№ 102
гр. П., 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Церовска
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20235200500004 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №1123/18.10.2022г,. постановено по гр.д.№128/2022г. по
описа на РС- П. е допусната да се извърши съдебна делба между Л. И. С., с
ЕГН ********** от с.Б., общ.П., обл.П., ул.“Б.Е.“ №47 и Н. П. Б., с ЕГН
********** от с.С., общ.Септември, обл.П. на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.507.299.5.5 по КККР на
гр.П., адрес на имота: гр.П., ул.“Б.“ №31, ет.2, ап.5, който се намира на етаж 2
в многофамилна жилищна сграда с идентификатор 55155.507.299.5,
разположена в поземлен имот с идентификатор 55155.507.299,
предназначение на самостоятелния обект: жилище апартамент, посочена в
документа за собственост площ: 60,66кв.м., брой нива на обекта: 1,
прилежащи части: избено помещение №5, с площ 4,68кв.м. и 2л1621%
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 55155.507.299.5.4 и 55155.507.299.5.6, под
обекта: 55155.507.299.5.2, над обекта: 55155.507..299.5.8, при дялове по
1/4ид.ч. за всяка една от ищците Л. И. С. и И. И. И. и 2/4ид.ч. за отв.Н. П. Б.,
като е отхвърлен иска за делба по отношение на ответника А. П. Т., с ЕГН
1
********** от гр.П., ул.“Б.“ №31, ет.2, ап.5.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н. П. Б., чрез
пълномощника й адв.К. С., в частта в която съдът е допуснат до делба
процесния апартамент.
Твърди се, че процесния имот не е съсобствен. В тази насока се визира,
че Н. П. Б. е собственик на 1/2ид.ч. от процесния имот по силата на
саморъчно завещание от майка си /в частта в която им постановено
отхвърлително решение на РС и която не се обжалва. Другата 1/2ид.ч. е
придобит от нея на първично основание- изтекла в нейна полза придобивна
давност.
Твърди се, че тя е владяла имота в продължение на 20 години, без
спорове и дела, трайно, явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого,
като на давностно владение жалбоподателката сочи, че се е позовала изрично
в срок- в отговора на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК.
Визира се, че съдът приема в мотивите на решението си /стр.6/, че
другия съсобственик на апартамента- Д.И. е живял в апартамента до смъртта
на съпругата си- 2017г., когато М.М. И. /майка на Н. Б./ е починала и едва
след 2017г. е отишъл да живее в с.Б..
Приема се в тази връзка, че по делото е установена друга фактическа
обстановка, а именно, че те двамата М. и Д.И.и, още през 2000г. са напуснали
апартамента и са отишли да живеят в къща, собственост на М. И. в с.Б.. След
като е заболяла тежко, Д.И. е отказал да се грижи за нея и са се разделили,
като тя е отишла да живее в апартамента в П., в който за нея са се грижили
децата й- ответниците Н. Б. и А. Т., а Д.И. е останал да живее в къщата в с.Б.,
защото е бил установил извънбрачна връзка с тяхна съседка.
Твърди се, че като е обсъждал доказателства, каквито няма събрани по
делото, съдът е допуснал съществени нарушения на ГПК. Достигнал е до
погрешни правни изводи приемайки, че презумпцията на чл.69 от ГПК не се
прилага, като не се е съобразил, че Д.И. /както и неговите племеннички-
ищците по делото/, макар и съпруг на майката на ответниците, не ги е
осиновил и те нямат родствена връзка с Н. Б..
Приема се, че тя е придобила неговата идеална част от апартамента на
различно правно основание от наследяването.
Сочи се, че не е спорно по делото, че оспорването на второто завещание
2
/това на Д.И./ е било направено едва в първото по делото заседание.
Визира се, че спорното е дали, то е извършено в срока предвиден в
чл.193, ал.1 от ГПК или е преклудирано. Това е саморъчно завещание /на
Д.И./ е било приложено от ищците още с исковата молба, но не е било
оспорено в нея, а едва в първото по делото заседание.
Твърди се, че в нарушение на чл.193, ал.1 от ГПК съдът е приел, че
оспорването може да стане по- късно, а имено в първото по делото заседание.
Открито е производство по оспорването на това завещание, като в последното
съдебно заседание, с определение по чл.194, ал.2 от ГПК е изключено от
доказателствата.
Приема се, че не следва да се споделят мотивите на съда, че
оспорването на завещанието, в случая следва да се приравни на възраженията
по чл.342 от ГПК, поради което се преклудира след края на първото съдебно
заседание.
Твърди се, че съдът като е тълкувал разширително разпоредбата на
чл.342 от ГПК е допуснал съществено нарушение на ГПК, а оттам е
постановил неправилен съдебен акт.
Искането е да се отмени решението в обжалваната му част.
Претендират се разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Л. И. С. и И. И. И., чрез
пълномощника им адв.Р. К..
Твърди се в същия, че в отговора си по предявения иск пред районния
съд, жалбоподателката е твърдяла, че не е изготвяла саморъчно завещание на
Д.И.И., което е направено в нейна полза.
Сочи се, че в самия граждански процес, не е имало интерес от
обстоятелството, кой е непосредствения извършител на престъплението, а е
налице интерес от отговора на въпроса, Д.И.И. ли е бил автор на
завещанието?
Визира се, че Б. твърди, че е станала собственик на другата 1/2ид..ч. от
жилището по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност, но по
делото са разпитани свидетели, от показанията на които не се установява
упражняването от нея давностно владение.
По повод на твърдението, дали саморъчното завещание на Д.И.И. е
3
оспорено и дали оспорването е валидно и в срок се заявява, че в молбата за
делба е заявено, че „…не е налице нито едно от законовите изисквания, за да
сме изправени пред хипотезата за наличие на завещателно разпореждане, тъй
като починалите не са автори на саморъчните завещания, на които се е
позовала Н. П. Б. пред нотариус А. И..“. В молбата за делба изрично е
оспорено наличието на саморъчно завещание в полза на Б..
Твърди се, че поради оспорването на саморъчните завещания от страна
на ищците, съдът е попитал ответната страна, желае ли да се ползва от
завещанията, като тогава първите категорично са се противопоставили на
доказателствената сила на същите. Производството е било открито именно по
отношение на автентичността на представените частни документи. Поради
това се приема, че не е налице основанието на което се позовава
жалбоподателя.
Претендират се разноски във въззивната инстанция.
С Определение №2461/29.11.2022г., постановено по гр.д.№128/2022г.,
по описа на РС- П. е допълнено Решение №1123 от 18.10.2022г. по гр.д.
№128/2022г. по описа на РС- П. в частта за разноските, като е осъдена Л. И.
С., с ЕГН ********** от с.Б., общ.П., обл.П., ул.“Н.М.“ №7 и И. И. И., с ЕГН
********** от с.Б., общ.П., обл.П., ул.“Б.Е.“ №47, да заплатят на ответника А.
П. Т., с ЕГН ********** от гр.П., ул.“Б.“ №31, ет.2, ап.5, съдебни разноски в
размер на 600лв.
В съдебно заседание, жалбоподателката Н. Б., редовно призована не се
явява. За нея се явява пълномощникът й адв.С.. От страна на последният се
поддържа подадената въззивна жалба. Излагат се доводи в тази насока.
Подробни такива са развити в представени писмени бележки. Искането е да
бъдат уважени подадената жалба.
Ответниците Л. И. С. и И. И. И., редовно призовани не се явяват. Не се
явява и процесуалния им представител адв.К.. От страна на последния е
постъпило писмено становище, с което и изложено становище по съществото
на спора. Иска се да се потвърди решението и се остави без уважение
подадената жалба. Моли за присъждане на разноски.
Ответникът А. П. Т., редовно призован не се явява. За него се явява
адв.С., който на практика пледира във връзка с въззивната жалба на Б., тъй
като решението на практика не се обжалва в частта относно този му
4
доверител.
Пазарджишкият окръжен съд, съобразявайки правомощията си
визирани в чл.269 от ГПК, провери изцяло валидността на обжалваното
решение, неговата допустимост в обжалваната му част, а по останалите
въпроси с оглед изложеното във въззивната жалба, прие за установено
следното:
Производството е за делба във фазата по допускане на делбата. Същото
е образувано пред РС- П., във връзка с предявен иск по чл.34, ал.1 ЗС за делба
недвижим имот, представляващ: Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.507.299.5.5 по КККР на гр.П., адрес на имота гр.П., ул.
„Б.“ №31, ет.2, ап.5, който се намира на етаж 2 в многофамилна жилищна
сграда с идентификатор 55155.507.299.5, разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.507.299, предназначение на самостоятелния обект:
жилище апартамент, посочена в документа за собственост площ: 60.66кв.м.,
брой нива на обекта: 1, прилежащи части: избено помещение №5 с площ
4.68кв.м. и 2.1621 % идеални части от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 55155.507.299.5.4 и
55155.507.299.5.6, под обекта: 55155.507.299.5.2, над обекта:
55155.507.299.5.8.
Ищците Л. И. С., с ЕГН ********** от с.Б., общ.П., обл.П., ул. „Н.М.”
№7 и И. И. И., с ЕГН ********** от с.Б., общ.П., обл.П., ул.„Б.Е.” №47 в
исковата си молба твърдят, че между страните е налице съсобственост по
наследство. Твърдят, че са наследници на Д.И.И., с ЕГН **********, б.ж. на
гр.П., починал на 24.04.2018г., който няма деца и е брат на баща им И.И.И., с
ЕГН **********, б.ж. на с.Б., починал преди него на 23.11.1986г.
Твърди се в същата, че ответниците Н. П. Б., с ЕГН ********** от с.С.,
общ.Септември, обл.П. и А. П. Т., с ЕГН ********** от гр.П., ул.„Б.“ №31,
ет.2, ап.5 са деца и наследници на М.М. И., с ЕГН **********, б.ж. на гр.П.,
починала на 29.08.2017г.
Сочи се, че приживе наследодателите Д.И.И. и М.М. И. са сключили
брак на 28.08.1982г., след което на 07.11.1990г. първият от тях закупили
процесното жилище с договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на наредбата за държавните имоти.
Твърди се, че след смъртта на съпрузите, съответно на 24.04.2018г. и
5
29.08.2017г. страните са придобили оставения в наследство имот при
следните квоти: по 2/6 идеални части за всеки от ищците и по 1/6 идеална
част за всеки от ответниците.
Визира се, че страните не могат доброволно да прекратят
съсобствеността. Искат от съда да допусне и да извърши делба на имотите
при посочените дялове.
В постъпил в срок писмен отговор от страна на ответникът Н. П. Б. се
оспорва наличието на съсобственост. В тази насока се твърди, че е
изключителен собственик на имота, на основание оставени в нейна полза
саморъчни завещания от наследодателите М.М. И. и Д.И.И., съставени
съответно на 10.03.2016г. и 17.04.2018г.
Твърди се, че завещанията са обявени по надлежния ред и въз основа на
тях са съставени констативни нотариални актове, с които тя е призната за
собственик, а именно: нот. акт №40 от 24.01.2018г., том I, рег. №642, н.д.
№39/2018г. и нот. акт №108 от 05.06.2018г., том IV, рег. №6439, н.д.
№627/2018г. и двата по регистъра на А. И.- нотариус с №423 в НК.
При условията на евентуалност се приема от същата, че е придобила
имота чрез давностно владение, което е установила върху него още при
закупуването му през 1990г. и което упражнява до момента явно, спокойно и
непрекъснато.
Твърди се, че през 1986г. е заживяла в него заедно с майка си и нейния
съпруг Д.И.И.. Средствата за неговото закупуване през 1990г. са осигурени от
нея и от нейната майка, а наследодателят на ищците Д.И.И. не е имал
средства да плати цената по договора за продажба.
Сочи се, че е живяла в имота до 1995г., а след това там останали да
живеят съпрузите, като и за двамата тя се е грижила до смъртта им.
Искането е искът да бъде отхвърлен.
В писмен отговор подаден в срок от страна на ответникът А. П. Т. се
оспорва иска при твърдение, че имотът не е съсобствен, а принадлежи на
сестра му- ответника Н. П. Б..
От страна на ищците се оспорват двете саморъчни завещанията поради
това, че не са изготвени от посочените в тях завещатели, а от ответника Н. П.
Б., което било установено от наказателен съд. Оспорват претенцията за
6
давностното владение на отв.Н. Б. с твърдението, че същата е била само
държател на техните дялове от съсобствения имот.
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
Видно от Удостоверение за наследници с изх.№27 от 26.02.2019г. по
регистъра на Кметство с.Б., общ.П., обл.П., ищците Л. И. С. и И. И. И. са
дъщери и наследници от първи ред на И.И.И., който е починал на 23.11.1986г.
От Удостоверение за наследници №750/26.02.2019г. по регистъра на
Община П., последният от своя страна е посочен като единствен наследник на
своя брат Д.И.И., починал след него на 24.04.2018г. Прекият наследодател на
ищците е починал преди брат си Д.И.И., поради което ищците са наследили
последния по правилото за заместване на чл.10, ал.2 ЗН. Двете са получили
равен дял от оставеното от него наследство- по 1/2 ид. част.
Видно от Удостоверение за граждански брак №540 от 28.08.1982г.,
издадено от Община П. се установява, че приживе наследодателят на ищците-
Д.И.И. е бил съпруг на М.М. И., с която е сключил брак на 28.08.1982г.
Видно от Удостоверение за наследници №УН-313 от 09.02.2022г. на
Община П., съпругата М.М. И. е починала на 29.08.2017г., оставяйки за
законни наследници отв.Н. П. Б.- дъщеря, отв.А. П. Т.- син и наследодателя на
ищците Д.И.И.- преживял съпруг. Тримата наследници са получили равен дял
от наследството- по 1/3 ид.част, на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН.
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
наредбата за държавните имоти, който не е вписан и е без точна дата, в края
на 1990г., по време на този брак, наследодателят на ищците Д.И.И. е закупил
от ИК на ОНС апартамент №5 с площ 60.66кв.м., находящ се гр.П., ул.„Г. Г.“
№46, ет.2, ведно с избено помещение №5, с площ 4.63кв.м. и 2.1621%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. По
описание, местоположение и площ, имотът съответства на процесния
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.507.299.5.5 и
принадлежностите му. Поради възмездният характер на придобивното
основание и с оглед презумпцията за съвместен принос на съпрузите по чл.19,
ал.3 СК /отм. на 01.10.2009г./, имотът е представлявал съпружеска
имуществена общност по чл.19, ал.1 СК /отм. на 01.10.2009г./ и е
принадлежал общо на наследодателя на ищците Д.И.И. и наследодателя на
ответниците М.М. И.. След смъртта на последната на 29.08.2017г.
7
съпружеската имуществена общност е прекратена- чл.27, ал.1 СК.
Видно от саморъчно завещание от 10.03.2016г., приживе съпругата
М.М. И. се е разпоредила с цялото си движимо и недвижимо имущество за
след своята смърт в полза на отв.Н. П. Б..
От второ саморъчно завещание от съпруга Д.И.И., съставено на
17.04.2018г. се установява, че същия е завещал цялото си движимо и
недвижимо имущество в полза на отв.Н. П. Б..
От показанията на свидетелите Н.Н.Б. /съпруг на отв.Н. Б./ и ЛЛ.К.Б. се
установява, че след закупуването на апартамента през 1990г. в него са
заживели наследодателите Д.И.И. и М.М. И.- последната заедно с двете си
деца ответниците Н. П. Б. и А. П. Т.. През 1995г., отв. Н. Б. се омъжила и се
преместила да живее при съпруга си в с.С.. Редовно посещавала майка си в
апартамента в гр.П., където се грижила за нея до смъртта й през 2017г. След
смъртта на съпругата си наследодателят на ищците Д.И.И. отишъл да живее в
с.Б.. В апартамента останал да живее отв. А. П. Т..
Видно от заключението на съдебно- графологичната експертиза се
установява, че ръкописния текст и подписа в саморъчното завещание от
10.03.2016г. са положени от лицето М.М. И.. Относно ръкописният текст и
подписа в саморъчното завещание от 17.04.2018г., не са положени от лицето
Д.И.И.. Същите са изпълнени с писмено- двигателния навик на друго лице.
При тези данни, настоящата инстанция от правна страна намира
следното:
Въззивната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок, от
страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
След извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът
намира, че обжалваното решение в неговата обжалвана част- с която е
допуснат до делба процесния апартамент е валидно и допустимо. По
същество, решение в тази му част е правилно. Правните изводи са формирани
въз основа на установената по делото фактическа обстановка и са основани на
материалния закон.
В тази връзка, настоящата инстанция няма основание да не ги приеме
изцяло и изложените съображения в тази насока.
8
В конкретният казус, не следва да се приемат за основателни
възраженията на жалбоподателя изложени в подадената от него въззивна
жалба, чрез неговата защита.
По съществото си те са в насока, че Н. Б. е собственик на 1/2ид.ч. от
процесния имот по силата на саморъчно завещание от майка си. Съответно за
другата 1/2ид.ч. позоваването е, че оспорването на завещанието на Д.И. е
направено едва в първото по делото заседание и на практика то е
преклудирано, респективно за изтекла в нейна полза на придобивна давност,
тъй като е владяла имота в продължение на 20 години, без спорове и дела,
трайно, явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, като то е
реализирано още с отговора на исковата молба.
Въззивната инстанция няма основание да не приеме, че относно 1/2ид.ч.
от имота предмет на делбата придобита по силата на саморъчното завещание
от нейната майка М.М. И. не може да има спор, че тя е собственик върху тези
идеални части. Това завещание е оспорено, но правилно в случая е прието от
първата инстанция, че то е недоказано, с оглед на което е и включено в
доказателствения материал.
Относно възражението за преклудиране на оспорването на саморъчното
завещание на Д.И., тъй като то е относимо към останалата спорна 1/2ид.ч.,
настоящият съд не намира основания да приеме, че първоинстанционния съд
е допуснал процесуално нарушение на ГПК и оттам да е постановил
неправилен съдебен акт.
Категорична е разпоредбата на чл.342 от ГПК, че в първото заседание,
всеки от сънаследници може да възрази против правото на някой да участва в
делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в
наследствената маса на някои имоти.
Още с исковата молба е направено възражение относно размера на дела
на ответника Б., навеждайки се твърдения в исковата молба в насока, че ..“не
е налице, нито едно от законовите изисквания, за да сме изправени пред
хипотезата за наличие на завещателно разпореждане, тъй като починалите не
са автори на саморъчните завещания, на които се е позовала ответницата Н.
П. Б..“.
Факт е, че в отговора на исковата молба се навеждат доводи в насока на
липса на съсобственост, съответно в първото съдебното заседание проведено
9
на 23.06.2022г. от страна на ищците, чрез процесуалния им представител е
заето становище в насока оспорване на двете саморъчни завещания.
Ответницата, чрез процесуалния й представител е заявила, че ще се ползва от
същите.
При тези данни, няма основание да се приеме, че неправилно е
образувано производство по оспорване на тези завещания, по реда на чл.194
от ГПК. Ето защо, правилно е и прието от първоинстанционния съд, че
възражението на отв.Н. Б. за недопустимост на оспорването е направено
извън сроковете по чл.193, ал.1 ГПК и е неоснователно. В този смисъл няма
основание да се възприеме възражението на защитата на въззивника, че
първоинстанционния съд е тълкувал разширително разпоредбата на чл.342 от
ГПК.
Относно 1/2ид.ч. върху процесния имот, за която отв.Н. Б. твърди, че е
придобила по давност, наведено при условията на евентуалност с отговора на
исковата молба и поддържано и с въззивната жалба, то настоящата инстанция
няма основание да приеме тези доводи за основателни.
Придобивната давност е оригинерен способ за придобиване право на
собственост. Тя е средство да придобиване на правото на собственост след
изтичане на известно време и при определени от закона условия. За
придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху
един имот. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат
предвид характеристиките на владението като непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя. За да се признае на
едно физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на
един- отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл.79, ал.1
от ЗС установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да
е упражнявал в период- по-дълъг от 10 години; фактическата власт по
отношение на конкретната вещ (corpus), без противопоставяне и без
прекъсване за време, по- дълго от 6 месеца; собственикът да е демонстрирал
по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен собственик
(animus), т.е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе
си.
Доказването на елементите от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС,
за признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност
10
следва да е пряко и пълно.
Липсата на категоричност, за която и да е от законовите
материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.
По делото са разпитани единствено свидетели ангажирани от страна на
ответницата, които обаче не установяват с категоричност визираните по- горе
хипотези.
Св.Б. в нито един момент от излаганите от него данни не визира, че отв.
Б. е живяла постоянно в процесния апартамент. Същият не отрича, че до
1995г. когато се е оженила последната за него, тя е отишла да живее в с.С..
След 2000г. излага противоречива информация, че до 2000г. е живяла в с.С.,
като после е ходила при майка си. Реално не визира, че същата /ответницата/ е
останала в апартамента да живее. Коментира се в тази насока от този
свидетел следното, че Б. е започнала по- често да идва в града, да я гледа. Не
отрича, че майката М. е живяла заедно с втория си съпруг- Добри, като
последния е стоял повече в с.Б.. Съответно не визира, че майката е стояла
постоянно в това село, като коментира, че след разболяването на последната
без да сочи конкретна година, но сочи след 2000г., съпругата му- Б. е
започнала да я гледа и да идва в града. Т.е. появата на майката на последната
и повторното и живеене в процесния апартамент следва да се приеме, че е
след 2000г.
