РЕШЕНИЕ
№ 3779
гр. Пловдив, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело №
20215330105511 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Н. П. Х., ЕГН **********, гр. ************* против
София Комерс Кредит Груп АД, ЕИК *********, гр. София, ж.к „Дианабад“, ул. „Васил
Калчев“, бл. 58, офис 6 , с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата от 50 лв.
– платена неустойка по договор за кредит от ******** г. за периода от ************** г. и
сумата от 50 лв. – платена възнаградителна лихва по Договор за кредит от ********** г. за
периода от ************* г., поради нищожност на договора за кредит, ведно със законна
лихва върху главниците, считано от 31.03.2021 г. до окончателното им изплащане.
Ищецът сочи, че на *********** г. е сключил с ответното дружество договор за
кредит, по силата на който му е предоставена в заем сумата от 1000 лв., при фиксиран
лихвен процент по заема 24 % и ГПР – 26,83 % и срок за погасяване на заема – * месеца, с
размер на вноската 262,62 лв.
Ищецът изплатил изцяло задължението по договора за кредит за главница в размер на 1000
лв., възнаградителна лихва и неустойка по договора, дължими в периода от ************ г.
С Решение от 01.03.2021 г. по гр.д. № 12545/2020 г. на ПРС договорът за кредит е
обявен за недействителен. Доколкото в този случай се дължи само чистата стойност на
кредита, то ищецът счита, че платените суми за неустойка и възнаградителна лихва са
платени без основание и следва да се върнат.
С уточнителна молба ищецът заявява, че действително към настоящия момент сумата е
1
платена, но доколкото това е извършено след образуване на настоящото производство, то
следва да се вземе предвид, като факт настъпил в хода на делото и исковете да се отхвърлят.
Претендира разноски.
Ответникът не оспорва изложените в исковата молба обстоятелства, като сочи, че
по договора е платена обща сума в размер от 1195 лева, като на ********* г. сумата от 195
лв. е преведена по сметка на ищеца. Признава предявени иск за връщане на неустойка и
лихва, като с оглед плащането счита исковете за неоснователни.
Излага и съображения за неоснователност на иска за възнаградителна лива за
разликата между предявения размер от 50 лв. и платеният и впоследствие възстановен от
ответника размер от 22 лв.
Оспорва искането на ищеца за присъждане на разноски, като излага подробни
съображения за това. Посочва, че решението, с което договорът е прогласен за нищожен е
влязло в сила след депозиране на исковата молба и след възстановяване на сумите на
************* г. Оспорва да са налице предпоставките за присъждане на адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА.
На основание изложените доводи моли исковете да се отхвърлят.
В съдебно заседание от ********г. е допуснато изменение на предявените
искове, като искът за връщане на възнаградителна лихва е намален до размера от 22 лв.,
като за разликата до пълния претендиран размер от 50 лв. производството е прекратено.
Определението за прекратяване е влязло в сила. Увеличен е размера на предявения иск за
връщане на неустойка от 50 лв. на 173 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С влязлото в сила на 28.07.2021 г. Решение от 01.03.2021 г. по гр.д. № 12545/2020 г.
на ПРС се установява със сила на присъдено нещо между страните по спора, че
процесният договор за кредит от********** г. е недействителен на основание чл. 22 във вр.
с чл.11, ал.1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
С оглед така установеното, то съдът не следва да разглеждат доводите на ищеца и
възраженията на ответника в тази насока, доколкото същите са установени с влязло в сила
решение, което е формирало сила на пресъдено нещо между страните по спора.
След постановяване на решението и преди влизането му в сила е предявен иска,
предмет на настоящото производство.
На ********* г. е влязло в сила решението, с което е уважен предявения иск за
установяване на недействителност на договора за кредит, като още преди това на *********
г. са заплатени по сметка на ищеца претендираните в настоящото производство суми.
Ищецът не оспорва плащането на сумите, като съдът счита, че доколкото същите са
платени в хода на процеса, то следва плащането на се вземе предвид на основание чл. 235,
2
ал. 3 ГПК и да се отхвърли предявения иск.
Съдът счита, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК,
доколкото към датата на депозиране на исковата молба е било постановено решение, с
което е уважен иска за прогласяване на нищожността на договора за кредит, макар и същото
да не е влязло в сила, като до разрешаване на спора с влязло в сила решение, не може да се
приеме, че ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на настоящото
производство. Още повече, че същият е заплатил претендираните суми един месец преди
влизане в сила на решението, с което е установено, че договорът за кредит е
недействителен. С оглед на така изложеното съдът счита, че ответникът не следва да бъде
осъждан да заплаща разноски, независимо, че плащането на сумата е извършено след
предявяване на исковата молба в хода на делото.
Не е налице основание за присъждане на разноски и в полза на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане предявените от Н. П. Х., ЕГН **********, гр. П., ул.
„************ против София Комерс Кредит Груп АД, ЕИК *********, гр. София, ж.к
„Дианабад“, ул. „Васил Калчев“, бл. 58, офис 6 искове за осъждане на ответника да върне на
ищеца сумата от 173 лв. – платена неустойка по договор за кредит от ****** г. за периода
от ************ г. и сумата от 22 лв.– платена възнаградителна лихва по Договор за кредит
от *****. за периода от ************* г., поради нищожност на договора за кредит, ведно
със законна лихва върху главниците, считано от 31.03.2021 г. до окончателното им
изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3