Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I – 11-ти състав, в публичното заседание на шести юли две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова
при секретаря Диана Борисова, като разгледа гр.д. № 2887/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ.
Ищецът Д.К.А. е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и такава е издадена на 18.09.2018 г. по ч.гр.д. № 31498/2018 г. на СРС, 39-ти състав срещу длъжниците „Д.“ ЕООД и Р.А.Д., солидарно, за сумата от 90 000,00 евро, дължима по запис на заповед от 14.03.2016 г. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК от длъжниците „Д.“ ЕООД и Р.А.Д. е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената по отношение на тях заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е поемател по процесния запис на заповед като твърди да го е предявил на падежа на издателя и авалиста, но не е получил плащане. Претендира разноски.
Ответниците „Д.“ ЕООД и Р.А.Д. не депозират отговор в срок.
Съдът, като отчете събраните по
делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
Предявен е установителен иск за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане, произтичащо от менителнична сделка, по която ищецът е поемател, първият ответник – издател, а вторият ответник – авалист.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че има качеството на поемател по редовна от външна страна ценната книга и че същата удостоверява в негова полза изискуемо вземане срещу ответника.
В срока за отговор ответниците не са направили възражение за връзката на менителничния ефект с конкретна каузална сделка и релативните възражения в тази връзка, поради което съдът не следва да обсъжда направените от ответника в първото по делото съдебно заседание релативни възражения / в този смисъл определение № определение № 370/23.05.2012 г. по т.д. № 848/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС/.
Записът на заповед и каузалната сделка са самостоятелни правни актове и
породените от тях правоотношения съществуват отделно и самостоятелно. Не е ли
установена връзка на зависимост между тях, записът на заповед остава
едностранно поето задължение на издателя към кредитора да плати на последния
определена сума. В случай, че записът на заповед е редовен съгласно чл. 535 ТЗ кредиторът
разполага с правото да събере вземането си на основание ценната книга.
При поето задължение за плащане по менителничния ефект каузата съществува, но
стои извън съдържанието на документа, като кредиторът е освободен от
необходимостта да доказва основанието на вземането си, а доказателствената
тежест е върху длъжника – издател, ако последният възразява, че е поел
задължение без основание. Такова възражение, обаче в случая ответниците не са
заявили своевременно.
Процесната ценна книга съдържа задължителните за нейната валидност реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, като същата е с падеж на определена дата – 02.04.2018 г. и е предявена за плащане на издателя. Ето защо същата удостоверява изискуемо вземане срещу ответниците в претендирания размер.
Предвид правните изводи на съда за наличие на валиден менителничен ефект, по който ответникът първият ответник е издател, а вторият - авалист, чиято изискуемост е настъпила, съдът намира, че предявеният установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода от делото ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него разноски по делото.
По възражението на ответника за прекомерност на уговореното между ищеца и адв. В.М. адвокатско възнаграждение в исковото и заповедното производство.
Видно от представения договор за предоставяне на правни услуги и платежно нареждане от 08.05.2020 г. между страните е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за представителство в исковата производство в размер на 1900,00 лева. Минималният размер на възнаграждението по Наредба № 1/2004 г. е значително по-висок от този, поради което същото не подлежи на намаляване.
Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство е в размер на 3000,00 лева.
Според чл. 7, ал.2, т.4 вр. с ал. 7 от Наредбата минималният размер на възнаграждението за заповедното производство минималният размер на възнаграждението е в размер на 3170,37 лева, т.е. отново над уговорения размер, поради което не подлежи на намаляване по арг. от чл.78, ал. 5 ГПК.
Предвид изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски в исковото производство в размер на 5420,49 лева и 6520,49 лева - за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените установителни искове по чл. 422 ГПК, че „Д.“ ЕООД, ЕИК: ****и Р.А.Д., ЕГН: **********, дължат солидарно на Д.К.А., ЕГН: ********** на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД вр. чл. 535, във вр. с чл. 485 от ТЗ сумата от 90 000,00 евро, дължима по запис на заповед от 14.03.2016 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на 18.09.2018 г. по ч.гр.д. № 31498/2018 г. на СРС, 39-ти състав.
ОСЪЖДА „Д.“ ЕООД, ЕИК: ****и Р.А.Д., ЕГН: **********, да заплатят солидарно на Д.К.А., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5420,49 лева – разноски в исковото производство и сумата от 6520,49 лева – разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: