№ 2713
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110160394 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ от „Д. срещу З. за сумата
от 761.47 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ във връзка
с щета ., вкл. и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът твърди, че на 22.05.2021 г. на път в близост до с. Г., водачът на МПС марка
„С.“, модел „И., предприема маневра за изпреварване без да пропусне изпреварващия го в
този момент л.а. марка „П.“, модел „5., като в резултат на това реализира ПТП с материални
щети. Твърди, че МПС марка „П.“, модел „5., е било застраховано в „Д. на основание
застрахователна полица по застраховка „Каско +“ № ./29.05.2020 г. със срок на валидност от
29.05.2020 г. до 28.05.2021 г., за застрахователна сума в размер на 19 400 лв. Сочи, че
щетите на увредения автомобил са: капачка дясно огледало, предна дясна врата, задна дясна
врата и др. Посочва, че ремонтът на автомобила бил възложен на доверен сервиз на „Д. –
„А. съгласно възлагателно писмо от 26.05.2021 г., а за стойността на ремонта била издадена
фактура № ./15.06.2021 г. за сумата от 746.47 лв. с ДДС. С ликвидационен акт по щета от
28.06.2021 г. „Д. одобрило да се изплати на доверения сервиз, извършил ремонта на
увредения автомобил, сума в размер на 746.47 лв., съответстваща на издадената от сервиза
фактура за ремонт, която сума била изплатена с преводно нареждане за групово плащане от
06.07.2021 г. Твърди, че към датата на настъпване на описаното застрахователно събитие, за
1
управлявания от виновния водач на МПС с ДК № ., е имало сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с валидност от 09.09.2020 г. до
08.09.2021 г. Посочва, че с изплащането на застрахователното обезщетение „Д. е встъпило в
правата на застрахования собственик на увреденото имущество срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на причинителя на вредата и
виновен водач в процесното ПТП – З.. Сочи, че „Д. е предявило претенцията си срещу З. за
изплатеното обезщетение в размер на 746.47 лв. и ликвидационни разходи в размер на 15.00
лв. (общо 761.47 лв.), като до ответното дружество било изпратено писмо с изх. №
./23.07.2021г., ведно с покана за доброволно изпълнение плащане на дължимата сума,
получено от ответното дружество на дата 26.07.2021 г., но към датата на подаване на
исковата молба вземането не било погасено. Ето защо, моли за уважаване на предявения иск
и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпилото
ПТП, както и вината на водача на МПС марка „С.“, модел „И. .. Оспорва съдържанието на
представения от ищеца двустранен констативен протокол. Твърди, че настъпилото ПТП е по
вина на водача на л.а.марка „П.“, модел „.“, като в условие на евентуалност твърди
съпричиняване от страна на водача на л.а. марка „П.“, модел „.“. Оспорва размера на
исковата претенция, като твърди, че тя не отговаря на причинените щети, както и че те са
следствие от настъпилото ПТП. Оспорва претенцията за разноски и мораторна лихва. Ето
защо, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане и вследствие виновно
и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника по застраховка
гражданска отговорност МПС, е настъпило конкретното събитие, за което застрахователят
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил
претендираното вземане в случай че твърди такова, както и да обори презумпцията за вина
по отношение на застрахования от него водач.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, като
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че на
22.05.2021 г. е настъпило пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с участието на автомобил
„С.“, модел „И. . и автомобил марка „П.“, модел „5.; че е било налице валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за процесния автомобил „С.“, модел „И. . и ответното дружество; че към
датата на ПТП ищецът е бил застраховател по имуществена застраховка на увредения
автомобил марка „П.“, модел „5..
2
По делото е назначена съдебноавтотехническа експертиза (САТЕ), чието заключение
(л. 70 – л. 74 от делото) съдът кредитира като обективно и компетентно.
Механизмът на процесното ПТП се установява въз основа на заключението по САТЕ,
изготвения двустранен констативен протокол за ПТП от 22.05.2021 г. (л. 10 от делото),
събраните по делото други писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните
свидетели В. Г. ХР., ЦВ. АТ. ХР. и АН. П. М.. От така събраните доказателства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установява, че на 22.05.2021 г., около 12:30 часа, лек
автомобил „С. И., се движи по път . и в района на изхода от с. Г., посока гр. М., водачът на
този автомобил предприема смяна на лентите за движение, отклонявайки превозното
средство наляво, вследствие на което не пропуска и реализира пътно-транспортно
произшествие с попътно движещия се отляво и изпреварващ го в момента лек автомобил
„П. ., вследствие на което на последния са причинени щети в областта на дясната част на
автомобила – задна дясна врата, предна дясна врата и дясно огледало.
Показанията на разпитаните свидетели като цяло са еднопосочни и потвърждават, че
процесното ПТП се е случило именно по описания начин. Съдът не кредитира показанията
на свидетеля А.М. в частта, в която заявява, че не била започнала маневра „изпреварване“, а
единствено се била изнесла леко вляво, но в рамките на нейното пътно платно. В тази си
част показанията очевидно противоречат, както на съставения и подписан от нея протокол
за ПТП, в който е посочено, че ПТП-то е станало при изпреварване, така и на показанията на
другите двама свидетели В.Х. и Ц.Х.. Предвид изложеното съдът намира, че събитието е
настъпило поради виновното и противоправно поведения на застрахования при ответника
водач, който е нарушил разпоредбата на чл. 25 ЗДвП, предприел е необезопасена маневра,
без да съобрази, че вече друг автомобил е бил започнал подобна маневра и е станал причина
за реализиране на събитието.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на съдебно
автотехническата експертиза, според което щетите по процесния автомобил, описани в
протокола, са в причинна връзка с така установения механизъм на произшествието.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение,
съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни цени, като
максималната граница на регресната претенция между застрахователи възлиза на общата
стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена застраховка и обичайните
ликвидационни разноски – чл. 411 КЗ. Установява се от заключението по САТЕ, че
стойността на ремонта по пазарни цени на части и труд възлиза на 1003.20 лв.,
Претендираните ликвидационни разноски в размер от 15 лв. съдът намира, че са в обичаен
размер.
Недоказани в хода на съдебното дирене останаха направените от ответника
възражения. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването на
твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
3
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК. По-конкретно, не
се установява МПС „П. .“ да е бил с изключени светлини, нито пък се установява водачът на
този автомобил да не се е съобразил с маневрата на вече започналия да я извършва „С. И..
Напротив, събраните по делото доказателства са еднопосочни и от тях категорично се
установява, че пръв маневрата „изпреварване“ е започнал да осъществява водачът на МПС
„П. .“, а водачът на „С. И. е започнал от своя страна същата маневра, но без да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него.
С оглед на изложеното процесният регресен иск следва да се уважи в пълния му
предявен размер за сумата от 761.47 лв., представляваща сборът от изплатеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разноски.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва
от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът.
Ищецът е направил разноски в общ размер на 770 лв. за държавна такса, депозит за
съдебно-автотехническа експертиза, депозит за свидетел и адвокатско възнаграждение,
което съдът намира, че не е прекомерно, тъй като е в рамките на минимума съгласно
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Тези разноски следва да му се присъдят в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б., със седалище и адрес на управление в гр. С., да заплати на „Д., със
седалище и адрес на управление в гр. С., на основание чл. 411 КЗ, сумата от 761.47 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ във
връзка с щета № ., включващо и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба /21.10.2021 г./
до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата 770 лв.,
представляваща разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4