№ 669
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20211110169434 по описа за 2021 година
Предявени са от ..., против ответниците М. Б. С. и Г. С. С., при условията на
солидарна отговорност , положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от
ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за съществуване на вземане по
заповедно производство на сума в размер на 1707,18лв. – главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2018год. до м.04.2020год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.07.2021г., до окончателното
изплащане на сумата, сума в размер на 197,07лв. – законна лихва за забава за периода от
15.09.2019год. до 09.07.2021год. върху главницата представляваща стойността на
незаплатената топлинна енергия, сума в размер на 39,18лв. – главница за дялово
разпределение за периода от м.06.2018год. до м.04.2020год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.07.2021г., до окончателното изплащане на сумата и сума в
размер на 7,42лв. – законна лихва за забава за периода от 31.07.2018год. до 09.07.2021год.
върху главницата за дялово разпределение, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.08.2021год. по ч.гр.д.№ 44853/2021год. по
описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия е доставил за процесния период до посочения топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. „Овча Купел“, бл.3, вх. „А“, ет.8, ап.28, аб. № 299320
топлинна енергия като ответниците са използвали същата за процесния период, като
ответниците не са престирали насрещно – не е заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение, както и такса за дялово разпределение, като в края на отчетния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
1
дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството, като твърди,
че ответниците са изпаднали в забава.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Била издадена такава заповед, като е съдът е дал указания за предявяване на
установителен иск в едномесечен срок.Претендират се и съдебни разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът Г. С. С. оспорва исковете по основание и размер. Оспорва твърдението
на ищеца, че са налице договорни отношения,свързани с доставянето на топлинна енергия
на процесния имот,че е клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Оспорва твърдението на
ищеца, че ответникът е ползвател на услугата, предоставяна от ищеца. Оспорва твърдението
ответникът да е собственик на топлоснабдения имот. Оспорва представените от ищеца
искания за вписване на възбрани, тъй от тях не можело да се направи извод какъв е титулът
за собственост или учредено вещно право на ползване на ответника. Счита, че не следва да
дължи солидарно с ответницата М. Б. С., тъй като от Решение № 470966 от 15.08.2018 г.
поставено по гр.д. № 57512/2017 г. по описа на СРС, 84 състав бракът на ответниците бил
прекратен и същите не са в режим на СИО и не следвало да отговарят солидарно за
задълженията на ищеца, а разделно, съобразно дела си. Оспорва представените от ищеца
приложения към исковата молба под номера от № 1 до № 12, тъй като ищецът не излагал
какви факти и обстоятелства ще установява с тях и счита, че същите са неотносими по
предмета на спора. Алтернативно прави възражение за настъпила погасителна давност на
част от претендираните от ищеца вземания за периода м.05.2018 г. до 07.2018 г. Счита
претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение за неоснователно.Претендират
се и съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.
Ответницата М. Б. С. не е депозирала отговор на исковата молба.
Третото лице помагач „Техем Сървисис”ЕООД не изразява становище по исковете.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по ч. гр. д. №44853/2021 г. по описа на СРС,65 състав,
същото е образувано по депозирано на 29.07.2021г. заявление от ... за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Б. С. и Г. С. С.,при условията
на солидарна отговорност,на основание чл.32 от СК.
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №8348 е издадена
на 12.08.2021г.,по ч.гр.д.№44853/2021год. по описа на СРС,65 състав срещу М. Б. С. и Г. С.
С. като в срок последния е подал възражения по чл.414 от ГПК,а заповедта е връчена на
длъжницата М. С. ,при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.
На заявителя с разпореждане от 01.11.2021год. ,след постъпило в срок възражение
от длъжника Г. С. и поради връчването по реда на чл.47,ал.5 от ГПК на другия длъжник,на
основание чл.415,ал.1,т.1 и т.2 от ГПК са дадени указания ,че може да предяви иск срещу
двамата длъжника за вземането си,което разпореждане му е връчено на 03.11.2021год.
В срок /на 03.12.2021год./ са постъпили доказателства за предявяване на искове
срещу длъжниците М. С. и Г. С.. Исковете са допустими като предявени в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от установяване на
вземане заповедното производство.
Установява се от Договор за покупко-продажба на жилище,сключен по реда на
чл.117 от ЗТСУ № 144,том VІІ от 17.05.1989год. ,че Г. С. С. и М. Б. С. са придобили право
на собственост на новопостроено жилище,ап.28 в гр.София,ж.к.”Овча купел” 1,бл.3а-д.
С Решение № 470966/15.08.2018год.,постановено по гр.д.№ 57512/2017год. по описа
на СРС,84 състав,влязло в сила на 20.09.2018год., е прекратен гражданския брак,сключен
между Г. С. С. и М. Б. С. на 16.11.1985год.
2
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за
заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател
на имот, който ползва топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Качеството потребител на ТЕ се
обуславя от притежанието на правото на собственост, съответно от вещното право на
ползване. С оглед на посоченото, като собственици на процесния имот през исковия период
(придобит при условията на съпружеска имуществена общност,прекратена с развод от
20.09.2018год.), ответниците Г. С. С. и М. Б. С. се явяват потребители на ТЕ за битови
нужди. Предвид разпоредбата на чл. 150 ЗЕ същите са обвързани по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество по отношение на доставяната до техния имот ТЕ, без да е
необходимо нарочно изявление, че желаят да закупят доставяната в имота от ищеца ТЕ.
Относно съдържанието на понятието "потребител на топлинна енергия за битови
нужди" е налице константна практика.Собственикът или титулярът на вещно право на
ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на
сградата ТЕ. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взетото
решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в
сградата ТЕ. Това разрешение се възприема и в Тълкувателно решение № 6/2016 г. на ОСГК
на ВКС. По делото не е спорно и се установява,че съгласно Протокол от 13.09.2002год. е
взето решение на общото събрание на ЕС,с административен адрес „Овча купел“
ІІ,бл.3,вх.А,ползващи топлинна енергия от „...“ЕАД , да се сключи договор за извършване на
индивидуално измерване на потребеното количество топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите с „Техем Сървисис“ЕООД.
С оглед на изложеното и предвид цитираните разпоредби, между главните страни за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия от 2016год.,публикувани на 11.07.2016год.,в сила от от
10.08.2016год.и съдът приема, че Г. С. С. и М. Б. С. имат качеството потребители на
топлинна енергия по отношение на описания в исковата молба апартамент.
Възраженията на ответника Г. С. в тази връзка са неоснователни.
С влизане в сила на съдебното решение, с което бракът между ответниците е
прекратен, собствеността между тях се е трансформира от бездялова в дялова съсобственост,
като предвид липсата на доказателства за нещо различно, съдът приема, че всеки от
съсобствениците притежава по 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху процесния
апартамент. През процесния период, ответниците са били съсобственици на апартамента,
което е достатъчно да обуслови качеството им потребители на топлинна енергия, доставяна
в него.
Съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът
или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител (и на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия).
3
Ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия и са обвързани от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане, тъй като и както беше посочено, сключването на договор
не изисква спазването на някаква форма, вкл. и писмена, а волеизявленията на страните
могат да бъдат обективирани и чрез действия, изразени в извършване на доставка на
топлоенергия /фактическо изпълнение на задължението на страната-доставчик/ и приемане
на престацията без възражения от страна на потребителя. Ответниците са собственици на
описания апартамент, което е достатъчно да обуслови качеството им на потребител на
топлинна енергия, доставяна в него. Ето защо, напълно без значение е както дали изрично е
подавана молба - декларация до ищеца за откриване партида на името на ответника
(ответниците), така и на чие име са издавани фактурите - правоотношението е възникнало
по силата на цитираните по-горе разпоредби, а не по силата на издаваните от ищеца
фактури. Кой действително е ползвал имота касае единствено взаимоотношенията между
съсобствениците.
Страните не спорят, че през исковия период сградата, по местонахождение на
процесния имот е била топлоснабдена, за имота е открита партида с аб. №299320 за отчитане
на количеството и стойността на доставената ТЕ, както и обстоятелството, че услугата
топлинно счетоводство през исковия период е извършвана от „Техем Сървисис”ЕООД.
Количеството и стойността на доставената до имота ТЕ през исковия период не е
спорна в производството. Ответникът не оспорва, че задълженията не са били погасени в
изискуемия срок. Не е спорна и дължимостта на сумата за дялово разпределение.
Исковете се явяват допустими и по отношение на претенцията за сумата за дялово
разпределение и обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на ТЕ в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 148) и в действащата и към момента и към
процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Разпоредбата на
чл. 139, ал. 2 ЗЕ гласи, че дяловото разпределение на ТЕ между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на ТЕ
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След
изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /
отговорността за извършването на дялово разпределение на ТЕ се възлага само на
топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ, които се
заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на ТЕ, а
съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна
4
собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в
който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение /виж и
чл. 112г ЗЕЕЕ (отм.); ; – действаща нормативна уредба към момента на сключването на
договора от 23.09.2002 г. между етажните собственици на процесната сграда и „Техем
Сървисис”ЕООД/. Във връзка с това по силата на закона възниква система от две
относително независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона.
По едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по
второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал. 3, т. 4 ЗЕ между топлофикационното
дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за
услугата дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал. 5, т. 8 ЗЕ между клиентите и
търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане на
услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на правоотношенията
във връзка с цената, защото както те се определят от закона. Ето защо, съдът приема, че
законът установява задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното
дружество суми за дялово разпределение, чиято цена се определя от договора между тях,
като няма значение дали топлофикационното дружество е платило предварително,
впоследствие или дали въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово
разпределение, както и е без значение дали общите условия на топлофикационното
дружество установяват задължение на купувача /потребител/ да заплаща на
топлофикационното дружество суми за дялово разпределение. Единственото условие
(основание) за задължението на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на
топлофикационното дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. От
изложеното се налага извод, че с претендиране на сумата за дялово разпределение от
топлофикационното предприятие не се стига до предявяване на чужди права, претенция се
явява допустима. Претенцията е посочена и индивидуализирана в заявлението и обхваната
от издадената въз основа на него заповед по чл. 410 ГПК.
За процесния период, ищеца ... е издала две общи фактури от 31.07.2019год. и
31.07.2020год.
От приетите и представени от третото-лице помагач документи за аб.№ 2993201,а
именно индивидуални справки за период 2018-2019 и 2019-2020год. става ясно ,че са
налислени суми за топла вода и отопление - сградна инсталация.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е
доставяна топлинна енергия, съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството
потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
За определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните от издадените от
ищеца общи фактури,съобщения за които са приложени по делото,доколкото в писмения
отговор ответникът не е посочил ,че оспорва количествата потребена енергия и
изчисленията за тяхната стойност,единственото му възражение е за липса на облигационна
5
връзка ,а така също и за частично погасяване на задълженията му по давност.
По възражението за погасителна давност.
Ответникът Г. С. своевременно е направил в депозирания писмен отговор на
исковата молба възражение за изтекла погасителна давност на вземанията, което е
неоснователно основателно ,тъй като вземанията на ищеца за исковия период не са
погасени.
С ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, е прието, че
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл. 111, б. "в" от
ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на
потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер. Следователно съгласно чл. 111, б. "в", пр. ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
Съгласно чл. 422, ал. 2 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, следователно от
този момент настъпва и материално - правната последица от предявяването на иска -
прекъсването на давността съгласно чл. 116, б. "б. ", пр. І ЗЗД. Следователно, в настоящия
случай давността е прекъсната, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда – 29.07.2021 г., а съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД
е започнала да тече от деня , в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане
на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в
края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до
възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в
размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък
размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие
За процесния период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. приложение намират Общите
условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови
нужди в гр. София, публикувани на 11.07.2016год.,в сила и влезли в сила на 10. 08. 2016 г.
/арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2016год., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Осъщественото от ищеца фактуриране на консумираното количество топлинна
6
енергия за целия период 01.05.2018год. – 30.04.2020год. ,въз основа на действителното
потребление по реда на Общите условия от 2016год., не променя момента на изискуемостта
на прогнозните месечни вноски /равни или прогнозни/. Определянето на срок за изпълнение
на задълженията в общата фактура и срока за плащане по чл. 33 от ОУ 2016год., няма
действие по отношение на ответника и не променя началото на давностния срок,който
изтича след 45 дневния срок,след изтичане на периода ,за който се отнася.
Възражението на ответника се отнася до периода 01.05.2018год. до
30.04.2020год.Падежа на задължението на най-старото задължение,а именно за
м.05.2018год. е настъпил с изтичането на 45 дни от края на периода /01.05.-31.05.2018год./,а
именно на 15.07.2018год., като съответно 3 годишния давностен срок изтича на
15.07.2021год.
