Решение по дело №500/2020 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 април 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Нина Донкова Николова
Дело: 20201320100500
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №166

гр.Видин , 29.04.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видински  районен  съд , гражданска колегия, втори състав,  в  публично  заседание на първи април  през две хиляди двадесет и първа година , в състав:

                                                                   Председател:Нина Николова

                             

при секретаря  П.К., като разгледа  докладваното от съдията Николова  гр.дело №500  по описа за 2020г.,и за да  се произнесе взе предвид следното:

 

            Искът е с правно основание чл. 415, във вр. с чл.124 ГПК, във вр.с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД

Предявен е иск от „  БНП Париба Пърсънъл Файненс   С.А. клон Б.  , с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.М. 4, Б.П. С., сгр.14, представлявано от пълномощник Н.М. -юрисконсулт, упълномощен от  Д.Д. –Заместник управител , срещу М. С. А. с ЕГН:  ********** и адрес ***, за установяване вземания  на ищеца към ответника  за суми, представляващи  главница от  959.53 лева, ведно със законната лихва,143.97 лева мораторна  лихва за периода 20.01.2018г.-12.07.2019г., 164.67 лева възнаградителна лихва за периода  20.12.17г.-20.01.2019г.  ,дължими на основание   Договор за потребителски заем CREX 15070219 от 25.07.2017г., сключен между страните, по силата на който на ответника е отпуснат потребителски кредит в размер на 1188.67 лева. За ответника е възникнало задължение за заплащане на минимална месечна погасителна вноска в размер 80.30 лева,  съгласно погасителен план. На 20.12.2017г. ответникът преустановил редовното обслужване на кредита, като остатъкът в размер 1124.20 лева, представляващ 14 бр.погасителни вноски към 20.01.2018г. , към която дата е станал предсрочно изискуем, не е платен.

За вземането е образувано ч.гр.д. № 2142/2019г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК , която е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. 

Представени са писмени доказателства, приложено е и ч.гр.д.№ 2142/2019г.на ВРС.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е връчена на ответника,  който в срока по същия текст е отговорил  като въвежда възражение за  давност и за недействителност на клаузи от договора.   Не се спори, че кредитът е усвоен от ответника ,като с него  е финансирано закупуването на стока,  поради което и възраженията за липса на сключен договор са неоснователни.

 

По делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключението на вещо лице.

Като взе предвид становищата на страните, събраните в производството доказателства, обсъждайки същите поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът намира за установено следното:

Видно от Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX 15070219 от 25.07.2017г.,. сключен между страните, размерът на отпуснатия кредит е 1188.67 лева, представляваща стойността на закупена стока – 1139.05 лева . и размера на премия от 149.62 лева по застраховка с групова полица 5/2008г. ,която премия е платена от ответника. От ответника е платена първоначална вноска от 100.00 лева.   Изготвен е и погасителен план с 15 броя месечни погасителни вноски , всяка в размер на 80.30 лева, с последна падежна дата 20.10.2018г. 

Видно от заключението на вещото лице, неоспорено по делото,  от размера на разрешения и усвоен кредит, с който е финансирана покупка на стоки- хладилник-фризер Финлукс, на стойност 1139.05  лева, ищецът е удържал еднократно сумата 149.62 лева като застрахователна премия, сумата от 100.00 лева първоначална вноска по кредита, и с остатъка е заплатена стоката. Усвоеният кредит от ответника е на стойност  1188.67 лева. Ответникът е внесъл по кредита 321.20 лева ,от които 92.06 лева договорни лихви и 229.14 лева главница.

Вещото лице е установило, че няма счетоводно отразяване от ищеца на настъпила предсрочна изискуемост на твърдяната дата 20.01.2018г. и са начислявани договорни лихви до края на срока по погасителен план. Мораторната лихва е начислявана за периода 20.01.2018г. до 20.01.2019г. върху всяка просрочена погасителна вноска.

Размерът на непогасената главница по договора, според заключението, към датата на предявяване на заявлението на 24.07.2019г. е 959.53 лева, която сума е с настъпил падеж към посочената дата. Размерът на непогасената мораторна  лихва, за периода от забавата -20.01.2018г. до 12.07.2019г е 99.60 лева, в който размер следва да се уважи . Договорната /възнаградителна/ лихва, която не е изплатена към момента на подаване на заявление по чл.410 ГПК е в поискания размер от 164.67 лева.

 При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По смисъла на чл. 240 ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. По делото се установи , а и не се оспорва, че с кредита е финансирана покупката на посочената стока от ответника , както и застрахователна услуга, с което кредитът е усвоен . Неоснователни са възраженията на ответника, че договорът е недействителен поради противоречие с клаузите на чл.11, т.10 и 12 от ЗПК. Вт. 10 е предвидено, че същият следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,  което е направено като е посочено , че ГПР е 29.35% и обща сума на плащане 1545.40 лева с първоначалната вноска, платена от кредита.Информацията по т.12 на ал.1, на чл.11 от ЗПК е посочена в чл.10 от договора.

Съдът не приема, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като такава не е счетоводно отразена от ищеца. Падежът на изпълнение на задължението за връщане на всички вноски са настъпили преди предявяване на заявлението. От заключението се установиха претендираните размери на вземанията, поради което искът като доказан в основание и до размерите, установени от вещото лице и  следва да бъде уважен. Основателно е възражението на ответникакасаещо размера надължимата мораторна лихва, която се установи, че е в размер от 99.60 лева. Възражението за давност е неоснователно. Датата на предявяване на заявлението е 24.07.2019г., следователно всички вноски , които биха били погасени  по давност с изтичане на тригодишен давностен период, съгласно чл.111 , б.в от ЗЗД са тези с настъпил падеж преди 24.07.2016г., каквито вноски няма по кредита, който е сключен на 25.07.2017г.

Ответникът следва да понесе и  разноските  в двете производства на основание чл.78, ал.1 ГПК в размер 75.36 лева в заповедното производство и  836.08 лева в исковото, от които 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, 124.64 лева ДТ и 416.08.00 лева възнаграждение на особен представител, 120 лева възнаграждение на вещо лице..

            С оглед горното, съдът 

Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. А. с ЕГН:  ********** с адрес *** вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон Б., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б.П. С., сгр. 14, със законен представител Д.Д.-Заместник управител, представлявано от юрисконсулт  Н.М., срещу М. С. А. с ЕГН:  ********** с адрес *** в следните размери:  главница  959.53 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението на 24.07.2019г. до окончателното издължаване, 99.60 лева мораторна  лихва за периода 20.01.2018г. до 12.07.2019г., 164.67 лева възнаградителна лихва за периода 20.12.2017г. -20.01.2019г., за които суми е издадена Заповед № 1493-РЗ/26.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2142/2019 г. на ВРС.

В останалите части до пълня претендиран размер по отношение на вземането за мораторна лихва отхвърля иска.

            ОСЪЖДА М. С. А. с ЕГН:  ********** с адрес *** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон Б., ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б.П. С., сгр. 14,  със законен представител Д.Д.-Заместник управител, представлявано от юрисконсулт Н.М. сумите 75.36 лева по ч.гр.д. № 2142/2019г. на ВРС, и  836.08 лева в исковото производство.

            Решението  подлежи на въззивно обжалване пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

           

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: П

 

Вярно с оригинала

 

Секретар: