№ 2899
гр. София, 02.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100503511 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД
срещу решение № 10180/16.09.2022 г. по гр.д. № 47446/2021 г. по описа на СРС, 49
състав. С посоченото решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу М.
Б. Ц. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 263,73 лв.,
представляваща цена за водоснабдителни услуги за периода от 30.06.2017 г. до
18.08.2019 г., аб. № 1766467, мораторна лихва върху посочената главница в размер на
25,16 лв. за периода от 30.09.2017 г. до 01.09.2019 г., 753,75 лв., представляваща цена
за водоснабдителни услуги за периода от 10.08.2017 г. до 09.08.2019 г., аб. № 1295472,
мораторна лихва върху посочената главница в размер на 71,12 лв. за периода от
21.10.2017 г. до 01.09.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 58710/2019 г. по описа на СРС, 49 състав.
Въззивникът - „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, твърди, че
решението е неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат
уважени. Счита за доказано по делото, че е предоставил на ответника водоснабдителни
1
услуги с цена в размер на претендираните суми. Претендира разноските по
производството.
Въззиваемият – М. Б. Ц., оспорва жалбата, като счита, че първоинстанционното
решение е правилно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Претендира
разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Водоснабдяване и канализация-
Варна“ ООД с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр.
чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу М. Б. Ц., за установяване дължимостта на
сумите, както следва: 263,73 лв., представляваща цена за водоснабдителни услуги за
периода от 30.06.2017 г. до 18.08.2019 г., аб. № 1766467, мораторна лихва върху
посочената главница в размер на 25,16 лв. за периода от 30.09.2017 г. до 01.09.2019 г.,
753,75 лв., представляваща цена за водоснабдителни услуги за периода от 10.08.2017 г.
до 09.08.2019 г., аб. № 1295472, мораторна лихва върху посочената главница в размер
на 71,12 лв. за периода от 21.10.2017 г. до 01.09.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 58710/2019 г. по описа на СРС, 49
състав.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
Не се спори между страните, че в процесния период от 30.06.2017 г. до
18.08.2019 г. и от 10.08.2017 г. до 09.08.2019 г. ответникът е бил потребител на
водоснабдителни услуги за аб. № 1766467 и аб. № 1295472, открити за обект,
представляваща ап. 48, намиращ се в гр. Варна, ж.к. *******.
Спорен по делото е въпросът, дали „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД
е предоставило на ответника М. Б. Ц. водоснабдителни услуги с цена в размер на
263,73 лв. за периода от 30.06.2017 г. до 18.08.2019 г., аб. № 1766467, както и с цена в
размер на 753,75 лв. за периода от 10.08.2017 г. до 09.08.2019 г., аб. № 1295472.
Първоинстанционният съд е стигнал до фактически и правни изводи за
недоказване на този факт, които се споделят и от настоящия съдебен състав.
Въззивникът твърди, че за аб. № 1295472 се дължи цена за водоснабдителни
услуги, отчитани с водомер с фабричен номер 14721459 до показание от 426 куб.м., а
за аб. № 1766467 – водоснабдителни услуги, отчитани с водомер с фабричен номер
14721488 до показание от 147 куб.м. По делото обаче липсват доказателства, от които
при условията на пълно и главно доказване да се установява, че действително в
2
процесните периоди са потребени водоснабдителни услуги в посочения обем и на цена
в размер на претендираните суми.
От представените таблици за отчетеното количеството на консумирана вода за
аб. № 1766467 и за аб. № 1295472 не може да се направи извод, че действително е
потребена водоснабдителна услуги в претендирания обем, тъй като за част от месеците
липсва подпис на потребителя срещу отчетените показания на водомерите, а освен
това същите са водени до м.04.2019 г., а исковата претенция е за период до м.08.2019 г.
В тази връзка следва да се посочи, че не е ангажирано доказателствено искане от
страна на въззивника (ищец в първоинстанционното производство) за допускане на
съдебно-техническа експертиза за установяване на обема и цената на потребените
водоснабдителни услуги, като с оглед естеството на претенцията са необходими
специални знания от компетентността на техническата експертиза за доказване на тези
факти.
По делото са представени фактури и извлечения от счетоводната система на
„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, които обаче са оспорени от ответника и
не са годно доказателство за установяване на цената на реално предоставените
водоснабдителни услуги в процесния имот, доколкото са изготвени от ищеца. С оглед
посоченото и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета в
първоинстанционното производство, се явява без доказателствена стойност за
установяване на спорния факт, доколкото същата е изготвена на базата на
счетоводните записвания при ищеца.
Следователно, не се установява при условията на пълно и главно доказване, че
ищецът е предоставил в имота водоснабдителни услуги с цена в размер на 263,73 лв. за
периода от 30.06.2017 г. до 18.08.2019 г., аб. № 1766467, както и с цена в размер на
753,75 лв. за периода от 10.08.2017 г. до 09.08.2019 г., аб. № 1295472.
Ето защо, главните искове с правно основание 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и обусловените акцесорни искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД подлежат на отхвърляне.
При посочените мотиви обжалваното решение е правилно, поради което следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника
по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 600 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10180/16.09.2022 г. по гр.д. № 47446/2021 г. по
описа на СРС, 49 състав.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК *******, да
заплати в полза на М. Б. Ц., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в
размер на 600 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4