Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260004 17.06.2025г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 54-ТИ
граждански
състав
На осемнадесети март две хиляди двадесет и пета година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар: Радостина Тавитян
като разгледа докладваното от съдия
Е.Узунов гражданско дело № 3086 по описа за 2020година, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Първоначално производството е образувано по повод
постъпила искова молба от К.И.К., ЕГН: **********,***, чрез адвокат С.С.А.,съдружник
в адвокатско дружество „А. и У.”, със съдебен адрес:***,
офис 1А против: О.В.Г., с ЕГН **********
с адрес: ***; К.К.Г., ЕГН:********** *** и А.К.Г., ЕГН:********** ***.
От съда се иска да се постанови Решение с
което да се признае за
УСТАНОВЕНО по отношение на К.И.К., с ЕГН **********, с адрес ***,
против К.К.Г., ЕГН:********** *** и А.К.Г., ЕГН:********** ***. /наследници на първоначалния ответник К.А.Г., с
ЕГН **********/ и О.В.Г., с ЕГН **********,***,
че договорът за продажба, обективиран с Нотариален акт № 18, том XXXIV, нот.
дело № 10144/97 г., съставен на 09.10.1997 г. от К. К.- Нотариус при БРС, по
отношение на 1/12 идеална част от ДВОРНО МЯСТО с пространство от 900
/деветстотин/ кв.м., находящо се в гр. Б., *** и образуващо имот пл. № 84
/осемдесет и четвърти/, по плана на ж.к. „С.“, урегулирано от 900 /деветстотин/
кв.м., бивше лозе в местността „Б. Б.“, част от бивш имот пл. № 2109 /две хиляди сто и девети/ по кадастралния план на землището,
е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, поради липса на съгласие,
като се ПРОГЛАСИ договора за нищожен за 1/12 част, съответстваща на дела от
наследството на ищеца.
В хода на производството О.В.Г. е
починала, като съдът е конституирал на нейно място двамата и синове-останалите
наследници, които остават единствени ответници.
В исковата молба се твърди, К.И.К., заедно
с К.И.К., Ю. И. Х., К. И. Х., А. К. З. и Д. И. Х., са
наследници по закон на своята майка С. А. Т., починала на *** г.,
съгласно Акт за смърт № 0891/*** г.
С. А. Т. е преживяла съпруга на И. Х.Т., починал на *** г., съгласно Акт за смърт №
276/*** г., съставен в гр. Я. Същевременно, до
смъртта си на *** г. тя не е встъпвала в друг граждански
брак и няма други родени деца. В тази връзка, горепосочените наследници са единствени наследници по
закон на С. А. Т., като
съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН техните
дялове от наследството са равни на по 1/6 част за всеки от наследниците.
Посочените лица са наследници на С. А. Т. и И. Х. Т., но в случая имуществото на последния е ирелевантно, тъй
като се касае до наследствено правоотношение за имущество лична собственост
само на С. А. Т..
От своя страна. С. А. Т., заедно със сестра си Ю. А. З.,
са наследници по закон на своята майка К.К. З., която от своя стана видно от
Личен регистрационен картон на С. А. Т. от 06.11.1977 г., е преживяла съпруга
на А. З.и няма последващ сключен граждански брак, поради което съгласно чл 5,
ал. 1 от ЗН, С. А. Т. и Ю. А. З., като наследници на К.К.
З., придобиват всяка от тях по 1/2 от наследство.
Съгласно Решение № 9800А
за възстановяване на правото на собственбст на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на гр. Бургас, издадено от
Поземлена комисия гр. Бургас, на наследниците на К.К. З. се възстановява
правото на собственост на: Лозе от 0.900 дка, трета категория, находящо се в
землището на гр. Бургас в местността „Б. Б.“.
Съгласно Нотариален акт №
98, том XI, нот. дело № 5543/97 г., съставен на 27.06.1997 г. от Д. Р. - Нотариус при БРС, С. А. Т. и Ю. А. З. на основание
влязло в сила Решение № 9800А на Поземлена комисия гр. Бургас
по чл. 14, ал. 1, т. 1 от
ЗСПЗЗ и чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ са признати
за собственици по наследство от К.К. З. на: Свободен терен, находящ се в гр.
Бургас, ж.к. „С.“, за който е отреден имот нл. № 84, с
площ от 900 кв.м., бивше лозе в местността „Б. Б.“, част от бивш имот пл. № 2109 по кадастралния план на землището. Следва
да се посочи, че по отношение на гореописания недвижим имот С. А. Т. и Ю. А. З.
са съсобственици с притежавана от всяка една от двете по 1/2 ид.ч. от имота.
Съгласно Нотариален акт №
18, том XXXIV, нот. дело № 10144/97 г., съставен на 09.10.1997 г. от К. К.-
Нотариус при БРС, С. А. Т. и Ю. А. З., чрез пълномощника си К.И.К., продават на
ответника К.А.Г. гореописания недвижим имот.
При изповядване на горепосочената сделка,
за да удостовери представителната си власт от С. А. Т.,
К.И.К. е представил Пълномощно № 3049/25.08.1997 г. нотариално заверено от Л. Ф. - Нотариус при Районен съд - Ихтиман.
Твърди се, че през 1995 г. С. А. Т. се
установила постоянно да живее в К., в провинция М., където на *** г.
умира. През времето, когато С. А. Т. е живеела в К., до смъртта си, никога не
се е връщала в Р. България.
Твърди се, че след заминаването си за К., С. А. Т.
не се е връщала никога повече в Р. България, то респективно последната не се е
явявала лично пред Нотариус при Районен съд гр. Ихтиман за
съставяне и подписване на горепосоченото пълномощно. В тази връзка,
подписът в горепосоченото пълномощно, за който се твърди да е положен от С. А. Т., не е положен от С. А. Т.. Съответно,
ръкописно изписаните три имена на С. А. Т. по горепосоченото пълномощно, за
които се твърди да са изпълнение от нея, също не са изпълнени от последната.
Следователно, Пълномощно № 3049/25.08.1997 г.,
нотариално заверено от Л. Ф. - Нотариус при Районен
съд - гр. Ихтиман, с което К.И.К. се легитимира като
пълномощник на С. А. Т. при сключването на правната сделка, обективирана в
Нотариален акт № 18, том XXXIV, нот. дело №
10144/97 г., съставен на 09.10.1997 г. от К. К.- Нотариус при БРС, се явява
неавтентично.
Същото се явява и неистински документ по
авторство в частта на положения подпис и изпълнения саморъчен текст, за които
се твърди техен автор да е С. А. Т., поради което, на
основание чл. 193 от ГПК, се оспорва истинността на този
документ в посочените части като неистински.
В условията на евентуалност, в случай, че
се установи, че подписът е положен от С. А. Т., се поддържа оспорването на
пълномощното като неистински документ, тъй като се касае до злоупотреба с
бланков документ, при който е използван подпис на последната, към който е
придадено изявление, което в действителност не изхожда от нея, т.нар. „кражба на подпис“ и злоупотреба с блакет, при което отново
липсва съгласие.
При изповядването на
правната сделка, обективирана в Нотариален акт № 18, том XXXIV, нот. дело № 10144/97
г., съставен на 09.10.1997 г. от К. К.-
Нотариус при БРС, К.И.К. и друг път си е служил с неавтентично пълномощно от С.
А. Т. при сключването на правни сделки с недвижимо имущество на последната.
Наследодателят на ищцата К.К. приживе е
притежавала 1/2 идеална част от процесния имот, поради което тя се явява наследник на 1/12 идеална
част от процесния имот, но за същия е осъществена процесната прехърлителна
сделка, за която се твърди, че е сключена при липса на съгласие, поради което
за ищецът възниква правен интерес да иска прогласяването на нейната нищожност на посоченото основание за притежаваната от нея
част от имота по наследство по закон.
Същевременно се иска
привличането в процеса и на последващите прибретатели на имота.
По искане на ищците, по делото
бяха конституирани като трети лица помагачи всички, които са закупили имоти в
построената в дворното място жилищна сграда-43 лица.
С молба вх.№ 261947/17.05.2023
г., ищцата на основание чл.214 ал.1 от ГПК заяви изменение на предявените от
нея искове, като промени правното основание, като вместо по чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД, заяви, че договорът, обективиран в нотариален акт № 18 от 19.10.21997 г.
на БРС е недействителен на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД, като сключен от лице,
действало без представителна власт.
С протоколно определение от
13.06.2023 г. съдът прие направеното изменение на иска и прекрати
производството по отношение на всички конституирани по делото трети лица.
Определението е влязло в сила.
Процесуално легитимиран да
предяви иска за оспорване на сключения чрез представител договор е
упълномощителят, респ. правоприемниците му до размера на наследствената си
част, а процесуално легитимиран като ответник по този иск е третото лице, което
е договаряло с пълномощника.
В тази част няма спор между страните.
В хода на производството са
представени и приети доказателства, сред които: Решение № 9800 от 16.02.1999 г. на ПК, от което е
видно, че на наследниците на К.К. З. е възстановено правото на собственост
върху лозе от 0.900 дка, трета категория, находящо се в гр.Бургас в местността
„Б. Б.“;нотариален акт за собственост на недв.имот, възстановен по реда на
ЗСПЗЗ № 98, том XI, дело 5543/27.06.1997 г. на БРС, с който Ю. А. З. и С. А. Т.,
родена на *** г. в гр.П., на основание Решение на ПК № 9800А от 13.03.1997 г.
са признати за собственици по наследство от К.К. З. на СВОБОДЕН ТЕРЕН, находящ
се в гр.Бургас ж.к. „С.“, за който е отреден имот № 84, по плана на к.-с „С.“ с
площ 900 кв.м., бивше лозе в местността „Б. Б.“ част от бивш имот № 2109 по
кадастралния план на землището, при граници: си-трафопост, юз-улица, юи- и
сз-свободни терени. ; нот.акт за продажба на недв.имот № 18, том XXXIV, дело 10144/09.10.1997
г. на БРС, с който Ю. А. З. и С. А. Т. чрез пълномощника си К.И.К. продават на К.А.Г.
собствения си имот. Към приложените документи са описани пълномощни с рег.№
3049 и 3052 от 25.08.1997 г. на Нотариуса при РС-Ихтиман; нот.акт за продажба
на недв.имот № 50, том XXXVII, дело 11046/23.10.1997 г. на БРС, с който К.А.Г.
- лично и като пълномощник на съпругата си О.В.Г. продава процесния имот на М.С.К.; Удостоверение за наследници на И. Х. Т.,
починал на *** г., от което се установява, че е оставил като преживяла съпруга С.
А. Т., сред които и ищцата К.И.К..;личен регистрационен картон на С. А. Т., от
който е видно, че е вдовица и има 6 деца, едното от които е ищцата;копие на
пълномощно с рег.№ 3049/25.08.1997 г., заверено от Л.Ф. от нотариалната служба
на PC-Ихтиман, с което тя упълномощава К.И.К. да извършва всякакви действия
пред всички административни финансови и съдебни органи, включително да
„извършва действия на разпореждане, като по негова преценка продава или заменя
при условия, каквито той договори, да ме представлява пред Нотариус при
нотариално изповядване на сделките. „ писмо от ТП София град на НОИ, от което е
видно, че С. Ал. Т. е получавала пенсия за инвалидност от 1964 г. до 30.09.1995
г., като след това е спряно изплащането и, т.к. не е получавана повече от 6
месеца;Удостоверение изх.№ 3887от 21.05.2018 г. на Отдел „Български документи
за самоличност“ при СДВР, от което е видно, че С. Ал.Т. е имала обявен
постоянен адрес ***,, граждански паспорт - 98, № 024278, и в архив - паспорт
серия Ж № 3169898 от 01.08.1985 г. на МВР-Ямбол.; Писмо изх.№ СДА179ГР94-7106-22.12.2017 г.на Столична община
от което е видно, че С. Ал.Т. е била с постоянен адрес:***-758913-20.08.2020 г.
на СГКК-Бургас относно процесния имот; удостоверение
за идентичност на лице с различни имена № 1 от 02.01.2024 г. на район Сердика при Столична община,
от което е видно, че имената К.К. З. и К.А. З. са име на едно и също лице; Писмо
изх.№ 80-670,671/03.06.2024 г. на Служба по вписванията гр.Ихтиман, ведно с
препис от регистрите за нотариалните удостоверявания от дата 25.08.1997 г., от
които е видно, че с рег.№ 3049 С. А. Т.
от гр.София е упълномощила К.И.К. *** е заверила декларации по чл.78 ал.1от
ЗСДВ; с рег.№ 3051 е заверила декларация
за гражданство, имотно и материално състояние; удостоверения за наследници на К.Г.,
О.Г. и съдебно удостоверение за отказ от наследство.
В хода на производството се
изиска при условията на чл.192 от ГПК да бъде задължено третото
неучастващо по делото лице - С.К.И. като наследник на К.И.К. да представи
оригинал на пълномощно с рег.№ 3049/25.08.1997 г. на РС-Ихтиман.
Съдебното определение бе
изпратено чрез „Български пощи“ АД, като международна препоръчана пратка с
известие за доставяне, подадена на 26.02.2024г., доставена на получателя на
19.03.2024 г.
В определеният едномесечен срок,
изискваният документ не бе представен.
Всъщност, основен спорен въпрос
по делото се явява оспорването на автентичността и съдържанието на пълномощно с
рег.№ 3049/25.08.1997 г., заверено от Л.Ф.от нотариалната служба на PC-Ихтиман,
с което тя упълномощава К.И.К. да извършва всякакви действия пред всички
административни финансови и съдебни органи, включително да „извършва действия
на разпореждане, като по негова преценка продава или заменя при условия,
каквито той договори, да ме представлява пред Нотариус при нотариално
изповядване на сделките.Чрез това пълномощно, брата на сочената като
„Упълномощител“ К.И.К. се е легитимирал при изповядване на сделката с нотариален
акт №18, том XXXIV, нот.дело 10144 от 09.10.1997 г. на БРС по отношение на 1/12
(една дванадесета) идеална част от ДВОРНО място с площ 900 (деветстотин)
квадратни метра, находящо се в гр.Бургас ж.к. „С.“ и образуващо имот № 84
(осемдесет и четвърти) по плана на ж.к. „С.“, урегулирано от 900 (деветстотин)
квадратни метра, бивше лозе в местността „Б. Б.“ , част от бивш имот пл.№ 2109
(две хиляди сто и девети) по кадастралния план на землището.
Въпреки дългогодишните опити,по
делото пълномощно в оригинал не се представи.
Процесуалните представители на
ищците изразяват становище, че макар да не успя на процесуално основание да се
изследва авторството на процесното пълномощно чрез провеждане по делото на
експертиза,по реда на чл.193 ГПК, то от събрания доказателствен материал има
индиции за опорочаване на неговото авторство, вследствие на което е налице
липса на представителна власт.Като такива индиции се излагат твърдения, че за
да се завери процесното пълномощно, по съдържание и подпис на упълномощителя,
то на съответната посочена в пълномощното и в нотариалната заверка дата,
упълномощителят следва да се яви лично пред съдията по вписванията, който към
онзи момент е извършвал по закон такъв тип нотариални заверки.Този факт не е
установен с категоричност по делото,тъй като явилото се лице - упълномощителят С.
А. Т. се сочи да се е легитимирало с личен паспорт серия “А“ № 0718106, издаден на 20.05.1996 г.
от РУ „Задгранични паспорти“ на МВР — гр. София, какъвто документ не е
притежавала.Твърди се, че това е индиция, че упълномощителят не се е явила
лично пред съдията по вписванията в гр. Ихтиман.
Заявява се,че е видно от справки
до граничните служби, касателно влизане и излизане от страната на С. А. Т., че
такива няма рагистрирани.
Сочи се, че е служебно известно
на съда , че по ГД № 4900/2017 г. по описа на БРС, с предмет нищожност на
правна сделка сключена от К.И.К., който е упълномощения и по настоящото
процесно пълномощно, тогава действащ с друго пълномощно с упълномощител С. А. Т.,
което друго пълномощно е подписано от упълномощителя отново в гр. Ихтиман на
25.09.2012 г., при условие, че последната е починала на *** г. Сочи се, че тези
индиции в своята съвкупност водят до извод за опорочаване на авторството на
процесното пълномощно, вследствие на което е налице липса на представителна
власт.
Настоящият състав на съда не
споделя в пълнота тези доводи. Това е така, тъй като оборването на
официалността на нотариалната заверка изисква надлежна доказателствена стойност,
чрез доказателства и доказателствени средства събрани по реда на ГПК.
На първо място, по делото не се
представи писмено доказателствено средство, отговарящо на критериите за
документ по смисъла на Закона и по специално материален носител, съдържащ
изявление, което да е материализирано чрез писмени знаци или да съдържа
признаците на електронен документ. Действително, за съда не е пречка да приеме
копие на документ като доказателство по делото, но при проведената процедура по
проверка на документ по смисъла на чл.194 ГПК, не бе представен такъв, който да
позволи надлежно сравнително изследване със способите по ГПК, предвид
разпоредбата на чл.183 ал.1 от ГПК.
Настоящият състав на съда не
намира достатъчно доказателства, внясащи съмнение в компетентността, отговорността
и процедурата по изповядване на сделката, материализирана в нотариален акт №18,
том XXXIV, нот.дело 10144 от 09.10.1997 г. на БРС. Сочените индиции от ищците,
както и сами ги определят са с такъв характер, което не внася съмнение в
официалното удостоверение на нотариалната заверка на процесното пълномощно и
като такова, съдат не намира пороци в представителната власт , материализирана
в него.
Действително заа упълномощаването
с последици по чл. 36, ал. 2 ЗЗД за валидно разпореждане с имущество на
упълномощителя, необходимо и достатъчно е в пълномощното общо да е изразена
неговата воля за овластяване на пълномощника да извършва разпореждане от негово
име. Не е необходимо в пълномощното да са посочени вид разпореждане, конкретни
по вид сделки или действия на разпореждане, нито техни елементи Обемът и ограниченията
по процесното пълномощно са били обект на изследване от съответното кампетентно
по Закон лице, а именно лицето изпълняващо нотариални функции по сделката и
след като е приел действителност на тази едностранна сделка е постановил
валиден и годен формален акт.
С оглед горното, настоящия състав
на съда намира иска за неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
се дължат разноски в настоящото и производство в размер на общо 4750 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.И.К., с ЕГН **********, с адрес ***, за приемане за УСТАНОВЕНО по
отношение на К.К.Г., ЕГН:********** ***
и А.К.Г., ЕГН:********** ***.
/наследници на първоначалните ответници
К.А.Г., с ЕГН ********** и О.В.Г., с ЕГН **********/, че договорът за
продажба, обективиран с Нотариален акт № 18, том XXXIV, нот. дело № 10144/97
г., съставен на 09.10.1997 г. от К. К.- Нотариус при БРС, по отношение на 1/12
идеална част от ДВОРНО МЯСТО с пространство от 900 /деветстотин/ кв.м.,
находящо се в гр. Б., *** и образуващо имот пл. № 84 /осемдесет и четвърти/, по
плана на ж.к. „С.“, урегулирано от 900 /деветстотин/ кв.м., бивше лозе в
местността „Б. Б.“, част от бивш имот пл. № 2109 /две хиляди сто и девети/ по
кадастралния план на землището, е недействителен на основание чл.42 ал.2 от ЗЗД, като сключен от лице, действало без представителна власт, като се ПРОГЛАСИ
договора за нищожен за 1/12 част, съответстваща на дела от наследството на
ищеца, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К.И.К., с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ
на К.К.Г., ЕГН:********** *** и А.К.Г., ЕГН:**********
***, съдебно - деловодни разноски в
размер на 4750
/четири хиляди седемстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: