ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 47
гр. Смолян, 08.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно частно гражданско
дело № 20215400500468 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278 и сл. ГПК, във вр. с чл. 419, ал.1
ГПК.
Образувано е по въззивна частна жалба вх. № 6717/22.11.2021г.,
депозирана от М. М. Г., с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., ул. „Д. Бл.“ № **,
вх. *, ет. *, ап. *, чрез процесуалния представител – адв. В.Р. от Адвокатска
колегия – гр. Смолян, със съдебен адрес: гр. См., ул. „Б.“ № *, ет. *, aп. **
срещу Разпореждане за допускане на незабавно изпълнение и издаване на
изпълнителен лист в полза на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Д. Х.” **-**, вписано в Търговски Регистър към
Агенция по вписванията при МП с ЕИК: *********, представлявано от Н. Г.
Сп. и Ал. Ч. Д., в качеството им на изпълнителни директори, обективирани в
Заповед № 301/01.07.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 668/2021 г. по описа на Районен съд
– гр. Смолян.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалваното разпореждане. Твърди се, че не са били налице фактически и
правни основания за издаване на разпореждане за незабавно изпълнение и
издаване на изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК, доколкото
документът – извлечение от счетоводните книги на банката е нередовен от
външна страна и не дава основание да се заключи, че е налице валидно,
изискуемо и ликвидно вземане в полза на заявителя. Излага се от страна на
жалбоподателката, че процесното извлечение от счетоводни книги по чл. 417,
т. 2 от ГПК, представено от „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, не дава яснота относно
1
падежа на всяко от претендираните вземания – главно и акцесорно, както и за
размера на тази част от вземанията, която е погасена от длъжника. Не е
посочен общият договорен и усвоен размер на кредита, както и размерът на
твърдените забавени три вноски. В жалбата се твърди още, че от
извлечението от счетоводните книги на банката не става ясно дали
посочените като застраховки суми са част от кредита, респ. каква е
отпуснатата и усвоена сума по договора в общ размер, при положение, че
участието в програми за застраховане не е било задължително и е било
възможно да се заплати от самия кредитополучател, съгласно чл. 19 от
Договор за потребителски кредит № ********** от 14.08.2018г. Поддържа се
още, че дължимите суми за главница, договорна и санкционна лихва не са
разграничени по отделни анюитетни вноски, а са посочени като обща сума,
претендирана за съответния период. По идентичен начин не е посочено какво
е платено от главницата, какво като размер от договорната лихва, респ. и
наказателната. Това липсващо съдържание не изяснява въпроса дали
претендираната като непогасена договорна лихва е изтеклата само до
момента на обявяване на предсрочна изискуемост или в сумата претендирана
като „договорна лихва“ общо от 2 175,84 лв. се включва възнаграждение за
ползването на заема и за времето след обявяване на предсрочната
изискуемост до крайната дата от срока на договора – 15.08.2022г. Поддържа
се, че начинът на формиране на главницата и другите акцесорни задължения
не може да се извлече от приложения Договор за кредит, доколкото към
същия няма приложен погасителен план, в който да е разграничено каква част
от месечните задължения е лихва и каква главница. Не е ясно дали
предвидената такса за оценка на риска представлява част главницата, която се
олихвява. По идентичен начин неясно е от извлечението, застрахователните
премии дали са също част от главницата, която се олихвява и как
задължението по тях участва в общия размер по кредита.
Предвид гореизложеното, частната жалбоподателка моли настоящия
съдебен състав да отмени Разпореждането за незабавно изпълнение,
обективирано в Заповед № 301/01.07.2021г., както и да обезсили издадения
против същата изпълнителен лист № 226/01.07.2021г. на Районен съд –гр.
См.. Претендира и присъждане на сторените в производството разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от заявителя - ТИ
БИ АЙ Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д.
Х.” 52-54, вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при
МП с ЕИК: *********, представлявано от Н. Г. Сп. и Ал. Ч. Д., в качеството
им на изпълнителни директори, чрез пълномощника – юрисконсулт Й. Т. В
отговора се поддържа становище за неоснователност на частната жалба.
Излага се, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните
книги на банката за задълженията на длъжника по процесния договор, е
документ сред посочените в чл.417 т.2 ГПК. Същото съдържа достатъчно
данни за индивидуализация на длъжника и вземането и е редовно от външна
страна - съдържа данни за договора за кредит, информация за общо
дължимите вноски по договора, както и за броя на платените, както и
останалите непогасени вноски, за датата на изискуемост получаване на
2
уведомлението, за размер на сумата съгласно договора, за размер на
паричното задължение - общата дължима сума към датата на съставянето му,
включваща главница, лихви и неустойки, както и периода, за който се
претендират. То носи печата на банката — заявител и подписа на
длъжностното лице на банката по пълномощие, което го е съставило /като
това лице носи отговорност за достоверността на информацията в
счетоводния документ- чл.11 от ЗСч./. Следователно, представените със
заявлението документи са редовни от външна страна и удостоверяват, че
предявеното със заявлението вземане подлежи на изпълнение, като този извод
се налага недвусмисленото от съдържание на тези документи, а не се налага
те да бъдат тълкувани. Твърди се, че частната жалба срещу разпорежданията
за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени
от актовете по чл.417 ГПК, което по своята същност предполага навеждане на
твърдения от страна на длъжника, че актът по чл.417 ГПК, въз основа на
който е издадена заповед, не е основание за незабавно изпълнение. Всички
останали възражения, отнасящи се до съществото на спора, жалбоподателят
следва да релевира в инициираното от него производство по реда на чл. 422
ГПК. Спорните аспекти, касаещи същество на паричното вземане подлежат
на разглеждане в исковото производство по чл. 422 ГПК с разгръщане на
доказателствения процес в неговата цялост.
Предвид гореизложеното, моли настоящия съдебен състав да остави без
уважение частната жалба.
Окръжен съд – гр. См., като взе предвид изложеното в частната жалба и
писмения отговор и след като съобрази закона, намира следното:
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 668/2021г. по описа на Районен съд – гр.
См. е образувано по заявление, подадено на 28.06.2021г. от „ТИ БИ АЙ Банк”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.” **-**, вписано в
Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: *********,
представлявано от Н. Г. Сп. и Ал. Ч. Д., в качеството им на изпълнителни
директори, чрез пълномощника – юрисконсулт Й. Т. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу М. М. Г., с ЕГН:
********** от гр. См., ул. „Д. Бл.“ № **, вх. *, ап. * за следните суми :
главница в размер на 4 080,30 BGN /четири хиляди и осемдесет лева и 30
стотинки/, ведно със законна лихва от 28.06.2021г. до изплащане на
вземането, договорна лихва от 15.04.2019г. до 27.04.2021 г. в размер на 2
175,84 BGN /двe хиляди сто седемдесет и пет лева и 84 стотинки/, мораторна
лихва от 15.04.2019г. до 08.06.2021 г. в размер на 788,29 BGN /седемстотин
осемдесет и осем лева и 29 стотинки/, държавна такса в размер на 140,89 BGN
/сто и четиридесет лева и 89 стотинки/, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150,00 BGN /сто и петдесет лева/, дължими на основание Договор
за потребителски кредит № ********** от 14.08.2018г. Към заявлението е
приложено и извлечение от счетоводните книги на заявителя по чл. 417, т.2
3
ГПК.
Въз основа на представените документи е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
301 от 01.07.2021г., с която М. М. Г., с ЕГН: ********** от гр. См., ул. „Д.
Бл.“ № **, вх. *, ап. * е осъдена да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. Х.” **-**, вписано в
Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: ********,
представлявано от Н.Г. Сп. и Ал. Ч. Д., в качеството им на изпълнителни
директори горепосочените суми. Съдът е допуснал незабавно изпълнение на
заповедта. Издаден е изпълнителен лист. Въз основа на издадените Заповед за
изпълнение и изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №
20219170400401 по описа на ЧСИ С. Д., рег. № *** на КЧСИ, с район на
действие – Окръжен съд – гр. Смолян.
На 26.10.2021г. ЧСИ С. Д. е връчила на длъжника М. М. Г. покана за
доброволно изпълнение, ведно с издадения изпълнителен лист.
На 22.11.2021г. длъжникът М. М. Г. е подала възражение вх. № 6715 по
чл. 414 ГПК, с което е оспорила съществуването на вземането по заповедта за
изпълнение. В същия ден до Районен съд – гр. Смолян е депозирана и молба
за спиране на незабавното изпълнение по реда на чл. 420 ГПК, като с
Определение № 684/26.11.2021г. първоинстанционният съд е спрял
незабавното изпълнение по процесната Заповед.
Съгласно чл. 419, ал. 3 от ГПК съдът отменя разпореждането, когато не
са налице предпоставките по чл. 418, ал. 2, изр. 1 и ал. 3 ГПК, както и когато
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител. Следователно въззивната проверка по чл. 419, ал. 1 от ГПК
включва спазването на изискванията, регламентирани в чл. 418, ал. 2, изр.
първо и ал. 3 ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. №
6/2017 г., ОСГТК, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния
съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството
по частни жалби. Следователно в конкретният случай въззивният съд не е
ограничен от посоченото в частната жалба.
Настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай е налице
основание за отмяна на атакуваното разпореждане, а именно –
неравноправност на клаузи от сключения Договор за потребителски кредит
№ ********** от 14.08.2018г. Безспорно по делото е, че кредитополучателят
М. М. Г. като физическо лице има качеството на потребител и попада под
закрилата на ЗЗП, съгласно §13,т.1 от ДР на ЗЗП. Видно от съдържанието на
процесния Договор за потребителски кредит № ********** от 14.08.2018г.
като размер на кредита е посочена парична сума в размер на 3 000/три хиляди/
лева. Към същата обаче са добавени такси за „БАНК КОМБО ЖИВОТ“ в
размер на 475.20 /четиристотин седемдесет и пет и двадесед/ лева, „БАНК
КОМБО БЕЗРАБОТИЦА“ в размер на 484.70 /четиристотин осемдесет и
четири и седемдесет/ лева, както и сумата от 475.19 /четиристотин седемдесет
и пет и деветнадесет/ лева, представляваща „еднократна такса за оценка на
4
риска“. Като общ размер на кредита е посочена сумата от 4435.09 /четири
хиляди четиристотин тридесет и пет и девет/ лева. Видно от погасителния
план, находящ се на стр. 3 от Договора, кредитополучателят дължи
изплащането на 48 месечни вноски по 164.47 /сто шестдесет и четири и
четиридесет и седем/ лева или обща сума на кредита в размер на 7894.75 лв.
Съдът намира, че така посоченото съдържание на договора е неясно и
подвеждащо кредитополучателя, доколкото не става ясно по какъв начин се
формира общият размер на дълга. Липсва посочване на размера на
възнаградителната лихва, както и начинът, по който същата се изчислява.
Посочените разпоредби от процесния договор са уговорени в ущърб на
икономически по – слабата страна в правоотношението и като такива са
нищожни.
По отношение посочената в договора „такса за оценка на риска“,
въззивният съд намира, че същата представлява прикрита такса за управление
на кредита, поради което и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК е нищожна. Това е
така, доколкото оценката на риска следва да се извърши преди сключване на
договора за кредит, за да се установи дали да се сключи договор и при какви
условия – чл. 16 ЗПК. Не става ясно какви действия по оценка на риска е
извършил кредитополучателят, за да се начислява такава такса и по-точно да
са извършени разходи, които да обосноват сочения размер такса. Налице е
противоречие с разпоредбата на чл. 10а ал. 4 ЗПК. Завоалираната
формулировка на начина, по който длъжникът следва да плати тази такса цели
именно необосновано оскъпяване на кредита и то в ущърб на потребителя
като икономически по-слаба и недостатъчно информирана страна, което
въззивният съд намира за недопустимо. Таксата за оценка на риска
фактически прехвърля риска по отношение необезпечения кредит на
потребителя за прикриване на сумата, която кредиторът заделя за покриване
на потенциалната загуба от необезпечения кредит. В този смисъл изискването
на такава такса е в нарушение на нормата на чл. 10а ал. 2 ЗПК, доколкото
касае действия на кредитора, свързани с усвояването и управлението на
кредита.
Съдът счита, че нищожна като неравноправна е и клаузата за
договорната лихва. В чл. 9.2 е посочено, че лихвата се изчислява ежемесечно
по метода на проста лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита
на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. От така направената
формулировка не става ясно върху коя главница се изчислява същата, дали
върху чистата стойност на кредита – 3000 лева, или върху стойността на
кредита плюс добавките за дължимите премии за застраховки. Неяснотата в
начина, по който се формира договорната лихва води като последица
обявяването на същата за нищожна.
Основателно е възражението в жалбата, че от извлечението от
счетоводните книги на банката не става ясно дали посочените като
застраховки суми съставляват част от кредита. Липсват и доказателства, че
„ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е превело на застрахователната компания
застрахователните премии по двете застраховки, които се претендират сега от
кредитополучателя като част от месечните погасителни вноски.
5
Отделно от гореизложеното, настоящата инстанция намира, че е налице
нарушение и на разпоредбата на чл. 11, т.10 от ЗПК. Това е така, доколкото не
се установява как е определен годишният процент на разходите по кредита,
който в договора фигурира като глобален процент – 46.88%, но
кредитополучателят е лишен от възможността да получи разбираема
информация относно същия. В текста на процесния договор е посочено
единствено, че ГПР е 46.88%. Липсва, каквото и да е уточнение какви точно
разходи се включват в посочения процент, като не става ясно и дали в
посочения ГПР са включени и сумите за застрахователни премии, т.нар.
„БАНК КОМБО ЖИВОТ“ в размер на 475.20 /четиристотин седемдесет и пет
и двадесет/ лева, „БАНК КОМБО БЕЗРАБОТИЦА“ в размер на 484.70
/четиристотин осемдесет и четири и седемдесет/ лева. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Целта на цитираната
разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално
ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, а
съдържанието на процесния договор за потребителски кредит не отговаря на
императивно установените законови изисквания и сочи на нищожност.
С оглед изложеното, след като в договорa за потребителски кредит се
съдържат нищожни клаузи и същият не отговаря на изискванията на чл. 22,
ал.1 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, то той е недействителен и тогава на
основание чл. 23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита. В настоящия случай обаче
от извлечението от счетоводните книги не става ясно каква сума е заплатена
до момента, като това би могло да бъде установено в производството по 422,
ал.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира
депозираната частната жалба срещу разпореждането, с което е уважено
искането за допускане на незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК за
основателна, поради което същата следва да бъде уважена, като обжалваното
разпореждане следва да бъде отменено, а издаденият въз основа на нея
изпълнителен лист – обезсилен.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК ответникът по
жалбата следва да бъде осъден да заплати на частния жалбоподател сторените
от същия съдебни разноски, представляващи заплатена държавна такса в
размер на 15.00 /петнадесет/ лева, както и 530 /петстотин и тридесет/ лева
адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие
от 26.10.2021г.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. Смолян
ОПРЕДЕЛИ:
6
ОТМЕНЯ Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в
Заповед № 301/01.07.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 668/2021 г. по описа на Районен съд
– гр. Смолян.
ОБЕЗСИЛВА Изпълнителен лист № 226/01.07.2021г., издаден въз
основа на Разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в Заповед №
301/01.07.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 668/2021 г. по описа на Районен съд –
гр. Смолян.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Д. Х.” **-**, вписано в Търговски Регистър към Агенция по
вписванията при МП с ЕИК: ********, представлявано от Н. Г. С. и Ал. Ч. Д.,
в качеството им на изпълнителни директори да заплати на М. М. Г., с ЕГН:
********** и адрес: гр. См., ул. „Д. Бл.“ № **, вх. *, ет. *, ап. * парична сума
в размер на 545 /петстотин четиридесет и пет/ лева, от които 530 /петстотин и
тридесет/ лева – държавна такса и 15 / петнадесет/ лева разноски в
настоящото производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7