РЕШЕНИЕ
№ 670
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора годИ. в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря ВалентИ. П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300500615 по описа за 2022 годИ.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от И. М. М. против
решение № 262551/22.11.2021г. по гр.д.№ 12120/2020г. на ПдРС, ІІІ бр.с., с което
упражняването на родителските права спрямо малолетния син на страните М. Д. е
предоставено на въззиваемия Б. П. Д., като местоживеенето на детето е определено при
бащата, определен е режим на лични отношения на жалбоподателката с детето и същата е
осъдена да му заплаща издръжка в размер от 165 лева месечно. Във въззивната жалба се
сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие със събраните доказателства и фактите, които се установяват на база на
същите. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно родителския капацитет
на двамата родители, както и относно възможността и капацитета на дядото- баща на
въззиваемия, да се грижи за детето. От мотивите към решението не ставало ясно защо РС
приема за по-добри семейната и социалната среда на бащата. Категорично се оспорват
констатациите на РС относно наличието на дефицити в родителския капацитет на
жалбоподателката. Оспорват се и изводите на съда във връзка с възрастта и пола на детето,
обосноваването необходимостта то да живее при своя баща. Иска се цялостна отмяна на
обжалваното решение, като упражняваното на родителските права да бъде предоставено на
жалбоподателката и бащата бъде осъден да заплаща издръжка от 170 лева месечно. Също
така се иска определяне на режим на лични отношения на бащата с детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, първата половИна. от коледните и новогодишните
празници на всяка нечетна годИна. и втората половИна. на всяка четна годИна..
От въззиваемия Б. П. Д. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се поддържа,
че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Изложени са подробни доводи в
подкрепа изводите на РС относно всички обстоятелства, които са от решаващо значение
относно упражняването на родителските права и съответно режима на лични отношения и
1
издръжката.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 12120/2020г. на ПдРС, ІІІ бр.с. е образувано по искова
молба от Б. П. Д. против И. М. М. за решаване на спора между страните относно
упражняването на родителските права спрямо малолетния им син М. Б. Д., местоживеенето
и издръжката за детето. В исковата молба се твърди, че страните са живели на съпружески
начала и са родители на малолетното дете М. Д., роден на *****г. Твърди се, че след
раждането на детето майката се променила, не могла да свикне с ангажиментите по
отглеждането му. Веднага след раждането и периода на кърмене започнала да злоупотребява
с алкохол, по цяла нощ играела на компютърни игри, към които била пристрастена. Лягала
си призори, изтощена и пияна. Сутрин не можела да стане, за да поеме грижите за детето.
През целия ден била недоволна и изморена. Това я настройвало срещу бащата на детето,
който многократно опитвал да промени начИна й на живот. След разговор с нея, той
разбрал, че тя употребява и амфетамини. С времето станала агресивна, устройвала скандали,
крадяла пари от семейното жилище, като отказвала да обясни за какво са й били нужни.
През този период ищецът работил, заплащал сметките, пазарувал, плащал и разноските на
И.М.. Парите за майчинството тя не внасяла в семейния бюджет, а ползвала за свои лични
нужди. Ежедневно Б.Д. й оставял по 20- 30лв. за текущи нужди. Тя продължавала системно
да употребява алкохол, като се сгИнало до грозни ситуации, на които детето ставало
свидетел. Майката била намирана мъртво пияна, с разхвърляни около нея празни счупени
бутилки от алкохол, а детето стояло до нея и плачело с пълен памперс и гладно. През зимата
на 2018г. ответницата взела детето и без да предупреди ищеца напуснала дома му, като
заживяла при майката си в гр.*****. Дълго време му отказвала всякакъв контакт с детето.
Междувременно той продължил редовно да изпраща средства за нуждите на детето. През
месец февруари 2020г. майката се съгласила детето да остане при бащата за известно време
в гр.****. Заради пандемията се разбрали детето да остане при него по- дълго време. В
началото майката се обаждала всяка седмица да пита как е детето. С времето обажданията й
станали по- редки, а през последните два месеца въобще не е търсила детето. Ищецът узнал,
че баща й я изгонил от дома си, заради това, че се прибирала в малките часове на нощта в
неадекватно състояние. Твърди се, че Б.Д. поемал всички грижи за детето с помощта на
своите родители. Същият разполагал с добри условия за неговото отглеждане и възпитание.
Детето посещавало редовно профилактични прегледи и детска градИна.
С подадения отговор на исковата молба същата е оспорена като неоснователна.
Твърди се, че след фактическата раздяла между страните, детето им е живяло при майка си,
която се грижела за него с помощта на своята майка. Детето посещавало и детска градИна.
През месец февруари 2020г., двамата родители се уговорили Б.Д. да вземе И.М. от работа,
да посетят нейната майка в близко село, където тогава бил и малолетния М. Д.. Бащата
пристигнал директно в селото, заблудил майката на И.М., че ще мИнат да я от работното й
място и ще отидат на пазар, за да купят нещо за детето. Вместо това, като взел детето,
директно потеглил към гр. **** заедно с него, без да уведоми майката или друг член на
семейството. М. многократно търсила детето по телефона. Уведомила Д., че ще потърси
съдействие от Полицията, което вероятно го мотивирало да върне детето. След кратък
период от време, ситуацията се повторила. Бащата дошъл в гр.*****, майката му предала
детето, заедно с вещите необходими за престоя му в гр.****, като се разбрали след две
седмици да го върне. Това обаче не се случило. Той отказвал да уредят извънсъдебно
отношенията си. Въобще не си давал сметка, че прекъсването на контакта на детето с
майката не е в негов интерес. Самата тя не била пречила на личните контакти на бащата с
детето. Не е настройвала детето срещу него. Оспорва твърдението в исковата молба, че е
употребявала алкохол и наркотици. Изразява готовност да се подложи на изследвания.
Твърди, че Д. ежедневно употребява ***** и често се случва да злоупотреби. Твърди, че той
упражнил физическо насилие спрямо нея, за което имала съдебномедицинско
удостоверение. Сочи се, че детето е буквално отвлечено от дома на майката, която не е в
състояние да се справи сама със ситуацията. Тя твърди, че притежава всички необходими
2
условия за отглеждане на детето. Работи, подкрепяна е от родителите си. Разполага със
средства и с условия за отглеждане на детето. Същевременно бащата живеел със своя
възрастен баща, който практически полагал грижите за малолетния М.. Твърди се, че при
бащата на Д. няма нужните условия за отглеждане на четиригодишно дете. Твърди се, че
бащата освен на ответницата, е посягал и на родната си майка, като агресията при него била
константно поведение.
Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че са живели заедно и са
родители на детето М., роден на *****г.. В началото на 2019г. настъпила фактическата
раздяла между тях, като жалбоподателката замИнала за гр. *****, заедно с детето. По
първоинстанционното дело са разпитани свидетелите А. А. / майка на жалбоподателката/, В.
К. / без родство/, П. Д. /баща на въззиваемия/ и Г.А. / вуйчо на жалбоподателката/.
Свидетелката А. сочи, че дъщеря й е живяла на съпружески начала с Б.Д. и от връзката им
се родил малолетния М.. През 2018г. родителите се разделили. Дотогава при бащата на Д. в
гр.****. При раздялата жалбоподателката взела детето и напуснала жилището, което
обитавали. Установила се в собствено жилище в гр.****, но баща й го продал на трети лица
и тя трябвало да го напусне. Прибрала се в гр.***** и се установила в жилище на
свидетелката. Постъпила на работа, а детето било записано на детска ясла. Майката се
справяла много добре с грижите за детето. То било щастливо с нея. През този период, когато
бащата идвал в гр.*****, майката му позволявала да вижда сИна им. Общо три пъти той
идвал в гр.*****, като втория път буквално отвлякъл детето. Сутринта дошъл в дома на
свидетелката, като й обяснил, че ще се разходят с детето, ще му купи дрешки, после ще
вземат майка му от работа. След като взел детето, го отвел в гр.**** и го върнал след
седмица. Последно взел детето на 10.02.2020г. и оттогава отказвал да го върне. Отписал го
от детската ясла в гр.***** и го записал на детска градИна в гр.****. Майката търсила да
види детето, но Б.Д. не й позволявал. След завеждане на делото й позволявал да види детето
за време от 30- 40 минути. Дори за рождения ден на детето срещата се състояла на пейките
пред блока за 30 минути, като свидетелката забелязала, че детето е мръсно и в неугледен
външен вид. Детето се зарадвало на майка си. Тя била търсила съдействие от различни
институции по повод отказания й достъп до детето. Д. живеел с баща си. Когато бил на
работа, оставял детето при баща си. Майката на Д. също споделила със свидетелката, че от
10 месеца не й позволяват да види детето, въпреки че живеела наблизо. Свидетелката има
съмнения, че той употребява ****, тъй като непрестанно носил слънчеви очила, дори и
вечер. Той веднъж заплашил свидетелката, че ще я хвърли от четвъртия етаж. Това се
случило когато свидетелката гледала детето М., а родителите позакъснели и тя им направила
забележка. Тогава Д. я извел на терасата в апартамента на дъщеря й в гр.**** и я заплашил.
По този повод свидетелката депозирала жалба в полицията. Имал агресивно поведение и
към дъщеря й, много пъти я удрял, душил я с кабел и по врата и лицето имала синини.
Бащата препятствал контактите на майката с детето, обиждал я когато заговорила за детето.
Когато живели заедно, преките грижи за детето са полагали от майката. На рождения ден на
детето пристигнала в гр.**** със свидетелката и със съдействието на ОЗД успяла да види
детето за кратко. Към момента на разпита на свидетелката дъщеря й живеела в апартамента
на своя дядо, който бил почИнал. Апартаментът се състоял от две спални, хол и кухня.
Свидетелката не знаела за случай, при който сестрите на И.М. да са се обаждали на Б.Д. да
вземе детето, защото няма кой да го гледа. Д. извикал в гр. **** брата на свидетелката,
който се грижил за детето.
Свидетелката К. сочи, че са съседи с Д.и. Б.Д. обитавал едно жилище с детето и със
своя баща. От пролетта на 2020г. детето живеело при баща си. Свидетелката не била
виждала майката да посещава детето. Известно й е, че майката на Б.Д. живее в близост и
смята, че те са в добри отношения. В грижите за детето той бил подпомаган от баща си.
Основните грижи за детето се полагали от него. Той имал собствена фирма за почистване.
Свидетелката не знае да е употребявал ****. От него знае, че И.М. употребява и ****, и
****. Свидетелката имала и преки впечатления от поведението й. Когато излизали заедно с
децата на разходка, от всяка ,,л.“ М. си купувала бира и вИнаги имала бира в ръката си.
Излизали сутрин и се прибирали по обяд, като поведението на майката било повлияно от
3
алкохола, не полагала адекватно грижи за детето си, не била мила и любвеобвилна с детето.
И.че то било чисто и нахранено. Когато излизали заедно, М. се оплаквала, че 20 лева не й
стигат. По обяд се прибирала с торба, в която отново имало бира. Когато напуснала
семейното жилище, Д. не знаел за намеренията й, тъй като през деня бил на работа.
Свидетелката го информирала, че е видяла И. с багаж. Често бащата ходил в гр.*****, за да
вижда детето, но не му били позволени срещи с него. Откакто детето било при баща си,
всеки ден сутринта дядо му го разхождал. Детето било чисто и спретнато, имало изградени
умения за общуване. Когато Б. го довел от гр.*****, то изглеждало занемарено и било
необщително, страхувало се от хората , не позволявало никой да го доближи. Детето било
много привързано към бащата. В дома му имало собствена стая. Жилището било наскоро
ремонтирано. Бащата решил да задържи детето при себе си, защото майката не се справяла с
грижите за него. Свидетелката излизала с жалбоподателката и с децата общо 4-5 пъти.
Когато страните живеели заедно, И.М. не излизала много, тъй като по цяла нощ играела на
компютърни игри и през деня и се спяло. Тя самата споделила това със свидетелката.
Последната не била виждала следи от насилие по нея.
Свидетелят П. Д. разказва, че синът му живял на съпружески начала с И.М. доста
години. Животът, който тя водела не бил нормален живот, още повече за млада жена и
майка. Тя прекарвала на компютъра времето до 2- 3 часа след полунощ. След това през деня
спяла. Заключвала вратата ,за да не излезе детето, докато тя спи. Свидетелят много се
безпокоял, защото вратата на стаята, в която спяла, имала стъкло и той чувал как детето
удря по стъклото. Когато готвела, И.М. слагала тавата във фурната и лягала да спи, при
което храната загаряла. Много рядко успявала да изведе детето на разходка, докато другите
деца били навън. Ежедневно употребявала бира- в метални кутийки и в големи литрови
бутилки. Северната тераса на жилището била пълна с угарки от цигари и пластмасови
бутилки от бира. За хигиената в жилището се грижил единствено свидетелят. Той не може
да каже, че синът му е бил агресивен, но между страните имало големи скандали, които
обикновено започвали в 2- 3 часа през нощта. ПричИната била излизанията на майката и
прибирането й по това време на денонощието в неадекватно състояние, настоявайки да
влезе при детето, което спяло с баща си. Ответницата често викала полиция, а когато
полицаите идвали на адреса, отказвала да подпише предупредителен протокол. По Коледа
на 2019г. страните се разделили, като И. взела детето със себе си в гр.*****. Б. ходел в
гр.*****, за да вижда детето, вземал го в гр.**** за известно време и това положение
продължило около годИна. Последният път, когато детето пребивавало при бащата, се
обадили сестрите на И., които казали на бащата да не води детето в гр.*****, тъй като няма
кой да го гледа. Казали също така, че И.М. била изгонена от дома на баща си и не знаели
къде се е установила. Детето се чувствало много добре при своя баща. Свидетелят помагал в
грижите за детето. Преди определянето на привременните мерки жалбоподателката изобщо
не била идвала да види детето, обаждала се от време на време по телефона . На 24.05.2021г.
дошла и детето било една седмица с нея. Скоро преди разпита на свидетеля пак го взела за
15 дни. Свидетелят не зае къде живее майката и с кого. Условията в жилището на бащата
били много добри. Когато детето се родило, майката на И. дошла за две седмици в дома им.
После им гостувал неин вуйчо. На свидетеля му направило впечатление, че близките на
ответницата консумират голямо количество алкохол. Около жилището на бащата имало три
детски площадки за игра. След като го вземел от детска градИна, бащата го водел на детска
площадка, където детето играело със свои връстници. Б.Д. нямал връзка с друга жена. Той не
употребявал алкохол и наркотици, фен бил на футбола, но не посещавал футболни мачове,
тъй като бил зает с работата си и с грижите за детето. В дома им готвел свидетелят.
Свидетелят Г.Я. е гостувал на въззиваемия, като бил отседнал за две седмици в дома
му. Тогава страните вече не живеели заедно. Дошъл в дома им, когато Б. бил в гр.***** и
взел детето. Двамата заедно пристигнали в гр.****. През време на престоя му в гр.****,
докато бащата бил на работа, за детето се грижил свидетелят, а дядото си разхождал кучето
и си стоял в другата стая. В жилището имало добри условия за отглеждане на детето.
Бащата на въззиваемия готвел, а през това време Б. не работел, ходил по мачове и ,,насам-
натам“. Детето извеждал привечер на люлките пред блока. Хранели го със салам и с мляко.
4
Дядото пиел бира всеки ден. Въззиваемият не употребявал алкохол. От племенницата си
свидетелят знаел, че Б. е пушил марихуана. Задно с приятели се събирали в избената му стая
през ден- два. В гр.***** И.М. живеела при своя приятел, с който имала връзка от 5- 6
месеца. Преди това живяла при дядо си в неговото жилище, живяла била и при баща си.
Майка й живеела в с.*****, което било на 12 км. от гр.*****. Когато И.М. била на работа,
майка й й помагала в грижите за детето. Свидетелят не знае каква е причИната И. да
напусне дома на баща си и да заживее при дядо си. В къщата на дядо й живеели освен И.,
дядо й и леля й, а бабата била почИнала наскоро. Лелята имала здравословен проблем. И.
нямала собствено жилище в гр.*****. В дома на дядо й имало 5 стаи. Баща й живеел в
двуетажна къща. Там живеели двете сестри на И., които били дъщери на баща й от друга
жена. Свидетелят знае, че Б. бил удрял И.. Свидетелят бил видял снимки, на които тя била с
подути очи, знаел, че я бил душил с кабел, имала белези по врата. Когато детето живяло в
*****, майката се грижила добре за него. Последният път бащата взел детето без съгласието
на майката и го довел в гр.****. Майката многократно искала да си вземе детето, ходила да
го вземе, но Б. я пребил. Това се случило преди повече от годИна. Тогава И. изпратила
снимки на свидетеля. Той гостувал на Б., защото последният му търсил работа в гр.****.
След като Б. пребил И., свидетелят си тръгнал.
По първоинстанционното дело са приети по две заключения по съдебно-
психиатрични и съдебно- психологични експертизи на жалбоподателката и на въззиваемия,
изгответни съответно от в.л. д- р Д. К. и в.л.Б. Д.. От вещо лице Б. Д. е изготвено и
заключение по съдебно- психологична експертиза за детето М. Д.. От първите четири
експертизи се установява, че страните са психически здрави, няма данни да са провеждали
консултации и лечение в психиатрично заведение, както и за злоупотреба с наркотици,
психоактивни вещества, марихуана и алкохол и зависимост от такива вещества и напитки. И
двамата родители имат добър родителски капацитет- достатъчно добър за правилното
отглеждане и възпитание на малолетния им син. Като дефицит в родителския капацитет и
на двамата се отчита недобрата комуникация между тях. И жалбоподателката и
въззиваемият имат изградена емоционална връзка със сИна си, като детето се чувства
щастливо и спокойно с всеки от тях. В заключението по съдебно- психологичната
експертиза на И.М. е отразено, че тя има сигурни и постоянни доходи. По данни от същата
от месец май 2020г. съжителствала с лицето Е. Г., в чието жилище живеели към момента на
изготвяне на заключението. Г. познавал М. и при срещите с детето имали общи занимания и
игри. Жалбоподателката е заявила пред вещото лице, че ако й бъде предоставено
упражняването на родителските права спрямо детето, заедно с него ще живеят в дома на
дядо й, докато то свикне с новите обстоятелства и новия й партньор. В заключението по
съдебно- психологичната експертиза на Б.Д. е отразено, че малолетния М. посещава детска
градИна "***" в. гр. ****, че има много приятели, че баща му познава тези деца и
родителите им.
Съгласно §1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, "Най-добър интерес на детето"
е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, мИналото и други характеристики
на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му
бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците,
които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства,
имащи отношение към детето. Несъмнено малолетния М. би желал да живее и с двамата си
родители. На стр.15 от съдебно- психологическата експертиза на детето / л.171 по
първоинстанционното дело/ е отразено, че на организираната от в.л.Б. Д. среща на М. с
майка му, виждайки я детето се втурнало към нея с вик „мамо“. Прегръщало я и я целувало.
М. бил спокоен в нейно присъствие, показвал й различни играчки, бил оживен, задавал й
много въпроси, настоявал пак да се видят и да играят заедно. На срещата с баща си детето
5
първо попитало, дали майка му е там. Бил разочарован, че я няма. Настоявал да я види. С
баща си също се чувствал спокоен, спазвал правилата, които той му налагал, отговарял на
въпросите му. На въпросите на психоложката, с кого би желал да отиде на кино, на цирк, на
пътешествие и др. детето е отговорило, че желае да бъде с „мама и тати“. М. е силно
привързан и към двамата си родители и все още не е приел тяхната раздяла.
Жалбоподателката контактувала с него, съобразно с определения й режим на лични
отношения- всека трета седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя,
както и десет дни през лятото. Заключението на вещото лице е, че „Въпреки редките им
срещи, детето е в по- близка емоционална връзка с майка си, чувства и усеща нейната
липса“. При това положение, отчитайки желанията и чувствата на детето, следва да се
приеме, че в негов интерес е упражняването на родителските права да бъде предоставено на
неговата майка.
Безспорно въззиваемият разполага с много добри материални възможности и битови
условия, като има възможност да организира ангажиментите си по начин, който най- пълно
да съответства на потребностите на детето от лични грижи за него, общуване и общи
развлечения. Самата жалбоподателка в беседата си с вещо лице Б. Д., че след като е
напуснала жилището на бащата на въззиваемия, известно време е живяла при баща си, но
поради инцидент с по- малката й еднокръвна сестра / дъщеря на баща й от последващ брак/,
той я изгонил. Понастоящем живеела при приятеля си Е. Г., който разполагал със собствено
жилище, с детска стая. Жалбоподателката разчита, че, ако й бъдат предоставени
родителските права, ще може на първо време да се установи с М. в жилището на дядо й. От
гореизложеното е видно, че въззиваемият може да осигури по- добри материални условия за
живот на сИна си, като при това обаче майката на детето също не е лишена от такива
възможности.
И двамата родители имат отговорно отношение към детето и имат способности и
желание да се грижат за него. От събраните по делото доказателства не се потвърждават
твърденията на въззиваемия, че жалбоподателката и понастоящем злоупотребява с **** и
употребява *****. Соченото от свидетелите В. К. и П. Д., че след раждането на детето тя
ежедневно е пиела бира, не означава непременно, че е развила някаква зависимост, която и
след раздялата с бащата на детето да й е пречила и понастоящем да й пречи да се грижи за
него. Наличието на такава зависимост категорично се отрича в заключенията по съдебно-
психиатричната и съдебно- психологичната експертизи за нея. Съответно- не е налице
основание да се счита, че поведението й би могло да бъде рисково за психическото и/или
физическото здраве на детето. Категоричният извод на вещите лица е, че тя разполага със
също толкова добър родителски капацитет, както и въззиваемия. Тук е мястото отново да се
отчете и обстоятелството, че М. е силно привързан към майка си и чувства потребност да
бъде с нея. Невъзможно би било да се развие такава силна емоционална привързаност на
детето към майка му, в случай, че тя е неглижирала грижите по отглеждането и
възпитанието му и системно е била алкохолно повлияна и неадекватна. Именно поради този
факт показанията на посочените свидетели не следва да се възприемат безкритично, а още
по- малко на база на същите следва да се правят изводи относно родителския капацитет на
жалбоподателката и способността й да се грижи за детето.
В проведените събеседвания с вещите лица по съдебно- психиатричната и съдебно-
психологичната експертизи Б.Д. особено е наблегнал на това, че след като го е напуснала,
жалбоподателката не се грижела за сИ. им, продължила да злоупотребява с алкохол,
употребявала анфетамин, излизала с различни мъже. Тези твърдения не се потвърждават от
нито едно от доказателствата по делото. Напротив, видно от приетите по
първоинстанционното дело два трудови договора и справка от НАП, от 17.09.2019г.
6
жалбоподателката има постоянна трудова заетост. На л.83 и сл. по същото дело е налице
педагогическа характеристика, изготвена от Директора на Детска градИна“*****“- гр.*****
по искане на ДСП-гр.**** и във връзка с подадена на 15.09.2020г. жалба от И.М. до
дирекцията, от която се установява, че М. Д. е посещавал детската градИ. от 16.09.2019г. до
към месец февруари 2020г.. И при постъпване на детето в детската градИна и впоследствие
видимо детето било много привързано към майка си. Понякога плачело за нея, но
впоследствие се заигравало и се успокоявало. Очаквало с радост тя да го вземе от градИната.
В случай, че жалбоподателката не се е занимавала с детето и се е грижила само за личния си
живот, детето повече или по- малко би било отчуждено от нея, а се установява точно
обратното- трайна, видима, силна привързаност към майката. В детската градИна то е било
водено от нея и е било вземано също от нея. Било е в напълно приличен външен вид, макар
че служителките в детската градИна да са добили впечатление, че майката изпитва известни
фИнансови затруднения.
В обобщение на горното съдът намира, че при относително равен родителски
капацитет и по- добри материални и битови условия при бащата ще следва да се даде
приоритет на желанията и чувствата на детето, което, както се установи по- горе, от най-
ранна възраст е свикнало с майка си и е силно привързано към нея. Тя никога не се е
отказвала да се грижи за сИна си и не по своя вИна или желание се е лишила от
възможността за това. Детето е било взето от своя баща през месец февруари 2020г., с
уговорка да бъде върнато след седмица, но това така и не се е случило. Що се отнася до
помощта от близки и роднини, на която двамата родители могат да разчитат, от събраните
доказателства не се установява дядото на М. по бащИна линия да участва особено активно в
отглеждането и възпитанието му. Жалбоподателката не живее при майка си, но при нужда,
инцидентно последната би могла да се грижи за внука си. Всъщност, това не е от особено
значение, тъй като и двамата родители имат желание и възможност да полагат лични грижи
за сИна си. Особено съществена относно упражняването на родителските права се явява и
възрастта на детето, което понастоящем е на пет години и половИна и поради това в
значително по- голяма степен се нуждае от грижите и присъствието на своята майка. Ето
защо, по преценка на настоящия състав на ПОС по- правилно ще е упражняването на
родителските права да бъде предоставено на жалбоподателката.
