№ 1670
гр. София, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110131944 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Застрахователно акционерно
дружество „Б. В. И. Г.“ срещу „Застрахователно акционерно дружество Д. Б. Ж. З.“
АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове правно
основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.04.2020 г. в гр. Троян, в района на ул. „Христо Ботев“
№ 110, в посока на движение от ул. „Минко Радковски“ към център, е настъпило
събитие – ПТП между застрахования при него по застраховка „Каско” л.а. „БМВ М6“,
рег. № ЕН **** КК и застрахован при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ лек автомобил „Фолксваген Голф“, рег. № ОВ **** АК, осъществено в
срока на застрахователно покритие по двата договора за застраховка. Сочи, че в
причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при него автомобил.
Твърди, че щетите са отстранени в доверен сервиз, като за извършения ремонт
застрахователят е платил обезщетение 17740,52 лв. и е извършил ликвидационни
разходи в размер на 25 лв., поради което сочи, че в негова полза е възникнало регресно
вземане за платеното обезщетение в размер на 17 765,52 лв. спрямо ответника като
застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Твърди, че ответникът е
бил поканен да заплати процесната сума, като същият извършил частично плащане на
стойност 8 892,76 лв. Предвид това в настоящото производство ищецът претендира от
ответника заплащането на разликата между пълния размер на извънсъдебно
предявената претенция и направеното от ответника плащане, възлизаща на сумата от
8 872,76 лв., представляваща непогасено регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие – ПТП,
1
настъпило на 19.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
претенцията /15.12.2020 г./ до окончателното плащане, както и мораторна лихва в
размер на 293,29 лв. за периода от 18.08.2020 г. до 14.12.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.01.2021 г. по ч.гр.д. №
63085/2020 г. по описа на СРС, 56 състав. Претендира и сторените разноски.
Ответникът – ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК
отговор на исковата молба, оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП,
наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и твърдяните
вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача
на увреждащия автомобил. Излага съображения за изключителна вина на водача на
застрахования при ищеца автомобил, евентуално твърди съпричиняване от негова
страна, като сочи, че процесното ПТП е случайно деяние. Оспорва и размера на
вредите, като счита същия за прекомерно завишен. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“
между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил към момента на
реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика на
л.а. „Фолксваген Голф“, рег. № ОВ **** АК; настъпването на ПТП на 19.04.2020 г. в
гр. Троян със сочените в исковата молба участници; изплащане от страна на ищцовото
дружество на застрахователно обезщетение по процесната застраховка „Каско“ в
сочения в исковата молба размер; изплащане от страна на ответното дружество в полза
на ищеца на сума в размер на 8 892,76 лв. по предявената извънсъдебно регресна
претенция.
Не се спори между страните, а и се установява от приложена по делото покана
по регресна претенция от „Б. В. И. Г.“ до „Застрахователно акционерно дружество Д. Б.
Ж. З.“ АД, с приложен към нея списък на щетите и тяхната стойност, и ведно с
известие за доставяне на същата, че ответното дружество е било поканено да заплати
претендираната в настоящото производство сума на 15.07.2020 г., когато е получило
поканата.
По делото е изслушано заключение по съдебно-автотехническа експертиза
(САТЕ), според което всички вреди по автомобил „БМВ М6“ с рег. № ЕН **** КК се
намират в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Стойността необходима за
възстановяване на същия, изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е
17 421,30 лв., а тази, изчислена на база методиката по Наредба № 24 към дата на ПТП е
2
10 291,36 лв. Въз основа на данните в протокола за ПТП експертът е дал следното
заключение относно механизма на ПТП: същото е настъпило, като при движение на
л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № ОВ **** АК по ул. „Христо Ботев“ в гр. Троян в
посока от ул. „Минко Радковски“ към център, водачът е предприел маневра завой
наляво за навлизане в крайпътен имот на № 110, като не пропуска и реализира ПТП с
попътно движещия е от ляво л.а. „БМВ М6“ с рег. № ЕН **** КК. Вещото лице е
посочило, че по данни от сателитно изображение и приложение за визуализация на
мястото, улицата, на която е настъпило процесното ПТП – ул. „Христо Ботев“, е
съставена от две пътни ленти, по една във всяка посока, разделени от единична
непрекъсната линия, като след мястото на произшествието преминава в единична
прекъсната линия. Ударът между двата автомобила е настъпил при контакт на
предната лява част на лек автомобил „Фолксваген Голф“ и предна дясна част на лек
автомобил „БМВ М6“. Според експерта водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. №
ОВ **** АК е имал възможност да предотврати удара, ако е изчакал преминаването на
попътно движещия се отляво лек автомобил „БВМ М6“, с рег. № ЕН **** КК, който е
навлязъл в лентата за насрещно движение с цел спасителна маневра. Съдът възприема
изцяло направените от вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй като
експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало
пълно и задълбочено представените по делото доказателства и е отговорило в пълнота
на поставените задачи.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двамата
участници в процесното ПТП – водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
ОВ **** АК – А.Б., и водачът на лек автомобил „БВМ М6“, с рег. № ЕН **** КК – Й.
А.. Според показанията на св. Б., той бил участник в ПТП, настъпило през м. април
2020 г. в гр. Троян, около 10 – 10.30 часа. На връщане към дома си, пътувайки с внука
си, на кръстовището завил наляво и веднага след това предприел отново завой наляво,
за да влезе в дома си, при което бил ударен в лявата страна от БМВ. Линията била
непрекъсната.
От показанията на св. Ангелов се установява, че същият се движел направо по
ул. „Христо Ботев“ в гр. Троян, при което изведнъж пред него излязла кола, която не
спряла на знак „Стоп“. Инстинктивно се опитал да избегне удара, при което навлязъл в
лявата лента, но излезлият пред него автомобил отново предприел завой наляво, при
което настъпил ударът между двата автомобила. Свидетелят не помни да е натиснал
газта при предприемане на спасителната маневра.
По делото като свидетел е разпитан и актосъставителят К.К.. От разпита му се
установява, че непосредствено преди мястото на удара при процесното произшествие
има кръстовище, като ул. „Христо Ботев“ е с предимство, а на ул. „Минко Радковски“
има знак „Стоп“.
3
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Б. и Ангелов като
отличаващи се с правдивост, логичност и последователност, непротиворечиви
вътрешно и помежду си, възпроизвеждащи правнорелеванти обстоятелства и
отразяващи преките впечатления на свидетелите, които са били непосредствените
участници в процесното събитие. Ето защо съдът ползва същите като достоверна
основа за изграждане на фактическите изводи. Съдът кредитира и показанията на св. К.
относно възприетите от него данни за пътната обстановка и вертикалната и
хоризонтална пътна маркировка на мястото на събитието.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане
на сума, претендирана от ответника в качеството му на застраховател на лице,
причинило увреждане на имуществото на застрахован при ищеца по договор за
имуществена застраховка.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по
имуществена застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при
него увредено лице обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, от причинителя на вредата или от застрахователя, при който делинквентът
е застраховал гражданската си отговорност. Основателността на предявената искова
претенция с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие
на следните обстоятелства: 1) наличие на валиден договор за имуществено
застраховане по застраховка „Автокаско“ между ищеца и увреденото лице в сила към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което ответникът се
намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили
вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му задължение
застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено да
получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и
ответното застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи
за определяне на застрахователното обезщетение. Съобразно разпоредбата на чл. 154
ГПК установяването на горепосочените факти при условията на пълно и главно
доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им в тежест на ответника е
установяване погасяването на претендираното, както и оборване на презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата, както и доказване на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане
съдът приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия
състав на съдебно предявеното вземане за главница, с изключение на действителния
размер на щетите, надхвърлящи размера на частичното погасяване.
Допълнително механизмът на процесното ПТП се установява по недвусмислен
начин от събраните гласни доказателства и изготвеното заключение на ПТП въз основа
на отразените данни в протокола на ПТП, което напълно съответства на изслушаните
свидетелски показания. Въз основа на преценените в съвкупност доказателства съдът
прие за установено, че процесното ПТП е настъпило, като движещият се по ул. „Минко
Радковски“ водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ОВ **** АК – А.Б., е
4
преминал през кръстовището с ул. „Христо Ботев“, като е навлязъл по последната
улица чрез предприемане на завой наляво, без да спре на знак „Стоп“. Непосредствено
след включването си на ул. „Христо Ботев“ водачът А.Б. е предприел втори път завой
наляво, при което е настъпил удара с движещия се по ул. „Христо Ботев“ направо лек
автомобил „БВМ М6“, с рег. № ЕН **** КК, управляван от Й. А.. Последният, при
излизането на лек автомобил „Фолксваген Голф“ на ул. „Христо Ботев“, е навлязъл в
лявата лента, за да избегне удара, но въпреки това същият е настъпил поради
предприетия втори завой наляво на л.а. „Фолксваген Голф“ за навлизане в двора на
къщата от лявата страна на пътното платно.
Противоправността на поведението на водача на застрахования при ответника
л.а. „Фолксваген Голф“ се изразява на първо място в несъобразяване с правилото на
чл. 50, ал. 1 ЗДвП. Съгласно сочената разпоредба на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства
от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. По делото се установи, че ул. „Христо Ботев“ е
сигнализирана като път с предимство, като кръстовището между ул. „Минко
Радковски“ и ул. „Христо Ботев“ е било регламентирано с пътен знак Б2 („Стоп“),
който съгласно чл. 46, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закон за движение по
пътищата указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат и
преди да потеглят отново, да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство. Следователно водачът на л.а. „Фолксваген Голф“ е следвало да спре на
знак „Стоп“, за да пропусне движещият се по ул. „Христо Ботев“ лек автомобил „БВМ
М6“, с рег. № ЕН **** КК. От показания на св. Ангелов се установява, че водачът на
застрахования при ответника автомобил А.Б. не е спрял, а от тези и на двамата
участници в ПТП – че непосредствено след това е предприел втора маневра завой
наляво. Втората маневра на водачът Б. също се явява противоправна, доколкото по
делото се установи, че линията на пътното платно на ул. „Христо Ботев“ е била
единична непрекъсната. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП при
единична непрекъсната линия е забранено пътните превозни средства да я застъпват и
пресичат. Вместо Б. да предприема маневра завой наляво с цел навлизане в имота си,
предвид забраната за пресичане на линията, той е следвало да продължи напред и да
направи обратен завой, където е разрешено, или да предприеме друга позволена
маневра за промяна посоката на движение.
Предвид така изяснения механизъм на деянието, неоснователно се явява
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лек
автомобил „БВМ М6“, с рег. № ЕН **** КК, тъй като поведението на другия водач е
било непредвидимо за него и е създало ситуация на крайна необходимост. Вследствие
на внезапното излизане на л.а. „Фолксваген Голф“ на ул. „Христо Ботев“ пред
движещия се попътно л.а. „БВМ М6“, с рег. № ЕН **** КК, водачът Ангелов е
преминал в лявата лента, пресичайки единичната непрекъсната линия. Това поведение
е представлявало спасителна маневра – с цел избягване на удар с излезлия внезапно
пред него на пътното платно друг автомобил и така да бъдат предотвратени по-големи
вреди. Ударът е настъпил вследствие разположението на лек автомобил „БВМ М6“, с
рег. № ЕН **** КК в лявата пътна лента за движение, когато другият автомобил е
навлязъл в нея, за да влезе в крайпътния двор, но с оглед изяснената фактическа
обстановка относно причината за местонахождението на лек автомобил „БВМ М6“, не
може да се обоснове извод за противоправност на това действие.
В тежест на ищеца е било и установяване на действителната стойност на
5
вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП, надхвърлящи размера на
извършеното от ответника частично погасяване.
За определяне обема на отговорността на ответното застрахователно дружество
следва да се съобразят още следните обстоятелства:
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са определени в чл. 411 КЗ,
съгласно който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му.
Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499 КЗ предполага
обезщетението да поставя увредения в имущественото състояние, в което той е се е
намирал преди увреждането. Затова критерий за остойностяване на вредите е
действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на
застрахователното събитие, доколкото в договора не е предвидено друго – чл. 386,
ал. 2 КЗ. Обезщетението не може да надхвърля максимално уговорената
застрахователна сума, а претърпяната вреда е не по-голяма от действителната стойност
на увреденото имущество (при пълна повреда), определена като пазарната му стойност
към датата на увреждането, т.е. цената, за която може да се купи имущество от същия
вид и качество като застрахованото, респ. възстановителната му стойност (при
частична повреда), т.е. тази необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други –
чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ (в този смисъл и трайната съдебна практика постановена по
аналогична нормативна уредба – например решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. №
667/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС ТК, I т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II
т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 235 от 27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение №
22 от 26.02.2015 г. по т. д. № 463/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
141/08.10.2015 г. по т. д. 2140/2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 167/11.05.2016 г. по
т. д. 1869/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.).
Във връзка с индивидуализиране размера на обезщетението по законова
делегация на чл. 499, ал. 2 КЗ е предвидено създаването на Наредба, в която да се
определи методика за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства (Методиката). Същата се прилага като указание за
изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени доказателства (фактури) за
извършен ремонт в сервиз и застрахователното обезщетение се определя по експертна
оценка. Константна е практиката на съдилищата, в това число на касационната
инстанция, че Методиката към наредбата, приета от КФН, не дерогира приложението
на разпоредбите на КЗ и не ограничава отговорността на застрахователя да плати
обезщетение обхващащо действителната стойност на причинената вреда (в този
смисъл са решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., решение
№ 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., решение №
153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г.; решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т.
д. № 1069/2010 г., II т. о., решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012
г., II т. о. и др. постановени при действие на Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН и
актуални и понастоящем). Поради това за съда не съществува задължение да
6
проверява дали определеното от вещо лице обезщетение не надхвърля тези вреди.
Поради това при определяне на дължимото обезщетение съдът следва да
съобрази заключението на вещото лице в частта, в която е определена стойността на
действителните вреди, изчислени на база средни пазарни цени. Същата според
експерти възлиза на сумата от 17 421,30 лв. От така определената стойност следва да се
приспадне заплатената извънсъдебно част от обезщетението в размер на 8 892,76 лв.
Дължимият остатък, възлизащ на сумата от 8 528,54 лв., следва да бъде заплатен от
ответника, поради което до този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 8 872,76 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Върху главницата се дължи законната лихва, считано от 15.12.2020 г. до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен паричен дълг и изпадане на
ответника в забава, както и че поканата е отправена 30 дни преди началната дата на
забавата.
Релевираният период на забавата в случая е от 18.08.2020 г. до 14.12.2020 г. С
оглед доказаното по делото обстоятелство, че ответникът е бил поканен да плати
сумата на 15.07.2020 г., то ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 30 дни, т.е.
от 15.08.2020 г. Предвид установения по делото размер на главницата, съдът определи
по реда на чл. 162 ГПК с помощта на общодостъпен калкулатор
(http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp) размера на дължимото
обезщетение за забава за периода от 18.08.2020 г. до 14.12.2020 г., което възлиза на
сумата от 281,94 лв. До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до
пълния предявен размер от 293,29 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на 1119,46 лв. за исковото производство
(202,46 лв. довнесена държавна такса за исковото производство, 125 лв. първоначален
депозит за САТЕ лв., 100 лв. депозити за свидетели, 150 лв. допълнителен депозит за
САТЕ и 542 лв. адвокатско възнаграждение). От тази сума следва да се приспаднат 50
лв. за депозит за разпит на един свидетел, доколкото е разпоредено възстановяване на
тази сума по сметка на ищеца. По делото не е представено доказателство за заплащане
на адвокатско възнаграждение, поради което разноски за такова не следва да бъдат
присъждани. Следователно съразмерно на уважената част от претенциите ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 507 лв., представляваща разноски
за исковото производство съразмерно на уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е претендирал разноски в размер на 725,32
лв., от които 183,32 лв. държавна такса и 542 лв. платено адвокатско възнаграждение,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 697,18
лв., представляваща разноски за заповедното производство, съразмерно на уважената
част от претенциите.
Ответникът е претендирал разноски в исковото производство – 125 лв.
първоначален депозит по САТЕ, 100 лв. депозити за свидетели, 150 лв. допълнителен
депозит по САТЕ, както и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, което съдът определи в размер на 150 лв. с оглед броя на проведените съдебни
7
заседания и извършените процесуални действия – или общо в размер на 525 лв.
Следователно ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер
на 20,37 лв., представляваща разноски за исковото производство съразмерно на
отхвърлената част от претенциите.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че ЗАД „Д. Б.
Ж. З.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Изгрев, ж. к. Дианабад, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, дължи на Застрахователно
акционерно дружество „Б. В. И. Г.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5 на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ
сумата от 8 528,54 лв., представляваща непогасена част от регресното вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от
застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 19.04.2020 г. в гр. Троян, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на претенцията /15.12.2020 г./ до
окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 281,94 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 18.08.2020 г. до 14.12.2020 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.01.2021 г. по ч.гр.д. №
63085/2020 г. по описа на СРС, 56 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете съответно за
разликата над сумата от 8 528,54 лв. до пълния предявен размер от 8 872,76 лв. и за
разликата над сумата от 281,94 лв. до пълния предявен размер от 293,29 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК:
*********, да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Б. В. И. Г.“, ЕИК
******** сумата от 507 лв., представляваща разноски за исковото производство и
сумата от 697,18 лв., представляваща разноски за заповедното производство,
съразмерно на уважената част от претенциите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Застрахователно акционерно
дружество „Б. В. И. Г.“, ЕИК ******** да заплати на ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК:
********* сумата от 20,37 лв., представляваща разноски за исковото производство
съразмерно на отхвърлената част от претенциите
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 - седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8