№ 8618
гр. /.../, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110104826 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ.
Производството е образувано по искова молба с вх. №
16647/31.01.2022 г., с която „/..../“ АД, ЕИК: /.../ е предявило срещу ЗД „/.../“
АД, ЕИК: /.../ осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за
осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1206,06
лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на
МПС” застрахователно обезщетение и разноските по определянето му за
щетите по лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../,
настъпили в резултат от настъпило на 02.09.2021 г. застрахователно събитие,
реализирано на път III-866 при км. 120. в посока юг-север, поради виновно и
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел“ „Астра“ с рег.
№ /.../, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е била
застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на
процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на предявяване на иска /28.01.2022 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор
за имуществена застраховка „Каско на МПС” е настъпило застрахователно
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на
1
застрахования при ищеца автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. №
/.../. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана преписка по
щета № *********, като увреденият автомобил бил прегледан от експерти,
описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП и
същите били отстранени за сметка на ищцовото дружество в доверен сервиз
на застрахователя. Сочи, че за отстраняване на щетите по увреденото МПС в
резултат на процесното ПТП, е заплатил сумата от 1191,06 лева, както и че
ликвидационните разноски по обработване на щетата били в размер на 15,00
лева. Поддържа, че вредите по автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с
рег. № /.../, застрахован при ищцовото дружество, са причинени от водача на
лек автомобил „Опел“ „Астра“ с рег. № /.../, за който била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество към датата на реализиране на процесния пътен инцидент.
Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати сума в общ размер
от 1206, 06 лева /с включени 15,00 лева ликвидационни разноски/, но
ответникът отказал да извърши плащане с писмо вх. №
310В034019/29.10.2021 г.
Предвид горното, моли, за постановяване на решение, с което
ответникът ЗД „/.../“ АД да бъде осъден да заплати в полза на „/..../“ АД
сумата от 1206,06 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско на МПС” застрахователно обезщетение и разноските по
определянето му за щетите по лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с
рег. № /.../, настъпили в резултат от настъпило на 02.09.2021 г.
застрахователно събитие, реализирано на път III-866 при км. 120. в посока
юг-север, поради виновно и противоправно поведение на водача на лек
автомобил „Опел“ „Астра“ с рег. № /.../, чиято „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е била застрахована при ответното дружество към датата на
реализиране на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска /28.01.2022 г./ до окончателното й
изплащане. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище за
недопустимост и неоснователност на предявения иск. Ответникът твърди, че
искът е недопустим, тъй като автомобилът, който се твърди, че е управляван
от делинквента, бил МПС на особен режим по смисъла на чл. 562, ал. 1 КЗ и
2
нямало данни претенцията да е била завеждана пред Гаранционния фонд по
реда на чл. 562, ал. 5 КЗ. По съществото на спора се оспорва заявения в
исковата молба механизъм на реализиране на процесното ПТП като са
изложени твърдения, че не е осъществен деликт от страна на водача на лек
автомобил „Опел“ „Астра“ с рег. № /.../, за който се твърди, че е застрахован
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.
Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение с възражения, че
действителният размер на вредите е по-нисък. Излагат се съображения, че
автомобилът не е следвало да бъде ремонтиран с оригинални, а с авточасти от
алтернативни доставчици, както и че част от ремонтно-възстановителните
дейности не са били необходими, тъй като така били отстранени вреди, които
са настъпили преди процесното ПТП.
Моли се за прекратяване на настоящото производсотво, поради
недопустимостта на предявения иск. Алтернативно, за отхвърляне на
заявената с исковата молба осъдителна претенция. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 1206,06 лева,
представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на
МПС” застрахователно обезщетение и разноските по определянето му за
щетите по лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../,
настъпили в резултат от настъпило на 02.09.2021 г. застрахователно събитие,
реализирано на път III-866 при км. 120. в посока юг-север, поради виновно и
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел“ „Астра“ с рег.
№ /.../, чиято „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е била
застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на
процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на предявяване на иска /28.01.2022 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение възражението на ответника за недопустимост на
предявения иск, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 562, ал. 5 КЗ не намира приложение в процесния случай.
Правната норма, регламентирана в чл. 562, ал. 5 КЗ, урежда и гарантира
3
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу Гаранционния фонд, когато
деликтната отговорност на виновния причинител на вредоносния резултат,
водач на МПС на особен режим, е била обезпечена чрез сключване на договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с
определен застраховател. С оглед на особената социална функция на това
застраховане - да се даде възможност на всяко пострадало лице да предяви т.
нар. застрахователна претенция към съответния застраховател, законодателят
е уредил специална обезпечително-гаранционна отговорност на
Гаранционния фонд - при неразкриване на действителния застраховател
Гаранционният фонд именно да заплати дължимите заместващи и
компенсаторни обезщетения за причинените на пострадалите неимуществени
и имуществени вреди, а след като те бъдат удовлетворени, той притежава
право на регрес срещу застрахователя по договор за "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, обезпечаващ деликтната отговорност на
застрахования виновен водач на МПС - в този смисъл е разпоредбата на чл.
562, ал. 5, изр. 2 и 3 КЗ. В конкретния случай, в исковата молба се излагат
твърдения, че застраховател по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите на водачите, управляващи правомерно лек
автомобил „Опел“ „Астра“ с рег. № /.../, е именно ответното дружество.
Нормата на чл. 562, ал. 5 КЗ има за цел да улесни пострадалите лица в
получаването на обезщетение, тъй като се предполага, че при ПТП с МПС на
особен режим не може да се установи веднага кой е застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като при разкриване на
информация за моторни превозни средства на особен режим пред трети лица,
в това число при проверка за сключена застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите на интернет страницата на Гаранционния
фонд, тези превозни средства се посочват като незастраховани. В настоящия
случай не е предявен пряк иск на увреденото лице срещу Гаранционния фонд,
а регресна претенция на застраховател по имуществена застраховка, който
твърди, че ответникът е застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на водачите, управляващи
правомерно лек автомобил „Опел“ „Астра“ с рег. № /.../ – тоест, не се сочи
застрахователят да е неизвестен. При тези твърдения следва да се приеме, че е
предявен иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ, а не чл. 562, ал. 5
4
КЗ, поради което е въпрос по основателност, а не допустимост, дали
ответникът в действителност е застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на водачите, управляващи
правомерно лек автомобил „Опел“ „Астра“ с рег. № /.../, за който в исковата
молба се твърди да е управляван от делинквента.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу
лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно
разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените
обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
По делото е представена и приобщена към доказателствения материал
застрахователна полица № 0312210340011605 по сключена застраховка
„Каско на МПС“ между /..../ АД и собственика на лек автомобил „Мерцедес“
„МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../, със срок на застрахователно покритие
12.05.2021 г. – 11.05.2022 г., от която се установява в производството, че лек
автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../ е бил застрахован при
ищеца по застраховка „Каско на МПС“ към датата на настъпване на
процесното застрахователно събитие /02.09.2021 г./.
Видно от отбелязванията, извършени в Протокол за ПТП № 1723221 от
02.09.2021 г., съставен от младши автоконтрольор при РУ – Стамболийски,
ОДМВР – Пловдив, гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил Опел Астра, рег. № /.../, включително на водача К.
М., е била застрахована от ответното дружество ЗД /.../ АД по силата на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
полица № УРИ 5785 ОПН-46, сключена на 04.06.2021 г., т.е. със срок на
застрахователно покритие, който обхваща и датата на реализиране на
5
процесното проишествие /02.09.2021 г./. Протоколът за ПТП, в частта
отразяваща констатациите на длъжностното лице относно представените от
водачите документи, включително застрахователни полици по сключени
задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
представлява официален документ с материална доказателствена сила
относно извършените пред длъжностното лице изявления и действия (арг. чл.
179, ал. 1 ГПК). Длъжностното лице е посетило мястото на реализиране на
проишествието, проверило е документите на водачите на пътните превозни
средства, участвали в пътния инцидент и е констатирало, че и за двете
участващи в проишествието моторни превозни средства, са сключени
задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
както следва: в /..../ АД за лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег.
№ /.../ – по застрахователна полица № BG/08/12100130677; в ЗД /.../ АД за лек
автомобил Опел Астра, рег. № /.../ – по застрахователна полица № УРИ 5785
ОПН-46, сключена на 04.06.2021 г.
От гореизложеното се налага извод, че към датата на реализиране на
процесното събитие /02.09.2021 г./ гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил Опел Астра, рег. № /.../,
включително на водача К. М., е била застрахована при ответното дружество
ЗД /.../ АД.
От представеното и приобщено към доказателствения материал по
делото платежно нареждане от дата 29.09.2021 г. се установява, че на същата
дата ищцовото дружество е заплатило в полза на Дженералс Ауто ЕООД
/дружеството извършило ремонта на застрахования при ищеца лек автомобил
„Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../ / сумата от 1191,06 лева,
представляваща стойността на извършения ремонт на лек автомобил
„Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника се установява от
събраните по делото доказателства, в това число Протокол за ПТП №
1723221/02.09.2021 г., документите съдържащи се в АНП, образувана въз
основа на Протокол за ПТП № 1723221/02.09.2021 г. /Акт за установяване на
административно нарушение № 797, издаден на 02.09.2021 г. на К. М. Ш.;
Наказателно постановление № 21-0333-000797 от 13.09.2021 г., издадено на
6
К. М. Ш./, заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и
неоспорена от страните по делото съдебна автотехническа експертиза, както и
показанията на свидетелите К. М. /водач на лек автомобил Опел Астра, рег. №
/...// и К. М. /водач на лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. №
/...//, от които се установява следния механизъм на реализиране на процесното
ПТП: на 02.09.2021 г., около 16:40 часа, лек автомобил Опел Астра, рег. №
/.../ се движи по път III-866, с посока юг-север и при километър 120, поради
недостатъчен контрол над превозното средство, водачът навлиза в лентата за
насрещно движение, където реализира ПТП с насрещно движещия се и
извършващ маневра за обратен завой, лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-
матик“ с рег. № /.../
По отношение механизма на реализиране на процесното ПТП,
събраните по делото писмени и гласни доказателства са безпротиворечиви и
еднопосочни. Безпротиворечиви са показанията на разпитания по делото
свидетел, а именно К. М. /водач на лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-
матик“ с рег. № /...//. В показанията си пред съда свидетелят изрично заяви, че
в началото на месец септември 2021 г. е участвал в ПТП по пътя за гр.
Стамболийски. Посочва, че пътувал от гр. Пещера с посока на движение към
гр. Стамболийски, като зад него се движил лек автомобил Опел Астра – бял.
Заявява, че при извършването на маневрата, която сигнализирал с ляв мигач,
и в платното за насрещно движение, настъпил удар между управлявания от
него автомобил - „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../ и движещия се
зад него лек автомобил „Опел Астра“. Изрично заявява, че ударът настъпил в
лентата за насрещно движение, като за лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-
матик“ с рег. № /.../ ударът настъпил в лявата задна част на същия /лява задна
гума, калник, броня и т.н./, а за лек автомобил „Опел Астра“, ударът настъпил
в предната част на автомобила.
Показанията на свидетеля М. са ясни, последователни,
безпротиворечиви и пресъздават негови лични възприятия за начина и
причината за реализиране на процесното ПТП, като същевременно се
подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал, в това
число Протокол за ПТП № 1723221/02.09.2021 г., документите съдържащи се
в АНП, образувана въз основа на Протокол за ПТП № 1723221/02.09.2021 г.
/Акт за установяване на административно нарушение № 797, издаден на
02.09.2021 г. на К. М. Ш.; Наказателно постановление № 21-0333-000797 от
7
13.09.2021 г., издадено на К. М. Ш./ и заключението на вещото лице по
допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните по делото съдебна
автотехническа експертиза. Действително в показанията си пред съда
свидетелят М. заяви, че преди реализиране на проишествието, движещият се
пред него лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../ се
изнесъл вдясно на платното за движение /в банкета/, при което свидетелят М.,
управляващ лек автомобил Опел Астра, рег. № /.../ се опитал да го заобиколи
от лявата страна, при което водачът на лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-
матик“ с рег. № /.../ предприел маневра за обратен завой и между двете
моторни превозни средства настъпил удар. Същевременно, обаче, съдът
намира, че не следва да кредитира показанията на свидетеля М. в тази им
част, доколкото не само не се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал, но и напълно се опровергават от същия, в частта
относно обстоятелствата, довели до реализиране на процесния пътен
инцидент. В тази връзка, следва да се посочи, че безспорно се установява в
производството, че ударът между лек автомобил - „Мерцедес“ „МЛ 320 4-
матик“ с рег. № /.../ и лек автомобил Опел Астра, рег. № /.../ е настъпил в
лентата за насрещно движение и то в задната лява част на лек автомобил -
„Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../. Следователно физически
невъзможно е проишествието да е реализирано по начина посочен от
свидетелят М., тъй като ако се приеме, че лек автомобил - „Мерцедес“ „МЛ
320 4-матик“ с рег. № /.../ се е движил плътно вдясно по посоката си на
движение и дори в банкета извън пътното платно, то житейски и физически
невъзможно е, при заобикалянето му от страна на лек автомобил Опел Астра,
рег. № /.../ и едновременно с това предприета от водача на лек автомобил -
„Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../ маневра за обратен завой, ударът
между двете МПС-та да настъпи изцяло в платното за насрещно движение и
то в задната лява част на лек автомобил - „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с
рег. № /.../ /при заявения от водачът на лек автомобил Опел Астра, рег. № /.../
механизъм на реализиране на процесното ПТП, ударът следваше да е
настъпил в предната лява част или шофьорска врата на лек автомобил -
„Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../ и то или в платното за движение,
в което автомобилите са се движили преди удара или на границата между
това платно за движение и платното за насрещно движение/. Допълнително
следва да се посочи, че свидетелят М. не е обжалвал съставените му във
8
връзка с процесното ПТП Акт за установяване на административно
нарушение № 797, издаден на 02.09.2021 г. на К. М. Ш. и Наказателно
постановление № 21-0333-000797 от 13.09.2021 г., в който е отразен
механизъм на реализиране на процесното проишествие коренно различен от
заявения от свидетеля М., респективно аналогичен на пресъздадения от
свидетеля М., от което може да се направи извод, че свидетелят М. не е имал
възражения по отношение начина и механизма на реализиране на процесното
проишествие.
Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните в производството съдебна
автотехническа експертиза, се установява по делото, че причина за
реализиране на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил
Опел Астра, рег. № /.../, който поради недостатъчен контрол над
управляваното от него превозно средство, навлиза в лентата за насрещно
движение, където реализира ПТП с насрещно движещия се и извършващ
маневра обратен завой, лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. №
/.../.
Следователно, от събраните по делото и обсъдени по-горе
доказателства се установява в производството, че причина за реализиране на
произшествието, е именно поведението на водача на лек автомобил Опел
Астра, рег. № /.../, който поради недостатъчен контрол над управляваното от
него превозно средство, навлиза в лентата за насрещно движение, където
реализира ПТП с насрещно движещия се и извършващ маневра обратен
завой, лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../.
Предвид гореизложеното и съобразявайки събраните по делото
доказателства, в това число Протокол за ПТП № 1723221/02.09.2021 г.,
документите съдържащи се в АНП, образувана въз основа на Протокол за
ПТП № 1723221/02.09.2021 г. /Акт за установяване на административно
нарушение № 797, издаден на 02.09.2021 г. на К. М. Ш.; Наказателно
постановление № 21-0333-000797 от 13.09.2021 г., издадено на К. М. Ш./,
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена
от страните по делото съдебна автотехническа експертиза, както и
показанията на свидетелите К. М. /водач на лек автомобил Опел Астра, рег. №
/...// и К. М. /водач на лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. №
9
/...//, съдът намира, че са установени по делото, при условията на пълно и
главно доказване, настъпването на процесното ПТП, неговият механизъм,
участието на лицето, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника и вината на същото за настъпване на процесното ПТП от 02.09.2021
г.
Спорно е между страните, дали всички описани в опис-заключението
на ищеца щети по лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../
са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП от 02.09.2021 г. Спорно е
и дали изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение е завишено по
размер и дали отговоря на размера необходим за възстановяване на щетите,
причинени по лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../ в
резултат на процесното ПТП.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и
приета по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че от техническа гледна точка е налице съответствие,
респективно причинно-следствена връзка между описаните от ищеца щети по
МПС - лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../ и
процесното ПТП.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че
застрахователното събитие, предмет на настоящото производство, е
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на МПС, като в причинна връзка с него са
настъпили описаните от застрахователя по имуществена отговорност вреди на
застрахования при него лек автомобил. Следователно, ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване
на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия
обезщетение.
Относно действителният размер на настъпилата вреда:
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета
по делото съдебна автотехническа експертиза се установява в
производството, че срокът на експлоатация на лек автомобил „Мерцедес“
„МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../, към датата на процесното събитие /02.09.2021
10
г./ е 13 години 10 месеца и 3 дни, считано от датата на първоначалната му
регистрация, както и че стойността необходима за възстановяване на щетите,
причинени на процесния лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег.
№ /.../, определена на база средни пазарни цени /към датата на ПТП/ е в
размер на 1517,88 лева. Установява се още, че обичайните разноски за
ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер на 15,00 лева.
Установява се също, че стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /.../, изчислена на база
средни пазарни цени с алтернативни части към датата на ПТП е 1656,84 лева,
като в проведеното на 30.05.2022 г. открито съдебно заседание по делото,
вещото лице поясни, че при ремонта и възстановяването на процесното МПС
/лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с рег. № /...// са използвани
части, които са с много ниска стойност, като във всички алтернативни
доставчици стойността на детайлите е по-висока, поради което и стойността
на алтернативни доставчици, която включва разглеждането и на други
източници, освен фактурираната стойност, се явява по-висока.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника
застрахователно обезщетение следва да се има предвид на първо място
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане
по договорена застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна
практика /включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде
определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава
действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при частична
увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му
стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2
КЗ определя възстановителната застрахователна стойност като стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
11
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната
вследствие застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото имущество,
определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност (вж. Решение
№ 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О., ВКС, Решение № 6 от
02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС). Същевременно, по
становище на настоящия съдебен състав, деликтната отговорност е насочена
към обезщетяване на негативния интерес (увреденото лице да бъде поставено
в състоянието преди деликта), но за постигане на тази цел на увреденото лице
не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени
(вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се характеризират с по-
ниско качество и различна техническа характеристика от новите материали, а
и в някои случаи влагането им би било невъзможно предвид спецификата на
увредената част. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът, респ. застрахователят на
гражданската му отговорност, понесе и отговорността за влагането на нови
части при отстраняване на щетите.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено по делото, че действителната стойност на вредата по средни
пазарни цени е в размер на 1517,88 лева, като към тази сума следва да се
прибавят 15,00 лева ликвидационни разноски по щетата.
Ето защо, общият размер на регресното вземане на ищеца възлиза на
1532,88 лева. Доколкото от ищеца се претендира сума в по-малък размер, а
именно 1206,06 лева, то предявеният иск с правно основание чл. 411, ал. 1,
изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан за пълния предявен размер.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 411,
ал. 1, изр. 2 КЗ се явява основателен и доказан до пълния предявен размер от
1206,06 лева, респективно следва да бъде уважен, като ответното дружество
бъде осъдено да заплати в полза на ищеца горепосочената сума, ведно със
законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
12
окончателното изплащане на сумата.
По отношение разпределението на отговорността за разноски в
настоящото производство:
Предвид изхода на спора право на разноски в настоящото производство
има ищецът.
От името на ищцовото дружество се претендират разноски в
настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 50,00 лева,
за заплатен депозит за вещо лице в размер на 300,00 лева, за депозит за
свидетел при режим на призоваване в размер на 150,00 лева, както и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100,00
лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „/.../“
АД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /.../, бул. /.../ № 87,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца „/..../“ АД, ЕИК: /.../, със
седалище и адрес на управление гр. /.../, бул. „/.../” № 68, сумата от 600,00
лева, представляваща разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „/.../“ АД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, бул. /.../ № 87 да заплати на „/..../“ АД, ЕИК: /.../, със седалище и адрес
на управление гр. /.../, бул. „/.../” № 68, на основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ
сумата от 1206,06 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по
застраховка „Каско на МПС” застрахователно обезщетение и разноските по
определянето му за щетите по лек автомобил „Мерцедес“ „МЛ 320 4-матик“ с
рег. № /.../, настъпили в резултат от настъпило на 02.09.2021 г.
застрахователно събитие, реализирано на път III-866 при км. 120. в посока
юг-север, поради виновно и противоправно поведение на водача на лек
автомобил „Опел“ „Астра“ с рег. № /.../, чиято „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е била застрахована при ответното дружество към датата на
реализиране на процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска /28.01.2022 г./ до окончателното й
изплащане.
13
ОСЪЖДА ЗД „/.../“ АД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. /.../, бул. /.../ № 87 да заплати на „/..../“ АД, ЕИК: /.../, със седалище и адрес
на управление гр. /.../, бул. „/.../” № 68, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 600,00 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
4826/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14