Обжалваното решение ще следва да бъде отменено изцяло, като упражняването на
родителските права бъде предоставено на жалбоподателката и местоживеенето на детето
бъде определено при нея. За бащата ще следва да бъде определен същия режим на лични
отношения, какъвто е определен от ПдРС за майката, тъй като този режим е удачен, както с
оглед на родителския капацитет на страните и желанието им да се грижат за сИна си, така и
с оглед на голямото разстояние между градовете **** и *****. За детето ще следва да бъде
определена месечна издръжка в размер от 180 лева, платима от неговия баща. Този размер
на издръжка съответства на нуждите на детето, съобразно с възрастта му понастоящем.
Видно от справките от НАП и от трудовите договори на жалбоподателката, и двамата
родители се осигуряват на минималната работна заплата, но според твърденията на
въззиваемията, той би следвало да има значително по- добри материални възможности,
поради което издръжката от 180 лева е съобразена и с доходите на страните. В тази връзка
следва само да се допълни, че съгласно чл.142, ал.2 от СК, минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Понастоящем
минималната работна заплата е в размер от 710 лева, една четвърт от която е равна на 177,50
лева.
Съобразно с решението по настоящето дело, първоинстанционното решение ще
следва да бъде отменено и в частта, с която жалбоподателката е осъдена да заплати по
сметка на съда държавна такса в общ размер от 297,60 лева, като за дължимата държавна
такса в размер от 319,20 лева / 259,20 лева- държавна такса върху размера на издръжката от
7
180 лева и 60 лева- държавна такса за производството/ бъде осъден въззиваемият.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262551/22.11.2021г. по гр.д.№ 12120/2020г. на ПдРС, ІІІ бр.с., с
което упражняването на родителските права спрямо малолетния син на страните М. Б. Д.,
ЕГН: ********** е предоставено на въззиваемия Б. П. Д. от гр.*****, ЕГН: **********, като
местоживеенето на детето е определено при бащата, определен е режим на лични
отношения на жалбоподателката И. М. М. от гр.*****, ул.“*****, ЕГН: ********** с детето
и същата е осъдена да му заплаща издръжка в размер от 165 лева месечно, като вместо това
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете М. Б.
Д., ЕГН: ********** на неговата майка ИН. М. М. от гр.*****, ул.“*****, ЕГН: **********,
като определя местоживеенето на детето при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения между бащата Б. П. Д. от
гр.*****, ЕГН: ********** и детето М. Б. Д., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца в съботния и неделния ден, от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в
неделя с преспиване, с изключение на календарния месец през лятото, в който майката
ползва годишния си отпуск; два пъти по 15 дни през лятото, които не съвпадат с годишния
отпуск на майката или с времето, определено от нея за почивка с детето; по два часа на
рождения ден на детето и на рождения ден на бащата; всяка четна годИна за Коледните
празници от 10,00 часа на 24 декември до 19,00 часа на 26 декември, всяка нечетна годИна
за Новогодишните празници от 10,00 часа на 31 декември до 19 часа на 2 януари, всяка
нечетна годИна за Великденските празници от 10,00 часа на Велики Петък до 18,00 часа на
понеделник след Великден.
ОСЪЖДА Б. П. Д. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплаща издръжка на
малолетното си дете М. Б. Д., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител
И. М. М. от гр.*****, ул.“*****, ЕГН: **********, в размер от 180 лева месечно, до
навършване на пълнолетие от детето или настъпване на друга законоустановена причИна за
промяна на размера или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена месечна вноска, считано от датата на падежа й, до окончателното й изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 262551/22.11.2021г. по гр.д.№ 12120/2020г. на ПдРС, ІІІ бр.с. и
в частта, с която И. М. М. от гр.*****, ул.“*****, ЕГН: ********** е осъдена да заплати по
сметка на ПдРС сумата от 297,60 лева- държавна такса.
ОСЪЖДА Б. П. Д. от гр.*****, ЕГН: ********** да заплати по сметка на Пловдивски
окръжен съд сумата от 319,20 лева- държавна такса за разглеждане на иска за упражняване
на родителските права и държавна такса върху размера на присъдената издръжка.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8