№ 9312
гр. София, 25.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110175992 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на Глава XIII ГПК
Производството е образувано по искова молба с вх. №
414408/19.12.2024 г., от В. Г. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл.
Кюстендил, с. *, ул. *, чрез адв. Д. Г., със съдебен адрес: гр. Т* срещу „К*“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Х*, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна
квалификация, както следва:
1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК,
с който се иска да се обяви за недействителен Договор за паричен заем
№728595 от 25.08.2023 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и
„К*“ ООД, ЕИК: *, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, чл.10а ЗПК и чл. 19 от
ЗПК.
2. Евентуален иск на горния, с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1
ЗЗД, с който да признаете за установено, че чл. 8 от Договор за паричен
заем №728595 от 25.08.2023 г. сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и
„К*“ ООД, ЕИК: *, е нищожен поради нарушение на чл. 143, ал.2, т.5
ГПК.
3. осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с
който „К*“ ООД, ЕИК: * да бъде осъден да заплати на В. Г. К., ЕГН
********** сумата от 232.06 лв., платена по Договор за паричен заем
№728595 от 25.08.2023 г., без основание.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът
като заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за
потребителски кредит № 728595/25.08.2023 г. при следните параметри:
главница – 2000 лева, срок за връщане на заема – 9 месеца, с месечна вноска
1
на 25 число на всеки месец, с крайна дата на връщане 25.05.2024 г., месечен
ЛП – 3.330 %, договорна лихва в размер на 347.51 лева, ГПР – 48.101 %.
Посочва, че ищецът е следвало да предостави обезпечение на заема, съгласно
чл.6, което обезпечение да отговаря на определени условия. Посочва, че
страните са се договорили, че ако не предостави обезпечението ще се начисли
неустойка 1 243.49 лева, която ще бъде разсрочена с погасителните вноски по
договора.
Посочва, че не е предоставил обезпечение и му е начислена процесната
неустойка. Твърди, че е платил всички суми по договора.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката
за обезпечение се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се
законът, не е ясно как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Като основания посочва, че неустойката противоречи на принципа
на добросъвестността, както и на чл.143, ал.2, т.5 ЗЗПотр.
Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без
правно основание, затова моли да бъде върнато, като предявява искът като
евентуален. Твърди, че в договора за кредит никъде не е описано, че таксата за
поръчителство ще се начисли към договора за кредит.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави
възражения за прекомерност.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка по осъдителния
иск и разноските на ищеца: доверителна сметка титуляр: Д. Г., Булстат: *,
IBAN: *, BIC: UNCRBGSF.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка по за разноските
по чл.38 ЗА: титуляр: Д. Г., IBAN: *, BIC: UNCRBGSF.
Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и
доказателствени средства: 1. Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г. –
заверено копие; 2. Погасителен план към Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г.
– заверено копие; 3. 4 бр. платежни нареждания – заверени копия; 4. Платежно нареждане
за заплатена ДТ; 5. Пълномощно – заверено копие; 6. Договор за правни защита и
съдействие – заверено копие.
Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно-счетоводна
експертиза (ССчЕ), по която вещото лице — счетоводител, след представяне
на изисканите от ответното дружество доказателства и като се запознае с
материалите по делото, да отговори: 1. В какъв размер са извършените погасителни
плащания по Договора за потребителски кредит и какво е погасявано с тях по пера? 2.
Какъв би бил размерът на ГПР ако сумата по неустойката при непредоставяне на
обезпечение бъде включена в него?
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете. Твърди,
че договорът е действителен. Признава сключването на договора и неговите
параметри. Твърди, че уговорката за обезпечение е индивидуално уговорена.
Обезпечението не водило до оскъпяване на кредита. Излага правни доводи за
приложението на ЗПК. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
2
Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.
Представя и моли да бъдат приети следните доказателства: Договор за
паричен заем № 728595 от 25.08.2023 г., погасителен план, молба за заем, копие л.к., СЕФ,
ОУ РКО, декларация за съгласие за събиране, използване и обработване на лични данни.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по
делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По представителната власт
Ищецът се представлява от адв. Д. Г., със съдебен адрес: гр. Т*, с
надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л.17-18 от
делото).
Ответникът се представлява от адв. С* със съдебен адрес: гр. Х*, *,
*********************@***.**, чиято представителна власт важи за всички
инстанции (към ОИМ).
По държавната такса
Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна
такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се
събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда
правило, че минималната такса в размер на 50.00 лева ще удовлетвори всички
искове. За да бъде таксата 50.00 лева, интересът трябва да е 1250 лева.
Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 1250.00 лева,
се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси),
която е в размер на 50.00 лева, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Ако общият им размер на всички искове е над 1250 лева, за всеки интерес
(иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 50
лева. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само
за минимална такса, т.е. общ интерес до 1250 лева. В този смисъл е
Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.
В процесния случай са предявени два обективно кумулативно съединени
иска, чиято стойност е над 1250.00 лева, поради което чл.72, ал.2 ГПК не е
приложим. Събира се държавна такса по двата иска.
Материалният интерес по иска по чл.22 ЗПК е 3591.00 лева (главница,
договорна лихва и неустойка), поради което държавната такса е в размер на
143.64 лева.
Материалният интерес по осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е
232.06 лева, поради което таксата е в размер на 50.00 лева.
Общата държавна такса е в размер на 193.64 лева. С молба с вх. №
4714/08.01.2024 г. представя документ по чл.128, т.2 ГПК.
По редовността на исковата молба и доклада
Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо
следва да се изготви доклад по делото.
Съдът следва да обяви на страните, че служебно ще приложи
3
императивна правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК
С оглед задължителните указания, дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по
тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да обяви на страните,
че служебно ще се произнесе по нищожността на сделките, което са
представени по делото и на които страните се позовават.
Съдът следва да укаже на ответника, на основание чл.146, ал.2 ГПК, че
не сочи доказателства, че договорът може да бъде сключен и без предоставяне
на гаранцията/обезпечението, както и че договорът е индивидуално сключен.
По доказателствата
Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства и доказателствени средства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия
пред съда правен спор, поради което следва да бъдат допуснати като писмени
доказателства и доказателствени средства.
По съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ)
Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси са относими и са
необходими.
С оглед приложение на императивна правна норма, съдът приема, че за
решаване на делото са необходими специални знания от областта на
счетоводството, ето защо служебно следва да се допусне ССчЕ, на основание
чл.195 ГПК, на която вещото лице да отговори на въпросите:
1. Каква е главницата по кредита.
2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се
включва в нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е
заемателят е предоставил сумата по заема.
3. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран
ГПР и ГЛП – какви компоненти са включени в тях от процесния договор
при главница, съгласно описаното по договор. В уговорения ГПР
включена ли е процесната неустойка за липса на обезпечение (чл.8 от
договора)
4. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната
неустойка (чл.8 от договора)
5. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в
левове, определена с ПМС към 25.08.2023 г., както и какъв е нейният
петкратен размер.
6. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница,
без да се включва процесната неустойка (чл.8 от договора)
7. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит изобщо. Да се
опише по месеци и дати спрямо отделните компоненти
8. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се
изчисли на основа главница без да се включва процесната неустойка
(чл.8 от договора)
4
9. Каква сума ищецът е платил по процесната неустойка (чл.8 от
договора)
10. Има ли начислена мораторната лихва и върху процесната неустойка
(чл.8 от договора). Колко е изплатена по тази лихва и за кой период.
11. Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че от 13.03.2020 г.
до 21.05.2020 г. законна лихва за забава не се начислява, съгласно чл.6
ЗМДВИП и параграф 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение
на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.).
Експертизата отговаря на въпроси по основателността на иска, поради
което депозитът следва да бъде възложен на ищеца, като на основание чл.160
ГПК, следва да внесе депозит в общ размер на 1000 лева (хиляда лева), в
едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, по банкова
сметка на СРС за вещи лица, преводачи, свидетели, особени представители,
гаранции, наречена „депозитна сметка“ (IBAN: BG 96 CECB 9790 3343 8974
00, BIC: CECBBGSF), както и в същия срок да представи доказателства за
това, като при неизпълнение на указанията в срок, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
За вещо лице следва да се назначи инж. Д*, което да се призове след
внасяне на депозит.
Съдът следва да укаже на страните, че следва да окажат съдействие на
вещите лица, като при неизпълнение на указанията, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК, а именно, че страните са създали пречки за
установяване на тези факти и обстоятелства.
Предварителни въпроси
Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора
доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска,
неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг
алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че
доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най -
взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито
съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и
изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена.
Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както
са ги направили, ако друго не е уговорено.
С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да
прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие
(ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед
разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните
процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа
5
по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК,
като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с
потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на
страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда
книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото,
които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не
са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на
брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева
за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка
следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.
С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено за първата
свободна дата е 24.03.2025 година от 10.00 часа, за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА, на основание чл. 140 ГПК вр. чл. 146 ГПК, следния
проект за доклад на делото:
Страни, предмет и правна квалификация, чл.146, ал.1, т.1 ГПК –
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 414408/19.12.2024 г., от В. Г.
К., ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. Кюстендил, с. *, ул. *, чрез адв. Д. Г., със
съдебен адрес: гр. Т* срещу „К*“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Х*,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правна
квалификация, както следва:
1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се
иска да се обяви за недействителен Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г.
сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и „К*“ ООД, ЕИК: *, на основание чл. 11, ал.
1, т. 10, чл.10а ЗПК и чл. 19 от ЗПК.
2. Евентуален иск на горния, с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да
признаете за установено, че чл. 8 от Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г.
сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и „К*“ ООД, ЕИК: *, е нищожен поради
нарушение на чл. 143, ал.2, т.5 ГПК.
3. осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който „К*“
ООД, ЕИК: * да бъде осъден да заплати на В. Г. К., ЕГН ********** сумата от 232.06
лв., платена по Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г., без основание.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като
заемополучател, а ответникът като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит
№ 728595/25.08.2023 г. при следните параметри: главница – 2000 лева, срок за връщане на
заема – 9 месеца, с месечна вноска на 25 число на всеки месец, с крайна дата на връщане
25.05.2024 г., месечен ЛП – 3.330 %, договорна лихва в размер на 347.51 лева, ГПР – 48.101
%. Посочва, че ищецът е следвало да предостави обезпечение на заема, съгласно чл.6, което
обезпечение да отговаря на определени условия. Посочва, че страните са се договорили, че
6
ако не предостави обезпечението ще се начисли неустойка 1 243.49 лева, която ще бъде
разсрочена с погасителните вноски по договора.
Посочва, че не е предоставил обезпечение и му е начислена процесната неустойка.
Твърди, че е платил всички суми по договора.
Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.22 ЗПК. С неустойката за
обезпечение се нарушава размерът на ГПР по чл.19 ЗПК, заобикаляло се законът, не е ясно
как е сформиран ГПР, нарушава се чл.10а ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Като основания
посочва, че неустойката противоречи на принципа на добросъвестността, както и на чл.143,
ал.2, т.5 ЗЗПотр.
Счита, че след като договорът е недействителен, то и платеното е без правно
основание, затова моли да бъде върнато, като предявява искът като евентуален. Твърди, че в
договора за кредит никъде не е описано, че таксата за поръчителство ще се начисли към
договора за кредит.
Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави възражения за
прекомерност.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка по осъдителния иск и
разноските на ищеца: доверителна сметка титуляр: Д. Г., Булстат: *, IBAN: *, BIC:
UNCRBGSF.
На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка по за разноските по чл.38 ЗА:
титуляр: Д. Г., IBAN: *, BIC: UNCRBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изцяло оспорва исковете. Твърди, че договорът е
действителен. Признава сключването на договора и неговите параметри. Твърди, че
уговорката за обезпечение е индивидуално уговорена. Обезпечението не водило до
оскъпяване на кредита. Излага правни доводи за приложението на ЗПК. Моли съда да
отхвърли иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие.
чл.146, ал.1, т.2 ГПК – Правна квалификация на правата, претендирани
от ищеца, на насрещните права и възражения на ответника:
Обективно кумулативно съединени искове, с правна квалификация, както
следва:
1. положителен установителен иск с правна квалификация чл.22 ЗПК, с който се
иска да се обяви за недействителен Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г.
сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и „К*“ ООД, ЕИК: *, на основание чл. 11, ал.
1, т. 10, чл.10а ЗПК и чл. 19 от ЗПК.
2. Евентуален иск на горния, с правна квалификация чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, с който да
признаете за установено, че чл. 8 от Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г.
сключен между В. Г. К., ЕГН ********** и „К*“ ООД, ЕИК: *, е нищожен поради
нарушение на чл. 143, ал.2, т.5 ГПК.
3. осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, с който „К*“
ООД, ЕИК: * да бъде осъден да заплати на В. Г. К., ЕГН ********** сумата от 232.06
лв., платена по Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г., без основание.
Възражения на ответника:
Възраженията на ответника касаят основателността на иска. Няма правоизключващи,
правопогасяващи или правоотлагащи възражения.
чл.146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК - Кои права и кои обстоятелства се признават;
7
Отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
Страните не спорят, че е сключен договор за потребителски кредит №
728595/25.08.2023 г. при следните параметри: главница – 2000 лева, срок за връщане на
заема – 9 месеца, с месечно плащане на 25-то число на месеца, с последна падежна дата
25.09.2024 г., месечен ЛП – 3.330 %, договорна лихва в размер на 347.51 лева, ГПР – 48.101
%. Общата сума, което ищецът е следвало да върне е 2000 лева главница и 347.51 лева
договорна лихва, което се равнявало на 2 347.51 лева.
Не е спорно, че договорът е следвало да бъде обезпечен съгласно чл.6 от договора в
тридневен срок, считано от сключване на договора за кредит. Не е спорно, че съгласно чл.8
от договора, че ще се начисли неустойка на ищеца в размер на 1243.49 лева, ако същият не
предостави обезпечение в тридневен срок.
Не се спори, че общата сума, която ищецът следва да върне е 3591.00 лева
Не се спори, че тази сума за неустойка била предвидена за заплащане към
погасителния план на договора за кредита и същата се дължала от заемополучателя на
заемодателя в сроковете по връщане на главницата и на заемодателя.
Не е спорно, че ищецът е заплатил на ответника сумите от 2232.06 лева главница.
Спорно остава между страните дали договорът е недействителен, на основание чл.11,
ал.1 т.10 ЗПК – ясно ли е по какъв начин е формиран ГПР, посочен ли е действителен ГПР,
след като в посочения в договора, не е включен: пакета от допълнителни
услуги/застрахователната премия/неустойката за липса на обезпечение.
Спорно остава дали клаузата за пакета от допълнителни услуги/неустойката за липса
на обезпечение е недействителна, тъй като тя не е включена в ГПР, представлява такса по
чл.10а ЗПК и дали с нея ГПР надвишава размера на чл.19, ал.5 ЗПК. Спорно е дали
възнаградителната лихва дали противоречи на добрите нрави.
чл.146, ал.1, т.5 ГПК - Как се разпределя доказателствената тежест:
По установителния иск по чл.22 ЗПК, ищецът при условията на пълно и гласно
доказване, следва да установи, следните обстоятелства:
1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба съдържание,
2. наличието на съдържанието на оспорените клаузи с посоченото съдържание
3. да не е ясно как е сформиран ГПР и да не е посочен ГПР – чл.11, ал.1 т.10 ЗПК
4. съдържанието на оспорените клаузи да противоречи на императивна законова
разпоредба (чл.10 ЗПК и чл.19, ал.5 ЗПК) и/или на добрите нрави.
При условията на насрещно доказване за установителния иск, ответникът следва да
установи
1. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия.
По осъдителния иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, ищецът следва да установи плащането
на процесната сума, а ответникът при условията на насрещно и главно доказване наличието
на основание.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства, че договорът може да
бъде сключен и без предоставяне на гаранцията/обезпечението, както и че
договорът е индивидуално сключен, на основание чл.146, ал.2 ГПК.
8
ОБЯВЯВА на страните, че съдът служебно ще приложи императивни
правна норма, на основание чл.7, ал.3 ГПК.
ОБЯВЯВА на страните, че служебно ще се произнесе по нищожността
на сделките, представени по делото, съгласно задължителните указания,
дадени в ТР № 1/17.03.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.
УКАЗВА на страните, че могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия в откритото съдебно заседание и ако не направят
доказателствени искания във връзка с дадените им указания, губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147 ГПК –
ако твърдят нови обстоятелства, да посочат и представят нови доказателства,
но само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или
ако твърдят нововъзникнали обстоятелства от значение за делото – да посочат
и представят доказателства за тях.
ДОПУСКА като писмени доказателства и доказателствени средства
следните документи: 1. Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г. – заверено
копие; 2. Погасителен план към Договор за паричен заем №728595 от 25.08.2023 г. –
заверено копие; 3. 4 бр. платежни нареждания – заверени копия; 4. Платежно нареждане
за заплатена ДТ; 5. Пълномощно – заверено копие; 6. Договор за правни защита и
съдействие – заверено копие.
Договор за паричен заем № 728595 от 25.08.2023 г., погасителен план, молба за заем,
копие л.к., СЕФ, ОУ РКО, декларация за съгласие за събиране, използване и обработване на
лични данни.
ДОПУСКА, на основание чл.195 ГПК, изслушването на съдебно-
счетоводна експертиза (ССчЕ), на която вещото лице - счетоводител, след
запознаване с материалите по делото, както и допълнително събере
необходимата информация, включително след посещение в счетоводството на
ищеца, да отговори на следните въпроси:
На въпроси на ищеца
1. В какъв размер са извършените погасителни плащания по Договора за
потребителски кредит и какво е погасявано с тях по пера?
2. Какъв би бил размерът на ГПР ако сумата по неустойката при непредоставяне на
обезпечение бъде включена в него?
На въпроси на съда
1. Каква е главницата по кредита.
2. Каква сума заемодателят е изплатил реално на заемателят и какво се включва в
нея. По какъв начин е изплатена тази сума. На коя дата е заемателят е предоставил
сумата по заема.
3. Какви са разходите на заемодателя, включени в ГПР и как е формиран ГПР и ГЛП
– какви компоненти са включени в тях от процесния договор при главница, съгласно
описаното по договор. В уговорения ГПР включена ли е процесната неустойка (чл.8
от договора)
4. Какви ще бъдат ГПР и ГЛП, ако в тях се включи процесната неустойка (чл.8 от
договора)
5. Какъв е размерът на законната лихва по просрочени задължения в левове,
определена с ПМС към 25.08.2023 г., както и какъв е нейният петкратен размер.
9
6. Какъв ще бъде погасителния план, ако се направи на база главница, без да се
включва процесната неустойка (чл.8 от договора)
7. Каква сума длъжникът е платил по договора за кредит изобщо. Да се опише по
месеци и дати спрямо отделните компоненти
8. Какъв е размерът на договорната лихва за процесния период, ако се изчисли на
основа главница без да се включва процесната неустойка (чл.8 от договора)
9. Каква сума ищецът е платил по процесната неустойка (чл.8 от договора)
10. Има ли начислена мораторната лихва и върху процесната неустойка (чл.8 от
договора)Колко е изплатена по тази лихва и за кой период.
11. Да са направят изчисленията, като се вземе предвид, че от 13.03.2020 г. до
21.05.2020 г. законна лихва за забава не се начислява, съгласно чл.6 ЗМДВИП и
параграф 13 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ,
бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020 г.).
КАТО ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 1000 лева (хиляда лева) по
депозитна сметка на СРС (IBAN – BG 96 CECB 9790 3343 8974 00, BIC –
CECBBGSF), вносим от ищеца, в едноседмичен срок, считано от получаване
на настоящото определение, както и в същия срок да представи доказателства
за това, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията в срок, съдът ще
приложи разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че е създал пречки за установяване на тези
факти.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Д*, което де си призове след внасяне на
депозит.
УКАЗВА на страните, че следва да окажат съдействие на вещите лица,
КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът ще приложи
разпоредбата на чл.161 ГПК и последствията от разпределената
доказателствена тежест, а именно, че страната е създала пречки за
установяване на тези факти.
ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора
доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ
за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и
извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин
за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако друго не е уговорено.
УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да
се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:
http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски
районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите
всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.
02/8955423 или на ел. адрес: ********@***.*******, както и в Центъра за спогодби
10
и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
УКАЗВА на страните, че:
съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат
предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която
отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който
веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова
задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на
задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване,
но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици
страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.
Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато
връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за
изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на
изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок
от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за
изтегляне.
(2) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6, съобщението, съдържащо
информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в
деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването не е
потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия ред.
Чл. 50. (1) Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е
вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес.
(2) Ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
(3) Връчването на търговци и на юридически лица става в канцелариите им и
може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При
удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя.
(4) Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой,
който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 . Второ
уведомление не се залепва.
(5) (Нова – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Връчването на
кредитни и финансови институции, включително тези, извършващи събиране на вземания
срещу потребители, на застрахователни и презастрахователни дружества и на търговци,
които извършват доставка на енергия, газ или предоставяне на пощенски, електронни
съобщителни или водоснабдителни и канализационни услуги, на нотариуси и частни
съдебни изпълнители се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях
електронен адрес.
11
ПРИКАНВА страните и техните процесуални представители, че с оглед
принципа за процесуална икономия, да поискат достъп до настоящото дело в
Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП), както да представят
изрично волеизявление за искане за призоваване и размяна на книжа по
електронен път чрез ЕПЕП и електронна поща (e-mail, книжата и самото
писмо следва да бъдат подписани с КЕП).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че при
избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат
разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на
получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от
страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).
УКАЗВА на страните и техните процесуални представители, че ако
изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите
участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни
изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят
предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3
ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50
страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.102з, ал.3 ГПК
вр. чл.23 ТДТССГПК, КАТО ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на указанията, съдът
ще приеме, че липсва годно извършено процесуално действие.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.03.2025 година от 10.00
часа, за която дата и час да се призоват страните чрез техните процесуални
представители.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители:
На ищеца чрез адв. Д. Г. чрез ССЕВ
На ответника чрез електронната поща на адв. М*.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца чрез
неговия процесуален представител чрез чрез адв. Д. Г. чрез ССЕВ.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на книжа
и след процедура по призоваване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12