на „4
финанс“ЕООД – www.vivus.bg, е установило, че в последната е наличен профил
на ответната страна И.Г.А.,
създаден на 25.02.2015г. в 11.56 ч., едновременно със заявката за кредит №**********, като действията са извършени от компютър с IP адрес 37.157.190.21. Вещото
лице е установило, че съгласно записите в системата на „4 финанс“ ЕООД на
клиента са предоставени за преглед документите, приложени по делото от л.11 до
л.17, т.е. договорът за кредит и общите условия към него. Вещото лице е
посочило, че предвид факта, че системата е изменяна многократно и няма как да
бъде извършен тест дали създаването на профила и регистрацията за искане за
кредит към 25.02.2015г. са се извършвали след натискане на т.нар. бутон
„Подпиши“, то не може да бъде потвърдено дали това наистина е така. В съдебно
заседание вещото лице Е.Ж. е изслушан лично и поддържа представеното
заключение. Заявява, че в действителност не е било възможно да тества точно
тази система, която е действала към 2015г., защото тя е променяна много и за да
тества дали клиентът е натиснал точно бутон „Подпиши“, за да създаде заявката,
трябва да има работеща версия на системата, за да види какво ще се отрази и
дали няма някакви грешки в системата. Изразява убеждение обаче, че такива греши
не е имало. В системата било отразено, че договорът е подписан и представя
нагледно логовете в системата, които отразяват действията на клиента. Сочи, че
първо са му се обадили по телефона и след това са отпуснали кредита. Според
вещото лице има обяснение на факта, че трите действия – създаване на профил,
подаване на заявка и натискане на бутон „Подпиши“ са регистрирани в системата в
един и същи час. Това било така, за да не се пълни системата с различни
потребители, които са си направили заявка, но накрая са се отказали и затова
когато тегленето на кредит е първо по ред, се събира цялата информация и чак
като потвърди, че иска да изтегли кредита, тогава се осъществяват записите и
затова са в един и същи момент. Според експерта този тип системи са изградени
достатъчно сигурно и не допускат злоупотреби, като конкретната система дори не
е българска, а е полска.
Съдът намира
заключението на вещото лице за компетентно и безпристрастно изготвено, дало обоснован
отговор на поставените за разрешаване въпроси, поради което съдът цени
фактическите изводи, до които вещото лице е достигнало.
По делото е
представена разписка за
извършено плащане №2000000079072990/25.02.2015г., генерирана от ePay.bg, от която се
установява, че е
извършен паричен превод от 350 лв. в полза на И.Г.А., ЕГН:********** на
25.02.2015г. с наредител „4 Финанс“ ЕООД.
С договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г.,
сключен между „4 финанс“
ЕООД и “Кредитреформ България” ЕООД страните са уговорили, че
продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, описани в Приложение № 1. По делото е представено въпросното Приложение № 1 от 01.02.2018г.
към договора, в което е посочено вземането на цедента „4финанс“ ЕООД против И.Г.А., с
посочен единен граждански номер, по договор № **********/25.02.2015г., с общ размер на прехвърленото
вземане от 890.58 лв. -
размер на отпуснатата главница от 350
лв., размер на наказателната
лихва от 510.58
лв. и такса за събиране от 30 лв.
Представени
са потвърждение за извършената цесия, пълномощно за нея, както и уведомление до
длъжника И.А.. „4 финанс“ ЕООД е овластил ищеца -
“Кредитреформ България“ ЕООД с правата да уведоми длъжниците по прехвърлените
вземания, предмет на договора за цесия, като изготви и изпрати съобщения и
уведомления до тях и техните представители, което се установява от ангажирано
по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа
на издателя му от 02.02.2018г. “Кредитреформ България“ ЕООД, като пълномощник
на „4 финанс“ ЕООД, е направил изявление, адресирано до И.А.,
че задълженията му към „4 финанс“ ЕООД, в размер на 890.58 лв.
към 01.02.2018 г., са прехвърлени в полза на “Кредитреформ България“ ЕООД. В уведомлението е посочено, че изпълнение дължи на “Кредитреформ
България“ ЕООД и сметка, по която плащане може да бъде извършено. Изявлението е изпратено до
адресата по пощата на адрес в гр.Пирдоп, ул.„Оборище“ №8 /посочен в договора
за кредит като постоянен адрес на кредитополучателя/ и върнато в цялост,
с отбелязване „друг адрес“, поради което не е получено.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Районен съд – Пирдоп е
сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 240 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ във вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ във вр.
чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Исковото вземане е породено от договор за кредит от
разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила,
установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези,
съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/,
Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/, Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги/ЗЕДЕУУ/ и Закона за
потребителския кредит/ЗПК/. Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа
в разпоредбата на чл.6, ал.1 ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Именно такъв е
процесният договор за кредит и отговаря изцяло на законовата дефиниция. Съгласно т. 1 от ДР на ЗПФУР редът за сключване на договори по
този закон е приложим по отношение на финансови услуги като кредитирането. В разпоредбата на чл.
18 ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка
със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За
доказване предоставянето на преддоговорна информация и на електронните
изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ
и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал.3 на
чл.18 ЗПФУР преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или
електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В
разпоредбата на чл.3 от ЗЕДЕП в редакцията му, действала към момента на
сключване на процесния договор за кредит от разстояние, електронният документ
представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в
случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност
или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен
документ. Възпроизвеждането
на електронния документ върху хартиен носител не
променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл.184 ал.1, изр. първо от ГПК, той се представя по делото
именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната.
В случая в
производството по делото съдът намира за установено, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, по силата на договор за кредит от
разстояние №**********/25.02.2015г. /електронен документ/, с
който на И.А. е отпуснат кредит
за текущи потребителски нужди в размер на 350
лв. със срок на издължаване 30 дни. Изискуемата от ЗПК писмена форма за сключването на договора за
кредит е спазена, тъй като за нея е съставен електронен документ, като по
делото той е представен в разпечатка. Той съдържа индивидуализиращи белези и
данни, установяващи кой е техният автор, какво е тяхното съдържание, както и
каква е била целта да бъдат отправени. По делото са
налице електронни записи, възпроизведени на хартиен носител,
от които се установява по безспорен начин, че волеизявленията на страните са
насочени към сключване на договора, като е спазено изискването за съхраняването
на траен носител. Процесният договор отговаря на дефиницията за
„електронен документ“. Същият обаче не е подписан с електронен подпис. Електронното
съобщение, несъдържащо квалифициран електронен подпис, не се ползва с формална
доказателствена сила, което
обаче не е тъждествено
на липса на волеизявление и не може да бъде игнорирано, в който смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о. и
Определение № 169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г., І т. о. В
посочената практика се приема, че “принципно представянето на документ, върху който липсва
подпис на издателя му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото
авторство ще бъдат установявани с други доказателствени средства при оспорване
кой е издателят му”. В случая съдът
намира за установено, че страните са сключили договор за кредит с посоченото
съдържание, доколкото от заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза се установи, че ответникът, през системата на кредитодателя на сайта www.vivus.bg, е регистрирал свой профил с всички свои лични
данни, подал е заявка за
сключване на договора и системата
е генерирала договор. Сключването на договора чрез натискане на бутона „Подпиши“ също следва да се
приеме за установено, тъй като системата, която и вещото лице заяви, че е
коректна и според него не допуска злоупотреба, следва определен алгоритъм,
завършващ именно с натискане на бутон „Подпиши“. В действителност вещото лице
не е могло да тества точно действалата към 2015г. система, но настоящата е
базирана на същите принципи и за сключване на договор към момента се изисква
натискане на бутон „Подпиши“, което следва да се приеме, че е било част от
алгоритъма и към 2015г. Вещото лице е представило извадка от „логовете“ в
системата и от тях е видно, че преди отпускане на сумата кредитодателят е
извършил действия за идентифициране на кандидатстващия за кредит, включително и
е проведен телефонен разговор с него. Видно е, че е записано че в 11:56 часа на
25.02.2015г. клиентът е приел условията на договора за кредит, което следва да е станало
с натискане на бутона „Подпиши“. Според съда с достатъчна степен на сигурност
се установява, че заявката с
посочване на параметрите на договора за кредит е направена от профила на
потребителя И.А., след което от
този профил, при следване на
стъпките на системата, е бил генериран договор със съответните параметри, с
който договор потребителят
се е запознал и е бил приет от него с натискане на бутона “Подпиши”. При този вид
кандидатстване за кредит, към който потребителят сам се е насочил и при който
същият не се идентифицира с електронен подпис, е практически невъзможно да се установи, дали действията
от посочения профил физически са били осъществявани от лицето – титуляр на
регистрацията, което
обаче не променя извода,
до който съдът достигна,
тъй като в противен случай всеки един иск, основан на такъв вид договор следва
да бъде отхвърлян, което пък би довело до облагодетелстване на потребителите. Следва да се отчете,
че профилът на
съответния потребител се създава след въвеждане на неговите лични данни, които
в случая съвпадат с тези на ответника, след което се генерира уникален идентификационен
код на този потребител. Възможността за ползване на профила е ограничена, тъй
като последното е възможно единствено с въвеждане на електронния адрес на
потребителя и избраната от последния парола. Тези обстоятелства, разгледани в тяхната
взаимовръзка обосновават извод, че именно ответникът е ползвал системата на финансовата
институция
/сам или с помощта на другиго/, като след избиране на параметрите на договора и
запознаване с него е дал съгласието за сключването му, при посочените в
последния клаузи и съдържание с натискане на бутона “подпиши”. Фактът, който бе
акцентиран от особения представител на ответника защо няколко действия са
генерирани в системата с един и същи час намери отговор в разясненията, дадени
от вещото лице по СТЕ, а именно, че за да се избегне излишно натрупване на
профили на несигурни потребители, информацията се събира и се отразява в
системата едва когато потребителят потвърди желанието си да изтегли кредита,
т.е. отразяването на няколко действия в един и същи час не означава, че
потребителят не е имал достатъчно време да се запознае с условията на бъдещия
договор, за да вземе решение дали да го сключи. В тази връзка следваше да се
установи дали са спазени задълженията на кредитодателя да предостави на
кредитополучателя необходимата информация съгласно чл. 8 - 10 ЗПФУР.
Заключението на вещото лице е установило, че на разположение на ответника са били документите, фигуриращи от
л.11 до л.17 от делото, т.е. договор и Общи условия. В действителност сред тези
документи не се намира Стандартен Европейски формуляр, но според настоящия
състав това не означава, че потребителят не е разполагал с цялата относима и
касаеща го информация, която е била отразена достатъчно ясно в проекта на
договор и Общите условия към договора. Съглашението е било предмет на
индивидуално договаряне, т.е. то е израз на общата воля на страните, които
именно по този начин са уредили отношенията си. Още към момента
на сключването на договора потребителят И.А. е бил наясно с
крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем. Освен това, по делото не
се търси нещо различно извън договореното -
фиксирана като размер сума за главница, дори без начислени лихви поради забавата.
Сключване на
договор, който по така изложените съображения следва да се приеме, че е с
посоченото съдържание, се установява и от представената по делото разписка за извършено плащане № 2000000079072990 от 25.02.2015г. издадена от ePay.bg, от която е видно,
че на посочената дата И.А. е получила сумата
от 350 лв., преведена от
„4
финанс“ ЕООД, с основание на
превода – посочения единен граждански номер на ответната страна и номера на
договора за кредит.
Разписката не е подписана, но е генерирана от системата на успешно работеща на
българския финансов пазар фирма за парични преводи, която система е
сертифицирана и одобрена, за да бъде ползвана с цел осъществяване на парични
преводи. Разписката е качена и в профила на потребителя, за да може той да има
достъп до нея. Разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД установява, че договорът за заем има
реален характер и се счита сключен в момента на получаване на сумата от
заемополучателя, поради което в случая следва да се приеме, че договорът е
сключен, като за ответника е възникнало задължението за връщане на
предоставения за временно ползване финансов ресурс в размер на сумата от 350 лв. при условията
и за сроковете, установени в клаузите на договора и общите условия към него.
С получаването на сумата за ответника е възникнало задължение за
връщане на сумата съгласно уговорките по договор – в срок от тридесет дни /до 27.03.2015 г./. В кориците на
делото няма доказателства за отправяни искания от ответника за удължаване срока
на договора и съдът приема, че
срокът за връщане на
сумата по кредита е именно до 27.03.2015 г.
Не
са ангажирани доказателства за пълно или частично погасяване на задължението за връщане на
предоставената за ползване сума в същата валута и размер, поради което съдът следва да
счете, че ответникът не се е издължил на кредитодателя нито в посочения в
договора 30-дневен срок, нито след това, въпреки настъпилия падеж по договора.
Ищецът твърди, че в
качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от
сключен с цедента договор за кредит от разстояние. Договорът за цесия е договор, по силата на който
носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице и по силата на който
настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става
цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си. В действителност се
доказва, че между „4финанс“ ЕООД и “Кредитреформ България” ЕООД има
сключен договор за цесия. Съдът намира, че е налице воля
за прехвърляне на процесното вземане, доколкото последното е надлежно
индивидуализирано в представеното приложение към договора (с номер на кредита, име и ЕГН на длъжника и дължима
сума), като съдът намира за достатъчни така посочените в
приложението специфики, за да се достигне до обоснован извод, че предмет на цесията е
именно вземането по договора между „4 финанс“ ЕООД и И.Г.А..
Съдът намира, че договорът за цесия е породил
своето правно действие и посредством него вземането е надлежно прехвърлено. На първо място следва да се посочи, че по делото е
представено пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да
изпълни задължението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник, в който смисъл е и Решение №
156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99, ал.3
и ал.4 ЗЗД.
Извършеното в процесния случай
упълномощаване на цесионер да упражни необходимите за пораждане ефекта на
цесията действия, представлява друг валиден начин за нотифициране на цесията,
който не противоречи на задължителното разяснение, дадено с Тълкувателно решение № 142-7/11.ХІ.1954
г. на ОСГК на ВС на НРБ /така Определение
№597/20.07.2015 по дело №2406/2014 на ВКС, ТК, I т.о./. Длъжникът не е получил
уведомлението за прехвърляне на вземането преди завеждане на делото, доколкото
видно от представената по делото обратна разписка се е върнала с отбелязване
„друг адрес“. Съдебната практика е категорична обаче, че уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване
за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК /вж. Решение № 3 от 16.04.2014
г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК/. В настоящия случай към
исковата молба е приложено уведомление от стария кредитор /цедента/ за
извършената цесия, изготвено обаче от новия кредитор/цедента/ като пълномощник.
На следващо място, спорният между страните въпрос – дали уведомлението за
извършена цесия, връчено чрез особен представител, поражда действие, следва да
се разреши в насока на положителния отговор, макар въпросът да не е разрешен с
категоричност в практиката. Основен довод за липса на материална легитимация у ищеца да претендира вземането, наведен
от представляващия ответника адвокат, е относно това, че не било
налице валидно уведомяване на ответника за извършената цесия, поради това, че
книжата по делото и уведомлението за цесията са връчени на неговия особен
представител, а не лично на длъжника. Назначаването на особен представител на
ответника обаче е в следствие
на неуспешни усилия същият да бъде издирен на известния му адрес, който съдът установи като регистриран в Национална
база данни „Население“ негов постоянен и настоящ адрес. Опитът на съда да открие адрес по месторабота на ответника също е
безуспешен.
Няколкократното търсене на ответника на регистрирания
негов адрес за връчване на исковата
молба и книжата към нея, е останало без резултат, което е наложило
назначаването на особен представител. Фигурата
на особения представител по чл.47, ал.6 ГПК се припокрива с тази на
упълномощения процесуален представител относно получаване на книжа по делото,
както и връчване на препис от решението. Следва да се
отбележи, че прехвърлянето на вземане не е
правно действие с оглед на личността (intuito
personae), поради което не съществува пречка
всички правни действия, свързани
със сключването, прекратяването, изпълнението и пр. на договора да се извършват от
прадставители, включително и особени представители, назначавани по реда на процесуалния
закон. Длъжникът не следва да черпи благоприятни последици от
своето бездействие да отрази в регистрите на населението актуалния си адрес,
поради което следва да се счете, че макар до фактическо връчване на книжата на
длъжника да не се е стигнало, то връчването им на особения представител може и
следва да се приравни на нотифициране на самия длъжник. Тук следва да се
отбележи и че уведомяването е от значение за произвеждане на действие на
цесията спрямо длъжника. То не е част от фактическия състав на самата цесия и
между страните по договора за цесия действието му се е породило незабавно. В
случая съдът счита, че извършената цесия намира своето действие и спрямо длъжника
А., който сам е станал причина уведомлението по делото да бъде връчено на
особен представител, вместо лично на него или на упълномощено лице. В този
смисъл, съдът не споделя инвокираното от особения представител възражение, че
правната му фигура не позволява приложение на приетото в практиката за
допустимо връчване на уведомление за извършена цесия, заедно с исковата молба.
Предвид доказаността на обстоятелството, че
задълженията на ответника И.А. по съществуващ между него и „4 финанс“ ЕООД
договор за потребителски кредит, са били прехвърлени посредством цесия -
договор за продажба и прехвърляне на вземания, то следва да се приеме, че ищецът
„Кредитреформ България“ ЕООД се явява правоимащо лице, на което А. следва да
заплати дължимия от него размер на главницата по договора за кредит и
предявеният иск се явява основателен за претендираната сума от 350 лв. Върху така присъдената сума за главница следва да се заплати от длъжника и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба в РС-Пирдоп до момента на
окончателното изплащане на задължението.
Относно разноските, съдът намира, че с оглед изхода
на делото, разноските от общо 750 лв. /50 лв. за заплатена държавна такса, 250
лв. за СТЕ, 300 лв. за депозит за особен представител и 150 лв. за
юрисконсултско възнаграждение/ следва да се възложат на ответника по правилото
на чл.78, ал.1 ГПК, независимо че надхвърлят двойно сумата по претенцията. Това
е така, тъй като разноските са реално сторени от другата страна и това е
следствие от поведението на ответника, който е дал повод за завеждане на иска,
неизплащайки своето задължение.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.6
ЗПФУР, чл.9 ЗПК и чл.99 ЗЗД, И.Г.А., ЕГН: **********, с адрес: *** , ДА
ЗАПЛАТИ на
„КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Шандор Петьофери“
№ 10, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща незаплатена главница по Договор
за кредит № **********/25.02.2015г., сключен между длъжника – И.Г.А. и „4 финанс“ ЕООД, което вземане е прехвърлено на
ищеца „Кредитреформ България“
ЕООД с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г.,
сключен между „Кредитреформ България” ЕООД и „4финанс“ ЕООД, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 21.06.2019 г., до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, И.Г.А., ЕГН: **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ” ЕООД сумата от 750 лв. /седемстотин и петдесет
лева/ – разноски в производството по гр.д.
№ 341/2019 г.
по описа на Районен съд – Пирдоп, от които държавна
такса в размер на 50 лв., разноски за СТЕ в размер на 250 лв., депозит за
особен представител в размер на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от съобщаването му
на страните
пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Донка
Паралеева/