№ 19
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502684 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ № 1,
чрез пълномощника юрисконсулт Н.Г., против решение №262213 от
12.08.2021 г., постановено по гр.д. № 8952/2020 г., по описа на Пловдивски
районен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на К. Д. КР., ЕГН
**********, сумата от 3170.68 лева, обезщетение за причинени имуществени
вреди на лек автомобил „БМВ 320 Д“, с рег. № *** ,произтекли от ПТП на
22.05.2020 г. , причинено по вина на водач на лек автомобил „Пежо“, с рег. №
***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на
застрахователя – 26.05.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 960 лева– разноски по делото.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е постановено при
нарушение на процесуалните правила, както и че е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно изцяло за пълния размер на присъденото с
1
решението обезщетение. Възразява се за съпричиняване вредоносния
резултат от ищеца с довода, че е нарушил разпоредбите на чл.24,ал.1 и 2 от
ЗДвП,тъй като рязко е намалил скоростта на движение на управлявания от
него автомобил , без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение.
Възразява се за допуснати нарушения от първостепенния съд с
необсъждането на всички събрани по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и се сочи, че тези на които съдът се е позовал в
решението си, са обсъдени едностранчиво и в полза на ищеца, като са
игнорирани част от установените по делото обстоятелства. Моли за отмяна
на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което да се
отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност - да се намали
размерът на присъденото обезщетение за имуществени вреди, като същият
бъде съобразен с доказаното възражение за съпричиняване от страна на
ищеца и поради прекомерност на неговия размер. Моли за присъждане на
разноските във въззивното производство за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и тези за първоинстанционното
производство.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна К. Д. КР., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат
М.М., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излага съображения, с
които обосновава правилността и законосъобразността на
първоинстанционното решение, като се позовава на събраните по делото
доказателства - свидетелски показания и съдебна-автотехническа експертиза.
Оспорва възражението за съпричиняване на вредоносния резултат с довода,
че виновният водач не е спазил безопасна дистанция , вследствие на което е
настъпил приплъзващ удар, увредил автомобила на ищеца. Намира, че
претендираното обезщетение е съобразено със заключението на вещото лице.
Въз основа на изложеното в отговора се иска жалбата да бъде оставена без
уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски за
представителство във въззивното производство.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
2
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и
е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269,
изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от
въззивната инстанция за допуснато при постановяването му нарушение
на императивни материалноправни норми.
Производството е образувано по иск с правно основание чл.432 ал.1 от
КЗ и чл. 86 от ЗЗД, предявен от К. Д. КР., ЕГН **********, срещу „ЗАД
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, за присъждане на сумата от 3170.68 лева,
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „БМВ 320
Д“, с рег. № *** ,произтекли от ПТП на 22.05.2020 г. , причинено по вина на
водач на лек автомобил „Пежо“, с рег. № ***, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, ведно със законната лихва считано
от датата на уведомяване на застрахователя – 26.05.2020 г. до окончателното
й изплащане.
От фактическа страна е прието за установено в първоинстанционното
решение и по тези факти липсват оплаквания в жалбата и отговора, че на
22.05.2020 г., около 19:00 часа, в гр. Пловдив, на бул. „Пещерско шосе“, е
било реализирано ПТП, между лек автомобил марка „БМВ“ 320 Д, с рег. №
***, собственост на ищеца К. Д. КР., и лек автомобил марка „Пежо“, с рег. №
***, с водач Я.Н., последното застраховано при ответника ЗАД „Далл Богг
Живот и здраве“, обективирано в застрахователна полица
BG/30/120000300396.
На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване от първоинстанционния съд са отделени и
обстоятелствата, че ищецът е предявил в срок писмена претенция към
застрахователя за изплащане на обезщетение, като е спазил съответната
процедура и е представил необходимите документи, но ответникът ЗАД
3
„Далл Богг Живот и здраве“ е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение.
В хода на първоинстанционното производство е приета автотехническа
експертиза,събрани са гласни и писмени доказателства , който са изяснили
всестранно и пълно механизма на процесното ПТП и причините за
настъпването му.
Видно от двустранен констативен протокол, съставен между водачите
на двете процесни МПС, а именно: съставен между ищеца К.К., като водач на
л.а. „БМВ“, с рег. № *** и водачът Я.Н., като водач на л.а. „Пежо“, с рег. №
***, процесното ПТП е настъпило на 22.05.2020 г., 19:00 часа, в гр. Пловдив,
на бул. „Пещерско шосе“, като при изчакване за ляв завой и пропускайки да
преминат праволинейно движещите се автомобили, л.а. „БМВ“ бил ударен
отзад от лек автомобил марка „Пежо“, вследствие на което са настъпили
имуществени вреди, като вината за случилото се поел водачът на „Пежо“ –
Я.Н..
От показанията на разпитания по делото свидетел Я.Г.Н. - водач на л.а.
„Пежо“ се установява, че движещия се пред него л.а. „БМВ“ спрял внезапно,
свидетелят не успял да спре веднага и ударил автомобила на ищеца отзад,
странично.Били увредени предния и задния десен калник и стопа на лекия
автомобил на ищеца.
От приетото без резерви от страните заключение на вещото лице по
допуснатата от съда САТЕ се установява, че процесното ПТП е настъпило във
втората отдясно на ляво (втората от юг на север) пътна лента на бул.
„Пещерско шосе“, при подход за извършване на маневра „завой на ляво“ л.а.
„БМВ“ 320 Д, движещият се по същия път и в същата посока, водач на л.а.
„Пежо“, със закъснение е възприел предприетата маневра на л.а. „БМВ“ и
следствие на неспазена безопасна дистанция от л.а. „БМВ“, в резултат на
скорости и пресичане на траектории с конфликтна точка е настъпил
преплъзващ удар. Ударът е настъпил в задната част на л.а. „БМВ“ и предната
лява част на л.а. „Пежо“, в резултат на което е настъпило ПТП с материални
щети по двата автомобила. Експертът е категоричен, че всички описани
увреждания по лекия автомобил „БМВ“ съответстват на механизма на ПТП и
са негово следствие.
За да уважи предявеният иск районният съд е приел за установен по
4
делото фактическият състав на разпоредбата на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Пежо“, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, в резултат на която за
ищеца са настъпили вреди, както и че ответникът не е оборил презумпцията
за виновност.Изложил е съображения, че процесното ПТП и настъпилите от
него вреди на лекия автомобил на ищеца са в резултат на виновното и
противоправно поведение на водача на л.а. „Пежо“, който е нарушил
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, според която водачът на пътно превозно
средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко.По отношение размера на дължимото
обезщетение районният съд е кредитирал заключението на САТЕ и
възприетата в нея стойност от 3170.68 лева на разходите за ремонт на
ищцовия автомобил. Районният съд е намерил за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултата от
ищеца, доколкото заявените в подкрепа на това възражение твърдения за
несъобразена скорост на този водач не се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
Въззивният съд намира решението за правилно. Фактическата
обстановка е правилно установена от районния съд и напълно се подкрепя от
събраните по делото доказателства. Споделят се и изводите на районния съд
за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства,
както и правните изводи, които те обосновават, поради което същите не
следва повторно да бъдат анализирани и на основание чл.272 ГПК се
препраща към мотивите на първоинстанционния акт, с което същите стават
част от съжденията в настоящия съдебен акт.
По оплакванията във въззивната жалба настоящият съдебен състав на
ПОС намира следното:
Неоснователно е оплакването за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал виновно. При въведено от ответника
защитно възражение за принос на пострадалото лице за настъпване на
5
вредоносния резултат, ответникът следва да докаже, при условие на пълно
главно доказване, този принос. В настоящия случай, въведеното с отговора на
исковата молба възражение за съпричиняване се обосновава с твърдението за
нарушаване от ищеца на разпоредбите на чл. 24 ЗДвП и по-конкретно, че
същият рязко е намалил скоростта на движение на управлявания от него
автомобил , без да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението и че няма да затрудни излишно тяхното движение.
Ответникът не е доказал това си твърдение при условията на пълно и главно
доказване. Напротив, според заключението на САТЕ и съставения от двамата
водачи констативен протокол, по делото е категорично установено , че вина
за процесното ПТП има само водачът на л.а. „Пежо“, който със закъснение е
възприел предприетата маневра на л.а. „БМВ“ и следствие на неспазена
безопасна дистанция от л.а. „БМВ“, в резултат на скорости и пресичане на
траектории с конфликтна точка е настъпил преплъзващ удар.С това си
поведение водачът на л.а. „Пежо“ е нарушил разпоредбата на чл.23, ал.1 от
ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно
средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко.
Следователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат е неоснователто, тъй като по делото не е установено да
е било налице такова поведение на водача на л.а. „БМВ“, което да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат,респективно че вредите са
настъпили по негови вина или по друг механизъм различен от установения
по делото.
Неоснователно се възразява срещу размера на дължимото
обезщетение.Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието, като целта е да се стигне до пълно репариране на
вредоносните последици. Дължимото обезщетение от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" се остойностява с размера на
действителната стойност на вредата към деня на настъпване на събитието –
съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
6
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, тоест стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. В процесния случай според
заключението на САТЕ, стойността на ремонта на лекия автомобил на ищеца
възлиза на 3170.68 лева, при вариант, за части, материали и труд, с
оригинални части втора употреба, по пазарни цени; при вариант - оригинални
части от алтернативен доставчик, по пазарни цени възлиза на 4311.97 лева; по
цени на „Технокар“ – на 3955.27 лева; по цени на автосервиз „***“ ЕООД – на
4233.50 лева, а по цени на автосервиз „А.“ – на 4311.97 лева. По делото не са
ангажирани доказателства за по-ниска стойност от посочените от вещото
лице за отремонтиране на автомобила. Поради това исковата претенция се
доказва за претендирания размер от 3170,68 лева.
В съответствие с изложеното, настоящата инстанция намира, че, въз
основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
достигнал до законосъобразни и обосновани изводи, относно релевантните за
спора обстоятелства и е приложил правилно материалния закон, като
изложените в мотивите му правни аргументи следва да се споделят изцяло.
Ето защо, настоящият състав приема, че в обжалваното решението на
ПРС е законосъобразно и правилно , и следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сторените в
производството пред въззивната инстанция разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер от 400 лева. Съдът намира за неоснователно
направеното от страна на жалбоподателя по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК
възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемия адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция, доколкото същото е под
минимално предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. размер от
451, 95 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №262213 от 12.08.2021 г., постановено по
гр.д. № 8952/2020 г., по описа на Районен съд Пловдив ХVIII гр.с.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
7
здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Дианабад“, бул. „Г.М. Димитров“ № 1, да заплати на К. Д. КР., ЕГН
**********, с адрес: гр. Пловдив, ул.“Звезда“№1, бл.36,вх.А,ет., ап.25, сумата
в размер на 400 лева - разноски пред въззивната инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8