Р Е Ш Е
Н И Е
№ …………./01.10.2021 г.,
град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично съдебно
заседание на първи септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ САНДЕВА
при
участието на секретаря ИРЕНА Д. разгледа докладваното от председателя
административно дело № 357/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал.
1 от АПК, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР.
Образувано
е по подадена чрез пълномощник жалба от Т.В.Б.
– Д. ***, с ЕГН **********, против разпореждане № 4505-40-953 от 23.06.2021 г.,
издадено от директора на Фонд “ГВРС” при НОИ. В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че административният
орган не е спазил служебните си задължения по чл. 9 и чл. 36 от АПК, като не е
събрал необходимата информация за размера на гарантираните вземания на
жалбоподателката. Сочи се, че обжалваното разпореждане не се основава на действителните
факти от значение за случая, като е извършена формална проверка, без да са
изискани допълнителни доказателства и без да са използвани данни от
информационните масиви на НАП/НОИ. Твърди се, че оспореният административен акт не
отговаря на фактическата
обстановка, установена и
във воденото срещу работодателя
гражданско
дело, с решение на ВРС по което (потвърдено с решение на ВОС) той е осъден да
заплати на жалбоподателката брутни трудови
възнаграждения за периода м.07.2018 г. – м.05.2019 г., както и обезщетения за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ за 2018 г. и 2019 г. Излага
се, че лошото водене на книгите на “Е.” ЕАД в несъстоятелност и неправилното
посочване на дължимите на В. суми от синдиците на дружеството е довело до
издаването на разпореждане, което противоречи на разпоредбата на чл. 22 от
ЗГВРСНР. Твърди се, че последните шест трудови възнаграждения, които подлежат
на заплащане от фонда, са за месеците декември 2018 г., януари, февруари, март,
април и май 2019 г., чийто брутен размер е 6779, 03 лева, а след приспадане на
дължимия данък върху доходите на физическите лица, ако не е внесен вече от
работодателя, е 6101, 15 лева. Твърди се също, че гарантирано вземане са не
само начислените, но неизплатени трудови възнаграждения, но и обезщетенията по
чл. 224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 20 дни за 2018 г. и
9 дни за 2019 г. на основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗГВРСНР. Иска се отмяна на
оспореното разпореждане и връщане на преписката на административния орган за
ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени от съда, както
и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът
– директорът на Фонд “ГВРС” при НОИ, чрез процесуалния си представител, оспорва
основателността на жалбата. Твърди, че обжалваното разпореждане е съобразено с разпоредбата
на чл. 3 от ЗГВРСНР, като административният орган е взел предвид данните за начислените,
но неизплатени трудови възнаграждения на лицето съгласно ведомостите за заплати.
Сочи, че решението на ВРС не е било влязло в сила, а решението на ВОС дори не е
било постановено към момента на издаване на оспорения административен акт,
поради което е нямало как директорът на фонда да ги съобрази при определяне на
гарантираното вземане по ЗГВРСНР. Излага, че гарантираните вземания по чл. 3 от
ЗГВРСНР касаят начислените и неизплатени трудови възнаграждения, които съгласно
чл. 128 от КТ са тези, които са вписани във ведомостите за заплати. Твърди, че
присъдените със съдебното решение суми може да са дължими, но не са начислени
от работодателя, поради което не попадат в обхвата на чл. 3 от ЗГВРСНС и следва
да бъдат предявени в производството по несъстоятелност, но не и по реда на
ЗГВРСНР. Иска отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият административен съд, след
преценка на събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се установява и от приложените по делото писмени доказателства, че Т.В.Б.
– Д. е била в трудовоправни отношения с “Е.”
ЕАД за периода от 09.12.2010 г. до
21.10.2019 г. Жалбоподателката е заемала длъжността “инженер
- химик”, като с разпореждане с изх. № 20006757/ 07.02.2020 г. на директора на
ДИТ – Добрич трудовият й договор с дружеството е прекратен на основание чл. 327,
ал. 1, т. 10, във вр. чл. 327, ал. 2 от КТ.
С решение № 29 от 11.03.2020
г. по т.д. № 15 / 2019 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, поправено с решение
№ 39 от 18.05.2020 г., е открито производство по несъстоятелност на “Е.” ЕАД,
като едновременно с това дружеството е обявено в несъстоятелност и е прекратена
дейността му на основание чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Решението е публикувано в ТР на
13.03.2020 г., а решението за неговата поправка - на 19.05.2020 г.
Със заявление с вх. № Ц4502-24-92 от 07.05.2020 г. до ТП
на НОИ – Добрич Т.В.Б. – Д. е поискала отпускане на гарантирано вземане по
ЗГВРСНР. Към заявлението е приложена декларация, с която жалбоподателката е декларирала,
че неизплатените начислени заплати са за периода 01.07.2018 г. – 31.05.2019 г.,
като поради невъзможността на временния синдик на дружеството да издаде справка
по приложение 1 прилага разпечатка от сайта на НАП за последните шест начислени
и неизплатени заплати и справка за последната изплатена заплата от м.06.2018 г.
Съгласно разпечатката от сайта на НАП от 02.05.2020 г. за периода м.12.2018 г.
– м.05.2019 г. са подадени данни за осигуряване на жалбоподателката, като
начисленият й месечен облагаем доход за м.12.2018 г. е в размер на 1089, 28
лева, а за останалите пет месеца е в размер на 1137, 95 лева. Към декларацията е приложен и отговор
от синдика на “Е.” ЕАД по повод на молба на Б. за изготвяне на справка по
приложение № 1 към Наредбата за реда и начина на информиране на работниците и
служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при
несъстоятелност на работодателя. В отговора е посочено, че молбата на жалбоподателката не може да бъде удовлетворена, тъй като
синдикът все още не разполага с търговската документация на дружеството, като
за това обстоятелство са уведомени ДИТ – Добрич, НАП – офис Добрич, ТП на НОИ –
Добрич, ДОС и ДРП.
На 25.08.2020 г. е изготвено уведомление с изх. № Ц4502-24-92≠1/25.08.2020
г. от ТП на НОИ – Добрич до Т.В.Б. – Д., в което е посочено, че във връзка с подаденото
от нея заявление за изплащане на гарантирано вземане следва да представи
справка по чл. 4, ал. 1 от Наредбата или съдебно решение за начислени и
неизплатени трудови възнаграждения и изпълнителен лист за влизането му в сила.
По делото липсват доказателства за връчването на това уведомление на
жалбоподателката.
На 25.03.2021 г. е издадена справка за размера на начислените, но
неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от
работодателя по КТ и други нормативни актове с изх. № 82/25.03.2021 г. от
временния синдик на “Е.” ЕАД в несъстоятелност, в която е удостоверено, че Б. е
постъпила на работа в дружеството на 09.12.2010 г. на длъжността инженер –
химик, като на 21.10.2019 г. трудовото й правоотношение е прекратено на
основание чл.327, ал.1, т.10, във вр. ал.2 от КТ. В
справката е посочено, че са налице начислени, но неизплатени брутни трудови
възнаграждения на жалбоподателката за м. юли, август,
септември и октомври 2018 г. в размер съответно на 1140, 47 лева за първите три
месеца и 1030, 49 лева за четвъртия месец.
Идентични данни се съдържат
и в изготвената от началник сектор КП към ТП на НОИ – Добрич работна справка за
определяне на размера на гарантираното вземане по чл. 22 от ЗГВРСНР и дължимите
осигурителни вноски, която обхваща периода от м.05.2018 г. до м.10.2018 г. В нея
е отразено, че начислените, но неизплатени заплати на жалбоподателката
са в общ размер на 4 451, 90 лева за периода м.юли, август, септември и
октомври 2018 г., като осигурителните вноски за нейна сметка на основание чл. 24
от ЗГВРСНР върху размера на гарантираното вземане възлизат общо на 613, 49
лева, от които за ДОО – 373, 07 лева, за ДЗПО – 97, 94 лева и за НЗОК – 142, 48
лева.
На 23.06.2021 г. е издадено
оспореното разпореждане № 4505-40-953 на директора на Фонд “ГВРС” при НОИ, с
което на основание чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 4 и чл.
22 от ЗГВРСНС в полза на жалбоподателката е отпуснато
гарантирано вземане за начислени, но неизплатени брутни трудови възнаграждения
за периода 01.07.2018 г. – 31.10.2018 г. в общ размер на 4 451, 90 лева, като
след направени удръжки за задължителни осигурителни вноски и данък върху дохода
й е определена сума за изплащане в размер на 3 454, 57 лева.
От приложените към жалбата
преписи от съдебни решения е видно, че по предявени от Т.В.Б. – Д. срещу “Е.”
ЕАД в несъстоятелност обективно съединени искове по чл. 128, т. 2, вр. чл. 245 от КТ, чл. 221 и чл. 224, ал. 1 от КТ е
образувано гр. д. № 20163/2019 г. по описа на Районен съд – Варна. По делото е
постановено решение № 260482/15.02.2021 г., по силата на което дружеството е
осъдено да заплати на жалбоподателката в настоящото
производство, както следва : сумата от 12 369, 43 лева, съставляващи брутно
трудово възнаграждение за периода м.07.2018 г. – м.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.12.2019 г., до окончателното плащане на задължението, като
искът за горницата до претендираните 18 628, 13 лева
и за периода от м.06.2019 г. до 13.11.2019 г. е отхвърлен; сумата от 1026, 43
лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото нетно трудово
възнаграждение за периода м.07.2018 г. – м.05.2019 г., считано от 1 число на
последващия месец, за който е дължимо месечното възнаграждение до 09.12.2019
г., като искът за горницата до претендираните 1262,
95 лева, както и за периода от 16 число на месеца, следващ този, за който се
дължи възнаграждението до последно число на този месец, е отхвърлен; сумата от
1138 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за
20 дни за 2018 г. и сумата от 512, 10 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 9 дни за 2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 09.12.2019 г., до окончателното плащане на задължението, като искът за
горницата до претендираните 1024, 20 лева,
обезщетение за 9 дни за 2019 г., както и искът за заплащане на обезщетение по
чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1137, 95 лева са отхвърлени. Решението на ВРС в
осъдителната му част е обжалвано от “Е.” ЕАД в несъстоятелност и е потвърдено с
решение № 1141/ 30.06.2021 г. по в. гр. д. № 20213100501054/ 2021 по описа на Окръжен
съд – Варна. Решението на въззивната инстанция не е
обжалвано и е влязло в сила в хода на настоящото съдебно производство. Решението
на районния съд в отхвърлителната му част не е
обжалвано и е влязло в сила с изтичане на двуседмичния срок от връчването му. В
мотивите и към двете съдебни решения е прието въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и изслушаната в първоинстанционното
производство счетоводна експертиза, че за периода м.07.2018 г. – м.05.2019 г.
са подавани данни за осигуряване на Б.. Посочено е, че данните в НАП са такива
за осигурителен доход, т.е. за начислени суми за изплащане на работника, в т.ч.
за отпуск, за ДМС, за обезщетения по КТ и други суми, подлежащи на облагане
като доходи, като подаването им от работодателя съставлява по съществото си
признание, че през съответния период лицето е полагало труд.
От приложените към жалбата и
неоспорени от страна на ответника два броя справки за осигурителен доход от сайта
на НАП от 02.12.2019 г. се установява, че за периода м.06.2018 г. – м.05.2019
г. е подавана информация за начисляване на месечен облагаем доход на жалбоподателката с осигурител “Е.” ЕАД.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок, от легитимирано лице, адресат на обжалваното разпореждане, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна
по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 26,
ал. 2 от ЗГВРСНР и в законоустановената форма, но при допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Според разпоредбата на чл. 3 от ЗГВРСНР
гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и
неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни
трудови договори (т.1), както и начислени и неизплатени парични обезщетения,
дължими от работодателя по силата на нормативен акт (т.2), като правото на
гарантирано вземане възниква при кумулативното проявление на предпоставките по
чл. 4 и чл. 6 от същия закон.
По делото не е спорно, че Т.В.Б. - Д.
има право на гарантирано вземане по ЗГВРСНР и го е упражнила в
законоустановения срок по чл. 25 от ЗГВРСНР. Спорен е единствено въпросът относно
обхвата (вид, период и размер) на гарантираното вземане за начислени, но
неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на жалбоподателката.
Редът и условията за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания са подробно регламентирани в Наредбата за
реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя (Наредбата), като спазването им е гаранция за
правилното определяне на дължимите суми по чл. 3 от ЗГВРСНР.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредбата в срок до 21 дни от
вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в търговския регистър
работодателят изготвя за всяко правоимащо лице
справка по образец съгласно приложение № 1. Според следващата ал. 2 справката
се изготвя в 3 екземпляра - за лицето, за ТП на НОИ и за работодателя.
Екземплярът за правоимащия работник или служител се
връчва лично или се изпраща чрез лицензиран пощенски оператор с обратна
разписка.
В чл. 5, ал. 1 от Наредбата е
предвидено, че в едномесечен срок от вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в
търговския регистър контролните органи на НОИ извършват проверка по реда
на Инструкция № 1 от 3 април 2015 г. за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на Националния осигурителен
институт (обн., ДВ, бр. 28 от 2015 г.; изм., бр.
31 от 2017 г.) при работодателя по изготвените справки и съставят констативен
протокол в 3 екземпляра - един за работодателя и два за ТП на НОИ. Към
констативния протокол се прилагат изготвените от работодателя справки за ТП на
НОИ, копие от съдебното решение за откриване на производството по
несъстоятелност и документи, удостоверяващи упражняването на дейност най-малко
12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно на свръхзадължеността.
Съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата работниците
и служителите могат да оспорят данните в справката по чл. 4, като подадат
възражение пред работодателя в срока по чл. 5, ал. 1. (2) Работодателят
информира контролните органи на НОИ за получените възражения и дава становище
по тях в хода на проверката. (3) Работодателят преценява основателността на
възраженията и издава или отказва да издаде нова справка до приключване на
проверката по чл. 5, ал. 1. (4) Контролните органи на НОИ са длъжни да
оказват съдействие на работниците и служителите за правилното изготвяне и
оформяне на справките.
Необходимите документи за установяване
на фактите, пораждащи правото на гарантирано вземане, са регламентирани в чл. 8,
ал. 1 от Наредбата, като едни от основните от тях са справката по чл. 4 от
Наредбата и възражението по чл. 6, ако има такова. Съгласно ал. 3 при прието
заявление-декларация с нередовни или липсващи документи ТП на НОИ уведомява
лицето в 3-дневен срок и му дава необходимите писмени указания за отстраняване
на нередностите. Ако в 7-дневен срок от уведомяването нередностите не бъдат
отстранени, ТП на НОИ прави съответната преценка въз основа на наличните
документи.
От данните по делото е безспорно, че към
заявлението – декларация на жалбоподателката не е
била приложена изискуемата справка по чл. 4 от Наредбата поради невъзможност на
временния синдик на дружеството - работодател да я изготви, но
административният орган не е предприел необходимите мерки за отстраняване на
нередностите в предвидения за това срок. Действително към преписката е приложено
уведомление до Б. с искане да представи справка по чл. 4, ал. 1 от Наредбата
или влязло в сила съдебно решение за начислени и неизплатени трудови
възнаграждения, но по делото не са представени каквито и да е доказателства за
връчването на това уведомление на заявителката.
От данните по делото е безспорно също, че
почти година след подаване на заявлението - декларация е изготвена справка по
чл. 4, ал. 1 от Наредбата от страна на работодателя, в която са отразени само
четири начислени и неизплатени трудови възнаграждения на Б. за периода м.07.2018
– м.10.2018 г. Липсват доказателства жалбоподателката
да е получила екземпляр от тази справка, за да може да подаде възражения срещу
нея пред работодателя. Липсват доказателства и за това контролните органи на
НОИ да са оказали съдействие за правилното изготвяне и оформяне на справката,
както и да са изискали доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 6, ал.
1 – 3 от Наредбата. От материалите по делото е видно, че не е извършвана и задължителната
проверка по изготвената справка съгласно чл. 5,
ал. 1 от Наредбата. Липсва съставен констативен протокол относно верността
на данните за вида и размера на гарантираните вземания на лицето. Вярно е, че
по делото е налице изготвена работна справка от началник сектор КП, но тя не
може да замести нормативноизискуемата проверка при
работодателя. Липсват доказателства по делото въз основа на какви документи е изведена
информацията от контролните органи и дали те са проверили всички ведомости за
заплати за релевантния период съгласно чл. 22 от ЗГВРСНР. От съдържанието на
справката е видно, че тя обхваща само периода от м.05.2018 г. до м.10.2018 г.,
което навежда на извода, че административният орган не е извършвал проверка при
работодателя за останалите месеци до датата на прекратяване на трудовия договор
на жалбоподателката. Съгласно чл. 22, ал. 1 от
Наредбата (изм. - ДВ, бр. 102 от
2017 г., в сила от 22.12.2017 г.) гарантираните вземания на работниците и
служителите по чл. 4, ал. 1 са в размер на последните 6 начислени, но
неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през
последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано
решението по чл. 6, поради което контролните органи на НОИ са били длъжни
да изследват цялата счетоводна документация на работодателя за този период, за
да установят какъв е действителният размер на гарантираните вземания на правоимащото лице и за кой период се отнасят те. В разпоредбата
на чл. 9, ал. 1 от Наредбата е предвидено, че териториалното поделение на НОИ разглежда подаденото
заявление-декларация и приложените към него документи, като ги съпоставя с
данните от констативния протокол, от Регистъра на осигурените лица и от Регистър
“Трудови договори”. По делото липсват данни за извършени проверки в тези
регистри и за съпоставка на резултатите по тях с подадените документи от жалбоподателката. В приложената към заявлението справка от
НАП са представени данни за осигурителен доход на лицето за шестмесечен период от
м.12.2018 г. до м.05.2019 г., докато справката по чл. 4, ал. 1 от Наредбата и
работната справка от НОИ удостоверяват наличието на начислени, но неизплатени
трудови възнаграждения за четиримесечен период от м.07.2018 г. до м.10.2018 г. От
текста на административния акт може да се направи извод, че той се основава на
справките от работодателя и контролните органи, но нито в него, нито в какъвто
и да е друг документ към преписката са изложени мотиви, от които да се установи
защо административният орган не е дал вяра на представените от лицето документи
и дали действително контролните органи са прегледали ведомостите за заплати на
работодателя в съответствие с изискванията на чл. 3 от ЗГВРСНР. Никъде по
делото не е налице констативен протокол или извлечения от счетоводната
документация на дружеството в несъстоятелност, от които да е видно, че е извършвана
такава проверка и е установено по безспорен и категоричен начин, че не са
налице начислени и неизплатени парични обезщетения в полза на жалбоподателката съгласно чл. 3, т. 2 от ЗГВРСНР, а единствените
начислени и неизплатени месечни трудови възнаграждения в нейна лице съгласно
чл. 3, т. 1 от ЗГВРСНР са само тези, посочени в обжалваното разпореждане.
Всичко това дава основание да се приеме,
че не е спазена задължителната процедура по Наредбата, което е довело до
неизясняване на правнорелевантните факти и
обстоятелства от значение за случая съгласно изискването на чл. 35 от АПК. С
бездействието си административният орган е допуснал неизпълнение на задълженията
си по чл. 9 и чл. 36 от АПК да събере и оцени служебно всички необходими и относими доказателства за правилното установяване на вида и
размера на гарантираното вземане на правоимащото лице.
Аргумент в подкрепа на този извод са и представените по делото и неоспорени от
страна на ответника справки от НАП, както и представените и влезли в сила в
хода на настоящото съдебно производство решения на ВРС и ВОС, които по силата
на чл. 297 от ГПК са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република
България. С тези решения със сила на пресъдено нещо е
установено, че работодателят дължи на жалбоподателката
заплащане на трудови възнаграждения в общ размер на 12 369, 43 лева за периода
м.07.2018 г. – м.05.2019 г. и парични обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ за
2018 г. и 2019 г. в общ размер на 1650, 10 лева, което опровергава верността на
констатациите в акта относно реалния размер на полагащото се на служителката
гарантирано вземане. Действително от мотивите към съдебните решения е видно, че
изслушаната в първоинстанционното производство
счетоводна експертиза е изготвена само на базата данни в масивите на НАП
относно подадените декларации образец 1 от осигурителя - работодател, но това
не означава, че присъдените от районния съд вземания за трудови възнаграждения
и обезщетения за неизползван отпуск не попадат в обхвата на чл. 3 от ЗГВРСНР.
Безспорно гарантираните вземания по смисъла на закона включват само начислените
и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения на работника или служителя,
които са намерили отражение във ведомостите за заплати съгласно чл.128 от КТ,
но по същество декларациите образец 1 се попълват въз основа на записванията в
разплащателните ведомости, поради което издадените въз основа на тях справки от
НАП, в които е отразено, че на служителката е начислен месечен облагаем доход
за много по-голям период от време извън определените в обжалвания акт четири
месеца, са категорична индиция, че тя има право на
по-висок размер гарантирано вземане по ЗГВСРНР. Вярно е, че липсват данни по
делото административният орган да е знаел за воденото между жалбоподателката
и работодателя й гражданско дело, а и към момента на произнасянето му решението
на ВРС в осъдителната му част не е било влязло в сила, но във всички случаи той
е бил запознат с приложената към заявлението справка от НАП, данните в която се
разминават съществено с тези, посочени в справката по чл. 4, ал. 1 от
Наредбата. При наличието на значителни противоречия между представените от
служителя и работодателя документи административният орган е бил длъжен да
проведе разследване на спорните обстоятелства и да издири сам обективната
истина в съответствие с принципа на служебното начало, като прояви активност
при събирането и проверката на нужните за това доказателства. Ето защо, като е
отпуснал гарантирано вземане на лицето в общ размер на 4 451, 90 лева,
задоволявайки се единствено с информацията от справката по чл. 4, ал. 1 от
Наредбата и работната справка, без да установи действителните факти по случая
съобразно императива на чл. 7 от АПК, директорът на фонда е допуснал съществено
процесуално нарушение, което е довело до неправилно приложение на материалния
закон и е основание за отмяна на процесното разпореждане
като незаконосъобразно по същество. Доколкото естеството на акта не позволява решаването
на въпроса по същество, преписката следва да бъде изпратена на административния
орган за ново произнасяне по заявлението на Т.В.Б. – Д. при съобразяване с
мотивите към настоящото решение.
При новото
разглеждане на преписката административният орган следва да извърши изискуемите
проверки по чл. 5 и чл. 9 от Наредбата (включително в масивите на НАП/НОИ и в
счетоводството на работодателя) и едва след като събере всички необходими доказателства
по случая и ги съпостави, съобразявайки и влезлите в сила съдебни решения на
ВРС и ВОС, да направи своите изводи относно вида и размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения на правоимащото лице и периодите, за
които се отнасят те, в съответствие със законовите ограничения по чл. 3 и чл.
22 от ЗГВРСНР и да определи дължимата сума за изплащане при отчитане на
наличните плащания за осигурителни вноски и данък върху дохода от страна на
работодателя – осигурител съгласно чл. 10, ал. 3, т. 4 от Наредбата.
С оглед на изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 АПК жалбоподателката има
право на сторените по делото разноски в размер на 500 лева, съставляващи платен
адвокатски хонорар.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, във вр. чл. 173, ал. 2
от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.В.Б. – Д. ***, с ЕГН **********, разпореждане №
4505-40-953 от 23.06.2021 г., издадено от директора на Фонд “ГВРС” при НОИ.
ИЗПРАЩА делото като преписка на
директора на Фонд “ГВРС” при НОИ за ново произнасяне по заявление – декларация
с вх. № Ц4502-24-92 от 07.05.2020 г. на Т.В.Б. – Д. при спазване на указанията
на съда, дадени в мотивите към настоящото решение.
ОСЪЖДА НОИ – София да заплати на Т.В.Б. – Д. ***, с ЕГН **********, сумата от 500
(петстотин) лева, съставляващи разноски за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд.
Административен
съдия: