МОТИВИ към Присъда №13 от 22.05.2019г. по НОХД № 158/2019г. по описа на РС- Харманли
гр.Харманли, 04.06.2019г.
Производството
по делото е образувано по обвинителен акт на РП-Харманли, с който се повдига
обвинение срещу Б.К.Й., с ЕГН:**********, роден на ***г. в гр.Харманли,
живущ ***, ром, български гражданин, грамотен с основно образование, неженен,
не работи, неосъждан и срещу И.К.В., с ЕГН:**********, роден на ***г. в гр.Харманли,
живущ ***, ром, български гражданин, грамотен с основно образование, неженен,
не работи, неосъждан за това,
че на 19 срещу 20.09.2018г. в
землището на гр. Симеоновград, обл. Хасковска, в местността "Къра", на стадион "Христо
Ботев" двамата в съучастие като съизвършители извършили непристойни действия /с
форсиране и принудително въртене на гуми на автомобил, безпричинно унищожили тревно покритие на стадион
"Христо Ботев"/, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието е извършено при използването /управлението/ на моторни превозни
средства - лек автомобил марка
"Мазда" модел "6" с per. № Х9183КА и лек автомобил марка "Ауди" модел
"А6" с per. № ЗР64535 - престъпление по чл.325 ал.3, вр. ал.1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
В съдебно производство
РП-Харманли,
редовно призовани, поддържат обвинението, като считат същото за доказано от
събраните по делото доказателства и молят за налагане на съответното наказание.
Ощетеното
юридическо лице Община Симеоновград, редовно призовани, не изпращат
представител и не правят искания за конституирането им като граждански ищец.
Подс.Б.Й. и подс.И.В., редовно призовани, се явяват, като изразяват съжаление за стореното и молят
за минимално наказание.
Защитниците
на подсъдимите адв.Я. и адв.И., редовно призован, се явяват, като считат, че
следва да се наложат минимални наказания и да се отчетат смекчаващите
отговорността обстоятелства.
В съдебно заседание, преди даване ход на съдебното
следствие, е направено искане от защитниците на подсъдимите адв.Я. и адв.И. за разглеждане на
делото по реда на глава 27 от НПК, предвид което при предварителното изслушване
на страните подс.Б.Й.
и подс.И.В. се признаха за
виновни, като признаха изцяло всички факти, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, и изразиха съгласие да не се събират
доказателства за тези факти и обстоятелства. Предвид направените признания, съдът на основание чл.371, ал.4
от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията, без
да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
От направените самопризнания на подсъдимите, както и от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят изцяло, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
Подс.Б.К.Й.
притежава и използва лек автомобил марка "Ауди",
модел "А6",
с per. № ЗР64535, за което
е представил заверено копие от чешко СРМПС
Част I, а подс.
И.К.В. притежава и използва лек автомобил марка "Мазда",
модел "6",
с per. № X9183КА, видно от справка на ИИС-МВР от 30.11.2018г.
На 19.09.2018г., около 22:30часа, в гр.Симеоновград, подс. Б.К.Й. и подс. И.К.В., които били с
автомобилите си и техните познати -свид.Те , свид.Со , свид.З и свид.И се срещнали в близост до административната
сграда на Община-Симеоновград. Около полунощ на 19.09.2018г. срещу 20.09.2019г. подс. Б.К.Й. предложил, а другите от
компанията приели да отидат
до стадион „Христо Ботев”, собственост на Община Симеоновград съгл. Акт за публична общинска собственост №765,
вписан на 08.11.2004г. в СВп-Харманли, който се намирал в кв."3лати дол", местността "Къра". В автомобила, собственост и управляван от подс. Б.К.Й. се возели свид.Зо и свид.И
, а в автомобила на подс.И.К.В.
се возели свид.Те Сл и свид.С Вас . Двамата подсъдми спрели автомобилите на паркинга на
стадиона и след като установили,
че по това време няма никой на
стадиона, решили да влязат вътре с автомобилите и да правят
"дрифтове" - да форсират принудително двигателите, да се засилват с
въртене на гуми на автомобилите и с дърпане на ръчните спирачки, да се въртят върху мокрото тревно покритие на стадиона. Така подсъдимите Й. и В. се качили в автомобилите, в които били и свид.Тем , свид.Со
, свид.Зо А а и свид.Ил , привели ги в движение и управлявайки влезли в стадион "Христо Ботев", след
което върху терена на стадиона и започнали да правят „дрифтове”, като се засилвали, въртели гуми и се въртели в кръг. От движението на автомобилите се
образували коловози и големи неравности върху тревното покритие и същото било
унищожено. Свид.Те , свид.С Са а, свид.Зо Са и свид.И не одобрили действията на обвиняемите и били
възмутени от тях, че унищожили тревното покритие на стадиона, собственост на Община
Симеоновград. После
подсъдимите напуснали стадиона и отишли да си измият автомобилите на бензиностанция.
Сутринта на 20.09.2018г.
свид.И -председател на ФК"Бенковски" - гр.Симеоновград отишъл до
стадион "Хр.Ботев" и видял
унищожената тревна настилка по терена на стадиона от гумите на автомобилите, за
което уведомил свид.Па -домакин на стадион "Христо Ботев", която уведомила свид.Жи -
зам.кмет на Община Симеоновград, който
отговарял за спортната и младежка дейност в общината, видно от длъжностната му
характеристика,
съъдржаща се в ДП.
Видно от заключението на
ботаническата експертиза, тревното
покритие на стадион "Христо Ботев" е унищожено с трайни последици
вследствие на дрифтовете,
извършени с автомобилите. Общата стойност на нанесените щети на тревното
покритие с площ от 8 дка на стадион "Христо Ботев" към момента на деянието възлиза на общо 3200 лева.
Съгласно справките
за съдимост, приложени по делото, подсъдимите Й. и В. не са осъждани.
От
изготвените характеристични справки за подсъдимите Й. и В. се установява, че
същите контактуват с криминално проявени лица и че не се ползва с добро име
сред съгражданите си.
Представени
са и декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, съгласно
които подсъдимите Й. и В. не реализират никакви доходи, не притежават недвижими
имоти и нямат непълнолетни деца.
Така установената фактическа
обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства: ботаническа експертиза, заключението по която
се възприема от съда като обективно и компетентно изготвено, писмените
доказателства - Акт
за публична общинска собственост №765,
вписан на 08.11.2004г. в СВп-Харманли, длъжностна характеристика на зам.-кмет на Община
Симеоновград, проткол за доброволно предаване
от 26.11.2018г., справка на ИИС-МВР от 30.11.2018г., справки за съдимост, характеристики, ДСМПИС и др., които са изцяло в
синхрон със събраните на ДП гласни доказателства – показанията на свидетелите Т.С , С.С , З.А , И.И , И.Ат , Ж.Ч , П.Х . Всички
доказателства по ДП са събрани съгласно изискванията и по реда на НПК,
приобщени са в съдебна фаза също по реда на НПК, като същите са изцяло в
съответствие и с направените от подсъдимите Й. и В. признания на вината и на фактите,
изложени в обвинителния акт, поради което съдът изгражда изводите си въз основа
на тях.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
От
обективна страна е налице деяние извършено против редът, установен в страната и
общественото спокойствие, като под обществен ред като обект на престъплението
хулиганство следва да се разбират установените в държавата обществени
отношения, основани на нравствеността и определящи поведението на хората в
процеса на обществения живот.
Съгласно
разясненията дадени с Постановление № 2/29.VI.1974 г. по н.д. № 4/74 г. на Пленума на ВС на Република
България - т.2, основният признак на деянието, чрез което се осъществява
престъплението хулиганство, са "непристойни действия", а такива са
онези, които са неприлични, безсрамни, които се изразяват в ругатни, буйство,
невъзпитаност и други прояви, скандализиращи обществото. На второ място с
непристойните действия трябва грубо да се нарушава общественият ред и да се
изразява явно неуважение към обществото. Грубо нарушение на обществения ред
има, когато деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против
установения ред, а явно неуважение към обществото има, когато деецът чрез
действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността. В т.
4 на същото Постановление № 2/1974 г. е указано, че хулиганските действия може
да се извършват в най-разнообразни форми, едни от които са хулигански действия
на обществени места, които са свързани с посегателство върху интересите на
много хора, с повреда или унищожаване
на държавно, обществено или лично имущество, а други са свързани с
посегателства върху личността - напр. нанасяне на телесна повреда, обида и др.
Предвид установената и
приета от съда фактическа обстановка, безспорно поведението на подсъдимите Й. и В. съдържа всички белези на
престъплението хулиганство по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК. Налице са извършени от страна на подсъдимите като
съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК непристойни действия, изразяващи
се във форсиране и принудително въртене на гуми на управляваните от тях автомобили марка "Мазда", модел "6" с per. № Х9183КА и марка "Ауди", модел "А6" с per. № ЗР64535, унищожавайки по този начин тревното покритие
на стадион "Христо Ботев". Така осъщественото безспорно съставлява хулигански
действия по смисъла на т.2 и т.4 от посоченото Постановление на Пленума на ВС и
няма как да не се окачестви като непристойни действия, доколкото същите са
прояви, възмущаващи и скандализиращи обществото, което пък се потвърждава и от
всички събрани по делото гласни доказателства.
Грубото нарушаване на
обществения ред се изразява в демонстрираното от подсъдимите пренебрежение и незачитане на
установения ред и нарушаването на обществените интереси – без какъвто и да е
повод и причина, в
противовес с установените правила и порядки подсъдимите Й. и В. влезли с
автомобилите си на обществено място - на стадион "Христо Ботев" в гр.Симеоновград, където пред повече хора (свидетелите ) форсирали и въртели гумите на управляваните от тях автомобили, унищожавайки по този начин
тревното покритие.
Описаното поведение
безспорно показва и явно неуважение към
обществото, тъй като
с така извършеното се изразява явна демонстрация против установения ред, като противообществения характер на тези действия
се е съзнавал както от подсъдимите, така и от останалите лица, на които са станали
достояние, а именно
на придружаващите ги - свидетелите Те , Со С Са и И .
С оглед
на така изложеното съдът счита, че действията на подсъдимите очевидно противоречат на установения в обществото морал и
порядък, грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към
обществото. Следователно
и двата кумулативни признака на хулиганството са налице – и грубото нарушаване
на обществения ред и явното неуважение към обществото съгл. чл.325, ал.1 от НК.
Също така следва да се отбележи още, че действията са извършени в присъствието на
намиращите се с тях граждани (гореописаните
свидетели ), т.е. не само са осъществени на
публично място, но са станали достояние на повече хора, като освен това са възприети и като възмутителни от тях (съгласно показанията на всички
свидетели). Освен това така извършените
непристойни прояви след това също са могли да станат достояние и на други
лица (съгл. т.5 от
посоченото Постановление
№ 2/1974 г. На Пленума
на ВС), което се е и станало, доколкото случилото се впоследствие е било
възмутително възприето и от свидетелите И.Ат , Ж.Ча и П.Х , посетили стадиона следващата сутрин и констатирали следите от гуми на
автомобили и унищоженото тревно покритие съгласно показанията на тези
свидетели.
Налице
е и квалифициращият признак по чл.325 ал.3 от НК, доколкото по делото безспорно
е доказано, че деянието е извършено чрез използване на МПС, а именно на лек автомобил марка
"Мазда" модел "6" с per. № Х9183КА и на лек автомобил марка "Ауди" модел
"А6" с per. № ЗР64535, при чието управление е било
унищожено и тревното покритие на стадиона.
От субективна страна престъплението хулиганство е извършено от
подсъдимите Й. и В. при общ пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.
2 от НК. Подсъдимите
са съзнавали общественоопасния характер на
деянието, предвиждали са
неговите общественоопасни последици и са искали
настъпването на тези последици. Субективното отношение на дейците, умисълът, се обективира от
извършеното от тях. В съзнанието на
подсъдимите е имало представи за
общественоопасния характер на извършваното от тях, имало е и представи за общественоопасните последици -
че с непристойните си действия на обществено място и в присъствие на множество
хора, грубо нарушават
обществения ред, като
са искали и настъпването им.
Причините за извършване
на деянието съдът намери в ниската правна култура на подсъдимите и незачитането на установения в
страната правов ред.
По
наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът отчита като отегчаващи отговорността
обстоятелства лошите
характеристични
данни на подсъдимите
Й. и В. съгл. наличните по делото характеристики и настъпилите не малки по
стойност вреди съгл. заключението по ботаническата експертиза.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът
установи чистото съдебно минало на подсъдимите, младата им възраст, признанията,
направени от подсъдимите пред съда и на досъдебното производство, изразеното
съжаление за стореното и проявеното критично отношение, недоброто материално положение на
подсъдимите съгл. ДСМПИС, както и положителното му
процесуално поведение.
Отчитайки
горните обстоятелства, съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаване
на подсъдимите Й. и В. от наказателна
отговорност за това престъпление и налагане на административно наказание „глоба”, тъй като за същото се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години, а именно предвидени са наказания лишаване от свобода до
3 години и лишаване от право по чл.37 ал.1, т.7 от НК. Освен това подсъдимите Й.
и В. не са осъждани за престъпление от общ характер
и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда
на раздел IV на глава VIII НК, като липсват и съставомерни
имуществени вреди от престъплението. Това следва и от засължителното за прилагане от съда ТР №2/22.12.2016г. по т.д. №2/2016г. на ОСНК на ВКС, в което
в т.3 е указано, че за да се приложат диференцираните процедури по Глава двадесет и осма и Глава
двадесет и девета от НПК, следва да бъдат възстановени или обезпечени само
съставомерните имуществени вреди от престъпление. Следователно, предпоставка за прилагането на
диференцираната процедура по Глава 28 от НПК, е да бъдат възстановени
причинените от престъплението имуществени вреди, които са елемент от
фактическия състав на престъплението. В случая причинените имуществени вреди, изразяващи се в
унищожаване на тревното покритие на стадион „Хр.Ботев” в гр.Симеоновград,
възлизащи на стойност от 3200 лв. съгл. заключението по ботаническата
експертиза, не са елемент от фактическия състав на престъплението по чл.325, ал.3, вр. ал.1 от НК,
за което подсъдимите са предадени на съд. Предвид това и за прилагането на
диферинцираната процедура по глава 28 от НПК не е нужно възстановяването им.
Имайки предвид изложеното, съдът е длъжен да приложи института на чл.78а от НК,
ако са налице всички материалноправни предпоставки за това, както в случая и
независимо че производството по делото е образувано по общия ред, а именно по
обвинителен акт, а не по постановление, съдържащо предложение за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на адмн.наказание. В този смисъл е и т.12 на Постановление №7/1985г. на
Пленума на ВС.
С оглед на превеса на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът намира, че на подсъдимите Й. и В. следва да бъдат наложени наказания в минималния размер, предвиден в
закона, а именно
глоба в
размер на 1000 лв., съобразявайки степента на обществена опасност на деянието и
дейците, както и отчитайки недоброто им материално
положение,
за което свидетелстват представените по делото декларации за семейно и материално
положение и имотно състояние.
С така наложеното наказание,
съдът счита, че ще се постигнат и целите на наказанието по чл.36 от НК да се въздейства
предупредително и превъзпитателно спрямо подсъдимия и останалите членове на обществото.
Съгласно предвидената възможност в
чл.78а, ал.4 от НК съдът не наложи на подсъдимите Й. и В. кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управляват МПС по чл.37 ал.1, т.7
от НК.
В тежест на подсъдимите Й. и В. съдът възложи по равно направените по делото разноски в размер на 285.60 лв. за възнаграждение за
вещо лице на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: