Р Е Ш Е Н И Е
гр. Каварна
05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Каварненският районен съд в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
при участието на секретаря Анастасия Митева и
в присъствието на прокурора …………………, като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. № 360 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по предявен от
Предявени са от „Банка ДСК” ЕАД, чрез
пълномощника юрк. Б.Н., срещу Г.П.П., установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във
вр. чл. 60 от ЗН, за признаване за установено в отношенията между страните, че Г.П.П.,
като наследник на М.П.Г., починала на 10.12.2015 г. дължи на „Банка ДСК” сумите
по заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. № 642/2018 г.
по описа на РС Каварна, както следва : 5 519,80 лв. – главница, ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението –
03.09.2018 г. до окончателното плащане; 1 383,88 лева – договорна (редовна)
лихва за периода 08.12.2015 г. – 03.09.2018 г.; 133,60 лв. – лихвена надбавка
за забава за периода 08.01.2016 г. – 03.09.2018 г.; 145 лева – дължими такси и
разноски по кредита и в условията на евентуалност осъдителен иск с правното си
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 60 от ЗН, за посочените
суми.
Ищецът излага в исковата молба, че на 11.06.2015 г. между М.П.Г. наследодател
на ответника Г.П. и ищеца по делото е сключен Договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който банката е отпуснала на кредитополучателя сумата
от 5 700 лева. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от
датата на неговото усвояване. В т. 8 от договора и в т. 7.1 от Общите условия
към договора е уговорен размера и начина по който се определя дължимата от
кредитополучателя лихва. Погасяването на кредита е на равни месечни вноски, съгласно
погасителен план (приложение № 1 към договора за кредит). За падежна дата е
определено 7-мо число на съответния месец. Банката е изпълнила задължението си
да предостави кредита, който е усвоен напълно от кредитополучателя на
12.06.2015 г., по сметка посочена в т. 4 от Договора за кредит.
Обслужването на кредита е
преустановено след смъртта на кредитополучателя М.П., настъпила на 10.12.2015
г. След направения отказ от наследство от С.А.– дъщеря на кредитопулателя,
единствен наследник на М.П., който следвало да отговаря за задълженията на
наследодателя се явявал ответникът по делото Г.П.. Въпреки приемане на
наследството на М.П. и изпратената му покана-уведомление с изх. №
0113/08.02.2018 г., връчена на ответника на 09.02.2018 г. последният не е изпълнил задължението на
своя наследодател към „Банка ДСК”.
Твърди се, че поради неплащане
на вноските по начина уговорен в договора и съгласно погасителния план,
кредитът е натрупал просрочени суми като допуснатата забава в плащанията на
главница и/или лихва е била над 90 дни, към 08.05.2018 г. Поради това и на
основание чл. 19.2 от ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление от
"Банка ДСК" ЕАД, кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем. Изпратена
е покана-уведомление до Г.П., връчена му лично на 03.08.2018 г.
На 03.09.2018 г. банката е
подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу
ответника, въз основа на извлечение от счетоводните си книги за целия остатък
от кредита. Към датата на заявлението за незабавно изпълнение е била налице
забава от 967 дни в плащането на суми по кредита. Въз основа на заявлението е
образувано ч.гр.д. № 642/2018 г. по описа на КРС и искането на ищеца е изцяло
уважено - издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по силата на
които Г.П.П. е осъдена да заплати на ищеца сумата 5 519,80 лв. – главница, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението –
03.09.2018 г. до окончателното плащане; 1 383,88 лева – договорна
(редовна) лихва за периода 08.12.2015 г. – 03.09.2018 г.; 133,60 лв. – лихвена
надбавка за забава за периода 08.01.2016 г. – 03.09.2018 г.; 145 лева – дължими
такси и разноски по кредита, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Срещу издадената заповед за
изпълнение било подадено възражение от длъжника, поради което у ищеца се
породил правният интерес да предяви настоящите искове, за установяване дължимостта
на сумите предмет на заповедта за изпълнение.
В условията на евентуалност ищецът е предявил и
осъдителни искове срещу Г.П., с искане ответникът като наследник на М.П.Г.,
починала на 10.12.2015 г. да бъде осъден да заплати на „Банка ДСК” въз основа
на Договор за кредит от 11.06.2015 г. сумите, които са станали изискуеми с
превръщане на целия остатък по кредита в предсрочно изискуем с подаване на
исковата молба, а именно: 5 519,80 лв. – главница, ведно със законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението –
03.09.2018 г. до окончателното плащане; 1 383,88 лева – договорна
(редовна) лихва за периода 08.12.2015 г. – 03.09.2018 г.; 133,60 лв. – лихвена
надбавка за забава за периода 08.01.2016 г. – 03.09.2018 г.; 145 лева – дължими
такси и разноски по кредита. С оглед
изложеното, се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор
на исковата молба, с който оспорва изцяло исковете по основание и размер. Твърди
недължимост на претендираните вземания, поради обстоятелството, че
кредитополучателят е имал сключена застраховка „Живот”, която е имала
обезпечителен характер в полза на кредитора и от която същият е следвал да
реализира правата си да получи плащане на дължимите по кредита суми след
смъртта на кредитополучателя. Оспорва се договора за кредит, поради наличието
на неравностойни клаузи, довели до сключване на крайно неизгоден договор
обвързващ с правните си последици не само кредитополучателя, но и неговите
наследници. Оспорва претенциите на ищеца за заплащане на лихви, лихвени
надбавки, такси и други т.нар. „разходи” по кредита. Оспорват се изцяло и
размера на едностранно определените от ищеца лихви и разноски формиращи ГПР, с
твърдението, че са определени в следствие на неравностойни
клаузи в договора. С изложените мотиви се настоява за цялостно отхвърляне на
исковете.
В срока
за отговор на исковата молба ответникът
Г.П.П. е направил искане за привличане на трето лице помагач „ГРУПАМА
ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, срещу което е предявил и обратен иск с правно
основание чл. 238, ал. 1 КЗ /отм./ В
исковата молба срещу третото лице П. излага, че е наследник по закон на М.П.,
починала на 10.12.2015 г. която е била страна по договор за кредит сключен с
„Банка ДСК” ЕАД. Твърди, че при сключване на договора за кредит, неговата
наследодателка е била принудена да сключи застраховка „Живот” по начин, в
размер и срок посочен от кредитора, при посочено от кредитора
лице-застраховател. Застрахователната премия е била заплатена от кредитополучателя
преди отпускане на кредита. Ищецът твърди, че тази застраховка има
обезпечителен характер в полза на кредитора, поради което същият е следвало да
се обърне към застрахователя и оттам да удовлетвори вземането си. С изложените
мотиви моли при уважаване на предявения срещу него иск от „БАНКА ДСК” ЕАД, да
бъде осъден ответникът по обратния иск да заплати на ищеца по първоначалния иск
„Банка ДСК” ЕАД сума в размер на 7182,37 лв., представляваща: 5 519,80 лв.
– главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението – 03.09.2018 г. до окончателното плащане; 1 383,88
лева – договорна (редовна) лихва за периода 08.12.2015 г. – 03.09.2018 г.;
133,60 лв. – лихвена надбавка за забава за периода 08.01.2016 г. – 03.09.2018
г.; 145 лева – дължими такси и разноски
по кредита. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът по обратния иск
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, чрез процесуалния си представител юрк.
Александър Каменов е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете като недопустими, а в условията на евентуалност като неоснователни и
недоказани. Оспорва се твърдението на ищеца, че с ответното дружество е сключен
договор за застраховка „Живот” с наследодателката на ищеца, която застраховка да
покрива рисковете от настъпване на естествена смърт и/или смърт от заболяване. Сочи
се, че предявеният иск е недопустим поради факта, че се твърди издаденият
договор да е в полза на „БАНКА ДСК”, поради което дори и да е налице такъв
договор, то ищецът предявява чужди материални права, което прави предявените от
него искове недопустими. С оглед липсата на твърдения в исковата молба по
обратния иск или в отговора на първата искова молба, че Г.П.П. е кредитор на
„БАНКА ДСК”, а е длъжник по договор за кредит, той няма право да предявява
искове от името на банката, което води до недопустимост на исковете. На
самостоятелно основание се сочи, че исковете са недопустими поради неспазване
от ищеца на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, съгласно която лицето, което желае
да получи застрахователно обезщетение е длъжно първо да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, каквато пред застрахователя
никога не е представяна.
При условията на евентуалност ответникът оспорва
исковете по основание и размер. Твърди се, че единствения договор за
застраховка „Живот”, по който е бил
застрахован живота на М.П. при ответника във връзка с получен от нея банков
кредит е свързан с настъпване на смърт в резултат на злополука, каквато не се
твърди от ищеца да е причината за нейната смърт. Исковете се оспорват поради
липсата на предпоставките на чл. 242 от КЗ (отм.). Липсват твърдения ищецът да
е платил задължението на наследодателката си, няма качеството на кредитор на
банката, поради което не са налице всички предпоставки на чл. 134 от ЗЗД, което
прави предявените искове неоснователни. Възразява се и срещу размера на
претенцията с мотива, че застрахователят може да бъде задължаван само до
размера на застрахователната сума.
В случай на установяване, че към датата на смъртта
наследодателката на ищеца е била застрахована в „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ”
ЕАД, със застраховка, която да покрива рисковете от настъпване на естествена
смърт и/или смърт от заболяване, се твърди, че същата при присъединяването й
към групата на застрахованите лица е укрила съществено за риска обстоятелство,
пред застрахователя, което е в причинна връзка със смъртта на застрахования,
което поведение на застрахования дава право на застрахователя на осн. чл. 208 КЗ (отм.) и общите условия по договора да откаже плащане на застрахователната
сума по договора. С изложените мотиви се моли за отхвърляне на исковете. Претендират
се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл. 235 ГПК и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По
исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във
вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 60 от ЗН:
Предявените установителен и в условията на
евентуалност осъдителен иск черпят правното си основание от разпоредбите на чл.
422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 60 от ЗН; чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430,
ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 60 от ЗН. По така предявените
искове и на основание чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца при условията на пълно
и главно доказване е да докаже следните твърдения: че ответникът е наследник на
кредитополучателя М.П.Г., че между ищеца и наследодателя на ответника е бил
сключен валиден договор за заем, при което следва да бъде доказано предаването
на сумата и поемането от страна на кредитополучателя задължение да върне
същата. В тежест на ищеца е да докаже и размера на претендираните вземания. В
тежест на ответната страна е да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
По заявление на ищеца "Банка ДСК" ЕАД е
образувано ч.гр.д. № 642/2018 г. по описа на КРС, по реда на чл. 417 и сл. ГПК,
по което е издадена срещу Г.П.П. заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ № 286/25.09.2018 г. за следните суми: - 5519,80 лева –
дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.06.2015 г.,
сключен между "Банка ДСК" ЕАД и наследодателя на ответника – М.П.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението /03.09.2018
г./ до окончателното плащане; 1383,88 лв. – неплатена редовна лихва за периода 08.12.2015
г. – 03.09.2018 г.; 133,69 лв. – лихвена надбавка за забава за периода 08.01.2016
г. – 03.09.2018 г.; 145,00 лв. – дължими такси и разноски, 143,65 лв. –
държавна такса и 50 лв. – възнаграждение за представителство от юрисконсулт. В
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е възразил и не е оттеглил
възражението си.
От представените по делото доказателства се
установява, че на 10.06.2015 г. М.П.Г. е подала до мениджъра на финансов център
на „Банка ДСК” ЕАД гр. Каварна, искане с вх. № 382, като е поискала да й бъде
отпуснат кредит за текущо потребление в размер на 5 700 лв., със срок на
издължаване 10 години, който да бъде погасяван чрез разплащателна сметка №
2/20244577, като е декларирала, че е запозната с условията на Банката. С
нарочна декларация подписана на същата дата П. е декларирала, че и е
предоставена необходимата преддоговорна информация по чл. 5, ал. 2 от ЗПК,
както и Общите условия, прилагани по кредити за текущо потребление, за
потребителски кредит в размер на 5700 лв., със срок на издължаване 120 месеца,
лихвен процент 10.00, за сравняване на различни предложения и за вземане на
информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Декларирал
е също, че и е предоставена информация по чл. 19, ал. 1 от ЗЗЛД. С декларация
вх. № 382/10.06.2015 г. П. е декларирала, че няма публични задължения към
държавата и общините, а с декларация за гражданско и имуществено състояние и за
свързани лица е декларирала, че притежава собствено жилище – апартамент/къща и
получава месечен доход от пенсия в размер на 234 лв.
На 10.06.2015 г. Банка ДСК ЕАД, при извършеното
проучване за разрешаване на кредит е направила справка в централен кредитен
регистър, при която е установено, че към дата 30.04.2015 г. на името на М.П. има
разрешен и усвоен един кредит в размер на 5500 лв., с остатък по редовна
главница – 3733 лв., няма просрочена главница, неиздължени лихви, съдебни
вземания лихви и разноски. Не е открита информация за лицето в централен
кредитен регистър (небанкови финансови институции), както и не фигурира в
черния списък.
На 11.06.2015 г. е сключен договор за залог върху
вземания между Банка ДСК ЕАД (заложен кредитор) и М.П. (залогодател), с цел да
бъде обезпечено цялото вземане (главница, лихви и разноски) на заложния
кредитор по договор за кредит за текущо потребление сключен на 11.06.2015 г., с
предмет на договора учредяване на залог върху вземанията на залогодателя по
правоотношеня между него и НОИ, както и върху вземания на залогодателя по
сметка IBAN ***.
На 11.06.2015 г. между "Банка ДСК" ЕАД в
качеството на кредитор и М.П.в качеството на кредитополучател е сключен Договор
за кредит за текущо потребление за сумата от 5700 лева, със срок на издължаване
120 месеца, считано от датата неговото усвояване. Уговорено е, че кредитът се
усвоява и погасява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя М.П. с
месечни вноски, съгласно погасителен план (Приложение № 1), /л.11-12 по
делото/, с падеж 07-мо число на месеца. Уговорено в т. 8 на договора е, че кредитът
се олихвява с преференциален променлив лихвен процент в размер на 10% годишно
или 0.03% на ден, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8.819 % при
изпълнение на Условията по програма Промоционални условия по стандартен кредит за
текущо потребление, обезпечен със залог на вземане на пенсия, заедно със залог
на вземане по сметка, подробно описани в приложение № 2 към договора.
Договорено е че максималния размер, който може да достигне лихвения процент в
резултат от неизпълнение на условията е променливият лихвен процент, приложим
по стандартни потребителски кредити в размер на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR към съответната
дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13,769%. Годишния процент на
разходите по кредита е 11,40. Кредитът е обезпечен със залог върху парични
вземания в лева. С подписване на договора кредитополучателят е заявил, че му е
предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК, както и
Общите условия за предоставяне на кредит за текущо потребление на физически
лица, с оглед вземане на информирано решение за сключване на договора за
кредит.
Съгласно общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление /по делото е представено заверено копие от същите като
приложение към договора, носещо подписа на кредитополучателя/, при забава в
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорната лихва, увеличена с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден
след падежната дата, надбавката за забава не се прилага /т. 19.1/. В т. 19.2 е
посочено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90
дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорния лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на
10 процентни пункта.
Не е спорно между страните, че договора, погасителния
план към него, общите условия, промоционалните условия, справка за таксите по
кредита, всички описани по-горе декларации са подписани лично от
кредитополучателя, със саморъчен подпис положен на всяка една страница.
Установява се от представеното извлечение от сметка
(11) 0000000022716757 с титуляр М.П., че на 12.06.2015 г. по сметката е
постъпила сума в размер на 5700,00 лв. с посочено основание усвояване на кредит
за текущо потребление.
От представеното по ч.гр.д. № 642/2018г. извлечение от
сметка на кредитополучателя М.П.Г. се установява, че към 03.09.2018 г. са
налице непогасени 32 броя падежирали месечни вноски, 967 дни забава и
задължение, както следва: главница – 5519,80 лв.; 1383,88 лева -договорна
/възнаградителна/ лихва за периода 08.12.2015-03.09.2018 г.; 133,69 лева -
лихвена надбавка за забава за периода 08.01.2016 – 03.09.2018 г.; 145 лева – заемни
такси и разноски.
За доказване размера на претендираното вземане по
договора за кредит, освен представеното извлечение от сметка, са ползвани
специални знания на вещо лице – счетоводител, чието заключение като компетентно
дадено и неоспорено от страните, съдът изцяло кредитира. От заключението се
установява, че по данни от изследвания регистър предоставен от Банка ДСК ЕАД
„Извлечение за периода”- представляващ хронология на движението по
разплащателната сметка на кредитополучателя за периода от 11.06.2015 г. до
07.01.2019 г., че процесния кредит е усвоен на 12.06.2015 г. в размер на
договорения – 5700,00 лв. След постъпване на сумата по сметката на
кредитополучателя, с част от нея - 3619,89 лв. е погасен окончателно, вероятно
друг кредит за текущо потребление, сумата 23,23 лв. е платена на Групама
животозастраховане ЕАД, а разликата в размер на 2060,00 л. е изтеглена в брой.
В процеса на изследване и анализ на банков регистър: Извлечение от заемната
сметка за периода от 11.06.2015 г. до 07.01.2019 г. са констатирани плащани,
съответно погасени задължения по Договора, извършени в периода от 07.07.2015 г.
до 07.12.2015 г. в общ размер на 449,10 лв. в това число платени: главница –
180,20 лв. и лихва – 268,90 лв. По данни от същото банково извлечение е
констатирано, че последното плащане по процесния кредит е било на 07.12.2015 г.
в общ размер на 74,61 лв. след което в изследваните банкови регистри няма данни
за постъпили други плащания. Предвид горното е била допусната забава над 90 дни
в плащането на договорените месечни вноски по размер и падеж, съобразно
погасителния план. Съгласно чл. 19 от ОУ целият остатък от кредита в размер на
6903,68 лв. и дни в забава – 967 дни към 03.09.2018 г. банката е обявила за предсрочно изискуем,
с общ размер на просрочената сума – 2343,96 – 32 бр. погасителни вноски за
периода от 07.01.2016 г. до 07.08.2018 г.; дължима договорна главница, вкл.
предсрочно изискуема – 5519,80 лв.; дължима договорна /възнаградителна/ лихва
1383,88 лв. за периода от 08.12.2015 г. до 03.09.2018 г. начислено обезщетение
за забава /лихвена надбавка за забава/ - 133,69 лв. за периода от 08.01.2016 г.
до 03.09.2018 г.; общ размер на заемни такси и разноски – 145,00 лв.
По данни от банков регистър „Справка по кредита”
вещото лице е констатирало още, че в периода от 07.07.2015 г. до 07.08.2018 г.
задължението по процесния кредит, съобразно дължима редовна главница за
съответния период е било олихвявано с ГЛП формиран от фиксирана преференциална
надбавка – 8,819 и стойността на 6-месечния SOFIBOR, а в случай на забава в
плащането е била начислявана санкционираща лихва, съгласно договора.
По данни на изследваните банкови регистри процесният
кредит фигурира в същите, като предсрочно изискуем от 03.09.2018 г., към която
дата и към датата на депозиране на исковата молба в съда задълженията са в общ
размер на 7182,37 лева.
Кредитополучателят М.П.Г. е починала на 10.12.2015г.,
като видно от представеното удостоверение за наследници е оставила наследници
по закон, както следва: ответникът Г.П.П., ЕГН ********** – син и Светла П.
Александрова, ЕГН ********** - дъщеря. Наследника С.А.е направила отказ от
наследството на своята майка М.П., а Г.П.П. е приел наследството, видно от
представеното решение № 100/01.12.2016 г. на РС Каварна.
С покана-уведомление изх. № 0113/08.02.2018 г.,
връчена чрез ЧСИ Слави Сербезов, Банка
БСК ЕАД е уведомила Г.П. в качеството му на наследник на М.П., че
наследодателкато му е сключила договор за кредит за текущо потребление от
11.06.2015 г., обслужването на който е преустановено. Уведомила го е също, че
към 08.02.2018 г. задължението по договора е в размер на 6 732,24 лв.,
като го е поканила в 7 – дневен срок от получаване на поканата да погаси
доброволно задълженията към банката, ведно с текущо начислените лихви към дата
на погасяването им.
По въпроса за предпоставките, при които настъпва
предсрочната изискуемост на задължението по договор за банков кредит в т.18 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че предсрочната изискуемост на договора за кредит не настъпва
автоматично с факта на неплащане на съответните вноски, а с упражняване на
правомощието на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Достатъчно
условие за трансформиране на кредита в предсрочно изискуем е волеизявлението на
кредитора за отнемане преимуществото на срока по договора да е достигнало до
кредитополучателя. С достигане на това волеизявление до последния целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя,
така и по отношение на поръчителя /в този смисъл и постановените по реда на чл.
290 ГПК решение № 23 от 24.03.2015 г. на ВКС по т.д. № 1717/2013 г., І т.о.,
решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 601/2014 г., І т.о./. С оглед
така даденото разрешение меродавна за преценката настъпила ли е предсрочната
изискуемост на кредита е сбъдването на предвидена в договора обективна
предпоставка и упражненото от страна на банката субективно право за отнемане
преимуществото на срока, достигнало до кредитополучател.
От коментираните по-горе доказателства, съдът намира
за установено, че правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем
произтича от клаузата на чл. 19.2 от общите условия към договорите за текущо
потребление, представляващи неразделна част от сключения между страните договор
и приети от кредитополучателя. В цитираната клауза е предвидено при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от
кредита да става предсрочно изискуем. Установи се от заключението по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, че са налице множество просрочия по
кредита, като последната погасена дължима вноска е тази с падеж 07.12.2015 г.,
като погасяването й е извършено на същата дата. След тази дата плащания по
кредита не са извършвани. Ето защо и допускайки забава в плащанията на
задължението по кредита, с изтичане на 90 дни от падежа на вноската от 07.01.2016
г., за банката е възникнало право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Това
е сторено с представената по делото нотариална покана, получена лично от
ответника на 27.07.2018 г. Законът не е предвидил изрични задължителни
реквизити, които следва да съдържа изпратеното уведомление за настъпила
предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит. От уведомлението
следва да се изведе ясната и категорична воля на кредитора да счита занапред
кредита за изцяло и предсрочно изискуем. В настоящия случай от отправената
покана-уведомление ясно и категорично се извежда волята на кредитора в тази
насока. Следователно с настъпване на предсрочната изискуемост на кредита
ответникът дължи плащане не само на вноските с настъпил падеж, а на целия
кредит, в това число на уговорената договорна лихва, както и на неустойката за
забава в определения в чл. 19.2 от общите условия размер и уговорените такси.
По делото не е спорно, а и от представените от ищеца
договор за потребителски кредит се установява възникването на валидно
облигационно правоотношение между ищеца и наследодателя на ответника именно с
твърдените от ищеца параметри. В тази връзка се установи от заключението на
вещото лице, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, че
заетата на кредитополучателя сума е изцяло усвоена.
Съдът намира, че в рамките на настоящото производство
ищецът успя да установи в условията на пълно и главно доказване възникването в
негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. доказа,
че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата
молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница, договорна и
мораторна лихва, по силата на който сумата по заема е усвоена от наследодателя
на ответника и за него е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на
исковете в претендираните размери и периоди поради настъпилата предсрочно
изискуемост на кредита съобразно предвиденото в договора.
За неоснователно настоящият съдебен състав намира
направеното възражение в отговора на исковата молба относно наличието на
неравноправни клаузи. От кредитора се претендират главница, договорна и
мораторна лихва като вземания, уговорени в приетия по делото договор и
погасителен план, както и подписани от кредитополучателя Общи условия. В чл. 8
от договора ясно и разбираемо е посочен механизмът на формиране на договорната
лихва, като същата се формира от шестмесечния SOFIBOR и фиксирана надбавка в
размер от 13,769 %. Освен това, в случая от експертното заключение бе
установено, че за периода на договора договорната лихва е била единствено
намалявана, поради което интересът на потребителя не е накърнен. Предвид
посоченото, съдът достига до извод, че подписаното съглашение съдържа пълна,
изчерпателна и ясна информация за потребителя досежно конкретния размер на
всяко едно задължение и основанието за неговата дължимост, поради което и включително
в съответствие с изискванията на ЗПК, договорът за кредит е сключен по ясен и
разбираем начин по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Не се претендират вземания и
липсват клаузи, които да водят до съществено неравновесие в престациите, да
накърняват добрите нрави, или да са постигнати уговорки, заобикалящи закона.
В обобщение следва извода, че ответникът Г.П.П. в
качеството на наследник на наследодателя М.П.Г. дължи на "Банка ДСК"
ЕАД следните суми: 5519,80 лева – дължима главница по договор за кредит за
текущо потребление от 11.06.2015 г., сключен между "Банка ДСК" ЕАД и
наследодателя на ответника – М.П., ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на заявлението /03.09.2018 г./ до окончателното плащане; 1383,88
лв. – неплатена редовна лихва за периода 08.12.2015 г. – 03.09.2018 г.; 133,69
лв. – лихвена надбавка за забава за периода 08.01.2016 г. – 03.09.2018 г.; 145,00
лв. – дължими такси и разноски. Не се твърди и установява ответникът да е погасил
задължението си. Установителният иск е основателен в претендираните размери и
следва да бъде уважен.
Предвид уважаването на главния иск, съдът не дължи
произнасяне по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск.
По
иска с правно основание чл. 238, ал. 1 КЗ /отм./:
Установява се от представеното предложение №
2015061044360 за сключване на застрахователен договор № 1000000491981 по
индивидуална застраховка „Сигурност за всеки”, че на 12.06.2015 г. М.П.Г., в
качеството й на кредитополучател по искане за кредит № ********** е заявила
желание да сключи с „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД застрахователен договор по
индивидуална застраховка „Сигурност за
всеки”, със застрахователна сума 5700,00 лв. Декларирала е, че е получила,
запозната е и приема Общите условия по индивидуалната застраховка. Видно е от
застрахователна полица № 1000000491981, че в съответствие с Общите условия по
индивидуална застраховка „Сигурност за
всеки” и писмено предложение за застраховане, направено от застрахования,
„ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД (застраховател) е застраховала живота,
здравето и телесната цялост на застрахования при условията описани в
застраховката. Срокът на застраховката е 1 година: от 00ч. на 13.06.2015 г. до
24ч. на 12.06.2016 г. Договорено е автоматично продължаване всяка година за още
една година в случай че в срок до 30 дни преди изтичане на срока на
застрахователното покритие никоя от страните по застрахователния договор не
отправи до другата писмено уведомление за непродължаване. Договорена е годишна
застрахователна премия 0,40 % от застрахователната сума за застрахован на
възраст от 65 г. до 74 г. В застрахователната полица са уговорени покритите
рискове, застрахователните обезщетения и ползващите се лица, като съгл. т. 1 -
при смърт на застрахования вследствие на злополука, на ползващите се лица се
изплаща застрахователната сума. Договорено е, че Общите условия по индивидуална
застраховка „Сигурност за всеки”, приети на заседание на Съвета на директорите
на Застрахователя с Протокол №3 от 12.07.2012 г. са неразделна част от
застрахователния договор, като застрахованата П. е декларирала, че е получила и
е запозната с тях и ги приема.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ОУ, покрити рискове по
индивидуална застраховка „Сигурност за
всеки” са: т. 1 - смърт на застрахования, която е в причинно-следствена връзка
със злополуката и при условие, че смъртта е настъпила до една година от датата
на злополуката. А „злополука” съгл. чл. 10 от ОУ е непредвидено, случайно и
внезапно събитие настъпило през срока на застрахователното покритие, с външен
на застрахования произход и против неговата воля, което причинява на
застрахования телесно увреждани (открито или вътрешно нараняване, счупване или
спукване на кост, изкълчване на става, скъсване или разтягане на сухожилие или
мускул, обгаряне или измръзване на телесна повърхност, отравяне, задушаване или
удавяне и др.)
Застрахованото лице М.П.Г. е починало на 10.12.2015
г., от исхемичен мозъчен инсулт в ДСМА, видно от представеното медицинско
свидетелство за смърт.
Във връзка с оспорването направено от ответника, че
настъпилата смърт на застрахованото лице, не е в резултат на покрит риск от
застраховката, освен представената медицинска документация, са ползвани
специални знания на вещо лице – лекар, чието заключение като компетентно дадено
и неоспорено от страните, съдът изцяло кредитира. От заключението се
установява, че посочената в медицинските документи основна причина за смъртта
на М.П. е исхемичен инсулт в басейна на дясна мозъчна артерия, като основни
състояния довели до причина за смъртта са мозъчносъдовата болест,
хипертоничната болест на сърцето, исхемичната болест. Всички описани в
медицинската документация заболявания са с хроничен, прогресиращ ход и налагат
провеждане на системно консервативно лечение. След установяване на всяко едно
от тях се налага провеждане на лечение, което обичайно е до живот. Вещото лице
подробно е обяснило характера на всяко едно от диагностицираните заболявавния и
хода на неговото протичане.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице посочи,
че всички
сърдечни заболявания, които са установени при П. рано или късно могат да
доведат до обостряне на съществуваща мозъчно съдова болест и в резултат на
което да доведат до развитието на
исхемичен инсулт. Исхемичният инсулт се развива на базата на сериозна
атеросклероза по мозъчните съдове, което води до натрупване на атероматозни
маси и запушване на съответния съд, с последващо развитие на исхемия или
нарушено кръвоснабдяване на този участък от
мозъка, което в последствие води до развитието на мозъчна некроза.
Всички заболявания са с хроничен, прогресивен ход и следват едно след друго
така, че между основните заболявания - атеросклерозата, исхемичната болест на
сърцето, предсъдното мъждене, предсърдното трептене, хипертонията и развития в
последствие инсулт е налице пряка причинно следствена връзка.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл. 242, ал. 1 от КЗ (отм.), когато
застраховка "Живот" или "Злополука" е била сключена в полза
на кредитор за обезпечение на задължение на физическо лице, то има право на иск
срещу застрахователя и когато не е било страна по застрахователния договор и е
платило задължението при настъпило застрахователно събитие. Това право има и
всяко трето лице, което на законно основание е платило задължението.
Разпоредбата на чл. 242, ал. 1, изр. 2 от КЗ (отм.) урежда специален случай на
суброгация като разширява кръга на лицата, срещу които е допустима суброгацията
и установява правото на кредитополучателя или на всяко трето лице, платило на
законно основание задължението, да встъпи в правата на кредитора - банката,
срещу застрахователя по сключен договор за застраховка "Живот" за
обезпечаване на задължение. Съгласно ал. 2 от същият текст, при заявена
претенция от правоимащите по ал. 1, застрахователят може да прави всички
възражения, произтичащи от застрахователния договор. Правото да претендира
пряко заплащане на застрахователно обезщетение има застрахованият или неговия
наследник, когато вече е заплатил дължимите към кредитора суми и то при
хипотеза на настъпило застрахователно събитие и осъществен застрахователен
риск. В Кодекса за застраховане не е уредено право на пряк иск на застрахования
кредитополучател или неговите наследници по застраховка "Живот" срещу
застрахователя преди плащане на задължението към банката, нито иск на
кредитополучателя, респективно неговите наследници срещу застрахователя за заплащане
на застрахователната сума в полза на банката. /Решение № 138/05,01,2015 г., ТК,
ІІ ТО на ВКС по т.д.№ 1727/2014 г. постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.
Установи се в процесния
случай, че наследодателят на ищеца М.П. е била застрахована по договор за
индивидуална застраховка "Сигурност за всеки" с номер на полица 1000000491981.
Съдът намира, че е застрахована неплатежоспособността на кредитополучателя,
доколкото в застрахователната полица изрично е посочено, че застрахованата е
кредитополучател, като е цитирана посочената в договора за потребителски кредит
разплащателна сметка № ***.
Спорно между страните е, дали
смъртта на М.П. представлява покрит риск по сключения между Групама
животозастраховане ЕАД и М.П. договор за индивидуална застраховка
"Сигурност за всеки" с номер на полица 1000000491981, доколкото по
чл. 242 от КЗ (отм.) следва да е налице застраховка "Живот" или
"Злополука", която да е била сключена в полза на кредитор за
обезпечение на задължение на физическо лице и дали е налице основание за
ангажиране отговорността на застрахователя, т.е. налице ли е изключен
застрахователен риск по отношение на ответника, даващи му основание да откаже
заплащането на застрахователно обезщетение.
От заключението по
проведената Съдебно-медицинска експертиза се установява по безспорен и
категоричен начин, че причина за смъртта на М.П. е исхемичен мозъчен инсулт,
дължащ се на предхождаща мозъчносъдова болест, хипертонична болест на сърцето и
исхемична болест. Горното налага извода,
че смъртта на застрахования не е настъпила вследствие претърпяна злополука, т.е
на покрит от застраховката риск.
Основателността на предявения осъдителен иск с правна
квалификация чл. 238, ал. 1 от КЗ /отм./ се предпоставя от реализирането в
обективната действителност на следните юридически факти: съществуването на
действително застрахователно правоотношение, по силата на което ответникът има
задължението да изплати застрахователна сума; настъпването на застрахователно
събитие като последица от покрит по застраховката риск в срока на
застрахователното покритие; качеството на ищцовата страна на лице, което има
право да получи застрахователната сума (застрахован или трето ползващо се лице
по застрахователния договор). В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване настъпването на посочените юридически факти. В
процесния случай съдът намира, че с представените и обсъдени по-горе
доказателства ищецът не успя да докаже основателността на предявения от него
иск, досежно настъпването на застрахователно събитие като последица от покрит
по застраховката риск в срока на застрахователното покритие. Установи се по
безспорен начин, че причина за смъртта на застраховането лице не е злополука,
какъвто риск застраховката покрива, а е исхемичен мозъчен инсулн в ДСМА, което
събитие не попада в кръга на тези за които отговаря застрахователя. Искът като
неоснователен и недоказан подлежи на отхвърляне.
По
разноските:
Съгласно разрешението възприетото в т.12 на ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът който разглежда иска по чл.
415, ал. 1 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските направени
и в заповедното производство съобразно изхода на спора. В случая ответникът
дължи сторените в заповедното производство разноски в размер на 143,65 лв. –
държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на производството и направеното искане
от ищеца за присъждане на съдебни разноски, ще следва на ответника да бъде
възложено заплащането им в размер на 388,30 лв. (188,30 лв. – държавна такса;
200,00 лв. – възнаграждание на вещото лице по ССчЕ) и 100,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, определеното на основание чл. 78, ал. 8, във вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния
интерес.
С оглед изхода на производството по обратния иск и
направеното искане от ответника за присъждане на съдебни разноски, ще следва на
ищеца да бъде възложено заплащането им в размер 350,00 лв. – възнаграждание на
вещото лице по СМЕ и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, определеното
на основание чл. 78, ал. 8, във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед фактическата и
правна сложност на делото и материалния интерес.
Воден от горното, Каварненският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.П.П., ЕГН **********,
с адрес ***, наличието на задължение към "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Московска"
№ 19, по заповед за изпълнение на парично задължение № 286/25.09.2018 г,
издадена по ч.гр.д.№ 642/2018 г. по описа на РС Каварна за следните суми: 5519,80
лева – дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 11.06.2015
г., сключен между "Банка ДСК" ЕАД и наследодателя на ответника – М.П.,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението
-03.09.2018 г. до окончателното плащане; 1383,88 лв. – договорна (редовна)
лихва за периода 08.12.2015 г. – 03.09.2018 г.; 133,69 лв. – лихвена надбавка
за забава за периода 08.01.2016 г. – 03.09.2018 г.; 145,00 лв. – дължими такси
и разноски.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.П.П., ЕГН **********, с адрес
***, срещу „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 47А, обратния иск с правно основание чл. 238, ал. 1
от КЗ /отм./, за осъждане на ответника
да заплати на „Банка ДСК” ЕАД сума в размер на 7182,37 лв., представляваща:
5 519,80 лв. – главница, ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на заявлението – 03.09.2018 г. до окончателното
плащане; 1 383,88 лева – договорна (редовна) лихва за периода 08.12.2015
г. – 03.09.2018 г.; 133,60 лв. – лихвена надбавка за забава за периода
08.01.2016 г. – 03.09.2018 г.; 145 лева – дължими такси и разноски по кредита.
ОСЪЖДА Г.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул."Московска" № 19 сторените по ч.гр.д. № 642/2018 г. по описа
на КРС разноски в размер на 143,65 лв. – държавна такса и 50,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на "Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул."Московска" № 19, сторените по делото разноски в размер
на 388,30 лв. и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати
на „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 47А, сторените по делото
разноски в размер на 350,00 лв. и 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………