№ 260
гр. Русе, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Петров
Членове:Галина Магардичиян
В. Петков
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от В. Петков Въззивно гражданско дело №
20254500500389 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по глава ХХ “Въззивно обжалване” от ГПК.
Районен съд- Русе с решение № 298 от 21.02.2025г. постановено по гр.д.
№ 6400/24г. е отхвърлил предявения от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД,
срещу Община И.о, регресен иск за заплащане на сумата 648 лева, включваща
стойността на заплатено обезщетение в размер на 633 лева и 15 лева
ликвидационни разходи по щета №44011712215959 във връзка с ПТП от
11.06.2022г. с лек автомобил „Ленд Ровър“, с рег. № Н8714КА, като недоказан.
Със същото решение „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати
на Община И.о 300 лева разноски.
За да постанови това решение РРС е приел за установено, че между
„Леон Карс“ ЕООД като собственик на лек автомобил „Ленд Ровър“, с рег. №
Н8714КА и „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е бил сключен договор за
застраховка „Каско +“ за автомобила под формата на застрахователна полица
№ 440121171009695 със срок на действие от 22.12.2021г. до 21.12.2022г. На
14.06.2022г. С.С.Р. депозирал уведомление до „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД за настъпила щета по горепосочената полица, в което уведомление е
посочено, че е настъпило застрахователно събитие със застрахования
автомобил на 11.06.2022г., на път от село Мечка за гр. Русе, преди разклона за
главен път Русе-София. Посочено е, че при движение автомобилът е преминал
през голяма дупка, вследствие на което са увредени 3 от гумите му. Посочено е
в уведомлението, че е използвана пътна помощ за придвижването на
автомобила. Въз основа на постъпилото уведомление, в застрахователното
1
дружество е заведена щета с №44011712215959, по която е извършен оглед и
заснемане на процесния автомобил и калкулация на установените щети по
същия – повредени три броя гуми – двете предни и задна дясна. Определено е
застрахователно обезщетение в размер на 633 лева, което е заплатено на
собственика на увредения автомобил „Леон карс“ ЕООД с платежно
нареждане от 21.07.2022г. На 23.02.2023г., „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е
изпратило регресна покана до Община И.о, с която е претендирало
възстановяване на платената сума от 633 лева, както и 15 лева ликвидационни
разходи. С Писмо от 04.04.2023г. Община И.о е отказва да удовлетвори
претенцията на застрахователното дружество.
Пред първата инастанция е разпитан свидетеля С.С.Р., който твърди, че
на 11.06.2022г. е управлявал лек автомобил „Ленд Ровър“, с рег. № Н8714КА
по пътя от село Мечка към главния път Русе – София, като 300-400м. преди
разклона за същия, в района на намиращото се в страни от пътя летище,
влязъл в една дупка с двете гуми, а с другата попаднала във втора дупка.
Дупките били дълбоки. Скоростта с която се движел автомобилът била 50-60
км. час. Инцидентът станал в неговата лента на движение. Не можел да
избегне дупките, защото в него момент имало автомобил в насрещната лента.
Свидетелят слязъл и установил, че трите гуми, с които преминал през дупките
били скъсани. Други щети по автомобила нямало. Обадил се на хора, които му
помогнали, на място свалил и сменил гумите, като купил нови. До смяната на
гумите автомобилът останал на място. Свидетелят твърди също, че позвънил
на застрахователя за инцидента, но не се е обаждал на КАТ или на тел. 112. Не
е ползвал пътна помощ за придвижването на автомобила. Дупките по никакъв
начин не били сигнализирани или обезопасени.
Разпитан е и свидетеля П.Д.Д., з.к. в Община И.о, който заявява, че е
запознат със състоянието на пътната мрежа в ответната Община и начина по
който се поддържа. Заявява, че непосредствено преди датата на процесното
ПТП, участъкът на който се твърди, че е осъществено е бил ремонтиран.
Нямало сигнали за сериозни неравности и дупки по този път.
При така събраните доказателства Районен съд – Русе приема за
безспорно, че пътят на който се твърди, че е настъпило процесното
произшествие следва да бъде стопанисван и поддържан от Община И.о. Приел
е също, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен
безспорен извод, че на посоченото в исковата молба място е настъпило ПТП и
че причина за настъпването му е необезопасено препятствие на пътя – дупка
или дупки, както и че ищецът, не е ангажирал доказателства, установяващи
по категоричен начин, както мястото на настъпването на ПТП, така и
причините за това. Оценил е събраните свидетелски показания, като твърде
общи и взаимно противоречиви, които не позволяват да се направи
категоричен извод за мястото на произшествието и неговия механизъм. Като
аргумент за недоказаност на иска е посочено обстоятелството, че
пострадалият не е уведомил полицията за настъпилото ПТП и за наличието
на опасно препятствие на пътя, както и че не е обезпечил необходимите му
доказателства.
По тези съображения РРС приема, че не може да се установи
категорично мястото на настъпване на инцидента, нито, че причината за
инцидента е необезопасено препятствие на пътя – дупки, т.е. не е доказан
2
механизма на твърдяното ПТП.
В мотивите на обжалваното решение е прието, че единственото
доказателства за механизма на инцидента са свидетелските показания на
С.С.Р., водачът на увредения автомобил, които обаче районният съд не
кредитира, поради противоречието им със заявените от Р. обстоятелства пред
застрахователното дружество в депозираното от него уведомление за щета. В
последното Р. посочил, че е използвал след инцидента пътна помощ, което
обстоятелство отрича като свидетел. РРС е приел също, че свидетелят Р. е
заинтересован от дадените показания, тъй като те подкрепят личната му теза
пред застрахователя, която се явява основание да получи обезщетение.
Представените от застрахователя снимки не са ценени от първата
инстанция, по съображения, че не може да се установи кога са направени и
къде. Районният съд е отказал назначаването на поисканата от ищеца
автотехническа експертиза, тъй като липсват обективни данни, въз основа на
които вещото лице да даде заключение по поставените въпроси, като е
посочил, че при тези обстоятелства заключението на вещото лице би могло да
бъде само хипотетично и въз основа на него съдът не би могъл да обоснове
своето решение.
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД депозира въззивна жалба срещу
посоченото решение, като го намира за неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че предявеният иск е доказан с разпита нa св. Р., който установява
механизма на настъпване на ПТП, вкл. начина на увреда на 3 бр. aвтoмoбилни
гуми и необходимостта им от подмяна. Жалбоподателят счита, че отказът да се
назначи поисканата от него съдебно - автотехническа експертиза е в
противоречие с процесуалните правила. Сочи че обезпечаването на
доказателства е правна възможност, a не задължение на страната, както и че
често е невъзможно да се предотврати изгубването нa доказателството,
какъвто е и разглеждания случай — скоро след ПТП дупките ca запълнени.
Счита, че съвместен оглед на мястото на инцидента от ищеца и ответника е
практически невъзможен, а за за извършеният самостоятелен оглед oт
представител нa ищеца има представен снимков материал, от който е видно,че
е налице скорошно отремонтиране нa процесния участък. Прави искане за
назначаване на съдебно-автотехническа експертиза. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се уважи
предявеният иск.
Община И.о оспорва жалбата.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Правилни са изводите на районният съд, че предявеният иск е недоказан.
Основното доказателство за механизма и мястото на ПТП (които са
определящи за отговорността на ответника) са показанията на св. Р.. Същият
обаче е заинтересован, доколкото свидетелства за обстоятелства, които засягат
3
неговата имуществена сфера, като обезщетението което е предмет на
настоящото производство е именно сума изплатена на Р.. Това не изключва
възможността същият да бъде разпитан като свидетел, но неговите показания
следва да се преценяват през призмата на чл. 172 от ГПК- като се съобрази
неговата възможна заинтересованост. Именно така е ценил показанията на Р.
първоинстанционният съд, като правилно е отчел противоречията между
заявеното от него в заявление до застрахователя (че след инцидента е ползвал
услугите на Пътна помощ), със заявеното пред съда (че след инцидента
извикал хора да му помогнат, купил нови гуми и ги сменил на място, като не е
ползвал Пътна помощ). Освен това противоречие в изявленията на Р., по
делото са събрани доказателства, че участъкът от пътя, в който се твърди, че е
станало процесното ПТП е бил ремонтиран непосредствено преди твърдяната
дата на настъпването на ПТП, като дори и от представените от застрахователя
снимки се виждат ремонтирани дупки. Пострадалия от ПТП Р. наистина е
следвало да „обезпечи доказателства“ в смисъл да осигури такива, които да са
с достатъчна надеждност. „Хората“ които Р. твърди, че са му помогнали след
инцидента, ако бяха потвърдили това обстоятелство пред съда, щяха
значително да помогнат за доказването на иска. Ако бяха ангажирани
доказателства за закупуването на гуми на съответната дата, това също щеше
да повиши достоверността на разказаното от Р.. Простото заснемане на
дупките и на автомобила с увредените гуми в деня и на мястото на
инцидента също би спомогнало за доказването на датата, мястото и
последиците от инцидента (при спазване на процесуалните правила за оценка
на електронен документ и съдържащата се в него несловесна информация
съобразно техническите възможности за установяване на датата на която е
направена една снимка). На приложените снимки се виждат отремонтирани
дупки, което потвърждава твърденията на Община И.о и предизвиква
резонния въпрос- защо дупките не са били заснети в деня на твърдяния
инцидент и преди ремонта? Евентуално телефонно обаждане на полицията
и/или на тел.112 веднага след инцидента също би помогнало за повишаване на
достоверността на твърденията на увреденото лице. Т.е. Р. като
заинтересовано лице е могъл да осигури достатъчно доказателства с по-
висока достоверност от собствените му показания, които доказателства
застрахователят, полагайки дължимата грижа, е бил длъжен да изиска преди
да изплати обезщетението. Обратното означава всеки застрахован, със
съдействието на благоразположен застраховател, да може да замени няколко
скъсани гуми за нови, базирайки се само на собствените си твърдения.
Последното е неприемливо, включително и от правна гледна точка.
Увредените застраховани лица следва да полагат дължимата грижа за да могат
да установят с достатъчна степен на достоверност настъпилите
застрахователни събития. Застрахователите, от своя страна, също следва да
положат дължимата грижа за безспорно установяване на фактите около
застрахователните събития, ако искат да предявят регресна претенция.
Оплакването срещу отказа на първата инстанция да допусне исканата
експертиза е неоснователно. Правилно е посочил районният съд, че липсват
обективни данни, които вещото лице да интерпретира. При аргументиран
отказ да се кредитират изявленията на св. Р., липсват достатъчно други данни
за механизма и датата на инцидента от които вещото лице да извлече
необходимата информация, за да може да изготви заключението си. Същите са
4
съображенията да бъде отказано това доказателство и пред въззивната
инстанция. Основните въпроси, които стоят по делото са за времето, мястото и
механизма на настъпване на ПТП и за достоверността на показанията на св. Р..
След като съдът не кредитира показанията на този свидетел, то е напълно
безпредметно и вещо лице да прави някакви изводи за релевантни по делото
факти, които изводи да се базират на тези показания.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се
потвърди. Ответника по жалбата- Община И.о е представляван по делото от
юрисконсулт, които е изготвил отговор на въззивната жалба и се е явил в
съдебно заседание и следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение
в размера, в който се претендира- 100 лева. Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 298 от 21.02.2025г. постановено по гр.д.
№ 6400 по описа на Районен съд- Русе за 2024 година.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ №89Б, чрез
Адвокатско дружество „И. и съдружници“ с адрес за кореспонденция гр. В.,
бул. „М.Л.“ № **** да заплати на Община И.о, ЕИК *********,
представлявана от к. Г.А.М. с адрес село И.о, ул. „О.“ ** сумата от 100 /сто/
лева разноски за настоящото производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5