Р Е Ш Е Н И Е
град София, 12.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав,
в закрито
заседание на дванадесети октомври
две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА
МИЛЕН ЕВТИМОВ
като разгледа докладваното от съдия
ГАЛЯ МИТОВА частно гражданско дело № 10592 по описа за 2020 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по жалба, вх. № 02810 от 21.09.2020 г. по описа на ЧСИ Й.М.подадена
от З. “А.“АД срещу действия на ЧСИ М., рег. № 920 при КЧСИ, с район на действие
СГС, обективирани в Постановление за
разноски от 01.09.2020 г. по изпълнително дело № 20209200400410.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното Постановление за
разноски. Длъжникът З. “А.“АД се позовава на чл. 6 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП), обявено с Решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., като твърди, че за периода от 12.03.2020
г. – 15.07.2020 г. не следвало да дължи законна лихва. Според цитираната в
жалбата норма от ЗМДВИП за периода на извънредното положение и до 2 месеца след
отмяната му не се прилагали последиците от забава на плащане на задължения на
частноправни субекти. Като е отказала да редуцира законната лихва ЧСИ М.постановила
неправилен акт. На това основание подлежала на редуциране и таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ. Искането е да се отмени обжалваното Постановление за разноски.
Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.
Взискателят Р.Е.М. е депозирала становище по жалбата, чрез пълномощник
– адвокат Г.Х., с което оспорва същата изцяло по изложените от длъжника
оплаквания. Поддържа, че жалбата е неоснователна. Не претендира присъждане на
разноски.
ЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание
чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като
обсъди доводите в жалбaтa и прецени материалите по изпълнителното дело, приема следното:
Жалба, вх. № 02810 от
21.09.2020 г., в частта, в която се
обжалва отказът на ЧСИ М.да редуцира размера на законната лихва върху
присъдените главници по изпълнителния лист за периода 12.03.2020 г. –
15.07.2020 г., е процесуално недопустима,
като насочена срещу неподлежащо на обжалване по смисъла на чл. 435 ГПК
действие. Съображенията на съда за това са следните:
Действително, с
Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на
ВКС се прие, че длъжникът може да обжалва всеки акт на съдебен изпълнител,
който обективира произнасяне на последния по въпроса за разноските в рамките на
производството по принудително изпълнение. Конкретиката на случая обаче сочи,
че жалбоподателят оспорва не
разноски по изпълнението, по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, а вземането на взискателя за законна лихва
върху главниците, удостоверено в изпълнителния лист от 14.08.2020 г., въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20209200400410. Оспорването
от длъжника на притезанието, представляващо обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва - т. е. оспорването на суми по изпълнителния лист, се
осъществява по ред, различен от този, установен с чл. 435 ГПК.
Съобразно
изложеното жалбата следва да се остави
без разглеждане в посочената й част, а производството по делото да се прекрати
частично, като недопустимо.
В частта, в която се обжалва отказа на ЧСИ М.да
намали размера на пропорционалната такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ , жалбата е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Видно от материалите
по изпратеното на СГС копие на изпълнително дело № 20209200400410 по описа на
ЧСИ Й.М.същото е образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.08.2020 г.,
издаден от Апелативен съд – София по гр.
дело № 625/2020 г. Върху главните вземания са присъдени и обезщетения за забава в размер на законната
лихва, както следва: върху главницата от 30 000.00 лева за периода от 07.07.2015
г. до окончателното й плащане и върху главницата от 82 500.00 лева за
периода от 08.10.2016 г. до окончателното й изплащане.
На 19.08.2020 г.
на длъжника З. “А.“АД е връчена покана за доброволно изпълнение, като
задължението му по изпълнителното дело възлиза на сумата от 168 860.15
лева, от които: главница в размер на 30 000.00 лева, ведно със законната
лихва от 15 687.81 лева за периода 07.07.2015 г. – 31.08.2020 г.; главница
в размер на 82 500.00 лева, ведно със законната лихва в размер на
32 610.42 лева за периода 08.10.2016 г. - 31.08.2020 г.; разноски по
изпълнителното дело в размер на 240.00 лева и такси по ТТРЗЧСИ в размер 7 821.92
лева.
След връчване на
поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело №
20209200400410 по описа на ЧСИ М.жалбоподателят е подал на 10.08.2020 г. възражение,
в което е сочил, че не дължи законна лихва върху посочените главници за периода
на обявеното на 13.03.2020 г. извънредно положение и два месеца след отмяната
му – т. е. за времето след 12.03.2020 г. до 15.07.2020 г. Позовал се е на чл. 6
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Искането е
било да се намали не само размера на законната лихва, но и размера на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ съответно с редуцирания размер на
обезщетението за забава.
ЧСИ М.постановила
обжалваното Постановление за разноски, като оставила без уважение възражението
на длъжника в неговата цялост.
Пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ се изчислява върху размера на присъдените вземания по
изпълнителния лист. Същите в процесния случай обхващат две главни вземания,
съответно за 30 000.00 лева и за 82 500.00 лева, като оспорваната
законна лихва е присъдена с влязлото в сила Решение. Изпълнителният лист е
издаден и за тези акцесорни вземания, с оглед на което последните се включват в понятието материален интерес по чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ.
Ето защо жалбата в частта й, обективираща искане за
редуциране на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ следва да се остави без
уважение, като неоснователна.
По
разноските за настоящото производство.
Претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски за настоящото производство е неоснователна, с оглед изхода на делото
по жалбата.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх.
№ 02810 от 21.09.2020 г., подадена
от З. “А.“АД, ЕИК ******, в частта й,
в която се обжалва отказ, обективиран
в Постановление за разноски от
01.09.2020 г. на ЧСИ М.по изпълнително дело № 20209200400410, да редуцира размера на законната лихва
върху присъдените главници по изпълнителния лист за периода 12.03.2020 г. –
15.07.2020 г., като процесуално
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА
производството по ч.гр.д. № 10592
по описа за 2020 г. на Софийски
градски съд, Гражданско отделение, II-ри въззивен
брачен състав, в тази му част.
ОСТАВЯ
без уважение жалба, вх. № 02810 от 21.09.2020 г., подадена от З. “А.“АД, ЕИК ******, срещу Постановление за разноски от 01.09.2020 г. на ЧСИ М.по
изпълнително дело № 20209200400410, в
останалата й част обективираща искане за редуциране на пропорционалната такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, като неоснователна.
ОСТАВЯ
без уважение претенцията на З. “А.“АД, ЕИК ******, за присъждане на
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО
в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата от 21.09.2020
г. има характер на Определение и може да
бъде обжалвано с частна жалба пред
Софийския апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване, на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.