В показанията си св.Г. реално визира данни от това което му е казано, а
не е пряк очевидец, като не отрича, че не е и влизал в апартамента.
Факт е, че майка й- М. е починала през 2016г., като както се прие по-
горе след 2000г., тя живее в апартамента си. На практика, същата е била
пълноправен собственик, заедно със съпруга си Д.И., който почива през
2018г. и дори няма как да се приеме, че е започнала да тече придобивна
давност при живи собственици. Без значение в случая е, че Д.И. повече е
живял в с.Б., като св.Б. не отрича, че първия се е идвал в апартамента, макар и
рядко.
На практика в излаганите от двамата свидетели данни, нито един тях не
визира трайно установена фактическа власт от страна на Н. Б. върху
процесния недвижим имот за период повече от 10 години, а по скоро сочат на
данни за ползване от нейна страна. В този смисъл се установява се
единствено, че същата е ходила периодично в този имот основно да се грижи
11
за майка си, но не и в качеството си на владелец, като не са налице и нейни
действия, с които тя демонстрира намерение за придобиване. В нито един
момент същата не е установила самостоятелно владение и не го е
противопоставила на останалите съсобственици- първоначално докато е бил
жив Д.И.И., а след него ищците Л. И. С. и И. И. И..
По делото са приети като доказателства, платежни документи от които
се установява заплащане на електрическа енергия, вода, телефон и данъци за
периода от 2009г. до 2022г., но не от всички се установява, че именно Б. е
извършила тези плащания. Съответно и при хипотеза да се приеме, че те са
извършени всички от последната, то това не е достатъчно основание да се
приеме, че тя осъществява владение, каквото е годно да я направи собственик
след 10- годишен период, тъй като те имат само декларативен характер.
Необходимо е лицето с фактическа власт да преобърне това държане
във владение, което става чрез извършването на действия, които
демонстрират на останалите съсобственици неговото намерение да придобие
техните идеални части. Доколкото такива действия не са установени по
делото, възражението за придобиване на делбения имот по давност се явява
неоснователно.
Обосновано е прието в случая от първоинстанционния съд, че между
страните е налице съсобственост върху процесния жилищен имот при дялове
по 1/4 ид. част за всяка от ищците и по 2/4 ид.част за отв. Н. Б., като при тези
права на страните следва да се допусне делбата на имота.
С оглед на тези съображения, поради несподеляне за основателни
възраженията на въззивника, решението в неговата обжалвана част, като
правилно и законосъобразно следва да се потвърди, а подадената жалба като
неоснователна се остави без уважение.
В останалата му отхвърлителна част, касаеща лицето А. П. Т.,
решението не е обжалвано от страните по делото с оглед на което е и влязло в
законна сила.
При този изход на делото в тежест на Н. П. Б., следва да се присъдят
направените от страна на Л. И. С. и И. И. И., разноски направени от тях пред
въззивната инстанция, за адвокатско възнаграждение, на всяка една от тях по
800лв. В случая, няма основание да се приеме възражението за прекомерност
направеното от процесуалния представител на въззивника, тъй като с оглед
12
измененията на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в ДВ, бр.88 от 2022г.
С постановено определение под №2461/29.11.2022г., по гр.д.
№128/2022г. по описа на РС- П. е допълнено Решение №1123 от 18.10.2022г.
постановено по гр.д.№128/2022г. по описа на РС- П., в частта за разноските,
като в случая то не се обжалва от страните по делото и не е предмет на
настоящото производство.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1123/18.10.2022г., постановено по гр.д.
№128/2022г. по описа на РС- П., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Н. П. Б., с ЕГН ********** от с.С., общ.Септември, обл.П.,
да ЗАПЛАТИ на Л. И. С., с ЕГН ********** от с.Б., общ.П., обл.П., сумата от
800лв.- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Н. П. Б., с ЕГН ********** от с.С., общ.Септември, обл.П.,
да ЗАПЛАТИ на И. И. И., с ЕГН **********, от с.Б., общ.П., обл.П., сумата
от 800лв.- адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от съобщението до страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13