№ 560
гр. Бургас, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20222120204800 по описа за 2022
година
Производството е образувано по повод жалба на Г. П. Т., ЕГН **********, чрез
пълномощник - адв. С. К., АК – Бургас, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К №
6618804 на ОД МВР Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200 лв. /двеста/ лева за нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се
от защитник адв. С. К., който поддържа жалбата и моли електронния фиш да бъде отменен.
Претендира разноски и представя списък.
Административно - наказващият орган – ОД МВР Бургас, редовно призован, изпраща
представител юрк. Ж.. По същество излага аргументи за законосъобразност на електронния
фиш и за неоснователност на жалбата.
Бургаски районен съд като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Електронният фиш е връчен срещу подпис лично на жалбоподателя на 24.11.2022 г.,
жалбата е подадена, чрез АНО на 01.12.2022 г. от надлежно упълномощен адвокат, поради
което, като подадена в срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество
е основателна.
На жалбоподателя Г. П. Т., ЕГН ********** е бил издаден Електронен фиш за
налагане на административно наказание „глоба” за нарушение, извършено на 22.11.2022 г. в
11:07 ч. в гр. Бургас, ул. *** до фирма „***“ ООД, при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В-26 за населено място до 40 км/ч. АТСС е разположено към кв. „***“ и снимащо
в двете посоки. Отчетен толеранс от -3 % на измерената скорост. Нарушението е посочено,
че е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане е сила ЕФ
К/5275614. Твърди се превишение на разрешената скорост с 30 км/ч., с управление на МПС
с рег. № ***, л. а. ***, собственост на жалбоподателя, и е заснето с автоматизирано
техническо средство № TFR1-M 644. Жалбоподателят Т. се движел със 70км/ч, вместо с
1
разрешена скорост до 40 км/ч.
На жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200
лева на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.4 от ЗДвП за нарушение на чл.21, ал.2, вр.
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Той не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на
нарушението, а се възползва от правото си да обжалва така издадения против него
електронен фиш.
Съгласно ангажирани в хода на съдебно следствие схеми от Община Бургас и снимки
от НО АТСС е насочено към кв. „***“, мястото е обхванато от представената от Община
Бургас „Схема 4“ /л.34/. Автомобилът на жалбоподателя на инкриминираната дата се е
движел в същата посока – по улица „Одрин“ към кв. „***“. Видно от представените схеми
от Община Бургас, а именно Схема на Участъка на ул. „Одрин“ от „Кроношпан“ посока кв.
„***“ до фирма „***“ ООД, в гр. Бургас /л. 30/ и „Схема 3“ /л. 33/, преди патрулния
автомобил на ул. Одрин в посока кв. „***“ има монтиран пътен знак В-26, с който е
въведено ограничение на скоростта за населено място до 40 км/ч. и заедно с него е монтиран
и знак А-39. Установява се кръстовище, което е Т-образно, с отбивка надясно от ул.
„Одрин“ по посока на движение на автомобил на жалбоподателя л. 34, л. 33 и което е
разположено преди процесния патрулен автомобил, с монтирано АТСС.
По делото е представена снимка на нарушението, разписка за връчването на ЕФ,
Справка за собственост на МПС, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 от 24.02.2010 г., Протокол № 7-4-22 от проверка на МСВ “TFR-1M” идент. №
644/14 от 16.06.2022 г., справка по данни във фишовете, Електронен фиш серия К №
5275614, Справка за нарушител/водач, извлечение от страница на БИМ, 5 бр. схеми на
Община Бургас, Методически указания Рег. № УТ -1113 Екз 28.05.2007 г. на ГДП ГД
„ППООРП“, Техническо описание и инструкция за експлоатация 2010 г. , веществено
доказателство-диск.
Изготвен е протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 Наредба №
8121з-532/12.05.2015г. /л.11/, в който е посочено поставеното АТСС, мястото, където е
разположено, въведените ограничения, посоката на движение и задействане на АТСС,
изготвена е и снимка.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства.
Съдът при служебна проверка констатира, че обжалваният електронен фиш е издаден
в хипотезата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП. В ЕФ са посочени данните за териториалната структура
на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното й заплащане.
Сред посочените реквизити няма изискване фишът да е датиран, да съдържа имена,
адрес и подпис на издателя, нито се изисква посочване пред кого и в какъв срок може да се
обжалва. С изпълване на съдържанието на електронния фиш, съгласно предвидените
изисквания за неговата форма по смисъла на чл. 189, ал.4 от ЗДП, същият е
административен акт, годен да породи съответните правни последици.
Съгласно чл. 188, ал. 1 ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.
Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл.
188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на
вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие
на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение.
2
Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.
В случая електронният фиш правилно е издаден по отношение на жалбоподателя
като собственик на процесното МПС, доколкото от данните по делото не се установява
последният да се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.
Административното нарушение е установено с автоматизирано техническо средство.
В тази връзка, настоящият състав намира за неоснователно възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя, че използваното техническо средство за измерване не
отговаря на изискванията на ЗИ, тъй като то е от тип, за който срока за валидност е изтекъл.
Действително, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835
от 24.02.2010 г., срокът, за който е одобрен типа, към който принадлежи процесното АТСС
изтича на 24.02.2020 г., но предвид заключението от извършената му последваща
метрологична проверка, а именно, че техническото средство съответства на одобрения тип,
настоящият състав приема, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 30, ал. 5 от
Закона за измерванията, съгласно която: „Когато срокът на валидност на одобрения тип е
изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип, се считат от одобрен тип.“ Това означава, че техническото средство е от одобрен тип за
измерване и липсват основания, от които би могло да се приеме, че отразените данни,
относно отчетената скорост на движение на автомобила на водача, не са верни като е
преминало последваща проверка.
В случая жалбоподателят е санкциониран в хипотезата на чл. 182, ал. 4 ЗДвП, която
предвижда, че когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно
нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба в двоен
размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три месеца.
На съдебния състав е известна противоречива практика на съдилищата в страната
относно това дали в хипотезата на санкциониране с ЕФ АНО трябва да посочи с кое влязло
в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение в рамките на
съответните времеви граници, като една част от съдебните състави приемат, че липсата на
посочване не представлява нарушение, тъй като не е предвидено като задължително
съдържание на електронния фиш (така Решение № 271 от 15.11.2021 г. по к. адм. н. д. №
255/ 2021 г. на Административен съд – Шумен; Решение № 426 от 20.07.2021 г. по к. адм. н.
д.№ 380 / 2021 г. на I състав на Административен съд – Плевен; Решение № 180 от
01.04.2021г. по к. адм. н. д. № 131 / 2021 г. на I състав на Административен съд – Плевен;
Решение №119 от 13.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 111 / 2021 г. на Административен съд –
Кърджали и др.); а друга част от съставите приемат, че липсата на посочване е съществено
процесуално нарушение и изцяло отменят издаваните ЕФ (така Решение № 1633 от
18.10.2017 г. по н. д. № 2207 / 2017 г. на Административен съд – Бургас и др.). Налице е и
трета практика, според която липсата на посочване на НП или ЕФ, който обосновава
деянието да е извършено в условията на повторност е нарушение, но не е такова нарушение,
което да е съществено, тъй като жалбоподателят се е защитавал срещу фактите, за които му
се повдига обвинение и са изложени в обстоятелствената част.
В случая наказващият орган е посочил, че нарушението е извършено в условията на
повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5275614.
За да може законосъобразно да се квалифицира едно нарушение като „повторно” по
см. на § 6, т.33 от ДР на ЗДвП, следва АНО да посочи фактите, които мотивират наказващия
орган /НО/ да приеме тази квалификация или казано по друг начин - следва да се посочи, с
кое влязло в сила НП или ЕФ е наложено наказание за същото по вид нарушение и то в
рамките на съответните времеви граници като в случая това изискване е спазено от НО.
На съдебния състав е известно и друго противоречие в съдебната практика относно
това следва ли да се посочи конкретната правна норма, която е нарушена, когато се касае за
хипотезата на повторност, но констатира, че актуалната и по-многобройна практика на този
етап, която предвид своята актуалност и многобройност следва да се възприеме е, че
нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е бланкетна и в тази насока в електронния фиш следва да се
посочи привръзка на тази разпоредба със съответната норма, която запълва бланкетна – в
този смисъл Решение № 57 от 26.01.2023 г. по к. адм. н. д. № 2084 / 2022 г. на XXVI
3
съставна Административен съд - Бургас ; Решение № 1876 от 26.10.2022 г. по к. адм. н. д. №
1609 /2022 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 38 от
21.02.2023 г. по к. адм. н. д. № 311 / 2022 г. на VII състав на Административен съд –
Кюстендил; Решение№ 7 от 18.01.2023 г. по к. адм. н. д. № 249 / 2022 г. на Административен
съд – Видин;Решение № 366 от 23.02.2023 г. по к. адм. н. д. № 3083 / 2022 г. на XXVI състав
наАдминистративен съд – Пловдив и мн.други.
Административнонаказващият орган има задължение да запълни съдържанието на
препращата норма на чл. 182, ал. 4 ЗДвП със съответната норма на чл.182, ал.1, ал.2 или ал.3
от ЗДвП, към които изрично препраща чл.182, ал.4 от ЗДвП като посочването само на чл.
182, ал. 4 ЗДвП сочи за непълнота на правната квалификация на нарушението. Доколкото
санкционната норма на чл.182 от ЗДвП в разпоредбите на ал.1, 2 и 3 съдържа и диспозиция,
и санкция, сочи на конкретно поведение на водачите при съответни условия и размер на
санкцията. Така, както е посочена в електронния фиш правната квалификация на
нарушението, е непълна и неясна и на практика изобщо в електронния фиш не е посочено
коя от различните хипотези на чл.182, ал.1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му
се наложи и съответното наказание за повторност на това именно нарушение. Чл. 182, ал. 4
ЗДвП препраща към предходните алинеи и не може да се разглежда самостоятелно, защото
определянето на административното наказание за повторност е обвързано с размера на
наказанието, предвидено за съответното нарушение.
Посочването на пълната правна квалификация, макар и точно определена, но за
първи път от съда с неговото решение, се явява в противоречие с правото на защита на
санкционираното лице, доколкото на същото не е било ясно изначално въз основа на коя
именно разпоредба бива санкциониран с електронния фиш. На практика по този начин на
процедиране съдът ще е изправен пред хипотеза да санира пропуск на наказващия орган,
който е съществен, а това не би било допустимо, защото по този начин липсата на
конкретно волеизявление от наказващия орган ще бъде запълнено от съда и за първи път ще
се въведе правна квалификация, срещу която жалбоподателят не е имал възможност да се
защитава. В Тълкувателно решение № 8/2021 г. е посочено, че първоинстанционният съд
може да упражни правомощието си да измени наказателното постановление, когато
наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на
деянието. В случая не се касае за хипотеза на неправилно посочена квалификация, а липса
на посочен в електронния фиш приложим закон, който да подлежи на проверка и изменение
чрез прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение. Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено
нарушение на процесуалните правила, защото се отразява върху адекватното упражняване
на правото на защита на санкционирания субект, което се изразява и във възможността му да
оспори правилността на правната квалификация пред съда. Посоченото поради това и
съставлява самостоятелно основание за отмяна.
На следващо място, от протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. /л.11/ се установява, че полицейският автомобил, на който е монтирано
процесното техническо средство, е разположен в гр. Бургас, на ул. „Одрин“ № 130 до
фирма „***“ ООД, а АТСС е насочено към кв. „***“, мястото е обхванато от представената
от Община Бургас „Схема 4“ /л.34/. Автомобилът на жалбоподателя на инкриминираната
дата се е движел в същата посока – по улица „Одрин“ към кв. „***“. Видно от
представените схеми от Община Бургас, а именно Схема на Участъка на ул. „Одрин“ от
„Кроношпан“ посока кв. „***“ до фирма „***“ ООД, в гр. Бургас /л. 30/ и „Схема 3“ /л. 33/,
преди патрулния автомобил на ул. Одрин в посока кв. „***“ има монтиран пътен знак В-26,
с който е въведено ограничение на скоростта за населено място до 40 км/ч. и заедно с него е
монтиран и знак А-39. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци - пътният знак е валиден за цялата широчина на
всички пътни ленти, предназначени за движение в посока, срещуположна на лицевата
страна на знака. Според чл. 61, ал. 1 от Наредба № 18 от 23.07.2001 г., пътен знак за
въвеждане на забрана /в случая В-26/ се поставя непосредствено преди участъка от пътя, за
който се отнася забраната, а според ал. 2 и ал. 3 пътен знак за отменяне на въведена забрана
се поставя на място, в което отпада необходимостта от въведената забрана, а ако няма такъв,
тя е в сила до следващото кръстовище, като съгласно ал. 4 когато забраната трябва да се
отмени преди следващото кръстовище, краят на зоната на действие на въведената забрана се
4
определя чрез пътен знак, който отменя въведената забрана или допълнителна табела Т2,
поставена под пътния знак за въвеждане на забрана, когато дължината на зоната на действие
на въведената забрана е по-малка от 100 м. Видно, от описаните по-горе схеми, представени
от Община Бургас и не оспорени от страните, заедно с разположения в дясно от посоката на
движение на автомобила на жалбоподателя, знак В-26 е монтиран знак А-39 „Внимание!
Други опасности“, който знак не попада в нито една от посочените по-горе хипотези за
отмяна на въведеното с пътен знак В-26 за движение в населено място до 40 км/ч.
ограничение на скоростта. Това означава, че забраната въведена с този пътен знак важи до
следващото кръстовище, което е Т-образно, с отбивка надясно от ул. „Одрин“ по посока на
движение на автомобил на жалбоподателя л. 34, л. 33 и което е разположено преди
процесния патрулен автомобил, с монтирано АТСС, като след това е в сила общото
ограничение на скоростта за населено място за превозни средства от категория В, в която
попада автомобила на жалбоподателя, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно 50км/ч.
При това положение, като е управлявал личния си лек автомобил в населено място
със скорост 70 км/ч жалбоподателят е извършил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а не на
така вмененото му по чл.21, ал.2, вр ал.1 от ЗДвП, тъй като превишението на скоростта му е
била с 20 км/ч при общото ограничение от 50 км/ч в населено място. Посоченото води до
основателност на направеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение,
че в случая е действало общото правило за ограничение на скоростта в населено място, а не
както е отразено в обжалвания ЕФ, ограничение въведено със знак В-26 – 40 км/ч.
Не на последно място, действително със задължителните указанията за съдилищата,
дадени т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 г. по т. д. № 1/ 2020 г. на ВАС, същото намерило отражение
и върху изменението на ЗАНН /в сила от 23.12.2021 г./ в разпоредбата на чл.63 ал.7 т.1, се
предоставя правомощието на районния съд да измени акта по чл. 58д, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, респ. да преквалифицира нарушението под
друга нарушена законова разпоредба, без да отменя ЕФ. Настоящият случай обаче не е
такъв, доколкото с промяната на специфичното ограничение от 40 км/ч , въведено с пътен
знак В-26 /какъвто, с оглед посоката на движение на автомобила на жалбоподателя, се оказа,
че не действа за процесния участък/ в общото правило за разрешена скорост от 50 км/ч в
населено място за МПС от категория В, логично водещо и до съвсем различно превишение
на скоростта, би довело до съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, което
не позволява преквалификация от съда, тъй като би нарушило правото на защита на
жалбоподателя и той за първи път би било нужно да се защива срещу факти, срещу които до
момента не се е защитавал.
Трябва да се има предвид, че административното наказване не може да е на всяка
цена, а следва да е осъществено всякога законосъобразно.
Предвид изложеното се налага да се отмени ЕФ и да се присъдят разноски за
жалбоподателя като съгласно представения договор и списък в размер на 400 лева
адвокатско възнаграждение. Неоснователно е възражението на представителя на наказващия
орган за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, предвид това, че то е в
предвидения минимум съгласно Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, серия К № 6618804 на ОД МВР Бургас, с който на Г.
П. Т., ЕГН ********** за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 от Закон за движение по пътищата ЗДвП/ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА ОД МВР Бургас да заплати на Г. П. Т., ЕГН ********** разноски в размер
на 400 /четиристотин/ лева за адвокатско възнаграждение.
5
Представеният по делото диск да остане приложен по делото за срока на съхранение
на делото в архив, след което да се унищожи заедно с делото по реда на ПАС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6