№ 36
гр. Варна, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20213000500194 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на КПКОНПИ, гр.
София /по-нататък само Комисията/, представлявана от надлежно
упълномощен от председателя инспектор в ТД, гр. Варна, срещу решение №
260025/24.02.21г. по гр.д. № 56/20г. на ОС-Търговище, с което са отхвърлени
исковете на Комисията за отнемане в полза на държавата от ответниците М.
Д. Т. и П. Н. Т. и двамата от гр. Търговище, на незаконно придобито
имущество на стойност от 93 690.70 лв., на осн. чл. 153, ал. 1 от ЗПКОНПИ,
както следва:
1. От М. Д. Т. - сумата в размер на 13 000 лв. представляваща
равностойността на имотна облага от извършеното престъпление; сумата в
размер на 2 486.14 лв., представляваща вноски по разплащателна сметка №
8600158 в „Банка ДСК“ ЕАД; сумата в размер на 33 000 лв., представляваща
вноски по разплащателна сметка № 8600158 в „Банка ДСК“ ЕАД от трети
лица; сумата в размер на 3 600 лв. представляваща вноски по кредитна карта с
№ 4333250973879233 от „ОББ“ АД; сумата в размер на 70 лв.,
представляваща вноски по сметка IBAN BG 76 BPBI 7942 1075 4415 01 BGN
в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; сумата в размер на 9 834.70 лв.,
1
представляваща вноски по сметка IBAN BG 76 BPBI 7942 1075 4415 01 BGN
в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от трети лица; сумата в размер на 1 200 лв.,
представляваща вноски по сметка IBAN BG 38 BPBI 7942 4075 4415 01 BGN
в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; сумата в размер на 1 500 лв.,
представляваща вноски по сметка IBAN BG 38 BPBI 7942 4075 4415 01 BGN
в „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД от трети лица; сумата в размер на 5 500.67 лв.
представляваща вноски по Кредитна карта 5411 ********* 03 0 в
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; сумата в размер на 2 482.47 лв.
представляваща вноски по Кредитна карта 5411 ********* 04 8 в
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД; сумата в размер на 7 285.92 лв.
представляваща вноски по Договор за кредит PLUS-01499062 от 19.07.2010г.
предоставен от „БНП Париба Пърсънъл файненсинг“ ЕАД; сумата в размер
на 5 000 лв., представляваща предоставен заем от М.Т. на Дансер Сабриев;
2. От П. Н. Т. - сумата в размер на 1 500 лв., представляваща вноски
по Разплащателна сметка № 16955630 в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр П. Н. Т.;
сумата в размер на 4 374.98 лв., представляваща погасителни вноски по
кредит отпуснат по Разплащателна сметка № 16955630 в „Банка ДСК“ ЕАД и
сумата в размер на 2 855.82 лв., представляваща вноски по Разплащателна
сметка № 16955630 в „Банка ДСК“ ЕАД.
Счита се, че решението е неправилно и необосновано и се претендира
неговата отмяна и уважаване на предявените искове за отнемане на незаконно
придобито имущество. Поддържа се, че материалният закон е бил приложен
неправилно. Излагат се съображения относно съдържанието на понятията в
приложимия ЗПКОНПИ, отнасящи се до основателността на предявените
искове – „значително несъответствие“, „имущество“, „нетен доход“.
Поддържа се, че законът изисква съпоставяне на имуществото като
съвкупност за целия проверяван период с размера на нетния доход. Счита се,
че възприетото от първоинстанционния съд тълкуване на закона води до
неравнопоставеност на проверяваните лица, тъй като тези, които са
съхранили /вкл. и чрез трансформации/ незаконно придобито имущество, то
ще им бъде отнето, а други – които са се разпоредили с имуществото, няма да
бъдат засегнати от гражданската конфискация. В тази връзка се оспорва
извода на съда, че наличното в края на проверявания период имущество на
ответниците възлиза на стойност малко над 6 000 лв. Няма и регламентирано
2
задължение на Комисията да установява имуществото, налично към началото
на проверявания период, да го остойностява и да го съпоставя с това, което е
налично към крайната дата на проверявания период. Поддържа се, че законът
изисква от Комисията да установи имуществото, придобито в рамките на
проверявания период, съобразявайки евентуално настъпили трансформации
или отчуждавания през този период на имущество, придобито преди
началната дата на проверявания период (за което следва да се приеме, че има
законен източник на средства). Счита се, че на отнемане подлежат и
паричните средства, преминали през банковите сметки на ответниците, дори
и същите да не са налични. Разглежда се характера на парите като платежно
средство (налично или безналично) и като средство за натрупване на
богатства, поради което те представляват имущество по см. на § 1, т. 4 от ДР
на ЗПКОНПИ, което подлежи на отнемане в полза на държавата, ако са
придобити незаконно. Когато имуществото липсва или е отчуждено, то на
осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ се отнема неговата равностойност, което е
приложимо и към заместимите, но непотребими движими вещи, какви са
парите. Приетото от ВКС в обратния смисъл не е задължително за
съдилищата от долните инстанции и в тази връзка се цитират съдебни актове
на настоящия съд. Поддържа се, че приложимият закон изисква наличието на
значително несъответствие между придобитото имущество за целия
проверяван период (отчитайки и настъпилите трансформации) и нетния доход
за този период, което означава, че не се изисква разлика между две
положителни величини. Това тълкуване на съдържанието на правните
понятия съответства и на целта на закона – да се преодолеят последиците от
неоправданото (необясненото чрез законните източници) забогатяване за
сметка на други лица или обществото като цяло. Предвид конкретно
установените по делото факти (за получени от ответниците през
проверявания период законни доходи, приходи и източници на финансиране в
размер на 100 891.85 лв., направени обичайни и извънредни разходи в размер
на 154 241.99 лв., нетен доход в отрицателна величина от минус 53 350.14лв.,
която прибавена към придобитото имущество от 124 501.19лв. сочи на
несъответствие в размер на 177 851.33 лв., което е значително по см. на § 1, т.
3 от ДР на ЗПКОНПИП), както и поради всичко изложено и по-горе,
Комисията поддържа, че предявените искове за отнемане на незаконно
придобитото от ответниците имущество (вкл. и равностойността на
3
неналичното такова) са основателни. Претендира се присъждане и на
направените от Комисията разноски за двете инстанции. В с.з. въззивната
жалба се поддържа чрез процесуален представител.
С депозирани в указания срок писмени бележки Комисията чрез
процесуален представител се позовава на Решение № 29/12.04.21г. по гр.д. №
1021/19г. на ІІІ г.о. на ВКС, в което се застъпва становището, че следва да се
вземе предвид придобитото през целия проверяван период имущество, дори и
когато същото не е налично, защото подлежи на отнемане паричната му
равностойност, поради което следва да участва при изчисляването на
„значителното несъответствие“. Поддържа се и становището, че на осн. чл.
151 от ЗПКОНПИ на отнемане подлежи и равностойността на липсващите
парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за
които не е установен законен произход, независимо дали са били вложени по
банков влог или са останали нетрансформирани в друго имущество.
В предвидения срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещните страни М. Д. Т. и П. Н. Т., които не изразяват и становище по
делото.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.
За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на
подадената на 24.02.20г. /датата на пощенското клеймо/ искова молба от
КПКОНПИ, гр. София с искане за отнемане на имущество от М. Д. Т. и П. Н.
Т., за което се твърди, че е незаконно придобито през периода на извършената
проверка - от 17.10.2008г. до 17.10.2018г. Комисията е посочила, че въз
основа на постъпили на 05.10.18г. уведомления в ТД на КОНПИ-Варна,
изпратени съответно от РП-Разград /приложено е в т. ІІІ, л. 732/, касаещо
привличането на ответника като обвиняем по ДП № 296 ЗМ-139/17г. по описа
на РУ на МВР-Лозница за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК, и от РП-Нови пазар /приложено в т. І, л. 148/, касаещо
привличането на ответника като обвиняем по ДП № 81/18г. по описа на РУ на
МВР-Каолиново за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК
4
/престъпление, посочено в нормата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗПКОНПИ/, с
Протоколи № ТД 04ВА/УВ-14271/ 17.10.18г. и № ТД 04ВА/УВ-
14272/17.10.18г. на директора на ТД на КОНПИ-Варна / приложен в т. І, л.