При пресмятане на давностния срок трябва да се вземе в предвид и че в периода
13.03.2020год. до 20.05.2020год.,вкл./2 месеца и 7 дни/ давност не е текла ,по силата на
чл.3,ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ЗМДВИПОРНС/ до отмяната на
извънредното положение и при условията на § 13 от ПЗР към Закон за изменение и
допълнение на закона за здравето ,ДВ,бр.44 от 2020год. всички срокове,включително и
давностните са били спрени. С предявяването на заявлението на 29.07.2021год. 3 годишния
давностен срок за него е прекъснат,поради което възражението на ответника е изцяло
неоснователно.
Или за целия период от 01.05.2018год. – 30.04.2020год. ,за сумата от 1707,18лв. не
са налице основания да се приложат правилата на погасителната давност по отношение на
вземането на ищеца към ответника като до този размер и за този период следва да се
признае ,че вземането му съществува,ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 от ГПК,а именно 29.07.2021год.
Претенцията за цената на услугата за дялово разпределение за 01.06.2018год. до
30.04.2020год. , в размер на 39,18лв. също е основателна и доказана като не са налице
основания да се приложат правилата за погасителна давност.
Така дължимите суми са дължими от ответниците разделно, а не солидарно ,както
претендира ищеца. Действително, установи се по делото, че ответниците са придобили
процесния апартамент в условията на съпружеска имуществена общност. По силата на чл.32
от СК от 2009 г., съпрузите дължат солидарно процесните суми, като право на кредитора е
да насочи претенцията срещу единия и/или срещу двамата длъжници, като
взаимоотношенията между съсобствениците на апартамента не касая кредитора. Както беше
посочено, обаче, преди процесния период, бракът между ответниците е прекратен с развод и
съсобствеността се е трансформира в дялова съсобственост, като всеки от ответниците
притежава по 1/2 ид.ч. Съгласно чл. 121 ЗЗД, освен в определените от закона случаи
солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена. В случая
не е налице нито една от двете хипотези, поради което и ответниците - съсобственици не
отговарят солидарно, а разделно, въпреки че исковата претенция срещу тях е заявена
солидарно. С решение № 163 от 07.02.2013 г. по т.д. № 642/2011 г. ТК, І т.о. е прието, че
когато ищецът поддържа искане за солидарно присъждане, съответно осъждане на
7
ответниците, тогава съдът дължи произнасяне с акта по същество, с който ще следва да
установи характера на материалното правоотношение, съответно то обуславя ли
солидарност и ако не, да разгледа доколко всеки един от ищците има право или всеки един
от ответниците дължи и в какъв размер. В същия смисъл е и решение № 106 от 06.06.2016 г.
по гр.д. № 4182/2015 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО и определение № 120 от 06.03.2009 г. по
ч.гр.д. № 2350/2008 г. ІV г.о. ВКС, постановено в производство по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Съгласно решение № 247 от 04.12.2014 г. по гр.д. № 919/2014 г. по описа на ВКС,
ІV ГО, в случай, че не е налице солидарна отговорност между ответниците, и искът е
неоснователен срещу някои от тях, претендираната солидарно сума следва да се присъди
изцяло за плащане от тези /или този/ от ответниците, който е материалноправно
легитимиран да отговаря по иска, ако искът е основателен. Това е така, тъй като при искане
за солидарно осъждане, от всеки от ответниците се претендира цялата сума.
По изложените съображения, ответниците дължат разделно (по 1/2) от сумата от
1707,18 лева, представляващастойността на потребената и незаплатена топлинна енергия в
процесния апартамент № 28, за периода от 01.05.2018год. до 30.04.2020 г. ,както и разделно
по ½ от сумата ,дължима за услугата за дялово разпределение за 01.06.2018год. до
30.04.2020год. , в размер на 39,18лв.Доказателства, че сумите са били заплатени не се
събраха, поради което и съдът приема, че за процесния период в полза на ищеца е
възникнало вземане за същите.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от
страните.
За периода от 01.05.208г. до 30.04.2020 г. са приложими ОУ на „... „ЕАС от 2016 г.,
публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2016 г. след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Върху
тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили
сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да
може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да заплатят на
ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие, като
предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в чл. 32,
ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок тече от
издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2018 г. - м. 04. 2019 г. е издадена на 31.07.2019г., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.09.2019год.
Или ответникът е изпаднал в забава на 15.09.2019год. ,поради което за периода от
8
15.09.2019год. до 09.07.2021год. обезщетението за забава върху главницата от 631,69лв.
възлиза на сумата от 116,39 лв.
Съответно фактурата обективираща задължението за периода 01.05.2019год. –
30.04.2020год. е издадена на 31.07.2020год. ,като на длъжника е даден срок за плащане :
14.09.2020год. ,поради което ответникът е изпаднал в забава за задължението по тази
фактура в размер 826,32лв. от 15.09.2020год.Обезщетението за забава върху тази сума за
периода от 15.09.2020год. до 09.07.2021год. възлиза 68,38лв.
Или общо задължението за мораторна лихва върху главницата от 1707,18лв. за
периода от 15.09.2019год. до 09.07.2021год. ,изчислено от съда , възлиза на 184,77 лв. , като
надхвърля претендираната от ищеца сума от 197,07 лв.,поради което и претенцията на
ищеца по чл.86 от ЗЗД следва да се уважи ,така както е предявена.
За това задължение отговорността на ответниците също е разделна,по ½ част за
всеки от тях.
По отношение за лихвата за забава на претендираната главница за такса дялово
разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 7,42 лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в исковото производство и заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 89,02лв. ,от
които съразмерно уважените му претенции спрямо този ответник се следва сумата от 88,68
лева.
Съответно в исковото производство са доказани разноски в общ размер от
180,83лв. – 80,83лв. д.т. и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,определени от съда
,съобразно чл.78,ал.8 от ГПк вр. чл ЗПП.Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се
следват разноски в исковото производство в размер на 180,14 лева.
Право на разноски,съобразно отхвърлената част от исковете ,на основание
чл.78,ал.3 от ГПК имат и ответниците като Г. Стоименов е заявил искане за присъждане на
сумата от 600лв.,адвокатски хонорар в исковото производство,съгласно договор за правна
защита и съдействие от 15.02.2022год.,платени в брой.Съобраозно отхвърлената част от
вземанията ,която възлиза на 7,42лв. на този ответник се дължат деловодни разноски в
размер на 2,28 лева.
Водим от изложеното ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,на основание чл. 422 ГПК, че М. Б. С.,ЕГН :
********** и Г. С. С.,ЕГН : **********, и двамата с постоянен адрес в гр.София,... дължат
разделно (всеки от тях по 1/2) на „...“ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. ..., както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ : сумата в размер на 1707,18лв.
– главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от
01.05.2018год. до 30.04.2020год., ведно със законната лихва върху главницата от
29.07.2021г., до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 39,18лв. –
главница за дялово разпределение за периода от м.06.2018год. до м.04.2020год., ведно със
9
законната лихва върху главницата от 29.07.2021г., до окончателното изплащане на сумата
-на основание чл.86 от ЗЗД , сумата в размер на 197,07лв. ,представляваща
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019год. до 09.07.2021год. върху главницата,
представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК от 12.08.2021год. по ч.гр.д.№ 44853/2021год. по описа на СРС, 65 състав като
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ...“ЕАД, ЕИК ..., гр. София, ул. ... ,предявено по реда
на чл.422 от ГПК срещу М. Б. С.,ЕГН : ********** и Г. С. С.,ЕГН : **********, и двамата с
постоянен адрес в гр.София,... ,предявена при условията на солидарна отговорност,а така
също и с правно основание чл.86 от ЗЗД ,за сумата размер на 7,42лв. – законна лихва за
забава за периода от 31.07.2018год. до 09.07.2021год. върху главницата за услуга дялово
разпределение.
ОСЪЖДА М. Б. С.,ЕГН : ********** и Г. С. С.,ЕГН : **********, и двамата с
постоянен адрес в гр.София,ж.к.“Овча купел“ ,бл.3,вх.А,ет.8,ап.28 да заплатят разделно
(всеки от тях по 1/2) на ..., ЕИК ..., ЕИК ..., гр. София, ул. ...,на основание чл.78,ал.1 от ГПК
сумата от 88,68 лева, представляваща разноски в заповедното производство,както и сумата
от 180,14 лева.,представляваща деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., ЕИК ..., гр. София, ул. ... да заплати на Г. С. С.,ЕГН :
**********, и двамата с постоянен адрес в гр.София,ж.к.“Овча купел“ ,бл.3,вх.А,ет.8,ап.28
,на основание чл.78,ал.3 от ГПК сумата в размер на 2,28 лева,представляваща деловодни
разноски ,съобразно отхвърлената част от иска.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД в
качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10