№ 63
гр. В., 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100501931 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 5289819/02.08.2022г. от С. Д.
Б., ЕГН ********** и К. Д. С., ЕГН **********, и двамата от ***, чрез
процесуалния си представител адв. П. Г. от ВАК, със съдебен адрес: *** -
Адвокатско дружество „Г. и Партньори“, срещу решение № 2341/13.07.2022г.,
постановено по гр.дело № 3177/2021г. на ВРС, XLII-ри състав, с което са
отхвърлени предявените от въззивниците искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, както следва: 1/ да се приеме за установено в отношенията
между ищците, сега въззивниците, и ответника Д. С. П., ЕГН ********** от
***, че поземлен имот с идентификатор № *** по КККР за гр. В., одобР. със
заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, с последно
изменение от 31.01.2020г., засягащо поземления имот, находящ се в ***, с
площ 603 кв. метра, № по предходен план 5010228, при съседи: ПИ ***, е
собственост на К. Д. С. и С. Д. Б., при равни квоти от по 1/2 ид. част, на
основание наследствена трансмисия от Д. С. Б., който от своя страна го е
придобил посредством осъществено давностно владение в периода от
21.11.1984г. до момента на смъртта му 28.10.2005г., а за всички подобР.я и
трайни насаждения в този имот на основание осъществявано от тях давностно
владение в периода от 28.10.2005г. до момента, като владението на
наследодателя им Д. С. Б. от 21.11.1984г. до 28.10.2005 год. се присъединява
към тяхното и 2/ да се приеме за установено в отношенията между ищците,
сега въззивниците, и ответниците С. А. П., ЕГН ********** от гр. В., със
1
съдебен адрес *** и О. Д. П., ЕГН ********** от ***, че сграда с
идентификатор ***.1 по КККР за гр. В., одобР. със заповед № РД-18-
64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР №
КД14-03-2724/24.10.2011г. на началника па СГКК В., находяща се в ***,
изградена в ПИ ***, с предназначение - друг вид сграда за обитаване, брои
етажи 1, застроена площ 36 кв. метра и сграда с идентификатор ***.2 по
КККР за гр. В., одобР. със заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на изп. директор
на АГКК, с последно изменение на КККР № КД-14-03- 2724/24.10.2011г. на
началника на СГКК - В., находяща се в ***, изградена в ПИ *** с
предназначение - селскостопанска, брой етажи 1, застроена площ 43 кв.
метра, са собственост на К. Д. С. и С. Д. Б., при равни квоти от по 1/2 ид. част,
на основание осъществявано от тях давностно владение в периода от
28.10.2005г. до момента, като владението на наследодателя им Д. С. Б. от
21.11.1984г. до 28.10.2005 г. се присъединява към тяхното.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното
решение. Въззивникът счита, че фактическите изводи на първоистанционния
съд не съответстват на събраните по делото факти, като същевременно прави
свой анализ на същите. Отправеното искане е за отмяна на атакуваното
решение и за присъждане на стоР.те разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата, в който е изложено становище за неоснователност на
оплакванията срещу решението, което намира за правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред въззивната
инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба от К. Д. С. и С.
Д. Б. срещу Д. С. П. и О. Д. П., с която са предявени първоначално пасивно
субективно съединени положителни установителни искове за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищците сочат в исковата молба, че са съсобственици по наследство при
ранни квоти от баща им Д. С. Б. на ПИ с идентификатор № ***, находящ се в
гр. В., с.о. „К.“ с площ 603 кв.м. и на построените в него сгради с
идентификатори № ***.1 с площ 36 кв.м. и № ***.2 с площ 43 кв.м., ведно с
останалите подобР.я и трайни насаждения в имота. Излагат, че
наследодателят им е получил владението върху процесния имот от С. С.в Ч.,
съгласно договор за продажба от 21.11.1984г. на 600 кв.м. от лозе, цялото с
площ от 1500 кв.м., находящо се в местност „Ч.“, гр. В.. След 1995г.
наследодателят им е изградил описаните сгради и необходимите съоръжения
за захранването им с вода и ток. Сочат, че от 21.11.1984г. до смъртта си през
2005г.баща им е владял поземления имот, а от 1995г. – и изградените сгради,
спокойно, явно, постоянно и необезпокоявано, като е живял в тях заедно със
семейството. След неговата смърт ищците продължавали да владеят имота по
същия начин. При предприемане на действия по снабдяване на нотариален
акт установили, че по партидата в имотния регистър като собственик е вписан
Д. С. П., който е получил поземления имот по даР.е, а като собственици на
сградите са отразени Д. С. П. и Д. Д. Ч., която е починала през 2019г. и
2
оставила за наследници Д. П. и О. П.. С уточняваща молба ищците са
прецизирали исковете си, като иска за собственост на поземления имот е
предявен срещу Д. С. П., а този за собственост на построените сгради в
мястото – срещу С. А. П. и О. Д. П..
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали отговори на
исковата молба.
Ответниците С. А. П. и Д. С. П. изразяват становище за неоснователност
на иска. Сочат, че наследодателя на ищците не е сключвал договор с
наследодателя на ответника С. П. с предмет процесния имот. Намират, че
представения към исковата молба договор не касае процесния имот, тъй като
наследодателят им не е притежавал лозе с площ 600 кв.м. Освен това
представеният договор не съдържал съществени реквизити, за да бъде
квалифициран като договор по смисъла на ЗЗД. Твърдят, че наследодателят на
ищците никога не е владял процесния имот. Същият е бил работник на
наследодателя на ответника П. и е бил допуснат в имот от 1500 кв.м., за да
работи при изграждането на четириетажна вилна сграда, като често оставал
да нощува на строежа, за да го охранява. Сочат, че имотът никога не е владян
от други лица, извън семейството на ответниците. През 1998г. ответника П. и
съпругата му са продали 900 кв.м ид. ч. от имота, целия с площ 1500 кв.м., на
Д. С. К. и съпругата му П. С. К.а. През 1999г. е извършена доброволна делба,
при която в собственост на ответника П. и съпругата му останал имот с площ
600 кв.м., който те дарили на сина си Д. П. през 2014г. След смъртта на
наследодателя на ищците синът му помолил ответника П. да остави временно
в имота перални машини и друга техника, която внесъл от чужбина. Ищецът
никога не бил демонстрирал намеР.е да свои имота, а е допуснат от
ответника, като услуга в името на добрите отношения между родителите им.
Никой от ответниците никога не е чувал от някой от ищците, че те мислят
имота за техен или че имат каквито и да било претенции спрямо него.
Ответниците винаги са считали имота като свой, плащали са дължимите
данъци, разпореждали са се през годините със собствеността си, което
поведение изключвало своене от страна ищците за период по-дълъг от 10
години, което да е отблъснало владението на ищците и това да е достигнало
до тяхното знание. Ответниците твърдят, че в имота не съществуват сградите,
описани в исковата молба, а имало изградена четириетажна вилна сграда.
Молят за отхвърляне на предявените искове.
Ответникът О. Д. П. намира предявения иск за допустим, но
неоснователен. Твърди да не е собственик на процесните имоти. Намира, че
Д. С. Б. не бил купил 600 кв.м. лозе, т. к. продажната цена не била платена и
той явно не е имал намеР.е да свои имота. Поради липсата на намеР.е за
своене, същият не е декларирал ПИ като свой, не е демонстрирал на
собственика, че го придобил и не е предприел действия по снабдяване с
документ за собственост. Сочи, че Д. С. Б. не е живял в имота, а бил нает от
брат му - С. П., да помага в строителството на сградите и да пази строежа и
строителните материали. Тези му задължения, налагали периодично да остава
и вечер в имота. В представения от ищците договор от 21.11.1984г. нямало
изявление за предаване на владение и не била конкретизирана продаваната
3
част по площ и граници, тъй като имота бил с площ от 1500 кв.м. Като
неоснователно намира искането на ищците за присъединяване на владението
на наследодателя им Д. С. Б. към тяхното. Сочи се още, че по делото няма
представени доказателства, че сградите в имота са построени към 2005г., с
разрешение за строеж, издадено на собственика на имота, или на лице с
учредено право на строеж. А ако сградите са строени през 1995г., то същите
са строени в имот, собствен на С. С.в Ч. и по силата на чл. 92 от ЗС са станали
негова собственост. Излага подробни съображения за липса на демонстрирано
своене на имота и сградите, както и за липса на декларирането им. Сочи, че
към 24.10.2011г. собственици на двете сгради били Д. Д. Ч. и С. А. П. и този
факт бил верен до доказване на противното, съгл. чл.2, ал.5 от ЗКИР. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
С обжалваното решение предявените положителни установителни
искове за собственост са отхвърлени изцяло.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
От НА № 94, том II, дело № 807/1964г. е видно, че на 12.03.1964г. М. Я.
Д. е продала на С. С. Ч.а част от лозе, находящо се в гр. В., местност „К.“,
цялото от 2780 кв.м., само 1500 кв.м., при съседи на продаваемата част: А.К.,
С. Н. и Я. Д..
От протокол по гр.д. № 3815/1978г. по описа на Районен съд – В. е
видно, че на 17.05.1979г. е одобрена съдебна спогодба между С. С. Ч. и С. С.в
Ч. по силата на която, Ч. получава дял, състоящ се от движими вещи, лек
автомобил и лозе в м. К. от 1500 кв.м., при съседи А. К., Ст. Н. и Я. Д..
От представения с исковата молба договор се установява, че на
21.11.1984г. С. С.в Ч. и Д. С. Б. са сключили договор за продажба на 600 кв.м.
лозе. Посочено е, че продавачът получава първоначална сума 1000 лв. пред
свидетели Ю.З. и Е.Б., а след оформяне на продажбата, същият ще получи
още 2000 лв. След положените подписи на страните и свидетелите е изготвена
ръчно схема на имота с вписани на север размери на неправилен
правоъгълник 14:50 , на юг 13 :50 и получена площ след пресмятане 602.
От НА № 51, том ХIV, дело № 4771/1986г. се установява, че на
26.11.1986г. С. С.в Ч. е дарил на съпругата си Д. Д. Ч. следния свой недвижим
имот, придобит преди брака, а именно: 1200/1500 ид.ч. от лозе, находящо се в
гр. В., местност „(((, цялото с площ от 1500 кв.м., терена на който е отреден за
здравни и курортни нужди, заедно с построената в него барака, при граници
път, Г.М., Ж.Г. и Н.Н..
От НА № 56, том ХIV, дело № 4776/1986г. се установява, че на
28.11.1986г. Д. Д. Ч. е прехвърлила на сина си С. А. П. следния свой
недвижим имот, придобит по даР.е, а именно: 1200/1500 ид.ч. от лозе,
находящо се в гр. В., местност „(((, цялото с площ от 1500 кв.м., терена на
който е отреден за здравни и курортни нужди, заедно с построената в него
барака, при граници път, Г.М., Ж.Г. и Н.Н., срещу задължението на С. А. П.
да поеме гледането и издръжката на Д. Ч. и съпруга С. Ч. до края на живота
им.
4
От предварителен договор, сключен на 18.09.1998г. е видно, че С. А. П.
и Е.Т. П. продават на Д. С. К. собствените си 900/1500 кв.м.ид.ч. от недвижим
имот, придобит в СИО, находящ се в землището на гр.В., местност „К.“ /***/,
съставляващо имоти с пл. № 227 и 228, за сумата от 16 000 щ.д.
Окончателният договор е следвало да бъде сключен в 7 дневен срок от датата
на предварителния, като продавачите са поели задължението съсобственикът
С. С.в Ч. да даде съгласие по чл.33 ЗС за продажба на посочения по-горе
недвижим имот.
От НА № 15, том I, рег .№ 40, дело № 15/1998г. на нотариус Г.И. се
установява, че на 24.09.1998г. С. А. П. и Е.Т. П. продават на Д. С. К.
собствените си 900/1500 кв.м.ид.ч. от недвижим имот, придобит в СИО,
находящ се в землището на гр.В., местност „К.“ /***/, съставляващо имоти с
пл. № 227 и 228.
На 14.10.1999г. е сключен договор за доброволна делба на недвижим
имот лозе, находящо се в гр.В., м-ст К. , цялото с площ 1500 кв.м.,
съставляващо имоти пл.№ 227 и пл.№228 по КП на м-ст К., по силата на
който Д. С. К. и съпругата му П. С. К.а получават дял първи, представляващ
лозе с площ по нотариален акт 900 кв.м и 940,17 кв.м по скица, находящо се в
гр. В., м-ст „К.“, съставляващо имот пл. № 227, при граници: път и имоти пл.
№ № 222, 223, 224 и 228. Дял втори, представляващ лозе с пространство 600
кв.м., находящо се в гр. В., м-ст К., съставляващо имот пл. № 228, при
граници: път и имоти пл. № № 227, 232 е получен от С. А. П. и Е.Т. П..
Договорът е с нотариална заверка на подписите на страните рег. № 3777 от
14.10.1999г. по описа на нотариус Орлин Стефанов и е вписан в СВ-В. на
14.10.1999г. в т. VIII , № 141, вх. рег. № 9954.Същият е съставен въз основа
на техническата експертиза и скица, изготвени от в.л. К.М.К. и заверена от
Община В., отдел „Кадастър и регулация“ на 16.09.1999г.
От НА № 177, т. III, рег. № 4714, дело № 505 от 2014 г. на нотариус
Диана С., вписан в АВ - СВ по надлежния ред на 30.12.2014г., е видно, че на
29.12.2014г. С. А. П. и Е.М.Т.Д., действаща чрез пълномощник, са дарили при
равни квоти на сина си Д. С. П. правото на собственост на ПИ с ид. № *** с
площ 603 кв.м., находящ се в гр. В., с.о. „К.“, като при изповядване на
сделката дарителите са предали владението върху имота на надаР.я.
От удостовеР.е за наследници изх.№ АУ243341МЛ/26.09.2014г. е
видно, че Д. С. Б. е починал на 28.10.2005г. и е оставил за свои законни
наследници децата си С. Д. Б. и К. Д. С..
От удостовеР.е, издадено от Община В., Дирекция „Местни данъци и
такси“ е видно, че към 27.01.2022г. няма намеР. данни за подавана декларация
за имоти, находящи се в гр. В. с идентификатори ***, ***.1 и ***.2 от лицата
К. Д. С., С. Д. Б. и Д. С. Б..
От удостовеР.е, издадено от „ЕРП-Север“ АД е видно, че титуляр на
партида , която е зачислена за обект с аб. № **********, с адрес гр. В.,
местност „К.“ 228, е Д. С. Б..Поради изтекъл срок на съхранение на
документи, не е наличен договор за присъединяване. В настоящия софтуерен
продукт, посоченото лице фигурира като клиент на дружеството от
28.10.2006г.
5
От основното и допълнителното заключение на вещото лице Р. П. по
проведената СТЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че съгласно кадастралния и
регулационния план на „В. V-ти подрайон“ от 1988г. имот пл. № 228 е
записан на Д. С. Б. /задраскано/, а после на С. П., а имот пл. № 227 на С. Ч.
/задраскано/, а после на С. П.. В съдебно заседание вещото лице сочи, че е
налице идентичност на имота на С. Ч., който е предмет на неформалния
договор за продажба на Д. Б..
След оглед на място, вещото лице е констатирало, че процесният имот е
ограден както следва: на изток – с ограда с метални тръби на бетонна ивична
основа със средна височина на основата 0,20 м. и обща височина 2,0 м. с
метална мрежа, на запад – масивна бетонова ограда със средна височина от 2
м., изпълнена от фигурални бетонови елементи, на север – подпорна стена с
височина около 3 м., а на юг- на границата с имот № 226 – няма ограда. На
тази граница е поставената ограда с портална врата. Вещото лице сочи, че и
имот 226 се ползва от ищеца. Според вещото лице имот 226 се включва на
практика в имот 228, но има отделен кадастрален номер. Двата имота са
оградени, като на южната граница на имот 226 има ограда с портална врата.
Извода, че и двата имота се ползват от ищеца вещото извежда от факта, че
достъп до имота му е осигурил ищеца. В поземления процесен имот са
изградени 2 жилищни сгради: Масивна монолитна триетажна сграда,
състояща се от гаражи на първия етаж, два жилищни етажа и един мансарден
етаж и едноетажна масивна жилищна сграда на калкан с триетажната сграда,
изградена на северната й страна. Съществуващата триетажна жилищна сграда
била нанесена за първи път в КП на „В. V-ти и VI–ти подрайон“, включващ м.
„К.“, одобрен със заповед РД 02 – 14 – 95/28.8.1998 г. на МРРБ, като сграда
със сигнатура „стр.“ – сграда в строеж, а масивната сграда, изградена на
северния калкан била означена в плана със сигнагура „МС“ – съществуваща
едноетажна масивна стопанска постройка. В съдебно заседание уточнява, че
отразената в кадастралната карта сграда с идентификатор 1 на северната
граница на имота към момента не съществува. На тази граница е останала
само подпорната стена.
По делото са събрани и гласни доказателства, посредством разпит на
водените от ищците свидетели – Т. М. П. и Х. Г. Г., без дела и родство с
ищците.
Св. П. излага, че от 1980г. живее във „В.“, местност „К.“ имот 221, а М.
Б. дошъл по-късно, сред като купил мястото от С. и Д., които били
собственици. После С. и Д. се преместили и вторият имот, който бил до
първия бил купен от друг М. през 1999г. Свидетелка твърди, че М. Б. имал
фургон, в който работил като тапицер и оградил цялото място, само с мястото
на съседа му М. имало поставена мрежа и после направили ограда с блокчета,
от другата страна било заградено с висока ограда с винкел, имало и мрежа,
стабилна с врата, която била заключена постоянно. Когато М. купил мястото,
на северната граница на имота му, на гърба на съседа му К. Н., имало една
стара къщичка само с една стая с прозорци. През 1974г. и 1980г. имало голямо
наводнение, а теренът бил с денивелация и водата изровила и пробила задната
6
стена. Наложило се М. да събори тази къщичка, даже децата разчиствали
тухли и камъни. След разчистването М. направил подпорна нова стена, след
нея още една подпорна стена. След това излял бетонна плоча, на която около
1995г. построил къща. Къщата била стабилна, на три етажа, но не бил
довършен най –горния етаж, който, обаче, имал прозорци и врати. В имота
освен фургона и триетажната сграда имало и склад към къщата, в който М. Б.
складирал отпадъци от тапицировките. С другия М. направили големи шахти
за изпомпване на мръсната вода. В къщата имало ток и вода, тъй като М. Б. се
включил към частни кооперации. Сега в къщата били С. и сестра му. В имота
имало и овошки. Свидетелката твърди, че мястото на оградата на имота на М.
Б. не е променяно. Свидетелката познавала Д. и С. Ч.и много добре, но освен
сина им С., други хора не е виждала. Не познавала Д. П. и О. П., не знае какви
са, защото Д. била втората жена на С.. Свидетелката не е виждала някой да
оспорва правото на Д. Б., а след смъртта му - на К. и С. Б., да владеят имота.
Не била виждала С. Ч. да гони от имота Б.. Свидетелката излага, че С. Ч.
продал на Д. С. К. през 1999г., който построил къща близнак с тази на М. Б..
След това двамата заедно правили оградата. Преди С. да продаде този имот,
докато можели ходели на имота от време на време, синът им С. се занимавал с
кокошки и яйца. С. бил във втория парцел, който продали по-късно, през
1999г. и нямали никакъв спор с М. Б..
Св. Г. излага, че с ищеца С. са съученици, ходил на гости у тях в
апартамента им във В. и в къщата им в местността К.. В имота се влизало
през голяма портална врата. В дъното имало малка постройка с подпорна
стена. Свидетелят сочи, че бащата на съученика му С. – чичо М. бил тапицер,
работел на въпросното място, там му бил фургона. По-късно построил къща,
която и до момента била там. На първия етаж имало гараж с работилница и
склад, над него два жилищни етажа и тавански етаж. Къщата имала покрив,
както ток и вода. На гърба на къщата имало постройка, в която се държат
натурии. След смъртта на чичо М., имотът останал на сина му С., който го
ползвал постоянно, и на дъщеря му К., като последната живеела в чужбина и
ползвала имота през лятото. Свидетелят сочи, че имотът е ограден, с ограда
от винкел и порта да може кола да влезе. Оградите не са местени. Не е чувал
някой някога да оспорва правото на Д. Б., а по-късно и на С. и К., да владеят
имота. Не е бил свидетел в имота да идват други хора и да не са били
допускани в имота или да е имало спорове. Не е присъствал на случай, в
който други хора да идвали и да претендират, че са собственици на имота.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Владението е фактическо състояние и е дефинирано от чл. 68 от ЗС като
упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя
лично или чрез другиго. Основните признаци на владението са обективен
/corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак е характеристиката на
владението като фактическо упражняване на власт спрямо конкретна вещ, а
субективният признак е характеристика на субективното поведение на
владелеца - да се държи вещта като своя. Да се държи вещта като своя е
равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е
7
собственик – титуляр на вещното право. НамеР.ето е психическо, душевно,
субективно състояние и за неговото доказването законодателят е установил
законовата презумпцията на чл. 69 от ЗС, според която се предполага, че
владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за
другиго. Презумпцията е установена в полза на владелеца, същата е оборима
и оборването е в тежест на заинтересованите лица, които възразяват, че
владелецът не държи вещта за себе си. Като елемент от придобивната давност
владението трябва да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно –
да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на
други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква непременно
фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Може
да се осъществява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да
сочат на намеР.е имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия
на трети лица. Обективният признак на владението изисква упражняване на
непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква
владението на собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред
трети лица собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът
не може да узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за
недвижим имот – да осъществява физическо присъствие в него, да го
посещава и да извършва явни действия по стопанисването му. Само при
такива фактически действия собственикът ще може да узнае, че друго лице
владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита
на собствеността си.
В случая, от събраните доказателства по делото съдът приема, че
праводателят на ищците – Д. Б., е установил фактическа власт върху
процесния недвижим имот най - рано на 21.11.1984г., на която дата е сключил
със С. Ч. договор за продажба лозе от 600 кв.м. Договорът не е сключен в
изискуемата нотариална форма, поради което следва да се приеме, че има
характер на предварителен договор. Досежно установеното и упражнявано
владение от Д. Б. съдът кредитира събраните свидетелските показания. От
същите се установява, че праводателят на ищците е започнал да владее имота
в средата на осемдесетте години, като първо поставил фургон и оградил
мястото, а към 1995г. построил и триетажна сграда. Имотът бил ограден от
всички страни и достъпът до него ставал през голяма портална врата, която се
заключвала. Оградата на имота не е променяна, с изключение на тази на
западната граница, която първо била с телена ограда, а след като съседния
имот с пл.№ 227 бил купен от Д. К. и същия построил къща, залепена с тази
на Б., двамата изгради нова ограда от бетонни блокчета. И двамата свидетели
сочат, че след смъртта на Д. Б., имотът се ползва от сина и дъщеря му. От
показанията на св. П. се установява, че преди имот с пл. № 227 да бъде
продаден на Д. К., е бил стопанисван от С. Ч. и втората му съпруга Д., както и
от сина им С.. След продажбата през 1999г. Ч.и не са влизали в имота и не са
имали никакъв спор с Д. Б. по отношение имот с пл. № 228. Съобразно
събраните доказателства по делото, следва да се приеме, че праводателят на
ищците е установил владение върху процесния имот през 1985г., което е било
е явно и постоянно и същото е станало достояние на първоначалния
8
собственик С. Ч., както и на последващите собственици Д. Ч. /собственик за
период от два дни/ и сина й С. А. П.. Веднъж установена фактическа власт
върху недвижим имот се предполага, че продължава да бъде упражнявана от
владелеца непрекъснато до момента, в който по несъмнен начин не бъде
доказано, че е осъществено прекъсване на владението, а оттам и прекъсване
на започналата да тече в полза на владелеца придобивна давност. Давността
може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова
действие, с което е попречило на владелеца да упражнява занапред
установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия
следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6
месеца. Основанията за прекъсване на давността са изчерпателно уредени в
чл. 116 от ЗЗД и са приложими по отношение на придобивната давност, по
силата на чл. 83 от ЗС. Съгласно чл. 116 от ЗЗД давността се прекъсва с
признаване на вземането от длъжника; с предявяването на иск или
възражение или със започване на помирително производство и с
предприемане на действия за принудително изпълнение. В случая не се
установява по делото действие на страните по спора, което да попада в някоя
от посочените хипотези. Д. Б. е упражнявал фактическа власт над процесния
имот в продължение на 20 години, а след неговата смърт през 2005г.
наследниците му са продължили да ползват имота, като тяхното намеР.е за
своене не е оборено по делото. Ответникът по иска за собственост на имот с
идентификатор № *** не се е възползвал от предоставената възможност да
ангажира доказателства в подкрепа на изложените в отговора на исковата
молба възражения.
Проведено главно и пълно доказване от ищците за изтекла в полза на
техния наследодател Д. Б. придобивна давност върху процесния имот през
периода от 21.11.1984г. до 28.10.2005г., към което са присъединили и
осъществяваното от тях владение през периода от 28.10.2005г. до датата на
подаване на исковата молба в съда – 04.03.2021г., респективно липсата на
успешно насрещно оборване от страна на ответника Д. С. П., обосновава
извод за основателност на предявения положителен установителен иск за
собственост на ПИ с идентификатор № ***. Като е достигнал до различни
правни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен
акт, който следва да бъде отменен.
Настоящият съдебен състав намира предявения установителен иск за
собственост на сгради с идентификатори ***.1 и ***.2 за недопустим, поради
липсата на правен интерес. Наличието на правен интерес от търсената с
установителен иск защита е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта му. Интересът от защита по всеки установителен иск е
конкретен и се извежда от твърденията на ищеца. Той следва да е налице по
време на цялата висящност на производството, включително към момента на
постановяване на окончателния акт по спора. Правен интерес от търсената
защита с положителен установителен иск за собственост на недвижим имот е
налице, когато ответникът е оспорил претендирано от ищеца право. В
конкретния случай ищците не са изложили твърдения за извършено
извънсъдебно оспорване на правото им на собственост върху процесните
9
постройки. Единствено, в уточняваща молба от 06.04.2021г., излагат
предположение, че Д. Ч. и С. П. са провели процедура по реда на чл.51 от
ЗКИР, но не са в състояние да представят титулите им за собственост, тъй
като същите били с некоректни номера. Ищците имат предвид данните,
посочени в представените по делото скици на сгради /л. 38-39-I/, в които като
собственици на двете сгради са посочени Д. Ч. с НА № 56 и С. П. с НА № 56.
В хода на първоинстанционното производство ищците са представили
нотариални актове със същите номера, които бяха обсъдени във фактическата
част на решението и от които се установява, че с първия акт Д. Ч. придобива
собствеността върху 1200/1500 кв.м. от процесния имот на 26.11.1986г., а с
другия акт, само два дни по-късно, същата прехвърля даР.я ѝ имот на своя син
С. П. срещу задължение за гледане и издръжка. Между страните липсва спор,
че през 2014г. С. П. и съпругата му прехвърлят на сина си Д. П. правото на
собственост на ПИ с ид. № *** с площ 603 кв.м., находящ се в гр. В., с.о. „К.“.
С никоя от гореописаните сделки прехвърлителите не са изключили изрично
от съответната сделка правото на собственост върху изградените постройки в
мястото. Следователно, на последния приобретател Д. П. е прехвърлена
собствеността върху всичко, което се е намирало в мястото, доколкото не е
оборена презумпцията по чл.92 от ЗС. Липсват данни, както и твърдения на
ищците, че към датата на завеждане на исковото производство, както и към
момента на приключване на устните състезания, ответниците С. А. П. и О. Д.
П. да претендират правото на собственост върху процесните сгради, респ. да
оспорват това право на ищците. Нещо повече, в отговора на исковата молба
ответниците С. и Д. П.и оспорват съществуването на двете сгради, а в
отговора си ответникът О. П. поддържа, че не е собственик на процесния
имот, респ. и на сградите в него. Освен това, от заключението на вещото лице
по проведената СТЕ се установява, че сграда с идентификатор ***.1 не
съществува към датата на огледа. В този смисъл са показанията и на св. П.,
която заявява, че тази постройка е разрушена преди години, докато Д. Б. е бил
жив.
По изложените съображения, решението, в частта, с което съдът се е
произнесъл по предявения установителен иск за собственост на сгради с
идентификатори ***.1 и ***.2 срещу ответниците С. А. П. и О. Д. П. се явява
недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по този иск да се
прекрати.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
въззиваем Д. П. следва да заплати на въззивниците стоР.те разноски пред
двете инстанции, съразмерно с уважената част от исковете, а именно: 1181,55
лв. за първа инстанция и 980,32 лв. за въззивната инстанция, или общо
2161,87 лв.. На осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК въззивниците следва да заплатят на
въззиваемия О. П. разноски, стоР. пред първата инстанция в размер на 890 лв.
и 880 лв. пред въззивната инстанция, или общо 1770 лв.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ решение № 2341/13.07.2022г., постановено по гр.дело №
3177/2021г. на ВРС, XLII-ри състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният
от С. Д. Б., ЕГН ********** и К. Д. С., ЕГН **********, и двамата от *** иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между ищците и ответника Д. С. П., ЕГН ********** от ***, че
поземлен имот с идентификатор № *** по КККР за гр. В., одобР. със заповед
№ РД-18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение от
31.01.2020г., засягащо поземления имот, находящ се в ***, с площ 603 кв.
метра, № по предходен план 5010228, при съседи: ПИ ***, е собственост на К.
Д. С. и С. Д. Б., при равни квоти от по 1/2 ид. част, на основание наследствена
трансмисия от Д. С. Б., който от своя страна го е придобил посредством
осъществено давностно владение в периода от 21.11.1984г. до момента на
смъртта му 28.10.2005г., а за всички подобР.я и трайни насаждения в този
имот на основание осъществявано от тях давностно владение в периода от
28.10.2005г. до момента, като владението на наследодателя им Д. С. Б. от
21.11.1984г. до 28.10.2005 год. се присъединява към тяхното
и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между С. Д. Б., ЕГН
********** и К. Д. С., ЕГН **********, и двамата от *** и Д. С. П., ЕГН
********** от ***, че С. Д. Б., ЕГН ********** и К. Д. С., ЕГН ********** са
собственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР за гр. В.,
одобР. със заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, с
последно изменение от 31.01.2020г., засягащо поземления имот, находящ се в
***, с площ 603 кв. метра, № по предходен план 5010228, при съседи: ПИ ***,
при равни квоти от по 1/2 ид. част, на основание наследствена трансмисия от
Д. С. Б., който от своя страна го е придобил посредством осъществено
давностно владение в периода от 21.11.1984г. до момента на смъртта му
28.10.2005г., а за всички подобР.я и трайни насаждения в този имот на
основание осъществявано от тях давностно владение в периода от
28.10.2005г. до момента на предявяване на исковата молба в съда –
04.03.2021г., като владението на наследодателя им Д. С. Б. от 21.11.1984г. до
28.10.2005 год. се присъединява към тяхното, на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА решение № 2341/13.07.2022г., постановено по гр.дело №
3177/2021г. на ВРС, XLII-ри състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният
от С. Д. Б., ЕГН ********** и К. Д. С., ЕГН **********, и двамата от *** иск
с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между ищците и ответниците С. А. П., ЕГН ********** от гр.
В., със съдебен адрес *** и О. Д. П., ЕГН ********** от ***, че сграда с
идентификатор ***.1 по КККР за гр. В., одобР. със заповед № РД-18-
64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение на КККР №
КД14-03-2724/24.10.2011г. на началника па СГКК В., находяща се в ***,
изградена в ПИ ***, с предназначение - друг вид сграда за обитаване, брои
етажи 1, застроена площ 36 кв. метра и сграда с идентификатор ***.2 по
КККР за гр. В., одобР. със заповед № РД-18-64/16.05.2008г. на изп. директор
на АГКК, с последно изменение на КККР № КД-14-03- 2724/24.10.2011г. на
началника на СГКК - В., находяща се в ***, изградена в ПИ *** с
11
предназначение - селскостопанска, брой етажи 1, застроена площ 43 кв.
метра, са собственост на К. Д. С. и С. Д. Б., при равни квоти от по 1/2 ид. част,
на основание осъществявано от тях давностно владение в периода от
28.10.2005г. до момента, като владението на наследодателя им Д. С. Б. от
21.11.1984г. до 28.10.2005 г. се присъединява към тяхното, поради липса на
правен интерес.
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от С. Д. Б., ЕГН
********** и К. Д. С., ЕГН **********, и двамата от *** срещу С. А. П., ЕГН
********** от гр. В., със съдебен адрес *** и О. Д. П., ЕГН ********** от
*** положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК
за собственост на сграда с идентификатор ***.1 със застроена площ 36 кв.м. и
сграда с идентификатор ***.2 с площ от 43 кв.м. по КККР за гр. В., одобР. със
заповед № РД-18- 64/16.05.2008г. на изп. директор на АГКК, с последно
изменение на КККР № КД14-03-2724/24.10.2011г. на началника па СГКК В.,
находящи се в *** и изградени в ПИ ***.
ОСЪЖДА Д. С. П., ЕГН ********** от *** да заплати на С. Д. Б., ЕГН
********** и К. Д. С., ЕГН **********, и двамата от *** сумата от 2161,87
лв. /две хиляди сто шестдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща стоР. разноски пред първоинстанционния съд /1181,55 лв./ и
въззивния съд /980,32 лв./, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Д. Б., ЕГН ********** и К. Д. С., ЕГН **********, и
двамата от *** да заплатят при условията на разделност на О. Д. П., ЕГН
********** от *** сумата от 1770 лв. /хиляда седемстотини и седемдесет
лева/, представляваща стоР. разноски пред първоинстанционния съд /890 лв./
и въззивния съд /880 лв./, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12