166/, са били образувани проверки за установяване на несъответствие в
имуществото на Т.. С ново уведомление от РП-Русе, постъпило на 10.04.19г.,
Комисията е била уведомена, че ответникът М.Т. е бил привлечен в
качеството му на обвиняем по ДП № 2206/18г. по описа на ОД на МВР-Русе,
отново за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК. С Протокол от 09.09.19г.
инспектор при ТД на КПКОНПИ, гр. Варна е установила наличието на
образуваните по-горе проверки, поради което е присъединила материалите по
последното уведомление към материалите по образуваните вече проверки по
отношение на М.Т. /т. ІІІ, л. 749/. С решения № 2494/23.10.18г. и №
2495/23.10.18г. на КПКОНПИ /т. ІІІ, л. 750-791/ е образувано производство за
отнемане на незаконно придобито имущество, а искането за отнемане в полза
на държавата на имущество от ответниците е внесено в съда въз основа на
Решения № 367/19.02.20г. и № 368/19.02.20г. на КПКОНПИ / приложени в т.
І, л. 53-146/. Наведените в исковата молба твърдения са, че през периода на
проверката двамата ответници са били съпрузи, сключили граждански брак
на 14.10.2000г., от който имат родено едно дете – М., роден на 16.05.2001г.
Твърдяло се е, че в резултат от извършената проверка, за целия проверяван
период от 17.10.2008г. до 17.10.2018г. общият размер на доходите, приходите
или източници на финансиране на ответника Т. и на свързаните с него лица
/членовете на семейството му – съпруга и син, както и учреденото на
13.08.08г. ООД „СЪН СИСТЕМС“, гр. Търговище – контролирано от
ответника юридическо лице/, е 96 159.65 лв., общият размер на обичайните и
извънредни разходи е 154 366.57 лв., т.е. отрицателна разлика между приходи
и разходи в размер на 58 206.92 лв. (нетен доход в отрицателен размер), а
стойността на придобитото имущество възлиза на 117 565.79 лв., от които
придобити МПС в размер на 4 000 лв., за погасителни вноски по кредити и
кредитни карти – 33 379.63 лв.; за вноски по банкови сметки в размер на
5 276.14 лв.; вноски по банкови сметки от трети лица – 47 330.52 лв.;
предоставен и върнат заем в размер на 5 000 лв. и предмет на престъплението
по досъдебните производства – 22 579.50 лв. При това е посочено, че е налице
несъответствие в размер на 175 772.71 лв. в имуществото на проверяваното
лице, което е значително по смисъла чл. 107, ал. 2 от ЗПКОНПИ, във вр. с §1,
5
т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, т.е. над 150 000 лв., за което се предполага, че е
незаконно придобито, доколкото не е установен законен източник на
средства.
Отправеното до съда искане е било да се отнемат от ответника Т.: сума,
представляваща равностойността на имотната облага от извършеното
престъпление; суми, представляващи вноски по разплащателни сметки, по
кредитна карта, вноски от трети лица по банкови сметки, вноски по договор
за кредит и сума, представляваща предоставен заем на Дансер Сабриев; а от
ответницата Т. – суми, представляващи вноски по разплащателни сметки и
вноски по банков кредит, възлизащи на обща стойност от 93 690.70 лв.
В изпълнение на указанията на първоинстанционния съд, Комисията с
молба от 13.03.20г. е посочила, че към 17.10.08г. не е било установено
наличието на притежавани от ответниците недвижими имоти, МПС и
парични влогове. Към началната дата на проверявания период ответникът Т. е
имал наличности по разплащателна сметка № 8600158 в „Банка ДСК ЕАД в
размер на 313.42 лв. и по банкови сметки в „Юробанк България“ АД –
196.13лв., 776 лв., 214 лв., 100 лв. Ответницата Т. пък е имала наличност по
банковата си сметка в последната банка в размер на 298.02 лв. Ответникът е
притежавал 150 акции от емисията на Инвестиционно дружество „Надежда“
АД и 50 дружествени дяла на обща стойност от 2 500 лв., представляващи 50
% от капитала на „СЪН СИСТЕМС“ ООД. Към края на проверявания период
17.10.18г. Комисията, констатира, че ответниците не са придобивали
недвижими имоти през целия проверяван период; придобили са на 30.06.09г.
лек автомобил м. „Ланчия - Либра“ с рег. № Т4368КТ, който не се претендира
за отнемане, тъй като правата на държавата са погасени по давност; на
12.03.16г. са придобили л.а. „Ситроен С4“, рег. № Т7493ТН, който е придобит
с трудови възнаграждения и не се претендира за отнемане. По
разплащателните сметки на Т. към 17.10.18г. са установени наличности в
размер съответно на 73.68 лв., 1 439.86 лв., 194.51 лв., посочените по-горе
акции и дружествени дялове. Поддържа се, че стойността на имуществото в
проверявания период възлиза на 117 565.79 лв , тъй като е повторено
твърдението изложено и в исковата молба в т. 4 на л. 48, т. І на
първоинстанционното дело.
Ответниците не са депозирали отговор на исковата молба нито са
6
изразили становище по предявените против тях искове.
С оглед на установеното по-горе съдът приема, че приложимият закон
за преценка на допустимостта и основателността на предявения от Комисията
осъдителен иск, е ЗПКОНПИ, тъй като проверката и производството пред
Комисията, както и производството пред съда са образувани при действието
на този закон.
Исковото производство се явява допустимо с оглед на представените
писмени доказателства за надлежно сезиране на Комисията от прокуратурата
за привличането на ответника Т. като обвиняем в извършването на
престъпления, посочени в нормата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от ЗПКОНПИ, за
постановяването на надлежни актове за образуване на проверка за
установяване на незаконно придобито имущество, за образуване на
производство за отнемане на незаконно придобито имущество и за внасяне на
искане за отнемане на такова имущество от ответниците.
По приложението на ЗПКОНПИ е налице понастоящем противоречива
съдебна практика на ВКС по въпросите относно това:
- дали представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на
ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието,
съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от
проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както
и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за
което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в
случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания
период?, и
- подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната
равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и
сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество?
По тези въпроси е образувано и все още висящо т.д. № 4/2021г. на
ОСГК на ВКС. Настоящият състав намира, че следва да сподели по-новата и
преобладаваща съдебна практика, изразена в Решение № 97/18.05.18 г. по гр.
7
д. № 3224/17 г., IV ГО, Решение № 191/15.02.21 г. по гр. д. № 4768/19 г.,
Решение № 147/16.09.19 г., по гр. д. № 1998/18 г., Решение № 263/18.12.20 по
гр. д. № 1293/20 и др.,че незаконно придобито може да е само имуществото,
влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през
изследвания период, което е налично в края на този период , респективно че
значителното несъответствие е налице, когато разликата между стойността на
наличното имущество в края на периода и това в началото надхвърля
стойността, определена в закона. По втория въпрос съдът възприема трайно
застъпваното вече разрешение от ВКС, че не може да се отнеме
равностойността на имущество, което е преминало през патримониума на
проверяваното лице, т. е. не е в негово притежание в края на изследвания
период; „преминаването на блага през патримониума на ответниците, в т.ч. на
пари по банкови сметки, има правно значение само доколкото някои от тях са
останали в съответния патримониум в края на изследвания период /Решение
№ 97/18.05.18 г., по гр. д. № 3224/17 г., IV ГО, Решение № 200/14.02.19 г., по
гр. д. № 4143/17 г., Решение № 191/15.02.21 по гр. д. № 4768/19 г., Решение №
263/18.12.20 по гр. д. № 1293/20 г., ІV г.о. и др./.
Така по-специално в последното цитирано Решение № 263/18.12.20 по
гр. д. № 1293/20 г., ІV г.о. на ВКС е прието, че на „отнемане на основание
чл. 74, ал. 1 и 2 ЗОПДНПИ (отм.) подлежи налично имущество, което
съществува в патримониума на проверяваното или свързаните с него лица в
края изследвания период, към който момент може да бъде установено
съответно превишение и релевантното несъответствие. Само ако бъде
установено превишение и релевантно несъответствие, може да се
предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е
незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на
проверяваното лице не може да бъде отнето от него: ако имуществото се
намира у свързани лица, то се отнема от тях; а ако е отчуждено в полза на
трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото
имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; а ако
отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема
от „приобретателя“.
Постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания
от съответната банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи,
8
тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на
проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и
вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи.
Ако те са налице в края на изследвания период, те формират несъответствие и
подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки.
Разбира се, в тежест на ищеца е да докаже, какво имущество притежават
проверяваното или свързаните с него лица в края на изследвания период. Не е
в тежест на ответниците да доказват, че изтеглените суми или наредените
плащания са вложени в придобиването на друго имущество или погасяване
на задължения, както и че придобитото имущество е потребено, изоставено,
обезценено (в т.ч. повредено или изхабено), унищожено или погинало.
Наличното в края на изследвания период имущество е придобито
незаконно, ако неговата придобивна стойност превишава с повече от 150 000
лева сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицето в
началото на изследвания период и неговите доходи през същия период, след
приспадане на направените разходи за неговата и на семейството му
издръжка, като се вземат предвид непогасената част от задълженията, поети
за придобиване на имуществото, както и всички други факти и обстоятелства,
които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на
неговото придобиване. Цялото имущество, извън посоченото, е законно
придобито.
Ако в края на изследвания период лицето притежава незаконно
придобито имущество, но то или някаква част от него липсва (освен при
кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина) или е
отчуждена по противопоставим на държавата начин, отнема се неговата
равностойност към този момент.
Видно от изложеното паричните средства преминали по банкови
сметки, които не са налични в края на изследвания период не формират
превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради
което не подлежат на отнемане.
Предпоставка за отнемането по този закон е наличието на превишение и
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице в края на
проверявания период; като на отнемане подлежи имущество, а не доход
9
(доход може да бъде отнет само по наказателнопроцесуален ред)“.
В по-рано постановеното Решение № 97/18.05.18 г. по гр. д. № 3224/17
г., IV ГО е прието, че „притежавано имущество е придобито имущество,
което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е
отчуждено или изоставено нито е потребено, обезценено (в т.ч. повредено
или изхабено), унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което
е било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е
отчуждено, изоставено, потребено, обезценено (в т.ч. повредено или
изхабено), унищожено или погинало. Притежаваното имущество има
придобивна стойност, която показва какъв паричен ресурс е вложен за
неговото придобиване, както и стойност при отчуждаване, която показва
какъв паричен ресурс е получен при отчуждаването му (след приспадане на
разходите за подобрения)“. И още, „В § 1, т. 5 ДР на ЗОПДНПИ (отм.) е
посочено значението на понятието „нетни доходи“ - доходи, приходи или
източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и
извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му, от
което се вижда, че законодателят влага в това понятие значението на
„източници за увеличаване на имуществото“. Доколкото в обикновения говор
не се прави разлика между приход и доход, „брутен доход“ са приходите от
една дейност, а „нетен доход“ е превишението на приходите над разходите за
осъществяването на същата дейност - т. е. обогатяването от дейността.“
От така възприетото от ВКС разбиране на понятието „нетен доход“,
определено в ЗОПДНПИ /отм./, с идентична дефиниция и в § 1, т. 8 от ДР на
ЗПКОНПИ, следва да се приеме, че не може да има „нетен доход“ с
отрицателен размер, който следва да се „прибавя“ към установеното налично
имущество. Евентуална разлика с отрицателен знак, получена при
изваждането на размера на извършените обичайни и извънредни разходи,
извършени от проверяваното лице и членовете на семейството му, от
установените техни доходи, приходи или източници на финансиране, ще е
доказателство за неизяснен източник на средства за съществуването на
проверяваното лице и семейството му, но не представлява обогатяване, което
да е налично.
Изхождайки от гореизложеното, настоящият състав на съда, за да се
произнесе по основателността на предявените искове по делото, следва най-
10
напред да установи вида и стойността на придобитото от ответниците
имущество в рамките на проверявания период, което все още е налично в
техния патримониум към края на периода или е отчуждено по
непротивопоставим за държавата начин (оценени съгласно чл. 148 от
ЗПКОНПИ), а при трансформация на имущество – стойността на наличното
трансформирано имущество; респ. паричната равностойност на
отчужденото имущество, когато разпореждането е противопоставимо на
държавата (чл. 151 от ЗПКОНПИ). Преминалите през банковите сметки
парични средства, които не са налични в края на проверявания период не са
част от имуществото. Поради това част от имуществото не може да
представлява и отрицателен размер на „нетен доход“.
При това положение, ако при горното изследване се установи, че
придобитото от ответниците имущество през целия проверяван период е на
обща стойност под 150 000 лв., то не е нужно да се изследват доходите,
приходите или източниците на финансиране на ответниците, както и техните
обичайни и извънредни разходи, за да се установява нетния им доход, тъй
като несъответствието като величина няма да е значително по см. на § 1, т. 3
от ДР на ЗПКОНПИ.
Видно от заключението на СИЕ (т. 23), изслушано пред
първоинстанционния съд, че за целия проверяван период от 17.10.08г. до
17.10.18г., ответниците са придобили следното имущество: два леки
автомобила на обща стойност 6 831.97 лв. /според САТЕ пазарната стойност
към датата на придобиването на 30.06.09г. на лек автомобил м. „Ланчия“,
модел „Либра“ с рег. № Т4368КТ, е била 1 740.02 лв., а пазарната стойност
към датата на придобиването на 12.03.16г. на л.а. „Ситроен С4“, рег. №
Т7493ТН е била 4 641.95 лв./; извършените погасителни вноски по кредити и
кредитни карти са в общ размер на 37 933.06 лв.; вноските по банкови сметки
са в размер на 5 276.14 лв.; вноските по банкови сметки от трети лица са в
размер на 47 330.52 лв.; предоставен заем в размер на 5 000 лв.; придобитите
чрез престъпления от Т. суми са в размер на 22 579.50 лв. Така според вещото
лице ответниците са придобили през целия проверяван период имущество на
стойност от 124 501.19 лв.
Изхождайки от посоченото по-горе, преминалите през банковите
сметки на ответниците или по друг начин през патримониума им парични
11
суми не съставляват част от придобитото имущество, ако не са налични в
края на периода, поради което следва да се приеме, че придобитото
имущество възлиза на обща стойност от 8 540.02 лв. (6 831.97 лв. -
стойността на наличните два автомобила, определена към датата на тяхното
придобиване и общата сума от 1 708.05 лв., налична по банковите сметки на
ответника към края на проверявания период).
Но дори и това становище да не се възприеме, то и в двата случая
стойността на придобитото имущество е по-малка от 150 000 лв. При това
положение не е необходимо да се извършва изследване на останалите
компоненти, определящи „нетен доход“ на ответниците през проверявания
период, за да са установи дали е налице „значително несъответствие“, защото,
както се посочи и по-горе - отрицателна величина на нетния доход не е
имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на придобитото
имущество.
Само на това основание предявените искове се явяват неоснователни и
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Настоящият състав на съда констатира, че в актуалната съдебна
практика се налага разбирането, че на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ
/идентичен на чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм.// при отхвърляне на исковете
на Комисията, същата следва да бъде осъдена да заплати дължимата
държавна такса по делото (като се извежда аргумент за това и от нормата на
чл. 154, ал. 3 от ЗПКОНПИ) – така в Определение № 13 от 12.01.2021 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 3107/2020 г., IV г. о., ГК; Решение № 54 от 13.05.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 4866/2016 г., IV г. о., ГК; Решение № 147 от 16.09.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о., ГК; Решение № 191 от 15.02.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 4768/2019 г., IV г. о., ГК; Решение № 1411 от 4.01.2022 г. на
САС по в. гр. д. № 555/2021 г.; Решение № 152 от 22.12.2021 г. на БАС по в.
гр. д. № 304/2021 г.; Решение № 140 от 14.12.2021 г. на БАС по в. гр. д. №
423/2021 г. При това положение Комисията следва да бъде осъдена да заплати
в полза на ВАпС, по бюджета на съдебната власт, сумата в размер на 1 873.82
лв. (половината от дължимата ДТ от 4% върху цената на исковете от общо
93 690.70 лв.).
Воден от горното, съдът
12
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260025/24.02.21г., по гр.д. № 56/20г. на
ОС-Търговище.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобито имущество, БУЛСТАТ *********, гр. София, да
заплати в полза на Апелативен съд-Варна, по бюджета на съдебната власт,
сумата в размер на 1 873.82 лв. (хиляда осемстотин седемдесет и три лева и
осемдесет и две ст.), на осн. чл. 157, ал. 2 от ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните, при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13