№ 1022
гр. Стара Загора, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20235530100606 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищцата В. Т. Д. и ответника Г. П. М.
към момента на подаване на исковата молба били съсобственици, тъй като
били закупили на 15.03.2019 г. заедно, при права по 1/2 идеална част за всеки
един от тях, на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор
************* (*************), находящ се в сграда **, разположена в
поземлен имот с идентификатор ************* (*************) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Стара Загора, одобрени
със Заповед ************* г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на обекта по кадастрална схема: *****************, АПАРТАМЕНТ ***, с
предназначение на обекта: Жилище, апартамент, на едно ниво, с площ на
обекта: 82,96 кв.м., с прилежащи ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ ***.
Сделката била обективирана в Нотариален акт за покупко – продажба
на недвижим имот ************* г. по описа на Нотариус С.Ч., вписан под
Акт № ***************** г. в Агенцията по вписванията – Служба по
вписванията Стара Загора (Имотен регистър).
1
След закупуването на този апартамент двете страни били скъсали
отношения си, като до тогава били живели на семейни начала, без сключен
граждански брак и само и единствено ответникът Г. П. М. бил останал да
живее в него, тъй като ищцата, заедно с дъщеря им първоначално се били
прибрали при родителите й в *************, а след това били заминали да
живеят за постоянно в Обединеното кралство, на адрес: *****************.
Сочи се, че ищцата В. Т. Д. и ответникът Г. П. М. били родители на все
още непълнолетното тяхно дете В.Г.М., ЕГН **********, родена на
************* г., видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на
акт за раждане № ************* г.
Бащата на детето го бил припознал още при раждането му, затова бил
вписан и като родител в акта за раждане, съответно в издаденото
удостоверение за раждане.
Същият, след раздялата им бил предоставил нотариално заверена
декларация от 14.10.2020 г., заверена от Нотариус Р.П. с район на действие
PC – Стара Загора, ***** на НК, в която бил дал своето съгласие детето му
В.Г.М. да напуска Република България и пътува в чужбина до всяка чужда
държава многократно и безсрочно, до навършване на пълнолетие, заедно с
майка си В. Т. Д..
С нотариална покана с peг. *************, по описа и чрез Нотариус
Д.Н. с район на действие PC – Стара Загора, peг. *** на НК, изпратена от
страна на ищцата до адреса на ответника и получена от него при отказ,
удостоверен на 31.12.2021 г., когато бил посетен от призовкаря на нотариуса,
намерен лично на адреса му, но бил отказал да я получи без каквато и да било
причина, ищцата му била определила следното – Г. П. М., на основание чл.31,
ал.2 от ЗС, считано от датата на получаване на поканата, поради
невъзможността й да ползва съсобствения им апартамент по предназначение
заедно, да й заплаща за в бъдеще обезщетение в размер на 200 лв. месечно,
ведно с мораторната лихва за забава на всяко едно неплатено помесечно
заплащане.
Посочила била в тази своя покана и банкова сметка (IBAN:
*************), по която съсобственика да й превежда всяка една месечна
вноска, като обезщетение за лишаването й от ползване на общото им жилище.
Междувременно, тъй като до тогава и двамата родители упражнявали
2
общо родителските права, от страна на ищцата бил предявен иск по реда на
чл.127, ал.2 от СК, с който била поискала да й бъдат присъдени
упражняването на родителските права по отношение на детето само на нея,
като майка, да бъде определено местоживеенето на детето при нея на адрес:
*****************, да се определи режим на лични отношения на бащата с
детето, да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка занапред,
както и издръжка за минало време, считано от 29.12.2020 г. до 29.12.2021 г. –
датата на предявяване на иска в съда.
По това дело съдът се бил произнесъл с решение № 287/20.04.2022 г.,
постановено по гр. дело № 9/2022 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с
което по реда на чл.127, ал.1 от СК бил одобрил постигнатото между страните
споразумение.
С това решение съдът бил предоставил упражняването на
родителските права по отношение на роденото от съвместното съжителстване
дете В.Г.М. да бъдели предоставени на майката В. Т. Д..
Определено било и местоживеенето на детето В.Г.М. да бъде при
майката В. Т. Д. на адрес: *****************.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. на ВКС по т.
дело № 7/2012 г., ОСГК, задължението за заплащане на обезщетение от
страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено
поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик.
Писменото поискване по чл.31, ал.2 от ЗС е едностранно волеизявление за
заплащане на обезщетение, на което законодателят е регламентирал
единствено формата, но не и съдържанието.
След получаването на писмено поискване съсобственикът изпадал в
забава.
Счита, че следвало да се приеме по делото за безспорно, че считано от
31.12.2021 г., когато била получена нотариалната покана, независимо, че при
отказ, длъжникът бил изпаднал в забава и дължал ежемесечно сумата от по
200 лв., представляваща обезщетение за лишаването на неговия съсобственик
да ползва вещта, в случая половината от процесния апартамент.
До момента, деня на подаване на исковата молба в съда, ответникът не
бил превел на ищцата по посочената от нея банкова сметка нито един лев,
3
което налагало и предявяването на настоящия иск.
Оттогава до момента или от 01.01.2022 г. до 31.01.2023 г.,
включително били изтекли общо 13 месеца, за които ответникът дължал като
обезщетение по 200 лв. на месец или общо сумата от 2600 лева.
За всяко едно месечно обезщетение от по 200 лв., по смисъла на чл.86,
ал.1 от ЗЗД, ответникът дължал и законна лихва за забава, а тя била, както
следва:
1. 22,06 лв. – за периода от 01.01.2022 г. до 01.02.2023 г.;
2. 20,33 лв. – за периода от 01.02.2022 г. до 01.02.2023 г.;
3. 18,78 лв. – за периода от 01.03.2022 г. до 01.02.2023 г.;
4. 17,06 лв. – за периода от 01.04.2022 г. до 01.02.2023 г.;
5. 15,39 лв. – за периода от 01.05.2022 г. до 01.02.2023 г.;
6. 13,67 лв. – за периода от 01.06.2022 г. до 01.02.2023 г.;
7. 12,00 лв. – за периода от 01.07.2022 г. до 01.02.2023 г.;
8. 10,28 лв. – за периода от 01.08.2022 г. до 01.02.2023 г.;
9. 8,56 лв. – за периода от 01.09.2022 г. до 01.02.2023 г.;
10. 6,89 лв. – за периода от 01.10.2022 г. до 01.02.2023 г.;
11. 5,17 лв. – за периода от 01.11.2022 г. до 01.02.2023 г.;
12. 3,50 лв. – за периода от 01.12.2022 г. до 01.02.2023 г.;
13. 1,78 лв. – за периода от 01.01.2023 г. до 01.02.2023 г.;
Общо законната лихва за забава върху всяка една главница и за
посочените периоди била в размер на 155.47 лева.
Искането на ищцата до съда (след допуснато с протоколно
определение от 20.04.2023 г. намаляване на размерите на предявените
искове) е да постанови решение, с което да осъди Г. П. М., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: *************, да заплати на В. Т. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *************, с настоящ адрес:
*****************, сумата в размер на 2021,50 лв. – представляваща
обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС, за лишаване от ползване на собствената й
1/2 ид.ч. от апартамент ***, находящ се в *****************, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор *************
4
(*************), съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Стара Загора, за периода от 01.01.2022 г. до 01.02.2023 г., включително
или общо за 13 месеца, ведно със законната лихва за забава по чл.86, ал.1
от ЗЗД, за всяка една месечна вноска като обезщетение в общ размер на
123,43 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.02.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите.
Претендира направените по делото разноски. Представя банкови
сметки на ищцата, по които могат да бъдат заплатени сумите: *************,
IBAN: *************, BIC: *************, с титуляр В. Т. Д. и в
„*************, IBAN: *************, BIC: ************* с титуляр В. Т.
Д..
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковете по изложените в исковата молба съображения, като моли
да бъдат уважени в размерите съгласно допуснатото изменение от съда.
В съдебно заседание ответникът оспорва исковете, като твърди, че
ищцата е имала възможност да ползва имота и че никога не е препятствал
това, още повече че за част от исковия период същият е търпял наказание
„лишаване от свобода“ в затвора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, че страните са били във фактическо
съжителство, от което имат родено едно дете В.Г.М., родена на
************* г. (видно и от удостоверение за раждане – л. 7 от делото), като
с решение № 287/20.04.2022 г., постановено по гр. дело № 9/2022 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора (л.9 и сл.), съдът е утвърдил постигнатото
между страните споразумение по чл.127, ал.1 от СК, като е предоставил
упражняването на родителските права върху детето на В. Т. Д. и е определил
местоживеенето при нея в *****************.
Видно от представения нотариален акт ************* г. по описа на
5
нотариус С.Ч. (л.5 – 6 от делото), страните са съсобственици на апартамент,
при равни квоти (по ½ ид.ч.) на апартамент ***, находящ се в
*****************, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ************* (*************), съгласно кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора.
С нотариална покана с peг. *************, по описа на нотариус Д.Н.
(л.11), връчена на ответника на 31.12.2021 г. при отказ, ищцата е поискала от
ответника заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от
гореописания апартамент в размер на 200 лева месечно, платимо до 5 – то
число на всеки месец, ведно с мораторната лихва за забава на всяко едно
неплатено помесечно заплащане.
По делото не е спорно (видно от изявленията на процесуалните
представители на страните – л. 62 и л. 63 от делото) и от представените по
делото писмени доказателства (служебна бележка от Старозагорски затвор,
постановление от 12.04.2023г. на РП – Стара Загора – л.44 и л. 45 и хартиена
разпечатка от електронен сайт на обява на ЧСИ Д.а – л.58) следното, а
именно: че след горепосоченото съдебно решение, ищцата и детето заживяват
в *************, а от 16.03.2022 до 12.12.2022г. ответникът е в
*************, където търпи наказание „лишаване от свобода“, а два месеца
по – късно, след освобождаването му от затвора, детето се е върнало да живее
при него в процесния апартамент в България. Междувременно ищцата е
завела изпълнително дело за неплащана от ответника издръжка, като ЧСИ Д.а
е изнесла процесния апартамент на публична продан, а по изпълнителното
дело за пазач на апартамента е бил назначен брата на ищцата С.Т.Д., който е
държал ключа за апартамента икойто на 05.12.2022г. е предал този ключ на
Д.Н.Н., като в случаите, когато ищцата се е прибирала през 2022 г. в
България, тя е отсядала в съсобствения й с ответника апартамент, като дори
през м.юли 2022г. е изнесла вещи от там два броя климатици, бойлер,
ученически бюра, скрин, матрак и ги е занесла в дома на брат си С.Д., за
което по жалба на ответника в настоящото производство е била образувана
прокурорска преписка.
За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно –
икономическа експертиза, съгласно заключението по която, неоспорено от
страните и прието от съда като пълно, ясно и компетентно изготвено,
6
средният пазарен наем за ½ ид.ч. от процесния имот за периода от 01.01.2022
г. до 01.02.2023 г. е 2021,50 лева, а законната лихва за забава е 123,43 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС когато общата вещ се използва лично само от
някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата,
от която са лишени, от деня на писменото поискване.
По делото не е спорно, че страните са съсобственици, при равни квоти
на процесния апартамент.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д.
№ 7/2012 г., ОСГК, задължението за заплащане на обезщетение от страна на
ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от
лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Писменото
поискване по чл. 31, ал. 2 от ЗС е едностранно волеизявление за заплащане на
обезщетение, на което законодателят е регламентирал единствено формата, но
не и съдържанието. Равнозначно е на поканата по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД и след
получаването му съсобственикът изпада в забава. От този момент той дължи
обезщетение. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати
ползването от съсобственика. За съсобственика, до когото е отправено
писменото искане, не възниква задължение за заплащане на обезщетение,
само в случай, че предложи на искащия обезщетение възможност да ползва
общата вещ заедно с него, или да му предостави такава част от нея за
ползване, каквато отговаря на правата му. И за да се препятства
възможността разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС да се превърне в инструмент
за противоправно обогатяване от страна на съсобственик, който не желае
реално да ползва общата вещ, но се ползва от правото си да търси и получи
обезщетение по този ред, е прието, че правото на обезщетение се дължи само
за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи
с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик
отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част,
съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ
заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание
да се ползва.
7
От горните разяснения, на плоскостта на установената по делото
фактическа обстановка, съдът приема, че ответникът не е ползвал
апартамента за периода 16.03.2022 до 12.12.2022г., защото е бил в затвора и
не е препятствал ползването на апартамента от страна на ищцата, като тя,
когато се е връщала в България през 2022 г. го е ползвала, а ключът от
апартамента е бил в нейния брат. Така че ищцата е имала възможност да
ползва апартамента, когато пожелае, а това, че по причина, че живее в друга
държава, го е ползвала само като е в България, е по нейна воля и не се дължи
на препятстване от страна на ответника, поради което в нейна полза не е
възникнало право да търси обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС за исковия период.
Предвид горното, предявените искове с правно основание чл. 31, ал.2
ЗС и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски в размер на 400 лева
– възнаграждение за адвокат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Т. Д., ЕГН ********** , с постоянен
адрес: *************, с настоящ адрес: ***************** против Г. П. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: ***************** искове за
заплащане на следните суми: сумата в размер на 2021,50 лева –
представляваща обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС за лишаване от ползване на
собствената й 1/2 ид.ч. от апартамент ***, находящ се в *****************,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *************
(*************), съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Стара Загора, за периода от 01.01.2022 г. до 01.02.2023 г., включително
или общо за 13 месеца, ведно със законната лихва за забава по чл.86, ал.1
от ЗЗД, за всяка една месечна вноска като обезщетение, в общ размер на
123,43 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 09.02.2023 г. до окончателното
изплащане на сумите, като неоснователни.
8
ОСЪЖДА В. Т. Д., ЕГН ********** , с постоянен адрес:
*************, с настоящ адрес: *****************, да заплати на Г. П.
М., ЕГН **********, адрес: ***************** сумата в размер на 400
лева, представляваща направените от него разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9