№ 2241
гр. София, 17.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани З.а
Членове:Аделина Иванова
Доротея Кехайова
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100604160 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.6 от НПК.
Образувано е по постъпил протест от прокурор при СРП против Определение от
13.09.2022 г. на СРС, НО, 95-ти състав, с което е отменено Постановление на СРП от
22.08.2022г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2282/2012 г. по описа
на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 27451/2012 г. по описа на СРП, образувано и водено за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 НК и делото е върнато на Софийската районна
прокуратура за продължаване на действията по разследването.
В протеста се настоява, че възприетото от СРС прекъсване на относителната давност по
чл. 80, ал. 1, т. 3 НПК е неправилно, тъй като по делото не е извършено привличане на
определено лице в качеството му на обвиняем, разпит в това му процесуално качество или
предаване на същото на съд. С оглед изложеното се приема, че давностният срок за
наказателно преследване е изтекъл. Отправя се искане за отмяна на определението на СРС и
потвърждаване на постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство
по ДП № 2282/2012 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 27451/2012 г. по описа на СРП.
Във връзка с депозирания протест е постъпило и становище от процесуалния
представител на пострадалия Г. З. З., с което се изразява несъгласие с развитата от
прокурора теза и се отправя критика за бавност на воденото наказателно производство. Като
се съгласява изцяло с мотивите, развити от първоинстанционния съд в протестираното
определение, се отправя искане за неговото потвърждаване.
СГС, НО, XІI-ти въззивен състав, след като разгледа подадения протест и събраните
по делото доказателства, констатира следното:
Протестът, с който е сезиран въззивният съд е депозиран в законоустановения срок и
от надлежно легитимиран субект, поради което е процесуално допустим.
На основание чл. 212, ал. 1 НПК с постановление на прокурор от СРП е образувано ДП
№ 2282/2012 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 27451/2012 г. по описа на СРП, за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 НК - за това, че на
23.07.2012 г. на пострадалия Г. З. е причинена по хулигански подбуди лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болки и страдания, без разстройство на здравето.
Вследствие на проведени в хода на досъдебното производство разпити на свидетели и
1
изготвени заключения на КСППЕ, наблюдаващият прокурор е приел, че се касае за
престъпление от частен характер, и с постановление от 10.04.2014г. е прекратил
наказателното производство. Цитираното постановление не е било обжалвано, и на
27.08.2014 г. Г. З. е подал тъжба в СРС срещу Г. К., с искане да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 132, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2 НК. Образувано е НЧХД
№ 16369/2014 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, в хода на съдебното следствие по
което е постановено определение от 14.05.2016 г., с което на основание чл. 287, ал. 7 НПК
съдебното производство е прекратено, и съдът е изпратил материалите по делото на СРП за
провеждане на досъдебно производство за престъпление от общ характер.
С постановление от 15.08.2016 г. на прокурор от СРП е образувано ДП № 3384 ЗМК
1675/2016 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 32136/2016 г. по описа на СРП за
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК за това, че на 23.07.2021 г. в гр. Банкя свид. Г. К.
причинил средна телесна повреда на Г. З., изразяваща се в избиване на първи горен десен
зъб, което му причинило избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето.
С постановление от 07.07.2018 г. на главния прокурор на Република България, на
основание чл. 243, ал. 10 НПК постановлението на СРП от 10.04.2014 г. за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 2282/2012 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. №
27451/2012 г. е било отменено, като досъдебното производство по делото е било
възобновено. С цитираното постановление главният прокурор е разпоредил разследването
да продължи, като ДП № 3384 ЗМК 1675/2016 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. №
32136/2016 г. по описа на СРП да се присъедини към ДП № 2282/2012г. по описа на 09 РУ-
СДВР, пр. пр. № 27451/2012 г. по описа на СРП.
Воденото досъдебно производство е неколкократно прекратявано и спирано, като
всички актове на СРП са отменени при проведения съдебен контрол.
С атакуваното постановление от 22.08.2022 г., изх. № 27451/23.08.2022 г., за пореден
път било изготвено постановление за прекратяване на наказателното производство, като
наблюдаващият прокурор при СРП е приел, че на основание чл. 80, ал. 1, т. 3 НК
наказателното преследване се изключва поради изтекла давност, която в случая е десет
години, и без да изложи допълнителни мотиви, на основание чл. 245, ал. 2, чл. 243, ал. 1, т. 1
вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 и чл. 111 НПК е прекратил производството по ДП № 2282/2012 г. по
описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 27451/2012 г.
Срещу горепосоченото постановление на СРП, по реда на чл. 243, ал.3 НПК, е
постъпила жалба от Г. З., в качеството му на пострадал, с искане за отмяна на
постановлението за прекратяване на наказателното производство. С определение от
13.09.2022 г. на СРС, НО, 95-ти състав, съдът е отменил Постановлението на СРП от
22.08.2022г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 2282/2012 г. по описа
на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 27451/2012 г. по описа на СРП, образувано и водено за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 НК и е върнал делото на Софийската районна
прокуратура за продължаване на действията по разследването. След извършен анализ на
материалите по делото, първоинстанционният съд е достигнал до крайния извод, че
обжалваното постановление на прокуратурата се явява неправилно.
Настоящият съдебен състав намира, че изложените доводи и съображения в протеста
против определението на СРС от 13.09.2022 г. са неоснователни.
За да отмени обжалваното постановление на СРП, районният съд е приел, че считаната
за приложима от прокурора разпоредбата на чл. 80 НК предвижда изключване на
възможността за наказателно преследване, когато са изтекли предвидените в нея давностни
срокове /в случая десет години за деяния, наказуеми с лишаване от свобода повече от три
години, каквото се явява процесното/. Същевременно, съгласно нормата на чл. 81, ал. 2 НК
давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване
спрямо лицето, срещу което то е насочено, като след свършване на действието, с което е
2
прекъсната давността, започва да тече нова давност. Действието следва да е процесуално,
осъществено от компетентен орган, в рамките на наказателното производство, и подчинено
на правилата на НПК. С него трябва да се осъществява наказателно преследване за
определено престъпление и спрямо конкретно лице. Приел е още, че както в правната
доктрина, така и в съдебната практика няма спор, че процесуални действия, които прекъсват
давността за наказателно преследване, са образуване на наказателното производство срещу
определено лице, привличане и разпит на лице в качеството на обвиняем, изготвяне на
обвинително заключение, предаване на делото в съда, насрочване на съдебно заседание и
други.
При съобразяване на горното първият съдебен състав е приел, че с подаване на тъжбата
срещу Г. К. К. и образуването на НЧХД № 16369/2014 г. по описа на СРС, НО, 102-ри
състав, което несъмнено се явява действие, подчинено на правилата на НПК, насочено
спрямо конкретно лице и касаещо конкретно престъпление, относителната давност,
предвидена съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, е била надлежно прекъсната по
смисъла на чл. 81, ал. 2 НК. Следователно към цитирания от прокурора момент - 23.07.2022
г., както и понастоящем, давността не е изтекла. С горните аргументи контролираният съд, е
счел, че възприетото от държавното обвинение основание прекратяване на наказателното
производство не е налице. По тези съображения и доколкото аргументи за прекратяване на
наказателното производство на друго основание не са изложени от представителя на
държавното обвинение, е прието, че атакуваното постановление за прекратяване на
наказателното производство следва да бъде отменено, а делото - върнато на прокурора за
продължаване на действията по разследването.
Въззивният съдебен състав споделя напълно и изложените в обжалваното определение
съображения от правна страна. Изводът на районния съдия, че основанията за прекратяване
на образуваното наказателно производство по чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК
не са налице, са правилни. При анализа на прокурорското постановление и материалите по
делото не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие със
изискванията на процесуалния закон е изследвал обосноваността на постановлението, с
оглед на което липсват основания, които да мотивират въззивният съд да достигне до
различен краен извод.
Напълно уместно първостепенният съд е приел, че доколкото в случая се касае за
досъдебно производство, образувано за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 НК, за
което съгласно санкционната част на разпоредбата, законодателят е предвидил наказание до
шест години лишаване от свобода, то относителната давност за наказателно преследване е
тази по чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, а именно десет години. Вярно е още, че давност за наказателно
преследване започва да тече от довършването на престъплението и се прекъсва с
възбуждането на наказателното преследване, като изтеклата давност до прекъсването й не
може да се присъединява към наново започналата да тече давност (ТР № 28/1959 г. по н. д.
№ 19/1959 г. на ОСНК). Съгласно чл. 81, ал. 2 НК давността се прекъсва с всяко действие на
надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването и за конкретно извършено от него престъпление. Ето защо напълно коректно
първата инстанция е приела, че предаването на съд на Г. К. К. по тъжба на пострадалия З.,
образуването на НЧХД № 16369/2014 г. по описа на СРС, НО, 102-ри състав, в рамките на
което са били извършени редица действия по разследването, несъмнено е действие, което
съгласно правилата на НПК е насочено спрямо конкретно лице за конкретно престъпление.
Ето защо и относителната давност, предвидена съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3
НК, е била надлежно прекъсната по смисъла на чл. 81, ал. 2 НК. Деянието е извършено на
23.07.2012 г., поради което и съгласно правилата на чл. 81, ал. 3 НК, към настоящия момент
абсолютната давност в случая е неприложима.
Юридически издържано е изложеното в определението становище, че за да е налице
3
прекъсване на давността по смисъла на чл. 81, ал. 2 НК е необходимо съответните
процесуални действия да са конкретизирани по своята предметна и персонална насоченост,
а именно да се предприети срещу конкретно лице и за конкретно престъпление. В подкрепа
горното районният съдия е посочил и съдебни решения, в които е възприето същото
виждане, което впрочем е единодушно застъпено, както в съдебната практика, така и в
наказателноправната теория. Правилно СРС е изтъкнал, че в конкретния случай с подаване
на тъжбата срещу Г. К. К. и образуването на НЧХД № № 16369/2014 г. по описа на СРС,
НО, 102-ри състав, е действие, подчинено на правилата на НПК, насочено спрямо конкретно
лице и касаещо конкретно престъпление, поради което и относителната давност, предвидена
съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 3 НК, е била надлежно прекъсната. В тази връзка
първостепенната съдебна инстанция е достигнала до правилния извод, че по процесното
наказателно производство са предприемани процесуални действия за ангажиране на
наказателната отговорност на конкретно лице, поради което и давността за наказателно
преследване е била прекъсвана по смисъла на чл. 81, ал. 2 НК.
Преценката, която се извършва е формална, обективна и се крепи на няколко основни
момента: време на извършване на деянието, неговата правна квалификация и съответно
наказанието, което е предвидено за него, а въз основа на последното и законовата
продължителност на давността, както и била ли е тя спирана или прекъсвана.
Последователната оценка на тези критерии показва, че относителната давност е
неприложима, а абсолютният давностен срок за престъплението, за което е образувано ДП
№ 2282/2012 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 27451/2012 г. по описа на СРП, не е
изтекъл.
С оглед на всичко изложено СГС счита, че прекратяването на наказателното
производство на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 НПК и чл.80, ал.1, т.3 НК от
СРП е незаконосъобразно и съответно първоинстанционният съдебен акт следва да бъде
потвърден като правилен, а протестът на прокурора следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Така мотивиран и на осн. чл.243, ал.7 от НПК, Софийски градски съд, НО, XІI-ти
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 13.09.2022 г. на СРС, НО, 95-ти състав, с което е
отменено Постановление на СРП от 22.08.2022г. за прекратяване на наказателното
производство по ДП № 2282/2012 г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 27451/2012 г. по
описа на СРП, образувано и водено за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1 НК и делото
е върнато на Софийската районна прокуратура за продължаване на действията по
разследването.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5